Р Е
Ш Е Н
И Е
№792
гр. Бургас, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря Илияна Георгиева,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 63 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на М.П.И.
***, със съдебен адрес ***, офис 11 – адв. С., против Заповед № 3634/27.11.2019
г. на зам.кмет по СИРР на Община Бургас, издадена на осн.чл.225а, ал.1
вр.чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, с която на жалбоподателката е
наредено да премахне незаконен строеж „лятна кухня“, находящ се в УПИ VІІб-678
кв.12 по плана на ***, ПИ с идентификатор № 07079.702.839 по КК на гр. Бургас.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й при неизяснена
фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това, жалбоподателката моли
за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. С., който поддържа жалбата, ангажира доказателства
и пледира за отмяна на обжалваната заповед, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - зам.кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез ю.к.
Алексиев, оспорва жалбата с твърдението, че актът е законосъобразен, тъй като в
случая не е налице разрешение за строеж за процесната постройка. Ангажира
доказателства, моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателката.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор и това е видно от
представените на л.31 и л.32 нотариални актове за дарение от 2003 г., че
жалбоподателката се легитимира като собственик на дворно място, цялото с площ
от 696 кв.м., образуващо УПИ VІІб-678, парцел VІІб за имот пл.№ 678 кв.12 по
плана на м. „Минерални бани“ – гр. Бургас.
С Разрешение за строеж № О-127/01.11.2012 г.
на гл.експерт „АС“, влязло в сила на 19.11.2012 г. /л.9/, на жалбоподателката М.П.И.
е разрешено да извърши строителство на база представено конструктивно становище
от инж. К.* Ангелова, с технически контрол инж. Е.* Калоянова, за строеж „Лятна
кухня“, второстепенна постройка, находящ се в УПИ VІІб-678 в кв.12 по плана на ***,
като в разрешението за строеж е посочена VІ-та категория на обекта съгласно
чл.12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, ал.1, т.6 ЗУТ, при условия: да се спазят нормативните отстояния към УПИ ІV-183; при
нарушаване настилката на съществуващите прилежащи улици и тротоари, същите да
се възстановят преди предаването на обекта; строежът не подлежи на въвеждане в
експлоатация.
Видно от конструктивното становище на инж.
Ангелова, към което препраща разрешението за строеж от 01.11.2012 г. /л.10/,
конструктивните указания са изготвени въз основа на скица с виза, издадена от
Община Бургас и по искане на възложителя. В конструктивното становище е
предвидено построяването на едноетажна сграда с размери в план 5 м/7 м и
конструктивна височина 2,70 м; по двете дълги страни с размер 7 м. да се
изпълнят носещи тухлени зидове с дебелина 25 см. Предвидено е сградата да се
построи залепена към северната фасада на съществуващата жилищна сграда,
свободно стояща в парцела, като между двете сгради да се остави фуга с размер 3
см.
Със
Заповед № 371/11.02.2016 г. на гл. експерт АС при Община Бургас /л.42/ е
допусната поправка на техническа грешка в издаденото Разрешение за строеж №
О-127/01.11.2012 г., изразяваща се в неправилно изписване на основанията за
издаване на разрешението за строеж и в неправилно изписване на съседен УПИ в
условието за спазване на нормативните отстояния на обекта, като вместо текста
на „чл. 148, ал.2 и ал.4, чл.147, ал.1, т.1 и ал.2, чл.41, ал.2 и чл.46 ЗУТ“,
следва като правно основание да се чете „чл.148, ал.1, ал.2, чл.147, ал.1, т.1
вр.чл.46, ал.2 и чл. 153, ал.1 ЗУТ“; след текста „…с технически контрол инж. Е.*
Калоянова“ е допълнено „скица № 86/26.07.2012 г. на ТС кв. Ветрен и ситуационно
решение“ и вместо текста „…да се спазят нормативните отстояния към УПИ ІV-183“
да се чете „…да се спазят нормативните отстояния към УПИ VІІа-678 кв.12“.
Посочено е в заповедта, че същата следва да се счита за неразделна част от
Разрешение за строеж № О-127/01.11.2012 г., издадено от гл.експерт АС при
Община Бургас.
По делото не се твърди и няма данни тази
заповед да е била обжалвана в законоустановения срок по административен ред,
поради което следва да се приеме, че същата е влязла в законна сила.
По
делото е приложена обяснителна записка относно заснемането на съществуващи
огради и сгради в УПИ VІІа и VІІб кв.12, ***, към геодезическа снимка, изготвена
към ноември 2013 г., видно от която процесната лятна кухня е заснета като
навес.
Жалбоподателката изказва становище, че
издаденото й Разрешение за строеж № О-127/01.11.2012 г. на гл.експерт „АС“ се
отнася до процесната лятна кухня, построена на регулационната граница между
нейния имот - УПИ VІІб-678 в кв.12 по плана на ***, и съседния УПИ VІІа-678 в
кв.12 по плана на ***, като тази регулационна граница била променена с влязло в
сила съдебно решение по спор за собственост, постановено след издаването на
разрешението за строеж. В подкрепа на това представя Решение № 1588/16.10.2015
г. по гр.д. № 9028/2014 г. по описа на РС Бургас, потвърдено с Решение от
23.02.2016 г. по гр.д. № 2150/2015 г. по описа на Окръжен съд Бургас
/л.12-л.15; л.23-л.30/. С посочените съдебни решения жалбоподателката е
призната за собственик на осн.чл.108 ЗС по отношение на ответника Р.*а Иванова
на реално обособена част от УПИ VІІб-678 в кв.12 по плана на ***, целият с площ
от 660 кв.м., която реална част е с площ от 6 кв.м. и е повдигната като
триъгълник в жълт цвят на комбинирана скица – приложение 5 към експертното
заключение на в.л. Мирчо Мавродиев. От мотивите на съдебния акт става ясно, че
вътрешната ограда между двата съседни имота – този на жалбоподателката и този
на Р.*а Иванова, навлиза с 6 кв.м. в имота на М.И..
Установява се също, че през 2018 г.
собственикът на съседния имот - Р.*а Иванова, е подала на 31.10.2018 г. до
кмета на Община Бургас, до директора на ДНСК София и до отдел „Контрол на
строителството и въвеждане в експлоатация“ на Община Бургас /“КСВЕ“/ жалба
относно незаконно строителство, реализирано от жалбоподателката И., на сгради,
които не са разрешени и въведени в
експлоатация и които не отстоят от нормативно приетото отстояние от собственото
й УПИ VІІа-678 в кв.12 по плана на ***, с идентификатор № 07079.701.310 по КККР
на гр. Бургас /л.33-л.34/.
По повод на постъпилата от Р. Иванова жалба, е
била извършена проверка на място на строеж „лятна кухня“, находящ се в УПИ
VІІб-678 кв.12 по плана на ***, от двама служители в отдел „Контрол на
строителството и въвеждане в експлоатация“ при Община Бургас. При проверката е
констатирано следното: строежът представлява едноетажна постройка на
допълващото застрояване, със средни размери в план 2,80м/6,60м/3,80м и средна
височина 2,90м; постройката е изпълнена непосредствено до северозападната
фасада на съществуваща вилна сграда, свободно стояща в УПИ VІІб-678 кв.12 по
плана на ***, без да е оставена фуга и без да е изпълнен самостоятелен зид;
монтирана е PVC дограма от североизточната и югозападната
страна на постройката, положена е дървена изолация по северозападната външна
стена; покривът е едноскатен с метална конструкция, PVC обшивка и покритие от метални листове; липсва
таванска конструкция; отстоянието на постройката от дворищно-регулационната
граница с УПИ VІІа-678 кв.12 по плана на в.з. „Минерални бани“ е 1,72м, видно
от комбинирана скица-извадка № 205/19.04.2017 г. на Община Бургас.
