Р Е Ш Е Н И Е
Номер 509 Година 17.05.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета
година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Десислава Фотева
Прокурор
Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 555
по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.84 и следващите от Закон за убежището на бежанците и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.С.П.
родена на ***г. в гр.Москва, гражданин на Руска федерация с ЛНЧ ********** с
адрес на пребиваване гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, к-с.“Емералд Парадайс“,
ет.2, ап.10В, чрез адвокат Ц.М. ***, със съдебен адрес *** против решение №
3343/15.02.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет (ДАБ при МС). С решението на основание чл.75, ал.1, т.2,
във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут
на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Счита решението за незаконосъобразно,
като постановено при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения и прави искане да бъде
отменено.
Ответникът – Заместник-председателя на Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно уведомен, представя
административната преписка по издаване на обжалваното решение и изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От Д.П. е подадена молба за закрила с вх.№ УП21292/08.06.2022
г. (л.96 от адм.д.№ 2638/2023 г.) до ДАБ при МС. Към молбата са приложени допълнителна
молба, копие от паспорт на лицето и неговата съпруга заедно с адресни карти на
чужденец, медицински застраховки, заявления-съгласие за пребиваване в
апартамент, банкови удостоверения и разпечатки от интернет (л.96-125 от адм.д.№
2638/2023 г.),
Попълнен е регистрационен лист с рег.№
УП21292/08.06.2022 г. (л.93 от адм.д.№ 2638/2023 г.), в който са посочени
данните на жалбоподателя и адрес в страната, а именно К.К.Слънчев бряг, Хотел
„Емералд Парадайс“.
На Д.П. са връчено срещу подпис указания относно реда
за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се
следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България и списък на организации, работещи с бежанци и чужденци,
подали молба за статут с приемни в ДАБ. Връчени са и информация за обработване
на лични данни на чужденци търсещи международна закрила, декларация-съгласие за
събиране на информация и нейното използване и обработване на пръстовите
отпечатъци и е съставена Евродакт дактилоскопна карта (л.82-92 от адм.д.№
2638/2023 г.).
На Д.П. е връчена покана за интервю с рег.№
УП21292/08.06.2022 г. (л.85 от адм.д.№ 2638/2023 г.), съгласно която интервюто
ще се проведе в РПЦ Овча купел, на
14.06.2022 г. от 09,00 ч.
От директора на СД „М“ – ДАНС е поискано становище по
подадената от жалбоподателя молба за закрила, с писмо с рег.№
УП21292/17.06.2022 г. (л.81 от адм.д.№ 2638/2023 г.). В отговор е получено
писмо с рег.№ М-14709/14.07.2022 г. (л.80 от адм.д.№ 2638/2023 г.), в което се
сочи, че към настоящия момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в
Република България на лицето, регистрирано като Д.П., в случай, че отговаря на
условията на ЗУБ.
На 29.08.2022 г. е проведено интервю, за което е
съставен съответния протокол с рег.№ УП21292/29.08.2022 г. (л.76-79 от адм.д.№
2638/2023 г.).
До заместник-председателя на ДАБ е изпратено становище
с рег.№ УП21292/07.10.2022 г. от главен експерт в отдел ПМЗ-кв.Овча купел,
РПЦ-София (л.44 от адм.д.№ 2638/2023 г.), с предложение да се откаже
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.П..
С решение № 173/24.11.2022 г. на директора на РПЦ
с.София (л.29 от адм.д.№ 2638/2023 г.), е разрешено на Д.П. да се настани на
избрания от него адрес.
С решение № 3343/15.02.2023 г. на зам.председателя на
ДАБ-МС (л.19-23 от адм.д.№ 2638/2023 г.), на основание чл.75, ал.1, т.2, във
връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ е отказано да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.П..
В мотивите на решението е
прието, че Д.П. е родена на *** г. в гр.Москва и е гражданка на Руската
федерация, руснак по народност, православен християнин, женен с ЛНЧ: **********,
като личните данни са установени въз основа на представения руски национален
паспорт. На 25.02.2022 г. легално, със самолет е напуснал Русия за Турция и на
26.02.2022 г. легално е пресякъл българската граница с автобус. Мотивира
молбата си за закрила с несъгласието с войната която водела Русия спрямо
Украйна, с нежеланието му да отслужи редовната си военна служба, а така също
посочва, че родния град на съпругата му /гр. Брянск/, се намирал на 150 км от
границата с Украйна и това създавало опасност за цивилните лица в района.
