Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 157/01.12.2023 г., постановено по АНД № 158 по описа на Севлиевски районен съд за 2023 г. състав на същия съд е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” – София (АПИ), с който на „Стера Транс БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, [улица], представлявано от управителя Н. Е. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева и определена за заплащане от дружеството такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 133 (сто тридесет и три) лева, като незаконосъобразен.

Недоволен от това решение е останал ответника - Агенция „Пътна инфраструктура” – София, който с депозирана в законния срок касационна жалба го оспорва. Навежда оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че нарушението е безспорно установено, като при налагане на санкцията са спазени административно производствените правила и правилно е приложен материалния закон. Спори извода на РС за нарушени срокове по чл. 34 и сл. от ЗАНН. Поради изложеното и по реда на настоящото производство отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се потвърди издадения ЕФ. Търси разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, като релевира и възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение за адвокат от санкционираното Дружество. В съдебно заседание, касатора се представлява от надлежно упълномощен пр. представител - юрисконсулт, който заявява че поддържа подадената касационна жалба на изложените в нея основания, като у и доразвива с оглед приложеното Решение на СЕС по дело С – 61.

Ответникът по касационната жалба – „Стера Транс БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* - чрез надлежно оправомощен процесуален представител - адвокат оспорва касационната жалба и моли решението на РС да бъде оставено в сила. Също претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово, в съдебно заседание, навежда доводи за основателност на жалбата, поради което предлага на съда то да оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК чрез надлежен представител на легитимирано лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол акт и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана, съобразно изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 "в" от ЗАНН, настоящият съдебен състав цени жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд – Севлиево е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Производството пред Районен съд - Севлиево е образувано по жалба от „Стера Транс БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу горния ЕФ, издаден от МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура", с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Не е спорна по делото възприетата от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка, изразяваща се накратко в следното:

На 23.02.2021 г., в 06:35 часа на територията на община Севлиево било установено нарушение досежно моторно превозно средство, собственост на „Стера Транс БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* – влекач „Волво ФМ 4х2“, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, бр. оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой от 5 оси, обща допустима техническа маса на състава 40 000, което се движело по включения в обхвата на платената пътна мрежа главен път I - 4, км 76 + 135, в посока нарастващ километър, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване за категорията на ППС, съответно за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Нарушението било установено с ТС – устройство № 40141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на гореуказаното място.

ППС било заснето от устройството и съответно бил изготвен снимков материал. В резултат на извършена справка се установило, че ППС е собственост на жалбоподателя.

При така установеното на 03.02.2023 година бил издаден оспорения пред РС – Севлиево електронен фиш, с който на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и определена такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 133.00 лева. ЕФ е връчен на 03.04.2023 г.

За да го отмени, въззивния съд приема, че в случая макар да не липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но издадения такъв се явява издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав на АС – Габрово споделя напълно доводите на РС Севлиево, касаещи срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, с които е отменен процесния ЕФ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

С изменението на ЗДвП (обн. ДВ бр. 105 от 2018 г.) и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от задължителното за прилагане Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба.

Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство (чл. 39, ал. 4 от ЗАНН). От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза (със съставяне на електронен фиш), започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В процесния случай нарушението е извършено на 23.02.2021 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система - чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, а ЕФ е издаден на 03.02.2023 г., от което следва, че фишът, като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 23.08.2021 година. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително.

За пълнота следва да се изложи и следното: Неправилно въззивният съд е приел, че липсват допуснати нарушения на материалния и процесуален закони в производството по издаване на ЕФ, като е счел за налична възможността за издаване на ЕФ за процесното нарушение. Настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. - предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но с оглед крайния резултат въззивното решение не следва да се отменя на това основание.

След издаване на ЕФ СЕС с решение по дело С – 61 на СЕС приема, че посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер.

Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение, поради което оспорения пред РС – Севлиево ЕФ се явява незаконосъобразен и на това основание.

Горното тълкуване е задължително за съдилищата и има пряко приложение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника - адв. В. Н., за присъждане на деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, по делото установени на сумата от 650.00 лв., представляваща договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложен Договор. Касаторът е направил възражение за прекомерност и моли в случай, че жалбата му не бъде уважена, възнаграждението да се определи и присъди в минимален размер. С оглед размера на наложената санкция, вида и спецификата на спора съдът не намира така договорения и изплатен размер на адвокатското възнаграждение за прекомерен.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157/01.12.2023 г., постановено по АНД № 158 по описа на Севлиевски районен съд за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура – София да изплати на „Стера Транс БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, [улица], представлявано от управителя Н. Е. сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.