За констатациите от проверката е съставен
Констативен протокол № О-48/20.03.2019 г. от длъжностните лица при отдел „КСВЕ“
при Община Бургас /л.43/, в който е посочено, че за лятната кухня е издадено Разрешение
за строеж № О-127/01.11.2012 г. на база на представено конструктивно становище,
съгласно което се предвижда към северната фасада на съществуващата жилищна
сграда да се построи едноетажна сграда с размери в план 5м/7м, като по двете
дълги страни с размер 7м да се изпълнят носещи тухлени зидове с дебелина 25 см
и да се остави фуга с размер 3 см между двете сгради; че се предвижда
едноскатен покрив с покритие от марсилски керемиди и таванска конструкция от
дървен гредоред и че отстоянието от дворищно-регулационната граница с УПИ
VІІа-678 кв.12 по плана на в.з. „Минерални бани“ следва да бъде 3,00м, видно от
ситуационно решение, допълнено към издаденото разрешение за строеж със Заповед
№ 371/11.02.2016 г. С оглед така направените констатации, проверяващите лица са
заключили, че издаденото разрешение за строеж от 01.11.2012 г., коригирано и
допълнено със Заповед № 371/11.02.2016 г., не се отнася за изпълнения на място
строеж. Посочено е също в констативния протокол, че строежът е VІ-та категория
съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Поради допуснатото нарушение на чл. 148,
ал.1 ЗУТ, строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225а, ал.2,
т.2 ЗУТ и е предписано започването на административно производство за неговото
премахване по реда на чл. 225а, ал.1 ЗУТ.
Констативният протокол е връчен на
жалбоподателката с писмо от 04.06.2019 г. /л.44/, като й е предоставена възможност
за възражения в 7-дневен срок съгласно чл.225а, ал.3 ЗУТ. В рамките на
предоставения й срок, на 14.06.2019 г. И. *** становище /л.46-л.48/, в което е
оспорила констатациите в констативния протокол, като е заявила, че построената
лятна кухня е строеж от VІ-та категория, представлява второстепенна постройка
на допълващото застрояване по чл. 46, ал.1 ЗУТ и съгласно разпоредбата на чл.
147, ал.1, т.1 ЗУТ за същата не се изисква одобряване на инвестиционен проект
за издаване на разрешение за строеж, освен ако с решение на общинския съвет е
предвидено друго. Сочи също, че за строежа разполага с разрешение за строеж,
поради което и при липсата на необходимост от одобрен инвестиционен проект,
строежът не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ. Отделно жалбоподателката
е посочила, че не се установява в случая отклонение от някое от условията, при
които е издадено процесното разрешение за строеж, като дори построеното е с
по-малък обем от допустимото строителство.
Въз основа на съставения констативен протокол
от 20.03.2019 г. е съставен Констативен акт № О-6/17.06.2019 г. /л.51-л.53/ от
двама служители в отдел „КСВЕ“ при Община Бургас, възпроизвеждащ констатациите
от протокола и предписващ започване на процедура по премахване на незаконния
строеж „лятна кухня“ поради това, че за същия няма издадено разрешение за
строеж.
Констативният акт е връчен на жалбоподателката
с възможност за възражения в 7-модневен срок от получаването /л.54-л.55/.
Същата се е възползвала от това свое право, като на 05.07.2019 г. е подала
възражение против констативния акт, съдържащо вече изложените в предходното
възражение аргументи /л.56-л.58/.
Въз основа на фактите, установени с
Констативен акт № О-6/17.06.2019 г., административният орган е издал
обжалваната заповед за премахване на незаконния строеж на осн.чл.225а, ал.1 ЗУТ
вр.чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ. В мотивите на обжалваната
заповед административният орган е приел, че липсват доказателства за
законосъобразното изграждане на процесната сграда, за която няма издадено
разрешение за строеж. Посочено е, че издаденото Разрешение за строеж №
О-127/01.11.2012 г., коригирано и допълнено със Заповед № 371/11.02.2016 г., не
се отнася за изпълнения на място строеж. Посочено е също, че съгласно
скица-извадка, дворищно-регулационната граница между УПИ VІІа и VІІб кв.12 по
плана на *** не е променяна след 2012 г., видно от Заповед № 574/21.03.1994 г.
на кмета на Община Бургас, с която е одобрено частичното изменение на ЗРП на
кв.12 по плана на в.з. „Минерални бани“, обхващащо парцел VІІ, състоящо се в
разделянето на парцел VІІ на два парцела – УПИ VІІа и VІІб, и определяне начина
на застрояване в новообразуваните парцели. Посочено е също, че относно
изградената плътна ограда с височина 2,20 м, е издадено Разрешение за строеж №
О-107/07.09.2017 г., в което е предвидено строителството да се извърши изцяло в
УПИ VІІб-678 кв.12. Посочено е също, че строежът е от VІ категория съгласно
чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. С тези мотиви административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ /че се касае за незаконен строеж,
извършен без разрешение за строеж/ и е наредил премахването на строежа съгласно
правомощията си по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, предоставени му със Заповед №
3379/08.11.2019 г. на Кмета на Община Бургас, приложена на л.71 от делото.
По делото е изготвена СТЕ, от заключението на
която става ясно, че процесната постройка представлява пристройка към масивна
жилищна сграда, едноетажна, метална конструкция, стени от дъсчена външна
обшивка, вътрешна от фурнирни плоскости, PVC бяла
дограма, покрив метална конструкция, покритие – поцинкована ламарина,
боядисана. Постройката има белезите на строеж по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ.
Същият е от VІ категория съгласно чл. 137, ал.1, т.6 ЗУТ и е с идентификатор №
07079.701.309.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД –18-92/2015. На вещото лице
не са представени документи, съставени по време на строителството от
определеното техническо лице в Разрешение за строеж № О-127/01.11.2012 г.,
коригирано и допълнено със Заповед № 371/11.02.2016 г. Изпълнената конструкция
е в отклонение от предвидената в конструктивното становище – съгласно схемата,
приложена към конструктивното становище, към което препраща издаденото на
01.11.2012 г. разрешение за строеж, лятната кухня следва да се изгради на
северозападната фасада на масивната жилищна сграда, на разстояние от 3,00м до
вътрешната регулационна линия с УПИ VІІа-678, с размери на постройката 5м/7м. Тези
параметри, обаче, не съвпадат с описаното в констативния акт от 17.06.2019 г.
като конструкция, установена и от вещото лице при огледа на място, а именно: в действителност
построеното е на северозападната фасада на МСЖ, но без фуга /т.е. има
съвпадение само на местоположението на постройката/, но същото е с чупка и с
размери 2,80м/6,60м/3,80м, като разстоянието до вътрешната регулационна линия е
1,90 м, а до масивната ограда е 1,72м. На място изпълнената масивна ограда на
вътрешната регулационна линия между УПИ VІІа – 678 и УПИ VІІб-678 в кв.12 е съгласно
издаденото Разрешение за строеж № О-107/07.09.2017 г., изцяло в УПИ VІІб-678.
Вещото лице е посочило, че от обяснителната записка към приложената на л.17 от
делото геодезическа снимка на УПИ VІІб-678 кв.12 и сградите в него /изготвена
м.ноември 2013 г./ става ясно, че лятната кухня е нанесена като навес към МЖС,
от което вещото лице прави извод, че лятната кухня е изградена преди м.ноември
2013 г. Съгласно конструктивното становище, конфигурацията на помещението е
правоъгълна /5м/7м/, докато в случая изграденото има неправилна форма. Не е
спазено и изискването за отстояние от вътрешната регулационна линия с УПИ VІІа-678
кв.12 от 3,00 м, указано в приложената към конструктивното становище схема. В
конструктивно отношение е изпълнено само предписанието за ивични основи на
стоманобетоновия пояс, както и една колона на югозападната стена и бетонова
настилка.