По
време на проведеното интервю, П. е заявил, че не приемал войната в Украйна и
поради това не можел да живее в страна която била агресора в тази война и
затова взел решение веднага след нахлуването в Украйна да напусне Русия заедно
със своята съпруга. Посочва, че за него в Русия имало директна опасност по
няколко причини, първо той твърди, че работел като стажант в организация
„Карнеги“ и по-точно по програма „Русия в азиатския регион“, като е изготвял
статии относно отношенията между Русия и Китай, след което те били публикувани
в интернет. Посочва, че тъй като дейността на организацията в Русия била
забранена през м.април 2022 г. и поради това той смятал, че за него
съществувала опасност от страна на официалните власти в Русия. Следващата
причина е нежеланието му да отслужи редовната си военна служба, тъй като при
наличие на мобилизация, той щял да бъде взет в казармата, а за него това
означавало опасност за живота и противоречи на него възгледи.
Заявява, че още от юноша
участвал в митинги с различна насоченост, като е участвал в протести против
анексирането на Крим, против фалшифицирането на изборите в страната му и срещу
реалния брой жертви при пожар в кино през 2018 г., като последното през 2021 г.
е протестирал против задържането на А.Навални. Друга причина, е фактът, че
последната година от живота си в Русия прекарал в гр.Брянск, където според
думите му, имало съобщения за множество опити за диверсии, имало и обстрели от
чужда територия, както и че избухнал пожар в с.Клинци в близост до града и
всичко това създавало опасност за цивилното население в областта. Молителят
твърди, че не е съден или осъждан, не е бил член на политическа партия и не е
бил задържан или арестуван.
В
решението е прието, че в хода на административното производство е установено,
че за П. не
са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ, тъй като от
фактите, които посочва в бежанската си история, не може да се направи извод за
наличието на основателни опасения от преследване. Липсват заявени опасения за
сигурността и правата му по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ, като не се откриват
основания, от които да се направи еднозначно заключение, че в конкретния случай
е налице преследване по някое от визираните в тази норма основания.
Твърденията
че, работейки като стажант в продължение на една година за организацията
„Карнеги“, би представлявало опасност за него, са оценени като неправдоподобни
и недоказващи каквато и да е опасност за живота на молителя. От писмото
издадено от тази организация е установено, че то е препоръчително и касае професионалните
умения на кандидата и никъде не е упоменато че работейки за организацията
съществува опасност той да бъде задържан и разследван. Освен това от документа
е видно, че периодът, за който той е работел е бил от м.юни 2021 г. до м.декември
2021 г., а не както се твърди в продължение на една година, т.е. налице е и
разминаване. В заключение е прието, че официалните власти не са имали мотив да
разследват кандидата във връзка с изготвяните от него, за краткия период от 6
месеца, статии за организация „Карнеги“. Това се потвърждава и от факта, че
след освобождаването му от работа, молителя не е бил разпитван, задържан или
арестуван във връзка с работата му, от страна на руските официални власти. Също
така, видно от представените интернет статии изготвени от него, те имат в
основата си икономическа насоченост и касаят геополитическите отношение на
Китай със съседните му страни и ситуацията с Ковид-19 в страната. Следователно
в конкретния случай не е налице причина поради която руските власти да
възприемат кандидата за опонент на тяхната политика и поради това да
предприемат наказателни действия спрямо него.
По отношение на
твърденията му, че отказва да отслужи редовната си военна служба поради
неприязън към нея и от страх за живота му, е прието, че не обосновават причини
поради които на молителя да бъде предоставена закрила в България. Цитиран е Наръчника
по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на
ВКБООН, глава V, §168,
стр.52, където е посочено че: „Очевидно, лице,
което е дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения не е
бежанец...“.
