Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание десети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Калинка Димитрова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 5050 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л.“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 23-0000538/09.10.2019 г., издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Главна
дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на въззивното дружество на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
Във въззивната жалба въззивното
дружество излага съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от адв. А.А., който поддържа жалбата. В условията на евентуалност
намира, че е налице маловажен случай.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ се представлява от своя процесуален
представител гл. експерт и.г, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, тъй като в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Намира, че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Прави възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 17.12.2018 г. бил извършен обществен превоз на товари
от МПС „Мерцедес 1117“, кат. N2, с рег. № В 3550 ВМ,
оборудвано с аналогов тахограф, за което бил издаден
пътен лист сер. ВА № 223513/17.12.2018 г. от въззивното дружество. При превозът бил използван тахографски лист, попълнен от водача П.Я.Д, който
притежавал карта за квалификация № Р086579, валидна до 13.12.2018 г. На
21.01.2019 г. на водача П.Я.Д била издадена следваща карта за квалификация №
Р230154.
При извършена документална
проверка на 30.07.2019 г. св. Й.Р.Й. ***) установил, че на посочената по-горе
дата въззивното дружество „Л.“ ЕООД, *** е допуснало
до управление водач, който не отговаря на изискванията на чл. 7б, ал. 1, изр. 1
ЗАвтПр, поради което на същата дата съставил АУАН за
нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтПр, който бил
предявен и подписан лично от управителя на дружеството.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното
дружество не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
09.10.2019 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Й.Р.Й., и писмени
доказателства: заповед № РД – 08 - 249 от 15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; тахографски
лист от 17.12.2018 г.; пътен лист от 17.12.2018 г.; товарителница от 17.12.2018
г.; справка от система за преглед на DQC карти; копие на СРМПС,
част I; копие на протокол от периодична проверка; справка от програма „Лицензи“;
копие на покана; копие на приемо-предавателен
протокол; констативен протокол; справка за нарушител по правно основание на
нарушението.
Авторството
на деянието и неговата субективна страна се установяват на първо място от
показанията на св. Й., който посочва, че извършил документална проверка и е
установил, че на процесната дата водачът П.Я.Д е
извършил в полза на превозвача „Л.“ ЕООД обществен превоз на товари, без да
притежава валидна карта за квалификация.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Й.Р.Й. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
Останалите
транспортни документи, касаещи извършени превози на други дати, съдът намира,
че не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на доказване по
делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по
реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
нормата на чл. 7б, ал. 1 ЗАвтПр лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. В
случая безспорно обстоятелство е, че водачът П.Я.Д не е имал валидна карта за
квалификация.
Посочената като нарушена разпоредба
на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтПр
съдържа както правилото за поведение, така и санкцията за неговото евентуално
нарушаване – „който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.“, поради което и съдът не намира
процесуални нарушения в този аспект, както се възразява във въззивната
жалба и в съдебно заседание.
Не може да се сподели становището,
че липсата на карта за квалификация не е равнозначно на липса на квалификация.
В тази връзка съдът намира, че изрично в чл. 7б, ал. 1, изр. 2 ЗАвтПр е предвидено, че квалификацията се придобива с
издаването на карта от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съдът намира, че в настоящия случай
е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо
повече – в случая нарушението е извършено от търговско дружество, което
извършва транспортна дейност. Безопасността при извършване на посочената
дейност е пряко свързана с квалификацията на водачите, поради което всяко едно
дружество-превозвач следва да следи и спазва изискванията на ЗАвтПр.
По отношение на имуществената санкция:
За нарушение
по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози законодателят е предвидил фиксиран размер на приложимата
имуществена санкция – 3000 лв., поради което пред съда не е поставен въпросът
за нейната евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода от спора разноски се държат на въззиваемата
страна. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 80,00 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000538/09.10.2019 г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в
Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на „Л.“ ЕООД на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
лв.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“
при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 80 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: