№ 6232
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. Й. В. срещу решение от 07.12.2023 г.
по гр.д. №57550/2022 г. на Софийския районен съд, 153 състав, в частта, в която е признато
за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 3505,38 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент №55, находящ се
в гр. София, район „Надежда“, жк. ****, аб. №53932, за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г.,
сумата от 39,08 лв., представляваща цена за доставена услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2021 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 542,73 лв., представляваща обезщетение за забава
върху цената за топлоенергия за периода 15.09.2019 г. – 01.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59658/2021 г. по описа на СРС, 153
състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа, че по делото не е доказано, че претендираните суми са начислени в съответствие
с нормативните правила – че в абонатната станция е съществувал законно монтиран и
сертифициран топломер, който е бил отчитан от законно избран топлинен счетоводител.
Сочи, че липсва валиден договор между ЕС и ФДР, респ. не е доказано количеството на
доставена топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище жалбата. Не претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която е
отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е бил
собственик на процесния недвижим имот през процесния период, като това обстоятелство се
установява и от представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №164, т.І,
н.д. №151/11.04.2008 г. на нот. Д.Т.. Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно
право на ползване. Налице е и заявление-декларация от ответника до ищцовото дружество
от 29.04.2008 г. за откриване на партида.
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение, като
2
последното извършвано от самото дружество-ищец. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е
от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия
топломер, за който се установява от СТЕ, че е отговарял на метрологичните изисквания през
процесния период – последната проверка е на 09.10.2018 г. и е била валидна до 09.10.2020 г.,
което след края на процесния период, както и че сумите за топлинна енергия в имота на
ответника и за дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката.
От заключението на СТЕ се установи, че сумите за ТЕ, дължими от ответника за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., коригирани с изчислените суми при дяловото
разпределение, са в общ размер на 3547,92 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ и уговореното в ОУ, сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Съгласно чл.22 ал.1 от процесните ОУ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл.61 и сл. от НТ или чрез възлагане
на Търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал.2 на същата разпоредба клиентите
заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Липсата на валиден през процесния период договор за дялово
разпределение не може да доведе до извод, че потребителите на ТЕ не дължат цената на
потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза доставчикът е длъжен да отчита
потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по реда на
чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./. Освен това, съгласно чл.40
ЗУЕС, законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост
може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им.
Недопустимо е разглеждане на доводи за пороци, вкл. нищожност поради нарушаване норми
на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл.40 ЗУЕС.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20263 от 07.12.2023 г., постановено по гр.д.
№57550/2022 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4