Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.05.2018

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Двадесет и четвърти април				Година	2018

 

В открито заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1475

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Б.П.Т., ЕГН ********** ***, е предявил иск против Прокуратура на Република Б., с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 500 лв. имуществени вреди, настъпили от незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху тях, считано от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез прокурор от Районна прокуратура М., оспорва исковете изцяло.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република Б. и Районна прокуратура гр. М. се представляват от прокурор Нина Кръстева, която поддържа отговора на исковата молба и отново оспорва предявените искове изцяло.

Предявените искове са с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3, и чл. 86 ЗЗД, и са допустими.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено  следното:

Ищецът в исковата си молба твърди, а и от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че на 14.02.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение с постановление от същата дата на главен разследващ полицай на РУ М. по досъдебно производство № 446 /2015 г. по описа  на РУ М., за това че на 22.05.2015 г. в гр. М. в дискотека „Р.“ е причинил лека телесна повреда на лицето Ц.Ц.Ц., като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 2 НК, и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 375 НПК от 12.05.2016 г. на Районна прокуратура М. е предложено на МзРС да освободи от наказателна отговорност ищеца за извършеното от него престъпление посочено по-горе и да му се наложи административно наказание на основание чл. 78а НК. Образувано било НАХД № 197/2016 г. и с Решение по същото от 02.03.2017 г. съдът е признал обвиняемия Б.П.Т. за невинен в това че на 22.05.2015 г. в гр. М. в дискотека „Роял“ е причинил лека телесна повреда на лицето Ц.Ц.Ц., изразяващи се в кръвонасядане  и оток в областта на лява скула, оток теменно, охлузвания на двете китки, които увреждания са му причинили болка и страдания, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 2 НК. Районна прокуратура М. е депозирала протест въз основа на който е образувано ВНАХД № 252/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд. С решение по същото дело от 27.06.2017 г. състав на Врачански окръжен съд е потвърдил решението на МзРС постановено по НАХД № 197/2016 г. Решението на Врачански окръжен съд е влязло в сила на 27.06.2017 г.

Горното не се оспорва от ответната страна.

По отношение неимуществените вреди в следствие воденото наказателно производство ищецът твърди, че от момента на повдигане на обвинението всички негативни психически преживявания които е понесъл са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. За периода от повдигане на обвинението до приключване на наказателното производство е търпял неимуществени вреди изразяващи се в изолирането му от познати, оронване на честта и достойнството му пред обществото, изпаднал в социална изолация, престанал да излиза и да се среща сприятели, затворил се в себе си. Често се будел нощем и не могъл да заспи от терзания заради това несправедливо обвинение. Влошили се професионалните му способности на футболист което довело и до реално влошаване на играта му за футболен клуб „Локомотив М.“, а от там и до негатив за целия клуб. Другите футболисти обвинявали ищеца за неуспехите на клуба. Това продължило през целия период до окончателното му оправдаване.

За горното претендира ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв.

Освен това претендира и имуществени вреди в размер на 500 лв. представляващи заплатено от него възнаграждение за адвокат по воденото срещу него наказателно производство.

По делото са разпитани двама свидетели доведени от ищеца.

Свидетелят С. твърди, че около края на 2015 г. срещу ищеца е било заведено наказателно производство. Делото продължило до месец юни 2017. През цялото това време се е виждал постоянно с ищеца, той се променил, която промяна продължава и до сега, станал по притеснителен, не общувал много, не излизал често. След случилото се споделял че няма желание да играе, играта в клуба му се влошила. Ищецът споделял пред свидетели че не е вярвал че ще бъде обвинен и неговата роля в клуба вече не е такава каквато е била преди обвинението.

Свидетелят К. твърди, че от 2015 г. до лятото на 2017 г. знае че срещу ищеца е имало наказателно производство. През този период той бил много затворен, споделял е че няма желание да излиза, а когато излезе бил все умислен. Оплаквал се, че това обвинение му тежи, притеснява го, не знае какво ще му се случи. Това се отразило и в играта му като футболист. В играта е правил глупави грешки, които не е правил в нормалното си състояние. Не се е оплаквал много, но свидетелят е виждал, че е много притеснен. Не знае ищецът да имал други подобни прояви.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като добросъвестни, последователни и логични, въпреки че от тях не могат да се установяват неимуществени вреди с особено висок интензитет.

Според чл. 2 т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, взета му е мярка за неотклонение, и впоследствие оправдано. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги незаконно, когато лицето бъде оправдано.  

Отговорността на държавата е обективна и безвиновна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия и т. н., двуинстанционна съдебна фаза на производството.

 От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.

Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, изготвила прокурорския акт, с който е предложено освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК, протестиране на решението по НАХД №197/2016 год. на МзРС, поддържане на протеста пред Окръжния съд.

Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно, че воденото и завършило с оправдаване по повдигнатото обвинение наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.

Безспорно ищеца е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

При определяне размера на обезщетението обаче следва да се отчете обстоятелството, че свидетелските показания не установяват конкретни неимуществени вреди, значително различаващи се от обичайните в подобни случаи, които да са пряка и непосредствена последица от конкретното наказателно производство.

Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост - чл. 52 ЗЗД.

В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: периодът на воденото срещу ищеца, в съответното му процесуално качество, наказателно производство, което съдът прие по-горе – около една година и четири месеца; обстоятелството, че по отношение на ищеца не е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК;, с цялото им отрицателно отражение.

Следва да се отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца е взета най – леката мярка за неотклонение – “подписка”, както и това, че от доказателствата по делото не се установяват особено специфични по вид и интензитет негативни последици, извън уронения авторитет в близкия му приятелски кръг, и притесненията му от наказателното преследване, подлежащи на репариране, извън обичайните и презумирани от закона. Освен това интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на ищеца. Тук от значение е и личността на ищеца и притежавания от него авторитет в обществото. В случая свидетелските показания не обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания във връзка с незаконното обвинение.

Като взе предвид горното, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 1200 лв., която следва да се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.06.2017 г., от която дата се претендира.

В конкретният случай този размер на обезщетението не може да се приеме за източник на обогатяване на пострадалия, и в никакъв случай не може да се приеме за завишен.

Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателна и следва да бъде уважена, тъй като по безспорен начин се доказа, че ищецът е направил разходи за адвокатска защита в размер на 500 лева, видно от представеното и неоспорено по делото копие от договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Съдебната практика е категорична, че направените в наказателното производство разноски за защита при оправдаването на подсъдимия или прекратяването на наказателното производство се претендират отделно по реда на ЗОДОВ. По тези съображения претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 500 лева.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 650 лв., съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, и представените оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА Б., с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Б.П.Т., ЕГН **********, сумата 1200 /хиляда и двеста/ лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него досъдебно производство № 446 /2015 г. по описа  на РУ М., с обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 2 НК, и наказателно производство по НАХД № 197/2016 г. на МзРС, по което същият е оправдан по повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 27.06.2017 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 500 /петстотин/ лв. имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатска защита, по воденото срещу него наказателно производство.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 1200 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА Б., с адрес гр. С., ул. “В.” № 2, да заплати на Б.П.Т., ЕГН **********, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 650 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                                           Районен  съдия: