Р Е Ш Е
Н И Е № 759
гр.Пловдив,
22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 811/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю. В.А.
***, чрез пълномощника адв.Е.И. срещу решение №493/14.02.2020г. на Пловдивски
районен съд, ІХ граждански състав, постановено по гр.дело № 11862/2019г. С
обжалваното решение са отхвърлени предявените от Ю.В.А. против „Банка ДСК“ ЕАД, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 25.02.2010 г. по
ч.гр.д. № 2433/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив, както следва: сумата
от 19 166 лв. - главница по договор за кредит № 31/29.04.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 24.02.2010 г., до окончателното й изплащане; сумата от 1 562,84 лв. -
лихва за периода от 16.03.2010 г. до 24.02.2010 г., както и сумата от 414,58
лв., представляващи разноски по делото и сумата от 657,29 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп.д. №
366/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Мариана Обретенова с per. №
758 и район на действие - Окръжен съд - Пловдив, поради погасяването им по
давност.
Решението се обжалва изцяло.
Предявен е иск от жалбоподателката
Ю. А. с правна квалификация чл.439 от ГПК
срещу въззиваемия „Банка
ДСК“ ЕАД, за признаване за установено, че същата не дължи на горното дружество главница и лихви по договор за
кредит № 31/29.04.2008г., поради настъпила погасителна давност.
Жалбоподателят Ю. А. навежда
доводи за неправилност, и противоречие с материалния
закон и събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът неправилно е приел
доказателствата по делото, неправилно ги е обсъдил, неправилно е приложил
материалния закон. Сочи се, че не е налице възлагане от ЧСИ правомощията по чл.
18 от ЗЧСИ и в продължение на две години не са предприемани никакви
изпълнителни действия, като се иска отмяна на решението и уважаване на
предявения установителен иск. Претендират се разноските по делото на основание чл.
38 от ЗА.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемата „Банка ДСК“ АД, в който се приема, че решението е
правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се
разноските по делото пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
В исковата молба се твърди, че
давността за главницата по договора за кредит е започнала да тече на 05.08.2013
г. и е изтекла на 05.08.2018 г., а вземането за лихва се е погасило на
05.08.2016 г. с изтичане на тригодишния давностен срок. Като се твърди също
така, че в периода от 05.08.2013 г. до 05.08.2015г. изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, поради което и всички изпълнителни действия,
предприети след 05.08.2015 г. не са довели до прекъсване на давността.
РС Пловдив приема, че предвид
многобройните изпълнителни действия, предприети в хода на изпълнителното
производство, погасителната давност е многократно прекъсвана и към момента на
депозиране на исковата молба, предвиденият в разпоредбата на чл.110 ЗЗД давностен
срок не е изтекъл. РС
Пловдив приема, че в случая не са били налице предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство,
поради настъпила перемция. Като всички тези изводи на първата инстанция са подкрепени от детайлно
описание на извършените изпълнителни действия по воденото по процесното вземане
изпълнително дело №366/2010г. по описа на частен съдебен
изпълнител Мариана Обретенова с per. № 758.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в продължение на две години не са предприемани
никакви изпълнителни действия и изпълнителното дело е прекратено по право по
нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Във въззивната жалба вече се сочат два други
периода, в които не са налице искания на взискателя – ответник за извършване на
изпълнителни действия и производството е прекратено по силата на закона, а
именно от образуване на изпълнителното производство 09.03.2010г. до
03.07.2013г. или алтернативно от 14.09.2010г., когато е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата до 14.09.2012г. А от там и всички следващи
изпълнителни действия са нищожни, защото са извършени по прекратено и
несъществуващо изпълнително дело. Във възивната жалба е променено и виждането
на ищеца за периода на начало на давността и нейното изтичане – от 14.09.2010г.
до 14.09.2015г. за главницата и съответно три години за лихвата.
Всички тези виждания на
жалбоподателката са неоснователни по следната причина. В молбата за образуване
на изпълнителното дело /л.103/ взискателят Банка ДСК е поискала налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на поръчителката Ю. А. в кооперация „РПК
Наркооп“ Пловдив. Запорът е наложен от ЧСИ и приет за изпълнение от
работодателя на 14.09.2010г. /л.162-л.164/. От този момент до 22.12.2014г. /когато
трудовия договор е прекратен л.416/ ежемесечно работодателят е привеждал
съответните суми по изпълнителното дело за погасяване на вземането на
кредитора. Да в този двугодишен период нови искания на взискателя за извършване
на изпълнителни действия няма, но това не е довело до прекратяване по право на изпълнителното дело по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, защото в този двугодишен период от време е действало
едно продължително във времето изпълнително действие - запор на трудово
възнаграждение и е имало постоянни ежемесечни постъпления по сметката на ЧСИ за
суми събрани от принудително изпълнение. Следва в казуса да се има предвид, че
става дума не за еднократно изпълнително действие, а изпълнително действие,
което се осъществява многократно в продължение на дълго време. В този период
перемпция не може да настъпи, защото се осъществява принудително изпълнение и
всяко едно отчисление от трудовото възнаграждение на длъжника може само по себе
си да се схване като отделно изпълнително действие, прекъсващо давността. Като
няма процесуална нужда или изискване на закона в този период от време
взискателя от време на време да пише до съдебния изпълнител искания за
продължаване на това продължително изпълнително действие, за да не се прекрати
изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Обратното виждане, че такива
искания са необходими, за да не се прекрати изпълнителното дело е прекалено
формалистично и всъщност изкривява действителния смисъл на закона, а именно да
не се допуска процесуално бездействие и неосъществяване на изпълнителни
действия по изпълнителното дело в продължение на две години. Ето защо това виждане на жалбоподателя е
неправилно.
Не е настъпила погасителна давност на вземанията и
в твърдения в исковата молба период от време 05.08.2013г. - 05.08.2018г., за
главницата и за вземането за лихва до
05.08.2016 г. В тази насока решението на РС Пловдив подробно е посочило всички
изпълнителни действия прекъсвали теченето на давността. В тази част липсват и
конкретни оплаквания от жалбоподателката. Ето защо обжалваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата
страна Банка ДСК следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално направени за
въззивната инстанция 150 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по
реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№493/14.02.2020г. на Пловдивски районен съд, ІХ граждански състав, постановено
по гр.дело № 11862/2019г.
ОСЪЖДА Ю.В.А., ЕГН **********,***
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Московска” № 19 сумата от 150 лева за разноски пред
въззивния съд за юрисконсултски хонорар.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.