Относно
думите му, че в района, където е живеел последната година имало опасност за
живота на цивилното население, поради взривове и евентуални диверсионни атаки, е направено заключение, че
не е налице основание за предоставяне на статут на бежанец. Посочено е, че чужденецът
не може да обоснове индивидуално преследване, а се позовава на общата
обстановка в района му на местоживеене. Съответно, общата ситуация в Русия, не
може да бъде определена като персонално преследване по смисъла на чл. 8, ал.1
от ЗУБ. Освен това позоваването на общата обстановка в страната на произход
само по себе си не дава основание за опасения от преследване по смисъла на
Женевската конвенция от 1951 г. Също така преместването в гр.Брянск е имало
доброволен характер и е било продиктувано от желанието за водене на по-добър
икономически живот и ако кандидатът действително е изпитвал някакви опасения за
живота си поради близостта до украинската граница, той е имал възможност да се
премести обратно в родния си град.
От
изложеното е направен извод, че лицето не обосновава опасения от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ: раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.
Не се установява спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8,
ал. 2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Не се установява, заявените
твърдения и притеснения за живота и сигурността на молителя в страната му на
произход да са относими към признаване на качеството му на бежанец и
предоставяне на закрила като такъв по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Единственият
възможен извод в случая е, че бидейки наясно с общоизвестни факти от
политическата обстановка в Русия, кандидатът е намерил удобен повод да състави
своя бежанска история, като представените доказателства не подкрепят по никакъв
начин твърденията му. През цялото си пребиваване на територията на Русия молителя
нито веднъж не е били задържан, арестуван или дори разпитван за каквато и да е
негова дейност. Липсата на мотив за предоставяне на закрила се потвърждават и
от действията на кандидата на територията на България. След пристигането си тук
на 26.02.2022 г., той не е потърсил съответните органи пред които да заяви в
писмена или устна форма желанието си да подаде молба за международна закрила, а
е направил това едва през месец юни 2022 г. Липсата на основания за
индивидуално преследване в Русия спрямо лицето се потвърждават и от думите му в
проведеното с него интервю, в които той е посочил, че от България иска да му бъде
дадена възможност да пребивава легално в страната докато приключи войната.
Следователно налице е липса на основателни опасения от завръщане в страната на
произход.
Предвид
установената фактическа обстановка е прието и че за молителя не са налице и предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Изложената
фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да
отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия, нито
от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е
в състояние да контролира. Напуснал е страната си легално - с
валиден паспорт, въз основа на който е пребивавал в Република България. Съгласно чл.9, ал.2 от
ЗУБ, субекти извършващи тежките посегателства могат да бъдат како държавата,
така и партии или организации, които
контролират държавата или значителна част от нейната територия. Тежки
посегателства могат да се извършват и от недържавни субекти, но само ако може
да бъде доказано, че държавата и/или контролиращите партии и организации,
включително международни организации не могат или не желаят да предоставят
закрила срещу тежки посегателства. Бежанската история на чуждия гражданин не е
подкрепена от доказателства в този смисъл. Поради изложеното е прието, че за
молителя не съществуват законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал. т.1-2 от ЗУБ.
Прието
е, че след извършена преценка на актуалната обстановка в Русия, посредством
приложената по преписката справка вх. № МД-836/20.12.2022 г. на Дирекция
Международна дейност“ на ДАБ-МС, не се установяват и разширенията, дадени в
тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и
тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) ОТ 30.01.2014 г. по дело
№ 0285/12 по тълкуването на чл.15, б.“в“ от директива 2004/83/ЕО, които се
преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се
счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт
безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самият факт
на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. От цитираната справка е видно, че авторитарният президент на Русия
доминира политическата система, заедно с мощни съюзници в службите за сигурност
и бизнес сектора и те ефективно контролират парламента, който не е свободно
избран. Конституционните поправки от 2020 г. формализират властта на президента
над законодателната власт и позволяват на Путин да запази президентския си пост
до 2036 г., демонстрирайки способността му да манипулира системата. През 2021
г. парламентът приема поредица от законопроекти, предназначени да увеличат политическата
централизация за сметка на регионалната автономия. От цитираната информация,
става ясно, че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на
закона и налагане на демократични порядки, страната не е в състояние на
въоръжен конфликт. Взимайки предвид събраните доказателства, може да се направи
единственият възможен извод, че цялостната оценка на ситуацията в страната въз
основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена
като достигаща границите на въоръжен конфликт и такъв в Русия не съществува.
Следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си
на територията на държавата си на произход, чужденецът би бил изправен пред
реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на
хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Поради това искането му за
закрила и в тази му част е неоснователно.
Молителят
не е посочил член от семейството му да има предоставена международна закрила в
България, затова е прието, че за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и
чл.9, ал.6 от ЗУБ. Прието е, че посочените от
кандидата лични мотиви за желанието му да живее в България, не могат да бъдат
оценени като хуманитарни с оглед предоставяне на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.
По отношение на съпругата му има постановено становище за отказ на статут на
бежанец и хуманитарен статут.
Решението е
връчено на 22.02.2023 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 9500/08.03.2023
г., подадена в срока по чл.84, ал.3 от ЗУБ.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, в срок до 6
месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила
председателят на ДАБ взема решение, с което отказва статут на бежанец (т.2) и
отказва хуманитарен статут (т.4).
Съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, председателят на ДАБ
предоставя, отказва, отнема и прекратява
международна закрила в Република България; отнема временна закрила в случаите
по чл.17, ал.5.
Съгласно чл.53 от ЗУБ, Председателят на ДАБ може да делегира правомощията си по чл.48, ал.1,
т.1-4 и 6 и във връзка с дейностите по чл.53, т.12, с изключение на
правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на
ДАБ.
Със заповед № 03-15/03.05.2022 г. на председателя на
ДАБ (л.28 от адм.д.№ 2638/2023 г.), на основание чл.52 от ЗУБ, на
заместник-председателя на ДАБ са делегирани правомощията по чл.48, ал.1, т.1-4
от ЗУБ, с изключение на правомощията да отнема международна и временна закрила
С оглед така
представената заповед и цитираните правни норми, обжалваното решени е издадено
от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Всички съставени документи са били връчени
на Д.П., като той се е запознала с текста им на език, който владее, което е
изрично отбелязано във всеки един документ и е удостоверено с подписите на
чужденеца, назначения преводач и съставилото ги длъжностно лице.
Д.П. е подал молба за международна закрила
на 08.06.2022 г., и нейната регистрация, в съответствие с изискванията на
чл.61а, ал.1 от ЗУБ е извършена същият ден, видно от съставения регистрационен
лист. Насрочено е и проведено интервю, за което е съставен протокол, като са
спазени изискванията на чл.63а, ал.1 и ал.3 от ЗУБ. Интервюто е проведено на
руски език, като на Д.П. е бил осигурен преводач, като той е декларирал,
че текста на протокола е преведен на разбираем от него руски език и не са
съществували комуникационни пречки и няма възражения и допълнения, като
протокола е подписан от чужденеца, преводача и интервюиращият орган.
В хода на производството от административният орган е
изискано становище от ДАНС, на основание чл.58, ал.10 от ЗУБ, след постъпването
на която той се е произнесъл по подадената молба за закрила.
Действително, обжалваното решение е издадено след
предвидения в нормата на чл.75, ал.1 от
ЗУБ, 6-месечен срок от образуване на производството, но това не е съществено
процесуално нарушение, тъй като този срок, като всеки един срок за издаване на
индивидуален административен акт е инструктивен, а не приклузивен. Също така,
решението е издадено на 15.02.2023 г., след като производството е било
образувано на 08.06.2022 г., и не е бил изтекъл предвидения в чл.75, ал.5 от
ЗУБ, максимален срок за произнасяне по молбата за международна закрила, който е
21 месеца, от датата на нейното подаване.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
законодателя писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него
фактически и правни основания.
Съобразно нормата на чл.73 от ЗУБ, първо е извършена
преценка за предоставяне на статут на бежанец и след като е прието, че не са
налице основанията за това е разгледана необходимостта от предоставяне на
хуманитарен статут на жалбоподателя.
Правилно административният орган е приел, че в случая
не са налице основанията по чл.8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на
жалбоподателя.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея.
Съгласно чл.8, ал.5 от ЗУБ, действията
на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо
насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по
дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са
непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се
изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно
преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на
военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на
престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1-3; 6. действия, насочени срещу
лицата по причина на техния пол или срещу деца.
Съгласно ал.6 на чл.8 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават
на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по
произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако
се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията
или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е
извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този
закон.
В случая, жалбоподателят се
позовава именно на нормата на чл.8, ал.6 от ЗУБ, като видно от проведеното интервю,
към момента в който е напуснал страната не е бил заплашван, не му е било
оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу
него съдебно дело(процес) и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално,
като е летяла със самолет до гр.Истанбул – Турция, след което е пристигнала в
България с автобус.
Първата причина на която се
позовава жалбоподателя, при провеждане на интервюто е че той не приема войната
и я смята за престъпна и счита, че е невъзможно да живее в държава която води
толкова жестока война. Принципното неприемане на войната и военните действия
извършвани от една държава, сами по себе си не са основание за предоставяне на
статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е
необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от
преследване заради тях. Както беше посочено вече, от самия жалбоподател не се
твърди и по делото не се установява той да е бил преследван в Русия, поради
тези свои убеждения. Също така, по делото не са ангажирани доказателства за
външно изразяване на това негово мнение, например в журналистически статии,
публикации в социални медии или по друг общодостъпен до множество хора начин, както
преди, така и след напускането на Руската федерация, за де се приеме, че
притесненията от преследване са основателни.
Жалбоподателят се позовава, че
е бил стажант в център Карнеги, от м.юни 2021 г. до юни 2022 г. като твърди, че
дейността на центъра в Русия е била забранена и някой служители са напуснали
страната. На първо място, видно от превода на представената препоръка от
Карнеги Център Москва от 30.01.2022 г. (л.66-67 от адм.д.№ 2638/2023 г.), П. е
бил стажант по програма „Русия в Тихо-океанска Азия“ от юни до декември 2021
г., който период от време не съответства на заявления от него. На второ място,
в писмото се сочи, че П. е публикувал в седмичника за Китай „Справочник за
Китай“, като е показал задълбочени познания за съвременните тенденции в
Китайските социално-икономически събития, вътрешни работи, компютърни политики
и съвременна култура, като не се твърди и не се установява, той да е публикувал
критични статии, становища и мнения свързани с вътрешната и външната политика
водена от Русия. В подкрепа на изложеното са представените публикации, в
изготвянето на които е участвал и жалбоподателя, а именно от издание 128 и
издание № 109 на новинарски дайджест за Китай (л.55-58 и 61-62 от адм.д.№
2638/2023 г.). На следващо място, дори и да е забранена дейността на Карнеги
Център Москва, не се твърди и не се установява неговите служители да са били
подлагани на преследване. Съответно жалбоподателя твърди, че „Някои служители на тази компания напуснаха
страната“, но не се сочат кои са тези служители и не се твърди и не се
установява те да са били преследвани, заради дейността си в Центъра, съответно,
че по тези причини са напуснали Руската федерация, за да може да се приеме, че
опасенията на жалбоподателя са основателни.
Следващата причина, която се
сочи от жалбоподателя, е че той е годен за военна служба, според закона на
Русия и мобилизацията му ще представлява опасност за живота и здравето му.
Съдът дава вяра на твърденията
на жалбоподателя, че се притеснява от съвсем реалистичната вероятност да бъде
мобилизиран и възможността да се озове насред реални бойни действия. Тези
опасения обаче не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде
предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като
хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично
наличието на реална заплаха от преследване. От всички изброени в чл.8, ал.5 от
ЗУБ действия на преследване само действията по т.5 имат някакво отношение към
носенето на военна служба, но това са само действия, които биха се осъществили
при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия и то когато
тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или
престъпления против мира и човечеството.
Член 8 от Римския статут
дефинира военните престъпления като тежки нарушения на Женевската конвенция за
отношението към военнопленници и Женевската конвенция за защита на гражданските
лица по време на война. В член 8 примерно са изброени видове военни
престъпления, сред които са преднамерено убийство, незаконна депортация и
преместване, нападение на цивилни обекти, осакатяване, включване в биологични
експерименти, използване на глад като метод за война, унищожаване или
завладяване на собственост на противника, убийство или нараняване на лице извън
боя и др. От примерното изброяване може да се направи извод, че военни
престъпления могат да бъдат множество различни деяния, но нараняването или
убиването на друго лице в бой, когато всяка страна насочва и употребява оръжие
срещу противната, не е военно престъпление, защото по този начин се изчерпват
класическите действия, които се осъществяват при водене на война.
Престъпленията срещу
човечеството в международното право са извършването на тежки жестокости срещу
големи маси от хора, като масови убийства, изтребления, депортация и др. За
първи път този термин в международното право е използван по време на
Нюрнбергските процеси.
От така изложеното става ясно,
че самото участие във военни действия поради извършена мобилизация не е военно
престъпление, нито престъпление против човечеството, а същевременно всички
действия, които са дефинирани като военни престъпления или като престъпления
против човечеството, не са част от класическите бойни действия, а изискват
съзнателно волево решение от този, който ги извършва. Затова съществуващата
вероятност от мобилизация на жалбоподателя сама по себе си не обосновава извод
за наличие на реална възможност от преследване. Регламентираните в Наказателния
кодекс на Руската федерация, Глава 33 „Престъпления против носене на военната
служба“, са такива състави на престъпления, които на практика всяка държава
въвежда, за да гарантира носенето на военната служба, субординационна
дисциплина в армията, спазването на реда на мястото на военния сбор и др., с
цел защита на териториалната цялост на съответната държава.
Според § 169 от Наръчника по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на
Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или лице, което се опитва
да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец, когато се докаже,
че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си
нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политически убеждения, или има основателни
опасения от преследване по гореизброените причини и извън наказанието за
дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране сами по себе
си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на § 167 от
Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден
от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, а както се посочи
вече, по отношение на жалбоподателя не се установява никоя от горните
характеристики. Данните относно размера на предвиденото в РФ наказание за
отклоняване от военна служба и начините за събиране на информация, необходима
за поддържане на военната отчетност за гражданите, не променят този извод,
доколкото не са налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед
обстоятелствата, на които жалбоподателят основава своите опасения от
преследване, съдът приема, че хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице.
При съпоставяне на наказанието,
предвидено в Руската федерация за отклонение от военна служба - до 15 години
лишаване от свобода, когато деянието е извършено във военно време, с
наказанията, предвидени от Наказателния кодекс на Република България за такова
деяние, не би могло да се приеме, че в Руската федерация жалбоподателят би
понесъл твърде тежко и несъответстващо на провинението сурово наказание.
Основният състав на престъплението отклоняване от военна служба е очертан в
разпоредбата на чл.364, ал.1 от НК на РБ, в която е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до пет години, а с ал.3 е предвиден квалифициран
състав на престъплението - извършено във военно време, като в този случай
наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен
затвор без замяна.
Според § 170 от Наръчника по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на
Върховния комисар на организацията на ООН, съществуват и случаи, при които
необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се
иска статут на бежанец. В тази хипотеза лицето следва да докаже, че
изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни
действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или
морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В проведеното интервю
жалбоподателят декларира, че не приема войната и я смята за престъпна, като се
изказва против войната във всичките ѝ форми и особено срещу престъпното
нахлуване на Русия срещу Украйна и е участвал в различни протести около 10 пъти.
Както беше изтъкнато вече, жалбоподателят обаче не сочи каквито и да било данни
за външно обективиране на своите убеждения чрез конкретни действия,
представляващи техен израз, поради което съдът приема, че не е доказана „искреността
на политическите и моралните убеждения“, съобразно изискванията на § 174 от
Наръчника. Също така, макар и П. да твърди, че е участвал в различни протести
около 10 пъти, още от 2014 г., не ангажира доказателства в подкрепа на тези
твърдения, като същевременно не се установява, да е бил
преследван заради това, не е арестуван, нито са му повдигнати обвинения както
преди, така и след напускането на Руската федерация.
Следващата сочена причина е, че
живее на територията на гр.Брянск, който е на 150 км. от украинската граница,
което създава опасност за живота на него и семейството му. От м.април 2022 г.
пограничните територии на града са били обстрелвани, а от м.юни 2022 г. е имало
голям пожар в с.Клинци, съответно тогава е имало съобщения, че на територията
на Бриянска област има хора с неустановена самоличност, чиято цел е да
организират диверсии. През м.април 2022 г. е имало силен пожар в нефтената база
на града, която е на около 6,5 км. от квартирата на семейството на
жалбоподателя, с предположение, че е възникнал поради удар с дрон или ракетен
обстрел. Също така, квартирата е в промишления район на града и на неговата
територия има много заводи, в това число и на Министерство на отбраната на
Русия.
Така посочените обстоятелства,
обосновават извода, че жалбоподателя не иска да се върне в Русия, поради
икономически причини и от битово естество. Характера на причините се установява
и от проведеното интервю, като той сочи, че през целия си живот до началото на
пандемията Ковид-19 през 2020 г. е живял в Москва, след което се е преместил
със съпругата си в Брянск, където нейните родители имат апартамент и живота е
по-евтин. Същевременно, той е адресно регистриран в Москва, поради което и в
случай, че се страхува от близостта на военните действия, не би следвало да има
пречка, той и семейството му да се преместят да живеят от гр.Брянск в
гр.Москва, където живеят неговите родители и брат му. Ето защо, при напускането
на гр.Брянск, жалбоподателят не е бил поставен в ситуация в която не е имал
възможност на избор, а поради икономически причини, включително и притежаваният
от родителите му недвижим имот на територията на България, са го мотивирали да
напусне Руската федерация. Това са причини от личен характер, които са извън
предметния обхват на ЗУБ, като те определят жалбоподателя, като мигрант, а не
като лице, нуждаещо се от международна закрила, съгласно легалното определението
дадено в Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на
статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за
бежанците, че мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в
определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола
от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде.
От жалбоподателят не се твърди и по делото не се
установява, на член от неговото семейство да е предоставен статус на бежанец,
поради което спрямо него не намира приложение и нормата на чл.8, ал.9 от ЗУБ,
съгласно която за бежанци се смятат и членовете на семейството на чужденец с
предоставен статут на бежанец, при условие че семейните връзки предшестват
влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо
с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл.12, ал.1.
Спрямо Д.П., не се установяват и условията по чл.9,
ал.1 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статус. Съгласно посочената норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.смъртно
наказание или екзекуция, или 2.изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. П. макар и да не отговаря на условията за предоставяне на статут на
бежанец, по делото не се установява, че той да е изложена на реални опасност от
тежки посегателства. Видно от проведеното интервю, той не е арестуван и осъждан
нито в Русия, нито в друга държава, руснак и православен християнин е, и не е
имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната религия, не е
членувал в политическа партия и организация. Също така е отговорил отрицателно
на въпросите – бил ли е заплашван, оказвано ли е върху него насилие, бил ли е
задържан или арестуван, възбуждано ли е срещу него съдебно дело (процес),
осъждан ли е. Съобразно така дадените отговори от жалбоподателя, не било могло
да се направи обоснования извод, че съществува реална опасност от тежки посегателства
спрямо него, включително от смъртно наказание, екзекуция, изтезания, нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание. Не е налице и хипотезата на
чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като на територията на Руската Федерация няма
военен конфликт, липсват и данни за безогледно насилие, което да е
изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха
за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо него да са налице сериозни
и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си
на територията на държавата си по произход, той би бил изправена пред реален
риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен
статут.
От жалбоподателя не се твърди и по делото не се
установява, на член от неговото семейство да е предоставен статус на бежанец,
поради което спрямо него не намира приложение и нормата на чл.9, ал.6 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.8 от ЗУБ, хуманитарен статут
може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради
причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния
комисар на ООН за бежанците. Такива причини не се сочат от жалбоподателя, като
правилно е прието от административният орган, че причините които се изтъкват от
него са от личен характер, извън предметния обхват на ЗУБ, като се касае за
мигрант, а не за лице, нуждаещо се от международна закрила.
С оглед на изложеното, правилно
е прието в обжалваното решение, че спрямо Д.П. не са налице основания за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и на основание чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ му е отказано тяхното предоставяне. Ето защо и на основание чл.172, ал.2,
предл.пето от АПК, във връзка с чл.91 от ЗУБ, подадената жалбата срещу
решението, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.П.
родена на ***г. в гр.Москва, гражданин на Руска федерация с ЛНЧ ********** с
адрес на пребиваване гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, к-с.“Емералд Парадайс“,
ет.2, ап.10В против решение № 3343/15.02.2023г. на заместник-председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: