Р Е Ш Е
Н И Е
№ 163
18.06.2020 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1016
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от „Дайнърс
клуб България” АД, ЕИК ********* против Д.В.А., с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11 и чл. 33 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 23.08.2017 г. е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карга DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит между ..Дайнърс Клуб България" АД и Д.В.А., ЕГН **********. На
физическото лице е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 500 лева за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой
от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС.
Непогасените суми по горецитирания
договор били в размер на 596.08
лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора н т. 10.1 от
Раздел X на Общите условия в размер на 510.47 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от
Раздел XI на Общите условия, считано от 01.07.2018 г. до 22.03.2019 г.. в размер на 85.61 лева.
С Договора е било уговорено, че за
всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период,
длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни. през който не се
начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 12%, при условие,
че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на
всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период е всеки
период от срока на действие на договора, считано от 1 - во число на всеки
календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на
отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да
погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия
или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква
и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това
в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.Минималната
погасителна вноска била сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява
ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията,
формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата
на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата има
задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви
за дните на просрочие. която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна
надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 7.2 от
Договора, т. 11.1 от ОУ/.На практика след подписване на изброените документи и Протокола,
ответникът получил и кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който е
ПИН кода за картата на 21.07.17 г. и от този момент кредитният лимит по картата
е бил на негово разположение за изразходване, бил предаден.Видно било от
приложените Извлечения, че кредитът не е обслужван редовно, като са допускани
закъснения в погасяванията от падежа или изобщо вноски не са правени.В
приложеното Извлечение 8 от 01.08.18 г. минималната погасителна вноска е била в
размер на 167.88 лева и е била дължима до 15.08.18 г.. видно и от следващите
извлечения погасителни вноски изобщо не са правени.Съгласно чл. 13.2.1. от общите
условия, кредитът станал автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се
уведомява титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на което и да
било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо.На практика 150 календарни дни, считано от 15.08.18 г.
кредитът станал предсрочно изискуем.
Моли съда да уважи иска срещу Д.В.А., ЕГН **********, като
приеме за установено, че по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 23.08.17 г.
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 596.08 лева, от които: главница,
дължима съгласно т.2 и т.5 от
Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 510.47 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от
Раздел XI на Общите условия, считано от 01.07.2018 г. до 22.03.2019 г.. в размер на 85.61 лева.Моли
за направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, последното в размер на 300 лв., съгласно
приложени списък с разноски.
Депозиран е отговор от особения представител на
ответника адв.Н.К.-ХАК, съгласно който се оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва размера на заявената главница, за която не ставало ясно как е
формирана .Оспорва размера и на търсената лихва , не било ясно защо и върху
каква сума е начислена за посочения период от 1.07.2018 год. до 22.03.2019 год.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 540/2019 г. на ДРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За основателност
на исковете, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на
валидно правоотношение по договор от 23.8.2017 г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, сключен при
спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на
потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена
от него и са настъпили предпоставки за предсрочна изискуемост; размер
вземанията; валидна клауза за начисляване и предпоставки за дължимост на
наказателна лихва за исковия период. В негова тежест е и да установи
настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената
в закона погасителна давност.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои
твърдения и възражения в отговора.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът приема претенциите за неоснователни.
По силата на сключения договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта /овърдрафт/ от
16.05.2013 г., бил предоставен кредитен
лимит в размер на 500 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и
услуги и за теглене на пари в брой от банкомат или ПОС. За всички операции,
извършени с картата, отчетени през един отчетен период /без конкретизация за
параметрите му в ОУ или договора/, длъжникът имал право на гратисен период от
45 дни, през който не се начислявала уговорената годишна лихва от 19%, при
условие, че до падежа е погасил пълния размер на всички отчетени плащания през
съответния отчетен период /т.7 и т.8 от договора/. След изтичане на отчетния
период длъжникът получавал извлечение по картата /т.4 от договора/ и бил длъжен
да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.10.1 ОУ или е бил
длъжен за погасява минималната погасителна вноска съгласно б.”и” на т.1.1 ОУ
/т.5 от договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил
пълния размер на разходите си. Минималната погасителна вноска била сумата,
която титулярът по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 10%
от размера на главницата на задълженията, формирани по съответната карта към
последния ден на отчетния период плюс всички дължими към датата на падежа
лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на съответния
отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, ответникът
следвало да заплаща наказателна лихва върху непогасената част от минималната
погасителна вноска за просрочие, намалена с размера на дължимите към датата на
падежа лихви за дните на просрочие, което е в размер на договорената годишна лихва
плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта /т.9 от договора и
т.11.1 ОУ/.
