Р E Ш Е Н И Е
№
25.09.2020 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 14 септември 2020 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 6344 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД..
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, чрез
пълномощника си, твърди в исковата молба, че на името на ответника Б.Г.Д. е
открита партида с № 24992 в ЕООД „Водоснабдяване и канализация” на адрес в гр.
Стара Загора, ул. „Люлин" № 9, вх. Б, ап. 41. С ползването на съответните
услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни
отношения, по силата на които ЕООД „ВиК” се задължило да доставя питейна вода и
да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на
МРРБ.
Твърди, че Б.Г.Д. имал неизплатени в срок задължения към
дружеството, в размер на 1302, 07 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги
за периода 18.01.2007г. до 08.10.2018г., за което били издадени квитанции,
както и лихви за забавено плащане, в размер на 109,04 лв. за период от 01.01.2018г.
до 11.12.2018г. За същия период било извършвано начисляване на потребени
количества вода в имота на ответника, находящ се в*** при осигуряване на достъп
за отчитане на показанията на водомера от негова страна. Отчетеното количество
вода е фактурирано, като за него са издавани квитанции, срокът за заплащането,
на които е 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано
в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал.
2 от действащите ОУ и чл. 31, ал.2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г.
вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В
настоящия случай са издадени 7 броя квитанции, сумите, по които не били заплатени.
Срещу Б.Г.Д. *** от страна на ищеца е подадено заявление по реда
на чл. 410 от ГПК, като по него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 3705/ 20.12.2018г.по ч.гр.д. № 6477/ 2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, с която на длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и
канализация” - гр. Стара Загора, както следва: сумата 1302, 07 лева за
главница; 109,04 лева - лихва върху тази
сума за периода от 01.01.2018г. до 11.12.2018г.; законната лихва от
18.12.2018г. до окончателното заплащане на сумата; 28,22 лева за разноски по
делото, включващи държавна такса.
След образуване на производството по ч.гр.д. № 6477/ 2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, от страна на ответника са направени две
плащания: на 24.01.2019г. - 50 лева и на 05.02.2019г. - 1000 лева. С тях били
погасени, както следва:
- 24.01.2019г. -
разплатени 28.22 лева разноски по ч.гр.д. № 6477/ 2018г. по описа на РС-Стара
Загора, и 21.78 лева мораторна лихва /общо 50 лева/
- 05.02.2019г. -
разплатени 87,26 лева - мораторна лихва, 20.25 лева – законна лихва, и 892,49 лева - главница /общо 1000
лева/
Останала незаплатена част от задължението в размер на 409,58
лева, ведно със законната лихва от 18.12.2018г. до окончателното заплащане на
задължението.
Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, Районен съд - Стара Загора дал на
заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора,
указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, какъвто е настоящият.
Ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Б.Г.Д., ЕГН **********, гр. Стара
Загора, ул. „Люлин" № 9, вх. Б, ап. 41, че му дължи сумата 409,58 лева,
произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 18.01.2007г. до
08.10.2018г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.12.2018г. до
окончателното заплащане на сумата.
Предоставя банкова сметка
***:
банка „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД - Стара Загора,
IBAN ***.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
На ответника Б.Г.Д. е назначен особен представител, който в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Навежда доводи
за неоснователност на иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111, б."в" от ЗЗД.
Твърди, че съгласно
чл.35, ал.2 вр. ал.1 и чл.40 от Наредба № 4, Операторът е длъжен да начислява
ежемесечно количество изразходвана вода за всеки обект на всеки свой абонат,
независимо дали показанията на водомера в същия обект за този период са реално
отчетени/измерени или не. Сроковете за плащане на изразходваното количество
вода се определят в общите условия и договорите и при неспазването им се заплаща
законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Съобразно чл.31, ал.1 и ал.2 от ОУ на „ВиК" ЕООД - Стара Загора (в сила до
27.09.2014г.) и чл.ЗЗ, ал.1 и ал.2 от ОУ на „ВиК” ЕООД - Стара Загора (в сила
от 27.09.2014г.), ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. От изложеното следвало, че изискуемостта на задълженията
за заплащане на ВиК услугите е ежемесечна, и настъпва на последно число на
месеца, следващ месеца на потреблението, през който срок операторът е длъжен да
издаде фактура. Изискуемостта на лихвите върху неплатените задължения настъпва
след изтичане на 30 дни от изтичане на срока за плащане по предходното
изречение или до края на втория месец, следващ месеца на потреблението.
Видно от приложените към исковата молба 7 бр. квитанции за
дължими суми, операторът не изпълнил горепосочените задължения за ежемесечно
начисление и фактуриране на дължимите суми за ползваните от ответника ВиК
услуги, като за периода 18.01.2007г. - 01.12.2017г. не е извършил нито едно
начисление и не е издал нито една фактура. Същият извършил начисление и
фактуриране едва на 01.01.2018г. - датата на първата квитанция, с което
начисление се е опитал да заобиколи прилагането на разпоредбите за погасителна
давност за част от вземанията.
Ищецът заявил по съдебен ред вземания си за период от повече от
10 години: от 18.01.2007г. до 08.10.2018г. със заявление по чл.410 от ГПК.
Заявлението е подадено на 18.12.2018г. и по същото е образувано ч. гр. д.№
6477/2018г. на РС-Стара Загора. С оглед на горепосочените разпоредби на ЗЗД,
Наредба № 4/2004г. и действащите през периода ОУ на Оператора, счита заявените
вземания за главница за период по-дълъг от три години назад или преди
18.12.2015г. за погасени по давност. Заявлението пред съда и извършеното от
ответника частично плащане не прекъсва давността по отношение на тези вземания,
тъй като същите са извършени след погасяването им по давност.
Поради неправилно определяне размера на задължението, независимо
и отделно от възражението за изтекла давност, прави възражение за
неоснователност и недоказаност на исковете, поради неправилно определяне
размера на задължението.
Съобразно чл.5. от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги (ЗРВКУ), регулирането на ВиК услугите се осъществява от
Комисията за енергийно и водно регулиране, която се създава по реда на Закона
за енергетиката. Комисията регулира цените на ВиК услугите, извършвани от ВиК
операторите, независимо от формите на собственост и управление на ВиК
системите. Определените от Комисията цени за всеки оператор се прилагат до
тяхното преразглеждане от комисията служебно или по искане на ВиК оператори. В
процесния случай липсвали данни относно цената на ползваните от ответника
услуги през целия процесен период от 18.01.2007г. до 08.10.2018г. Видно от
приложените към исковата молба 7 бр. квитанции за дължими суми, операторът не
изпълнил задълженията си за ежемесечно начисление и фактуриране на дължимите
суми от ответника ВиК услуги. Като видно от квитанция №
**********/01.01.2018г., същият извършил
еднократно начисление и фактуриране за период от повече от десет години - от
18.01.2007г. до 01.12.2017г., по действащите към датата на квитанцията
(01.01.2018г.) единични цени, а не по действащите към всеки едномесечен период
единични цени на същите услуги, определени по реда на ЗРВКУ. Моли съдът да отхвърли
иска, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от упълномощения си представител, който поддържа
исковата молба. Ответникът се представлява от назначения му особен
представител, който моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2018 г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 1302.07 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 18.01.2007г. –
08.10.2018г., сумата 109.04 лв.- лихва
за забава за периода 01.01.2018 г. – 11.12.2018г., законната лихва върху главницата,
считано от 18.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на
заявлението е образувано частно гр. дело № 6477/2018г., по описа на СтРС, и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3705/20.12.2018
г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати
на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът е указал
на заявителя за възможността му да предяви установителен иск за вземането си. В
законоопределения едномесечен срок, заявителят
е предявил настоящия установителен иск. Предвид така установените
обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и
отвеждане на отпадъчна такава. Ищецът
представя 7 бр. квитанции, от които се установява, че на името на Красимира
Колаксъзова по открита партида № 024992, за периода 18.01.2007г. –
07.09.2018г., за имот, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. Люлин 9, вх.Б, ап.41, има начислена сума за разходено
количество вода в общ размер на 1 302.07 лв. Видно от протокол за корекция
от 13.12.2018г. по отношение на партида,
открита на името на Красимира Колаксъзова е осъществена промяна, като същата е
записана на името на Б.Г. – ответникът. От представените препис – извлечения от
Служба по вписвания – Стара Загора, се установява, че имотът за който е била
открита процесната партида от 11.06.2004г. е дарен на ответника Б.Д..
Твърдението на
ищеца е, че след образуване на заповедното производство, ответникът е извършил
две частични плащания – на 24.01.2019г. – 50 лв., и на 05.02.2019г. – 1000 лв.,
като остава дължима сумата от 409.58 лв.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно.
Вещото лице, след направена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е
констатирало, че по процесната партида има неплатено за периода 18.01.2007г. –
08.10.2018г. задължение от 409.58 лв.Количествата вода, които са начислени в
процесните квитанции са по чл.39, ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.Експертът не може да
посочи помесечен размер на задължението, тъй като от квитанция №
**********/01.01.2018г., която е издадена общо за потребено количество вода за
периода 18.01.2007г. – 10.12.2017г., не може да се определи ежемесечното
потребление.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Процесният недвижим имот е водоснабден и се
намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно публично
оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от
собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са общоизвестни и
публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички
абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Според
чл.3, ал.1 от Наредбата,
потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В конкретния случай, партидата по процесния
имот е записана на името на ответника, който е придобил правото на собственост
върху имота от 2004г. /видно от
представената справка – извлечение от Служба по вписванията – Стара Загора/.
Или, ответникът, в качеството си на собственик на имота, има качеството „потребител” на ВиК услуги за процесния имот
и дължи сумите за доставена питейна вода за обект, находящ се в гр. Стара
Загора ул. Люлин № 9, вх. Б, ап.41.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия / действали до
27.09.2014г./ В чл.21, ал.1 от ОУ е уреден начинът и срока на отчитане, който
е: 1 месец – за потребители по чл. 3, т. 2 и 3 за общи водомери на сгради –
етажна собственост; 3 месеца – за потребители по чл. 3, т. 1 /какъвто е
настоящия случай/ и за потребители по чл. 3, т. 2 с консумация до 20
куб.м./мес. В чл. 21, ал. 4 е посочено, че отчитането на водомерите се извършва
в присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на
представител,отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора. Съгласно ал. 3 от чл. 21 в междинните периоди ежемесечно
се начислява количество изразходвана вода въз основа на средномесечния разход
от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
По делото липсват
данни за отчитане на водомера по електронен път, в които случаи не се нанасят
ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство.
Следователно, трябва да се установи дали са спазени изискванията на
разпоредбите при реално отчитане на изразходеното количество вода, чиято
доказателствена тежест е на ищеца. Същият обаче не представя доказателства в
тази насока. При липсата на доказателства относно начина, по който е било отчетено
посоченото количество вода, както и начинът, по който е начислено същото, съдът
не може да извърши преценка дали са спазени нормативните разпоредби за
отчетеното, респ. начисленото количество вода. В този случай, ответникът не
дължи претендираната сума, явяваща се остатъчна стойност на задължение за доставена питейна и отпадъчна вода за
процесния обект за периода 18.07.2007г. – 08.10.2018г., размер на 409.58лв.
Предявеният установителен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежи и претенцията за
направени разноски в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, направеното
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане не следва
да бъде обсъждано.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен
Райков, чрез адв. С. ***, против Б.Г.Д., ЕГН **********,***, установителен иск
с правно осн. чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Б.Д.,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора сумата от 409.58
лв. – неизплатена част от задължение за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода 18.01.2007г. – 08.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 3705/20.12.2018г. по
ч.гр.д. № 6477/2018г., по описа на СтРС, както и искането за присъждане на
направени в заповедното и настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: