РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501911 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261006 от 21.07.2021г. по гр.д.№ 2106/ 2020г. на РС- Бургас, Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.София е осъдена да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД
гр.София сумата 13848 лв. представляваща регрес на застраховател за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по застрахователна полица
№440118021049162 със срок на покритие от 31.12.2018г. до 30.12.2019г., сключена от ищеца
за лек автомобил „П.” с рег.№***, както и 1513,18 лв.- обезщетение за забавено плащане от
датата на поканата- 4.04.2019г. до 4.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 5.05.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и 2119,95 лв. -
разноски по делото съобразно уважената част от иска, като иска за главницата е отхвърлен
за горницата над 13848 лв. до претендираните 13863 лв. като неоснователен.
С решението е уважен и обратния иск на ответника, като „Автомагистрали” ЕАД е
осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София в качеството на
изпълнител по договор за обществена поръчка № РД-38-3/13.12.2018г., сумата от 13848 лв.
представляваща обезщетение за вредите от неточно изпълнение на договора, включващи
разходите, необходими за обезщетяване на възникналите щети от настъпило ПТП на
9.01.2019г., вследствие непочистен сняг и необработена настилка, намираща се на
автомагистрала „Тракия”, км. 292 в посока Бургас, както и 2848,68 лв. - разноски по делото
съобразно уважената част от иска, при условие, че АПИ заплати присъдените по главния иск
1
суми в полза на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, като иска за главницата е отхвърлен за
горницата над 13848 лв. до претендираните 13863 лв. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач- „Автомагистрали“
ЕАД.
Против решението е постъпила въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез пълномощника му Мариета Сивкова- Директор на Областно пътно
управление- Ямбол. С нея решението е обжалвано в частта, с която исковете против
агенцията са уважени. Въззивникът- ответник намира, че в обжалваната от него част
решението е неправилно и незаконосъобразно. Според него не е безпротиворечиво доказано
настъпилото ПТП да се е осъществило по начина, описан в исковата молба, както и
причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и заснежаването на пътя.
Анализирани са подробно доказателствата по делото, като според въззивника- ответник
същите не установяват по несъмнен начин твърденията в исковата молба, поради което
главният иск е останал недоказан по основание. Акцентира се на релевираното от
въззивника възражение за изключване на отговорността му поради допусната груба
небрежност от водача на автомобила, а при условията на евентуалност- за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Развити са подробни съображения във връзка с всяко от оплакванията.
Моли обжалването решение да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него
се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, а на въззивника- ответник
Агенция „Пътна инфраструктура“ се присъдят разноските за двете инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от страна на „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Великова, с който жалбата на ответника
по главните искове се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че
районният съд е постановил решението си след пълна и всестранна преценка на
доказателствата, фактическата обстановка е изяснена при стриктно спазване на
процесуалните норми, а постановеният съдебен акт е обстоятелствен и мотивиран. Ето защо
моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развити са подробни
съображения.
Постъпил е и отговор от третото лице помагач, което поддържа доводите, изложени в
жалбата и намира решението в оспорената от ответника по главния иск жалба за
неоснователна. Изложени са съображения.
Против решението е постъпила и въззивна жалба от ответникът по обратния иск и
трето лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД. Жалбата е подадена от пълномощника-
юрисконсулт Трайкова срещу решението на БРС в неговата цялост. Въззивникът- ответник
по обратния иск намира, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
поради което моли да бъде отменено, а исковете против Агенция „Пътна инфраструктура“ и
„Автомагистрали“ ЕАД да бъдат отхвърлени. Неправилно районният съд приел, че от
приложените писмени доказателства и САТЕ се установява точния механизъм на
процесното ПТП, причинно- следствената връзка между него и претърпените вреди по
процесния автомобил. Намира, че в случай, че въззивната инстанция приеме, че ПТП е
2
настъпило, то неговата реализация се дължи изцяло на виновното поведение на водача.
Заявява, че дружеството е изпълнило всички свои задължения по договора, което се
установява от писмените доказателства, като работата е приета с отчети от възложителя без
каквито и да било възражения и освен това е била заплатена. Изложени са подробни
съображения. Моли, решението да бъде отменено в оспорената от него част и вместо него се
постанови ново, с което обратният иск бъде отхвърлен. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу тази жалба са постъпили отговори от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, чрез
пълномощника адв. В., което дружество я оспорва като неоснователна, както и от АПИ,
която поддържа становището, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде
отменено изцяло. Развити са подробни съображения.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на
жалбите:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежно
упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да обжалват съдебното
решение. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради
което следва да се разгледат по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба на ,,ДЗИ- Общо
застраховане” АД, ЕИК *********, представлявано от Коста Чолаков и Борис Паличев, чрез
процесуалния представител адв.Великова, срещу Агенция ,,Пътна инфраструктура”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.,,Македония”№3, с искане да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 13863 лв., от които 13863 лв.- изплатено
застрахователно обезщетение, а останалите 1513,18 лв.– мораторна лихва от датата на
поканата - 04.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените по делото съдебно- деловодни разноски.
Твърди се, че на 9.01.2019г., около 21,34 ч. на Автомагистрала „Тракия“ километър
292 в посока гр.Бургас, поради необезопасен и заснежен пътен участък е настъпило ПТП,
при което са били нанесени щети на лек автомобил „П.“ с рег. № ***, собственост на Атанас
Димов Атанасов. Поради множеството щети по автомобила неговото възстановяване е
икономически неизгодно и последният е отписан от отчет в КАТ. На основание настъпилото
застрахователно събитие и договора за застраховка „Каско+“ ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 13863 лв.
Сочи се, че ответната агенция носи отговорност да стопанисва републиканските
пътища, да ги поддържа в изправност, да организира движението по тях, така че да осигури
условия за безпрепятствено придвижване. Целта на това задължение е да бъдат сведени до
минимум ПТП и да се избегнат имуществените и неимуществените вреди, които могат да
настъпят за физически и юридически лица. В случая, агенцията не изпълнила това свое
задължение.
3
С изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, ищецът встъпил
в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, до размера на платеното. На
4.04.2019г. ответникът бил поканен да възстанови платеното обезщетение, но без резултат.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявения главен иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр., а претенциите
за обезщетения за забавено плащане са с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Агенция ,,Пътна
инфраструктура”, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани,
поради което се иска да бъдат отхвърлени. Сочи, че не е бил съставен протокол за ПТП,
който като официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, да
удостоверява състоянието на пътното платно на посочения участък от пътя, както и
механизма на ПТП. Не била направена и проверка на място от служители на застрахователя,
за установяване състоянието на пътя. Не бил установен механизма на настъпването на ПТП
и причинно- следствената връзка между състоянието на конкретния пътен участък и
настъпилото ПТП. Не било ясно каква е скоростта, с която се е движил водачът на
увреденото МПС, нито какви са били неговите гуми.
Изложени са съображения, че процесният пътен участък, на който е станало ПТП се
поддържа от „Автомагистрали“ ЕАД на основание договор за възлагане на обществена
поръчка. Съгласно чл.12, ал.4 и 6 от договора, изпълнителят се задължил да предприеме
всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и
осигуряване на безопасни условия на движение, да започва работа веднага след появяването
на необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво
съобразно Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата и
„План за зимно поддържане“. Съгласно чл.28 от договора, изпълнителят носел пълна
имуществена отговорност за причинените вреди. Сочи се, че в конкретния случай пътно
поддържащата фирма е организирала процеса на работа, като на 9.01.2019г. обработването
на пътищата се е осъществявало с четири комбинирани машини за почистване и
обработване против хлъзгане на настилката на АМ Тракия. Съгласно чл.12, ал.24 от
договора, дните на работа, оперативно дежурство, атмосферните условия и др. за
съответните пътни участъци се завеждат в дневник за зимен сезон за съответната година,
който служи за отчитане на дейностите по зимното поддържане. Според дневната
разпечатка за изминатия маршрут от GPS устройства на почистващата техника, доклад на
младши експерт н отдел ИРД на ОПУ Ямбол и приложените към него документи, на
процесната дата и час пътният участък е бил опесъчен непосредствено преди часа на ПТП.
На 9.01.2019г. времето било ясно, настилката суха, видимостта нормална, дневните
температури- положителни, както и температурата, измерена в 4.30 ч. на следващия ден.
Затова намира, че процесното ПТП е в резултат на груба небрежност от страна на
водача на МПС, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е управлявал при
несъобразяване на пътните знаци, с несъобразена със зимните атмосферни условия и
пътните условия скорост. В тази хипотеза застрахователят не дължал обезщетение ,
съгласно общите условия на застрахователния договор. Застрахованият не уведомил
4
незабавно всички компетентни органи, в нарушение на т.9.51 от ОУ, не представил на
застрахователя протокол от ПТП, а в нарушение на т.9.6.1. от ОУ не представил и
двустранен констативен протокол. Затова, ищецът нямал право на регресно обезщетение.
Оспорва също така, че АПИ е отговорна за настъпилите вреди по автомобила поради
поднасяне на същия на заснежен участък, като сочи, че подобен резултат би могъл да се
получи и при наличие на мокра настилка. По делото не били представени доказателства за
състоянието и натоварването на пътното платно, широчината му, скоростта, с която се е
движил автомобила, възможността за управление със съобразена скорост и повишено
внимание от страна на водача, за да предотврати ПТП. Затова счита, че не е налице
причинно- следствена връзка между състоянието на платното за движение и твърдените
вреди.