С протокол от 30.8.2017 г. на ответника
е предоставена кредитната карта. Представени са извлечения по кредитната карта
за периода м.август 2017 г.- м.май 2019 г., отразяващи извършените от
картодържателя операции с картата. Изброените документи са оспорени от
ответника, като доказателства за получаване на извлеченията от негова страна
няма.
Прието е заключение на ССЕ, според което
дължимите от ответника суми, след като са съобразени погасяванията, възлизат на
исковите.
Относно действителността на договора за
кредитна карта:
Всеки съд е длъжен да констатира и
отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/.
За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните
правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало
/чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице
противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към
процесното правоотношение/- въз основа на договор за кредит,
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на
чл. 12 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора, който в случая е под
формата на овърдрафт.
Съобразно чл. 22, вр. чл. 12, ал. 1, т. 8 ЗПК,
договор за потребителски кредит, който се предоставя под формата на овърдрафт,
е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и условията
за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент към
датата на подписване е 19 %, който не може да се приеме за фиксиран, т.к.
според т.8 от договора – годишната лихва се начислява и прилага спрямо
непогасената сума съгласно действащата към датата на прилагане тарифа на
издателя за таксите, комисионите и лихвите за издаване и обслужване на кр.
карти. От изложеното е видно, че няма конкретика и яснота относно приложимия
лихвен процент по кредита към съответния момент на дължимостта на лихвата, като
същевременно изцяло липсва разпоредба за условията за прилагането му. Липсва
уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент. В чл. 8 е уговорено, че ще се заплаща върху
пълния размер на задълженията по картата-непогасените суми, без същите да са
уточнени. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето –
и върху кои суми се дължи, дали само спрямо тегленията и натрупаната главница
и/или и върху други акцесорни плащания /в тарифата е предвидено такова на
различни видове такси и комисиони/. Оттук не става ясно как принципно се
формира възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/
за прилагането му и да има яснота на какъв размер възлиза. Тези изисквания не
са изпълнени. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, но
само към определен момент – датата на подписване. В този смисъл съдът намира,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 8 ЗПК, която
е императивна.
На следващо място, не е спазено и
изискването на чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В случая изобщо не е ясно по какъв начин е
определена общата дължима сума и по каква причина възлиза на този размер.
Отделно - годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора. Кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по кредита и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият/. В този порядък следва да се
посочи, че, съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има
предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Съставните му
елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на лихви, такси и комисиони, според
вида на картата, съгласно действащата Тарифа. От изложеното не може да се
направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.
Съдът намира, че е налице и нарушение на
чл. 12, ал. 1, т.6 ЗПК, т.к. няма яснота относно срока на договора, нито са
конкретизирани падежите за плащане и отчетните периоди.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7
– 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени
тези на 12, ал.1, т.8 и т. 9 ЗПК, поради
което договорът за кредитна карта е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно
чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
От приетите доказателства, вкл. ССЕ, се
установява, че е налице неплатена главница, но тя не може да бъде установена за
дължима в настоящото производство, тъй като би се стигнало до подмяна
основанието на вземането.
Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са
идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното
производство. След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да
признае дължимостта на главницата на това основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК
е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на
института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при
отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая,
сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед
действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Поради това и
искът за главница не може да бъде уважен– в този смисъл трайна съдебна практика
- Решение № 187/21.05.2015 г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.; Решение № 1215/12.10.2018 г. на
ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.; Решение № 1435/ 20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д.
№ 2283/2017 г.; Решение №
242/18.02.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г.
на ПОС по в.гр.д. № 2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр.
д. № 872/2017 г.
В този смисъл предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Обсъждане на
останалите възражения е безпредметно.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но той не е направил
такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дайнърс
Клуб България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“България“№81Г, представлявано от С.И., искове против Д.В.А., ЕГН: **********
***, за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта от
ответника на следните суми: главница от 510,47 /петстотин и десет лева и 47
ст./ лева-просрочена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит от 23.08.2017 г.,
сумата 85,61 /осемдесет и пет лева и 61 ст./-наказателна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 22.03.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 300/21.3.2019 г. по ч.гр.д. № 540/2019 г. на ДРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Съдебният
акт е обявен на 18.06.2020 г.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.Петрова