№ 2084
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501126 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
ЕИК ********* срещу разпореждане № 11583 от 01.04.2022г., постановено по ч.гр.д. №
3308/2022 г. на РС Варна, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлено заявление с вх.
№17252/15.03.2022 г., подадено от „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК ********* срещу
длъжниците Е. Г. С. ЕГН ********** с настоящ адрес: ***** и Й. Р. СТ. ЕГН **********, с
настоящ адрес *****, В ЧАСТТА, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу всеки длъжник за сумата от 1245.85 лв.,
представляваща 1/2 част от договорно възнаграждение в общ размер на 2491.71 лв.,
дължимо за периода от 12.05.2015 г. до 12.07.2017 г. по договор за револвиращ заем №
********** от 13.06.2013 г.
Жалбоподателят въвежда възражение за незаконосъобразност на обжалваното
определение, като твърди, че съдът не е изложил критерии за поведение, установени в
обществото във връзка с потребителското кредитиране от небанкови институции, които
счита че са накърнени с уговорения ГЛП от 71.23 % и ГПР от 99.72 %. Счита, че критерий за
добрите нрави при лихвените равнища на небанковото финансово кредитиране не следва да
е размерът на законната лихва, в частност двукратния или трикратния размер на същата,
т.к. това води до несъответствие със законодателните изменения от юли 2014г.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за
изпълнение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжниците ЕЛ. Г. СТ. и Й. Р. СТ. за разделното им осъждане да заплатят
по една втора идеална част от 2266.85 лева главница по договор за револвиращ заем №
********** от 13.06.2013г. и сумата от 2491.71 лева, договорно възнаграждение за периода
от 12.05.2015г. до 12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда – 16.03.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
С разпореждане № 11583 от 01.04.2022г. заповедният съд е разпоредил издаване на
ЗИ срещу длъжниците и осъждането им да заплатят на Профи Кредит България“ ЕООД
ЕИК ********* следните суми, платими при условията на разделност, а именно: сумата от
1133,42 лв., представляваща 1/2 част от непогасена главница в общ размер на 2266,85 лв. по
договор за револвиращ заем № ********** от 13.06.2013 г., сключен между заявителя и
наследодателя на длъжниците Р. Й. С., ЕГН **********, б.ж. на *****, починал на
04.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 34,58
лв., представляваща ½ част от сторените по делото разноски в общ размер на 69,16 лв.,
съразмерно с уважената част от заявлението, дължими на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Постановено е отхвърляне на заявлението в частта, в която се претендира издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу всеки длъжник за
сумата от 1245,85 лв., представляваща 1/2 част от договорно възнаграждение в общ размер
на 2491,71 лв., дължимо за периода от 12.05.2015 г. до 12.07.2017 г. по договор за
револвиращ заем № ********** от 13.06.2013 г.
Заповедният съд е изложил мотиви, като е приел, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, и на основание чл. 23 ЗПК потребителят е длъжен да върне само за
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Позовал се е на
съдържанието на представения договор и приложимите към него Общи условия,
посочвайки, че сделката не отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл.
11, ал. 1, т. 6-11 ЗПК. В договора е налице само цифровото отразяване на параметрите му,
без посочване на конкретната валута на задълженията по кредита (2700) и времеви диапазон
на срока за неговото издължаване (48), което води до неяснота относно съществените
елементи на заемното правоотношение, а последното от своя страна - до обоснован извод за
пълна липса на задължителни реквизити на договора за потребителски кредит (арг. от чл. 11,
ал. 1, т. 6 и 7 ЗПК). Към договора липсва и погасителен план, който да отразява условията за
издължаване на кредита, включително размера, периодичността и датите на погасителните
2
вноски, каквото задължително изискване е регламентирано в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК.
Договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 99.72%, а ГЛП в размер на
71.23 %. При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени
критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на процесния
договор. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от
ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако
то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща
правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във
всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод
дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да
бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на
друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще
бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между
двете престации.
В случая, по процесния договор за потребителски кредит на праводателя на
длъжните е предоставена в заем сума от 2700 лв., при уговорен ГЛП в размер на 71.23% и
ГПР в размер на 99,72%. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за
преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и
са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази
размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален
размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по
сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при
необезпечени кредити. В случая това съотношение не е налице. Договорената между
страните годишна лихва надхвърля значително размерa на законната такава за периода,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези
критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 99.72%, също обосновават
нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
3
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищцовото дружество.
Последното не е съблюдавало принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от
ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП, при определяне на лихвен процент на възнаградителната лихва и
ГПР в размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума от отпуснатия
кредит – при заем от 2700 лв., е договорено в края на срока на договора ответницата да
върне сумата от 8 355.90 лв. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като
данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на
ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такива високи проценти. Подобна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП е
неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
ищеца – търговец и потребителя, следователно същата е и нищожна на осн. чл.146, ал.1 от
ЗЗП, тъй като не са представени доказателства за това да е договорена индивидуално. Тези
обстоятелства водят и до извод за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва на
добрите нрави, което е основание за нищожност и по чл.26 ал.4 във вр. с ал.1, предл. трето
на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона
или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не
е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като
калузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на
основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
4
При гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в частта, с която са отхвърли претенции на заявителя е правилно, при което следва да
бъде потвърдено обжалваното разпореждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11583 от 01.04.2022г., постановено по ч.гр.д. №
3308/2022 г. на РС Варна, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлено заявление с вх.
№17252/15.03.2022 г., подадено от „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК ********* срещу
длъжниците Е. Г. С. ЕГН ********** с настоящ адрес: ***** и Й. Р. СТ. ЕГН **********, с
настоящ адрес *****, в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу всеки длъжник за сумата от 1245.85 лв.,
представляваща 1/2 част от договорно възнаграждение в общ размер на 2491.71 лв.,
дължимо за периода от 12.05.2015 г. до 12.07.2017 г. по договор за револвиращ заем №
********** от 13.06.2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5