Изтъква, че вината за ПТП е изцяло на водача на автомобила, което е основание
изцяло да бъде изключена отговорността на ответника. При условията на евентуалност се
твърди съпричиняване от страна на водача на автомобила, поради което се иска намаляване
размера на отговорността.
По искане на ответника като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирано ,,Автомагистрали” ЕАД, ЕИК *********, спрямо което е предявен и приет за
разглеждане обратен иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на исковата
сума и разноските по делото по предявените от „ДЗИ- Общо застраховане“ искове, ведно с
разноските по делото.
„Автомагистрали“ ЕАД е депозирало отговор на исковите молби, с което оспорва
предявените исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорва фактите и
основанията в главния и обратния иск. Намира, че не е доказан по безспорен начин
механизмът на осъществяване на ПТП. Не били представени доказателства за техническото
състояние на автомобила преди произшествието, поради което не можело да се направи
безспорно заключение дали твърдените вреди са следствие на същото. Оспорени са
наличието и размера на твърдените вреди, като счита същите за завишени. При условията
на евентуалност, ако се приеме, че процесното ПТП е настъпило, намира, че същото е
реализирано изцяло поради виновното поведение на водача. Нямало данни дали същият не е
бил под въздействието на алкохол, наркотици или друго упойващо вещество, нито за
техническото състояние на автомобила /износване, скрит дефект/, както и дали повредите не
се дължат на умишлени действия, в които случаи застрахователят не покрива щети. Нямало
данни и за скоростта, с която се е движил автомобила. С оглед равнинността на пътния
участък, водачът бил длъжен да предприеме необходимите действия, за да предотврати
настъпването на ПТП. Затова счита, че основна вина за ПТП има водачът на автомобила,
който е нарушил правилата за движение по пътищата. Счита също, че е налице
съпричиняване от страна на водача на автомобила, поради което размерът на обезщетението
следва да бъде намален. Подобно на ответника, изтъква, че не е бил съставен протокол за
ПТП, нито била направена проверка на място от служители на застрахователя, за
установяване състоянието на пътя. Не бил установен механизма на настъпването на ПТП и
причинно- следствената връзка между настъпилото ПТП и претендираните от
5
застрахователя имуществени вреди. Затова намира, че е изцяло недоказано настъпването на
каквито и да било вреди по МПС, както и техния размер. Сочи също, че изплатеното
обезщетение е силно завишено.
На следващо място заявява, че дори исковете срещу АПИ да бъдат уважени,
обратният иск е неоснователен. Сочи, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на дружеството, тъй като липсва виновно неизпълнение на конкретно
възложено задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, както и пряка причинна връзка между
неизпълнение на договорно задължение на „Автомагистрали“ ЕАД и настъпването на
претендираните от ищеца вреди. Не оспорва твърдението на ищеца по обратния иск за
наличието на договор за поръчка за поддържане на процесния участък от АМ Тракия, но
сочи, че възлагането на дейностите по поддръжката на пътя не са възложени по реда на
Закона за обществените поръчки. Със сключването на договора АПИ не било прехвърлило
на „Автомагистрали“ ЕАД задължението си за осъществяване на цялостно поддържане и
надзор върху автомагистралата /произтичащо от чл.19, ал.1, т.1 и чл.30 от ЗП; §1, т.14 от ДР
на ЗП и чл.167, ал.1, изр.1 от ЗдвП/. Това задължение, включително и всякакви възникнали
непредвидени обстоятелства, лежало на АПИ, която по силата на договора можело да
възложи на дружеството отстраняването на последиците от тях. В договора не били
конкретно определени дейностите, които „Автомагистрали“ ЕАД следвало да изпълнява,
включително да следи за настъпване на непредвидени обстоятелства, които могат да доведат
до ПТП, а същите се възлагали отделно на база месечни, допълнителни и извънредни
задания. Развити са подробни съображения. Приложените документи били доказателство за
това, че на процесната дата участъкът от пътя е бил осолен, почистен и била направена
обработка против хлъзгане непосредствено преди часа на ПТП, поради което нямало
неизпълнение на договора от страна на дружеството, което било изпълнило всички
възложени му от АПИ дейности по поддържане за м.януари 2019г., поради което липсвали
основания за ангажиране на отговорността му. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Пред първата инстанция са разпитани свидетели, приети са писмени доказателства,
както и авто- техническа експертиза.
За да уважи исковете в посочените по-горе размери районният съд е приел, че АПИ
има задължение, като лице, което стопанисва пътя, да го поддържа в изправност,
включително зимното поддържане, така че да осигури условия за бързо и сигурно
придвижване. Като не е изпълнила това си задължение същата е причинила вреди, за която
отговаря, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че процесното ПТП е в
резултат на непочистен сняг и необработена настилка, в резултат на което автомобилът е
загубил сцепление с пътната настилка, отклонил се е вдясно и се е преобърнал в
отводнителната канавка. Счел е за неоснователни възраженията, за груба небрежност от
страна на водача, както и тези за нарушение на правилата за движение, като е приел, че
водачът на автомобила не е извършил нарушение на ЗДвП., При това положение е приел, че
с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
увредения до размера, установен от вещото лице, поради което е уважил иска до този размер
/изключени са ликвидационните разходи в размер на 15 лв., поради липса на иск/. Относно
6
иска за мораторна лихва БРС е приел, че същия е основателен за периода от поканата,
поради което го е уважил изцяло.
Приел е също, че отговорността на третото лице помагач по обратния иск произтича
от виновното неизпълнение на задълженията по договора /неточно изпълнение по смисъла
на т.15, I от договора/, за което изпълнителят отговаря на основание чл.28 от договора с
АПИ, поради което, с оглед уважаването на главните искове е уважил и обратните.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена в рамките на оплакванията,
изложени във въззивната жалба.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства (застрахователна
полица- л.20) се установява, че между „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД и Атанас Димов
Атанасов е сключен договор за застраховка ,,Каско +” на лек автомобил марка „П.”, модел
508, ДК № ***, обективиран в полица № 440118021049162/31.12.2018г., със срок на
действие от 31.12.2018г. до 30.12.2019г. Между страните няма спор относно валидността на
застрахователния договор.
На 10.01.2019г. е постъпило уведомление до застрахователя за настъпила щета /л.8/,
подадено от лицето К.А. в качеството на водач на процесния автомобил. Същата е заявила,
че на 9.01.2019г. в 21.00ч. на магистрала „Тракия“, км. 290 в посока Бургас, при движение
по заснежен път се завъртяла и се преобърнала. Застрахователят- ищец по делото, е
образувал щета № 44010211900218. Изготвено е опис- заключение /л.18/ , в което са описани
подробно вредите по автомобила, извършена е и калкулация по претенцията. Представен е
препис от регистрационния талон на автомобила, от което се установява, че същият е с
прекратена регистрация в КАТ поради настъпила тотална щета. Съгласно ликвидационен
акт от 22.02.2019г., за вредите по автомобила е определено обезщетение в размер на 13848
лв.- за тотална щета. Безспорно е, че същото е изплатено на собственика на автомобила
/платежно нареждане и опис за извършен масов превод- л.13 от делото на БРС/.
Първият спорен въпрос е при какви обстоятелства е настъпило процесното ПТП.
Не се спори също, а и се установява от писмените доказателства /удостоверение от
МВР- л.9/, че на 9.01.2019г. около 21.34ч. на тел.112 е получен сигнал от Т.Г. за ПТП на
Автомагистрала „Тракия”, километър 292 в посока Бургас, съгласно който при движение на
л.а. „П.” с рег.№ *** е преминал през заснежен пътен участък, вследствие на което
автомобилът поднесъл и самокатастрофирал.
От това удостоверение се установява още, че местопроизшествието е посетено от
служители на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Ямбол. Водачът- К.А., била
изпробвана с техническо средство за алкохол, резултатът от който бил отрицателен /0,00
промила/.
От изложеното следва, че са изпълнени изискванията за своевременно уведомяване
на органите на МВР, както и на застрахователя за процесното ПТП, а възраженията на
ответниците в тази насока са неоснователни.
7
Безспорно е, че за процесното ПТП не е съставен протокол на МВР /в
ликвидационния акт по щетата е посочено, че има съставен протокол за ПТП, но видно от
посочения в акта рег. номер- 326000-424/10.01.2019г., последният съвпада с този на
описаното по- горе удостоверение/. Не е ясно каква е причината за това /в удостоверението
на л.65, издадено от ОДМВР- гр.Ямбол на ОПУ- гр.Ямбол е посочено, че не е издаван
протокол за ПТП , тъй като няма други участници и нарушена пътна инфраструктура, както
и че няма съхранен снимков материал/.
Съгласно чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ, издадена
на основание чл.125а, ал.2 от ЗДвП, протокол е следвало да бъде съставен, защото
процесното ПТП е с един участник и макар от него да има само материални вреди, по делото
са налице данни, че след ПТП автомобилът не е могъл да се придвижи на собствен ход
/така- уведомление за щета от 10.01.2019г., в което е посочено, че е използвана пътна
помощ, показания на св.А./. Това, че служителите на МВР не са изпълнили задълженията си
да съставят протокол за ПТП е обстоятелство, за което водачът не носи отговорност, поради
което установяването на ПТП и обстоятелствата във връзка с него е допустимо със всички
доказателствени средства по ГПК /както би било и в случая, ако протокол за ПТП е бил
съставен, но констатациите в него са били оспорени/. Само за пълнота на изложението
следва да се посочи и това, че ако автомобилът е можел да се движи на собствен ход, тогава
съставянето на протокол за ПТП изобщо не е било необходимо.
Посещението на мястото на ПТП от служителите на МВР, което е било задължително
предвид разпоредбата на чл. 125, т.8 от ЗДвП, се установява както от двете удостоверения на
ОДМВР- Ямбол, така и от показанията на св.Костов, служител в С”ПП” при ОДМВР-
Ямбол. Същият изяснява, че при пристигането им с колегата му на място установили
автомобил, спрял на аварийната лента, от който излязла пътничка, която ги информирала, че
лекият автомобил, който се е движил пред тях, се е обърнал извън пътното платно. Видели
лек автомобил „П.”, който бил обърнат извън платното за движение. Служителите на МВР
изчакали на място и включили сигнализация, за да предпазят другите водачи. Имало две
жени, едната от тях- водач на автомобила, които не съобщили за получени увреждания и
отказали медицинска помощ. Въздушните възглавници не били отворени. Водачката била
изпробвана за алкохол. Изчакали да извадят автомобила и видели, че по него има доста
щети. Направили снимки на служебния таблет, но не успели да намерят снимките. От
неговите показания се установява също, че пътят имал денивелация 2 метра. Този свидетел,
който не е заинтересован по смисъла на чл.172 ГПК, установява също, че при
придвижването им към произшествието трафикът бил слаб, но към мястото на ПТП, от
другата страна на магистралата /посока София/ също имало спрени автомобили, но извън
магистралата. Имало вятър, било студено /макар и че не може да посочи каква е била
температурата/. Не може да посочи, дали преди това е валял дъжд, а след това сняг. Сочи, че
на пътя не е имало коловози, а имало очертание- замръзнало, полукиша и сняг. Цялото
пътно платно било заснежено и не било почистено. Снегът бил обилен и бързо трупал. Не
си спомня да е виждал снегорин в посока Бургас. Сочи, че процесният автомобил е поднесъл
8
и водачът се опитал да го овладее, но не успял. Не му е известно какви действия са били
предприети за овладяване на автомобила. На връщане от ПТП в обратната посока на
движение също имало обърнат автомобил.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, който е очевидец на пътната
обстановка при настъпване на процесното МПС, а освен това не е заинтересован по смисъла
на чл.172 ГПК.
По делото е разпитана и св.Д. А.- сестра на водачката на автомобила. Същата заявява,
че пътували до София, за да заведат баща си на лекар. На връщане, около 18-19ч. завалял
обилен сняг, а преди това имало дъжд. В началото срещнали снегорини. На пътя около
Ямбол имало доста натрупал сняг. Личали само следи от коли. Сестра й управлявала
автомобила със скорост около 60 км/ч., в дясната лента за движение. В един момент колата
поднесла- задницата й започнала да се завърта. Сестра й, която била опитен водач /със
СУМПС от 2009г./ се опитала, но не успяла да я овладее. Сочи, че сестра й не е натискала
рязко спирачките, а действията й по овладяване на автомобила се състояли в това да завие в
противоположната посока на движението му. Така излезли от пътното платно, колата спряла
за малко и се обърнала по таван. Въздушните възглавници не се отворили. Двете със сестра
й не били пострадали /с изключение на порезни рани по ръцете на свидетелката при
излизането й от колата/, но автомобилът бил със счупени стъкла, акумулаторът му изтекъл и
бил обявен за тотална щета. Установява, че след като излезли от автомобила, двете буквално
са катерили нагоре, за да стигнат до пътя. Сочи също, че пътниците от автомобила, който
бил след тях, които подали сигнал до тел.112 и спрели, за да им окажат помощ споделили, че
тяхната кола също поднася. Заявява, че са чакали служителите на Пътна полиция около час
и половина, а още половин час след това и Пътна помощ. Докато били в околностите на
Ямбол /преди, по време и след ПТП/ не видяла снегорин.
Показанията на тази свидетелка следва да бъдат кредитирани, независимо, че е сестра
на водачката на автомобила и в този смисъл съществува вероятност да е заинтересована от
изхода на делото, доколкото разпоредбата на чл.172 ГПК не предвижда изначално
изключване на показанията на такъв свидетел, а изисква преценката им наред с всички
останали доказателства. Според съда, нейните показания кореспондират с тези св.К. като
липсват доказателства, които да ги опровергават.
По делото е представено писмо от Националния институт по метеорология и
хидрология /л.151/, съгласно което въз основа на анализ на синоптичната обстановка и
данни от близки и представителни метеорологични станции на НИМХ до района на АМ
„Тракия“, км. 292 в посока Бургас, на 9.01.2019г. около 21.34 ч. метеорологичната
обстановка е била следната- температура на въздуха около минус 1 градуса по Целзий,
облачно, духал е умерен вятър със скорост около 5 м/сек , относителната влажност на
въздуха е била около 90%, без валежи. Нямат данни за състоянието на пътищата и пътната
настилка от Републиканската пътна мрежа, тъй като не ги наблюдават.
