Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание
на седемнадесети декември през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива
Нешева
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 9164
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„С.в.“ АД от 24.04.2019 г. срещу решение
от 11.04.2019 г., поправено с решение от 06.06.2019 г. по реда на чл.247 ГПК и постановено
по гр. дело № 17347/2018 г. по описа на СРС, 24 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Е.Б.К. искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 3 285,79 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги за периода от 20.03.2012 г. до 15.09.2017 г. в обект,
находящ се в гр.София, ж.к. ******, клиентски номер **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.12.2017 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 741,42 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.04.2012 г. до 15.09.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 84300/2017
г. по описа на СРС, 24 състав.
В жалбата се твърди, че
процесното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че СРС не е взел
предвид обстоятелството, че от страна на ответника не е депозиран отговор на
исковата молба на „С.в.“ АД, а е постъпил отговор на искова молба по искове,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, т.е. ответникът не е направил възражения по
предявените искове и не е взел становище по изложените в исковата молба
обстоятелства. Въпреки това, СРС е приел, че е налице оспорване на всички
обстоятелства , с изключение на това, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
доставяни до имота му. Необоснован бил и изводът на СРС, че по делото от страна
на ищеца не са ангажирани доказателства , установяващи реално доставеното
количество вода до имота на ответника, тъй като по делото е прието заключение
на ССЕ, която е дала отговор на този въпрос на база карнетите за отчет на
водомерите за процесния период. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението
като неправилно и необосновано и постановяване на друго, с което предявените
установителни искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна -ответник, не
е депозирала отговор на въззивната жалба. В о.с.з. ответникът Е.К. заявява, че
отговорът по исковата молба на „С.в.“ АД неправилно е приложен по дело №
14872/2018 г. по описа на СРС, 163 състав, образувано по искова молба на „Т.С.“
ЕАД срещу него, а съответно отговора по това дело е приложен по гр. дело № 17347/2018
г. по описа на СРС, 24 състав.Ответникът не оспорва, че е собственик на имота,
в който има 4 водомера- два за топла и два за студена вода. Поддържа обаче, че
неправилно сумите са начислени „на база“ за три лица, вместо по реален отчет на
уредите, т.е. количеството на доставената вода до апартамента е завишен.
Поддържа и своевременно заявеното от него възражение, че част от вземанията са
погасени по давност.
За
изясняване на въпроса дали в срока по чл.131 ГПК от ответника Е.К. е постъпил
отговор на исковата молба на „С.в.“ АД, въззивният съд е извършил справка по гр.
дело № 14872/2018 г. по описа на СРС, 163 състав, решението по което е предмет
на въззивно обжалване по в. гр.д. № 9339/2019 г. по описа на СГС и е
констатирал, че такъв е подаден по пощата на 23.05.2018 г., т.е. в срока по
чл.131 ГПК, но неправилно е приложен по гр. дело № 14872/2018 г. по описа на
СРС, 163 състав, образувано по искова на „Т.С.“ ЕАД. Същевременно отговорът на
ответника Е.К. на исковата молба на „Т.С.“ ЕАД, неправилно е приложен по първоинстнационното
дело, образувано по исковата молба на „С.в.“ АД, решението по което е предмет
на настоящото въззивно производство.
Видно от отговора, ответникът Е.К.
оспорва предявените от „С.в.“ АД установителни искове с възражение, че част от
вземанията са погасени по давност с изтичане на кратката погасителна давност,
както и с възражения, свързани с количеството на реално потребената вода в
имота, като поддържа, че в имота има поставени индивидуални водомери и е
следвало изразходваната вода да се отчита чрез тях, а не да се начислява на
база, доколкото не са били налице основания за такова начисляване – неосигурен
достъп на длъжностните лица за отчет на водомерите или неизправни водомери. Не
оспорва факта, че е собственик на имота, до който са доставяни ВиК услуги през
процесния период, както и факта, че такива услуги са доставяни.
Софийският градски съд като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче
е частично неправилно по следните съображения:
Производството пред СРС е образувано
по предявени установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземания за цена на доставена и потребена вода и В и К
услуги за периода 20.03.2012 г. – 15.09.2017 г., ведно със законната лихва от 01.12.2017
г. до окончателното плащане, както и за мораторна лихва върху главницата.
Спорните между страните са въпросите
дали част от претендираните вземания са погасени по давност и относно действително
потребеното количество вода в имота.
Съгласно чл.193 от Закона за водите,
обществените отношения, свързени с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, при спазване изискванията на този закон. Според чл.1, ал.2 ЗРВКУ /обн.,
ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015 г./,
В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В §1, т.2 от ДР на закона е предвидено, че
"потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични
нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти / в този смисъл
и чл.2, ал.1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г., които са общодостъпни на
интернет страницата на дружеството. Фактът, че Общите условия за предоставяне
на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с
решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006
г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на
съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.1 от същите. В този смисъл е и чл.2, ал.1 от последващите Общи
условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими
за част от процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто
е и настоящия случай, разпоредбата на §1, т.2, б.”б”
от ДР на ЗРВКУ императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно
право на ползване.
В конкретния случай по
делото няма спор, че ответникът е собственик на процесния апартамент, находящ
се в
гр.София, ж.к. ****** и респ. между него и В и К дружеството са налице валидни
облигационни отношения във връзка с получаване на услугите при публично
известни общи условия за процесния период, тъй като има качеството „потребител“
на ВиК услуги.
Основателено
е оплакването на ищеца, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението
на ССЕ, доколкото то се основавало единствено на документи, съставени от
ищцовото дружество за стойността на услугите, но не и за количеството на реално
потребената вода през процесния период . Видно от заключението, вещото лице е
изготвило същото след запознаване с издадените от ищцовото дружество фактури,
справка за таксуван разход и формирани задължения по партида с клиентски № **********
и представени карнети за отчет на водомерите, като е посочило, че за целия период,
потребеното количество е начислявано „на база“ за 3 лица/обитатели, а не на
реален отчет от индивидуалните водомери в имота. В срока по чл.200, ал.2 ГПК ответникът
е изложил възражения, че доставчикът на услугите не го е уведомил, че
водомерите са неизправни, поради което количество изразходвана, отведена и
пречистена вода е отчитано на „база“, а не въз основа на реален отчет на
водомерите. Това възражение на ответника е неоснователно, тъй като в негова тежест
е да установи, че индивидуалните водомери в имота му са технически годни СТЕ и
са преминали периодична проверка по смисъла на чл.34а от Наредба № 4/2004 г..
Този извод следва от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34а, според които
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради-етажна собственост, се
извършват по искане и за сметка на потребителите от БИМ, като резултатите от
проверките се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, обн. ДВ, бр.98 от 2003 г.
Съгласно §4 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от
2004 г., обн. ДВ, бр.95 от 2013 г., в сила от 1.11.2013 г., разпоредбата на
чл.34а се прилага и за всички индивидуални водомери, за които към момента на
влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение, не е изтекъл предвидения
10 годишен период на валидност на периодичната проверка. При тази нормативна
уредба на отношенията, задължението за доставка, монтаж, периодична проверка,
поддържане и ремонт на индивидуалните водомери, е на потребителя, а не на
оператора на услугите, което изрично е записано и в чл.11, ал.5 от Наредбата/
изм. ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г. Ето защо и доколкото от
страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е изпълнил задължението
си за извършване на проверка на водомерите в имота си в срока посочен в чл. 34а,
ал.1 или в ал.5 от Наредбата, следва да се приеме, че за операторът на услугите
е възникнало основание, количеството изразходвана вода да се начислява по реда
на чл.39, ал.6 от Наредбата-по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м.
– при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количество се завишават
всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател. С оглед изложеното,
въззивният съд приема, че ищецът е имал основание да начислява на база
потребеното количество вода, за което са издадени фактури, чиито цени за 1 куб.
м. вода съответстват напълно на утвърдените от КЕВР цени за процесния период,
съгласно приетото заключение.
С оглед основателността
на исковете, съдът следва да разгледа своевременно направеното от ответника
възражение за погасителна давност. Съгласно действалите през процесния период
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „С.в.“ АД, операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране.
Възраженията срещу определената сума за използвани В. и К услуги могат да се
правят писмено пред оператор в 30 дневния срок за плащане на фактурата. При
неизпълнение в срок на задължението си за плащане на ползваните услуги,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване
на дължимата сума по сметка на оператора. При тази уредба на отношенията, вземанията
за цената на доставените В и К услуги за периода от м.03.2012г. до м.10.2014 г. вкл., са погасени по
давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване
на заявлението – 01.12.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по
чл.111,б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за
този период се погасяват и вземанията за обезщетение за забава върху него.
Непогасени по давност са
вземанията за цена на доставени В и К услуги за периода от м.11.2014 г. до
16.08.2017 г., които съгласно констативната част на заключението на ССЕ са в размер
на 1 941,82 лв. Дължимото обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази главница, възлиза на 248,03 лв. С оглед изложеното,
предявените установителни искове се явяват основателни до посочените суми, като
в останалата част до пълните предявени размери следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
По изложените съображения решението на
СРС следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която са отхвърлени
исковете за сумата от 1 941,82 лв., представляваща стойност на доставени
ВиК услуги за периода от 19.11.2014 г. до 15.09.2017 г. в обект, находящ се в
гр.София, ж.к. ******, клиентски номер **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 01.12.2017 г. до окончателното плащане и за
сумата от 248,03 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.12.2014 г. до 15.09.2017 г. В останалата обжалвана част, решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на
въззивника се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция
съразмерно уважената част на исковете – за държавна такса по жалбата и за
юрисконсултско възнаграждение, които възлизат на сумата от 98,17 лв. На въззивника
следва да се присъдят и сторените от него разноски за исковото производство
пред СРС, които са в размер на 239,54 лв. –за държавна такса, за депозит за ССЕ
и за юрисконсултско възнаграждение, както и тези сторени в заповедното
производство съобразно уважената част на исковете, които са в размер на 70,98
лв. Въззиваемата страна не претендира разноски, а и не са налице доказателства
за сторени такива.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 11.04.2019 г., поправено с
решение от 06.06.2019 г. по реда на чл.247 ГПК, постановено по гр. дело № 17347/2018
г. по описа на СРС, 24 състав в частта,
с което са отхвърлени предявените от „С.в.“ АД срещу Е.Б.К. искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1 941,82 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода
от 19.11.2014 г. до 15.09.2017 г. в обект, находящ се в гр.София, ж.к. ******,
клиентски номер **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 01.12.2017 г. до окончателното плащане и за сумата от 248,03 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2014 г. до
15.09.2017 г.
, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.в.“ АД, ЕИК *********
срещу Е.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.Б.К. дължи на „С.в.“ АД сумата от 1 941,82 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги за периода от 19.11.2014 г. до 15.09.2017 г. в
обект, находящ се в гр.София, ж.к. ******, клиентски номер **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.12.2017 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 248,03
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
20.12.2014 г. до 15.09.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.04.2019 г.,
поправено с решение от 06.06.2019 г. по реда на чл.247 ГПК, постановено по гр.
дело № 17347/2018 г. по описа на СРС, 24 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА
Е.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 98,17
лв.-разноски за производството пред СГС и сумата от 310,52 лв.-разноски за исковото и заповедно производство пред СРС.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.