Ответната страна е представила доклад от Стоян Тонев- младши инспектор в отдел
ИРД ОПУ- Ямбол /л.65, гръб/, съгласно който в дневника за ежедневното състояние на
пътищата, предавано в АПИ е отразено следното: В 5.02ч. на 9.01.2019г. температурата е
9
била минус 10 градуса по Целзий, времето е било ясно, настилката- суха, видимостта-
нормална. В 15.50 ч. на 9.01.2019г. температурата е била + 4 градуса по Целзий, времето-
ясно, настилката- суха, видимостта- нормална. В 4.30 ч. на 10.01.2019г. температурата е +2
градуса по Целзий, времето е било облачно, валял дъжд, настилката е била мокра, а
видимостта- нормална. В 15.44ч. на 10.01.2019г. температурата е била минус +5 градуса по
Целзий, времето е било облачно, а настилката – мокра. Данните са идентични с тези от
копието от дневника /л.66/.
В същия доклад е посочено, че в „Ежедневното сведение за движението на техниката,
почистваща АМ „Тракия“ и пътища I, II и III клас на територията на ОПУ Ямбол“ е
отразено, че в 05.02 от ОП /Опорен пункт/ Кабиле е излязла комбинирана машина „М.“ ***
за частично осоляване, а в 18.25 ч. оттам са излезли машина „М..“ ***, И. *** и В. ***.
Съгласно GPS- разпечатката първата машина е излязла в 18:18 ч. на 9.01.2019г., минала е по
трасето на АМ от Кабиле до Деветак и се е прибрала в 19.47ч. След това, в 20.10ч. трите
машини са излезли и са започнали работа по почистване и обработване против хлъзгане на
настилката по АМ „Тракия“ до края на деня.
Представените от ответниците доказателства не са оспорени от ищеца.
Съдът, като съобрази, че представения доклад, както и извадките от дневника,
представляват частни свидетелстващи документи, които няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, намира, че отразяванията в тях не обвързват съда, а същите следва да
бъдат ценени наред с всички останали доказателства.
По тази причина, предвид показанията на двамата свидетели, които
безпротиворечиво сочат, че при настъпване на процесното ПТП е валял обилен сняг, които
кореспондират с данните от GPS- разпечатките, че в периода след 20.20 ч. автомобилите на
„Автомагистрали“ ЕАД са излезли за извършване на почистване и обработка против
хлъзгане на настилката /което не би било необходимо, ако нямаше снеговалеж/, а два часа
преди това един от тях е извършил осоляване на пътната настилка, съдът приема, че към 21-
21.34 ч., когато е настъпило процесното ПТП, на конкретната част от пътя е имало
значителен снеговалеж, въпреки данните на НИМХ за липса на валежи и данните в
дневника, че на 9.01.2019г. до 15.50 ч. настилката е била суха /които данни отразяват
характеристиките на времето и пътя към съответния час/. Съдът приема също, че
представените от ответниците писмени доказателства установяват единствено
преминаването на почистващата техника на „Автомагистрали“ ЕАД през процесния участък,
но не и качеството на извършените дейности от служителите на посоченото дружество. С
оглед показанията на свидетеля Костов, че в същия участък е имало и други спрели
автомобили, а и още един обърнат, както и че пътното платно изглеждало непочистен, тъй
като по него имало сняг, вода и киша, съдът приема, че към момента на осъществяването на
ПТП пътното платно не е било почистено от служителите от „Автомагистрали“ ЕАД по
начин, който да осигурява сигурно и безпрепятствено движение по процесния участък от
магистралата. Установяването на точното изпълнение на договора, включително на
нормативните изисквания за зимната поддръжка на пътищата е в тежест на изпълнителя
/“Автомагистрали“/. Същото не е ангажирало безспорни доказателства в тази насока, поради
10
което твърдението му, че е изпълнило задълженията си по договора с АПИ е недоказано и
неоснователно.
За изясняване механизма на процесното ПТП и съответствието му с настъпилите
вреди по автомобила, както и тяхното остойностяване по делото е приета съдебна-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице Павел Янев. Вещото лице е посочило,
че лекият автомобил „П.“ с рег.№ ***, управляван от К.А., се е движил в дясната пътна
лента със скорост около 60 км/ч. Водачката се е движила с ниска /за магистралата/ скорост
тъй като е валял обилен сняг и пътната настилка е започнала да се покрива със сняг, а
видимостта е била намалена. Пред нея нямало други автомобили. Докато се движила по
равнинен прав участък от пътя, внезапно гумите на автомобила /който бил четиригодишен,
със зимни гуми/ загубили сцепление с пътната настилка. За части от секундата А. не могла
да контролира движението на автомобила и същият се отклонил надясно. Докато реагирала
на създалата се ситуация, автомобилът напуснал дясната пътна лента, преминал в
аварийната лента и излязъл от пътното платно. Поради денивелацията между пътното
платно и терена, автомобилът се обърнал надясно и останал в обърнато положение в
отводнителната канавка, разположена успоредно на пътя. При настъпилото ПТП били
причинени само материални щети. Понеже разходите за възстановяването им надхвърляло
оценката на автомобила, възстановяването му било нецелесъобразно.
Експертът е посочил, че причинените на автомобила вреди са в резултат на
самостоятелно ПТП, което водачът не е могъл да избегне. В устните си обяснения пред съда,
вещото лице е посочило, че в случая автомобилът се е плъзнал като шейна по пътя, а
водачът не е имал никаква възможност да реагира, тъй като му е трябвало по- малко от 2
секунди, за да реагира. Сочи, че не е възможно водачът да е карал с по-висока скорост, тъй
като тогава щетите по автомобила била били по- големи.
Това заключение е било оспорено своевременно от процесуалните представители на
ответниците, като е поискано извършване на повторна експертиза. Районният съд е отказал
допускане на такава експертиза по съображения, че вещото лице е отговорило на всички
поставени му въпроси, а за допълнителните въпроси на ответниците не е имало поставени
задачи, но въпреки това експертът им е отговорил в съдебно заседание.
Въззивната инстанция намира, че отказът на районния съд да допусне повторна
експертиза е обоснован, по която и причина такава не е допусната и от въззивната
инстанция. Заключението на експерта е ясно, теоретично мотивирано и кореспондира с
доказателствата по делото, поради което следва да бъде кредитирано. Неоснователно е
възражението в жалбата, че експертът няма необходимата компетентност. Същото се прави
за първи път с въззивната жалба, а и не отговаря на истината, тъй като при съпоставка с
данните в списъка на вещите лица за Бургаския съдебен окръг е видно, че името на експерта
е вписано в раздел 5, Клас съдебно инженерно-технически експертизи, т.5.2, Съдебно-
автотехнически експертизи, като квалификацията му е установена с необходимите
доказателства при включването в списъка. Неоснователно е и оплакването, че заключението
не е обосновано, тъй като експертът не е взел предвид представените от ответниците
писмени доказателства. Както и по- горе се посочи, тези доказателства установяват само
11
преминаването на МПС, ангажирани от „Автомагистрали“ ЕАД през процесния пътен
участък, но не и качеството на извършените дейности във връзка с почистването на пътя, а
от свидетелските показания се установява, че пътят не е бил добре почистен.
Ето защо, въззивната инстанция приема, че заключението на в.л. Янев следва да бъде
кредитирано за изясняване на правно- релевантните обстоятелства.Тъй като изводите на
вещото лице не са опровергани въззивната инстанция намира, че заключението на
в.л.Купенов е мотивирано и следва да бъде кредитирано за установяването на
обстоятелствата по делото.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
”Пътна инфраструктура”, а според чл.30, ал.1 от закона за пътищата Агенцията осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Понятието „поддържане на пътища“ е дефинирано в §1, т.14 от ДР на ЗП и е
доразвито в чл. 47, ал.1 от ППЗП. Съобразно разпоредбите на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №
РД-02-20-19/12.11.2012 г., поддържането на републиканските пътища се осъществява от
Агенция „Пътна инфраструктура“. В чл.11, ал.1 от същата наредба е посочено, че зимното
поддържане на пътищата включва комплекс от дейности, свързани с осигуряване на
проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното
влияние на снега и леда върху условията на движение. Видът и обхватът на работите за
зимно поддържане на пътищата се определят в зависимост от приетото за определен път
ниво на зимно поддържане.
Съгласно чл.11, ал.2, т.3 и т.4 от Наредбата, едни от основните дейности за зимно
поддържане на пътищата са снегопочистването и обезопасяването им срещу хлъзгане чрез
разпръскване на минерални материали или химични вещества. Дейностите за зимно
поддържане се извършват в съответствие с планове, предварително изготвени от лицата по
чл. 3 и оперативни планове, разработени от изпълнителите, на които това е възложено с
договорите за поддържане на пътищата. Оперативните планове се одобряват от лицата по
чл. 3.
В случая, за процесния пътен участък е сключен Договор № РД-38-3/13.12.2018г.
между АПИ в качеството на възложител и „Автомагистрали“ ЕАД в качеството на
изпълнител, с предмет /чл.1, ал.1/ извършване на дейностите по поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации/ на Обособена
позиция №4- АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и
ОПУ Бургас с дължина на пътна мрежа 164,808 км. Според чл.1, ал.2 от договора,
дейностите по поддържане по ал.1 се изпълняват съгласно Ценовото предложение на
изпълнителя и включените в него единични цени за всеки вид дейност. При изпълнението на
дейностите по ал.1 изпълнителят спазва приложимите за предмета на обществената поръчка
Технически спецификации и изисквания на възложителя, както и всички изисквания на
нормативната уредба за съответния вид дейност.
Несъстоятелно е възражението на „Автомагистрали“ ЕАД, че конкретните действия
следва да бъдат извършвани въз основа на задания. Видно от чл.5, ал.1, изр. последно от
договора, дейностите по зимното поддържане се изпълняват в съответствие с „План за
12
зимно поддържане“ и оперативен план за зимно поддържане, изготвен от изпълнителя,
утвърден от възложителя /приложен по делото- л.113- 128/.
При изпълнението на дейностите по зимното поддържане на републиканските
пътища /снегопочистване и обезопасяване от хлъзгане/, изпълнителят е длъжен да
съобразява изискванията на чл.17-21 и тези, в съответните приложения от Наредба № РД-02-
20-19/12.11.2012 г.
Съгласно чл.28 от договора между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД, при причиняване
на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва
да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен
съд приема, че процесното ПТП е настъпило вследствие на извършено некачествено
почистване на процесния заснежен пътен участък от служителите на „Автомагистрали“
ЕАД, при което при преминаването си през него застрахования автомобил е загубил
сцепление с пътя, поднесъл е, въпреки, че водачката е управлявала с ниска скорост,
съобразена с пътните условия, и след като е излязъл от пътя се е обърнал поради голямата
денивелация между пътя и околността, при което са му били нанесени значителни
материални вреди, подробно описани и остойностени от представители на застрахователя.
Налице е причинно- следствена връзка между вредите и поведението на служителите на
„Автомагистрали“ ЕАД, на които е било възложено зимното му почистване, съгласно
договор, сключен с Агенция „Пътна инфраструктура“, които служители са допуснали
неточното му изпълнение.
Водачът на автомобила не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата и не е допринесъл за настъпването на вредите на автомобила, поради което
неоснователни са възраженията на ответниците за допусната група небрежност,
респективно- съпричиняване от страна на К.А..
Следователно, налице са предпоставките по чл.49 от ЗЗД за отговорността на
Агенция „Пътна инфраструктура” за вредите, които са обезщетени от застрахователя по
валидно застрахователно правоотношение , касаещо увредения при ПТП на 9.01.2019г.
автомобил.
При това положение и на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
обезщетението застрахователят е встъпил в правата на застрахования против причинителя
на щетата до размера на платеното обезщетение. Ето защо съдът приема, че главният иск на
застрахователя против Агенция „Пътна инфраструктура” е основателен и доказан и следва
да бъде уважен. Досежно размера на обезщетението във въззивната жалба няма оплаквания,
поради което този въпрос не следва да се обсъжда.
По претенцията за лихви: Правото на застрахователното дружество да предяви иска
си против причинителя на вредата възниква от момента на плащане на обезщетението, но за
да настъпят последиците на забавата не е достатъчно само да е извършено плащане. В чл.86
от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
13
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато
няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящия (тъй като вземането на
застрахователя произтича от закона), длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора (чл.84, ал.2 от ЗЗД). Такава покана е получена от ответната страна на 4.04.2019г.,
видно от обратната разписка. Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението за забава
се дължи от тази дата. Тъй като във въззивната жалба липсват оплаквания досежно
присъдения размер на мораторната лихва, с оглед ограничения въззив, въззивната инстанция
не следва служебно да определя размера на дължимото обезщетение за забава за процесния
период.
С оглед уважаването на главния иск по чл.410, ал.1 КЗ, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за периода от
датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението.
Предвид уважаването на претенцията по чл.410 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу АПИ,
основателен и доказан се явява и обратния иск на АПИ срещу „Автомагистрали“ ЕАД.
Отговорността на дружеството произтича от чл.28 от договора за обществена поръчка от
2018г. във връзка чл.49 ЗЗД, предвид констатираното неточното изпълнение на
задълженията за зимна поддръжка на Автомагистрала „Тракия“ за процесния пътен участък
на дата 9.01.2018г. Ето защо и обратните искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 от
ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва да бъдат уважени.
Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, решението на БРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят
направените въззиваемото дружество разноски в размер на 1004 лв., съобразно приложения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261006 от 21.07.2021г. по гр.д.№ 2106/ 2020г. на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА „Автомагистрали” ЕАД и Агенция ,,Пътна инфраструктура” да заплатят
на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1004 лв. /или по 502 лв. всеки от тях/,
представляваща разноски по в.гр.д.№1911/21г. по описа на БОС.
Решението е постановено при участието на „Автомагистрали” ЕАД, в качествата на
трето лице помагач на страната на Агенция ,,Пътна инфраструктура”.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15