В с.з. вещото лице добавя, че издаденото за
вътрешната масивна ограда Разрешение за строеж от 07.09.2017 г. е за
построяването на ограда на вече възстановената регулационна линия между двата
съседни имота вследствие на съдебното решение по гр.д. № 9028/2014 г. на БРС, с
което съдът е установил, че на място поставената ограда не съответства на
регулационната линия съгласно ПУП. От това вещото лице съди, че в момента
масивната ограда на място е изградена в съответствие с издаденото за нея
разрешение за строеж от 2017 г.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на обжалвания индивидуален
административен акт и има правен интерес от оспорването му, поради което е
допустима.
Съгласно
посочените като основание за издаването на оспорения административен акт
разпоредби на чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, или на
части от тях.
Процесната заповед е издадена от зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, в рамките на
предоставените му пълномощия съгласно Заповед № 3379/08.10.2019 г. на Кмета на
Община Бургас /т.22 от същата/, поради което представлява валиден
административен акт, постановен от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
Съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ строежи са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал.1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Не е спорно, че процесният обект има всички
характеристики на „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Процесният строеж е VІ категория съобразно разпоредбата на
чл.137, ал.1, т.6 вр.чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, поради което правилно
заповедта е издадена от упълномощено от кмета на общината длъжностно лице.
Заповедта е издадена в нужната писмена форма.
Съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й, като правните
основания напълно кореспондират с фактическите констатации. Издадена е след проверка,
извършена на място от служители на Община Бургас, след която е бил съставен
Констативен акт № О-6/17.06.2019 г. Констативният акт е съставен от компетентни
служители, съобразно изискването на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ - двама служители за контрол по строителството при общината. Спазена е
процедурата по издаването на заповедта – съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ, заповедта
по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
По изложените съображения следва да се направи
извод, че обжалваната заповед е издадена при липса на допуснато съществено
нарушение на процедурата, регламентирана за нейното издаване.
Заповедта
е издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.
2, или на части от тях, а съгласно чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ строеж или части
от него са незаконни, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти
и/или разрешение за строеж. Поради това, след като за изграждането на строежа
не е издадено надлежно разрешение, то той се явява незаконен и подлежи на
премахване.
В процесния случай, тъй като представлява
постройка на допълващото застрояване по чл.44, ал.1 ЗУТ, поради което и
съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1, т.1 ЗУТ, за издаването на разрешение за
строеж на същата не се изиска одобряване на инвестиционен проект. За да бъде
законно това строителство, обаче, следва да е налице разрешение за строеж за
същото. Представеното от жалбоподателката такова от 01.11.2012 г. не се отнася
до процесната постройка, тъй като построеното на място е в съществено
отклонение с разрешеното, като е налице съвпадение единствено в
местоположението на постройката /на северозападната фасада на МЖС/, и то без
фуга.
Построената на място лятна кухня с
идентификатор № 07079.701.309.2 по КККР на гр. Бургас очевидно е изградена в
периода от 01.11.2012 г. до м.ноември 2013 г., тъй като на геодезическата
снимка на УПИ VІІб-678 кв.12 и сградите в него от м.ноември 2013 г. е вече
заснета като навес. С оглед на това, безпредметно е да се обсъждат
предпоставките за търпимост на строежа, поради неприложимост в случая на
нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Това е така, тъй
като за да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ,
постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от
08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при
хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е декларирана
пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок
от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. Никоя от тези
хипотези в случая не е налице, с оглед времето на изграждане на постройката.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, че вътрешната регулационна граница между двата съседни УПИ
VІІб-678 и УПИ VІІа в кв.12 на в.з. „Минерални бани“ е била променена
вследствие на съдебното решение по г.д. № 9028/2014 г. по описа на РС Бургас.
Напротив, с това съдебно решение съдът е констатирал единствено фактът, че изградената
на място към този момент ограда не е съвпадала с регулационната линия между
двата имота, тъй като е навлизала с 6 кв.м. в имота на И., т.е. в УПИ VІІб-678
кв.12, като именно вследствие на това съдебно решение е била премахната старата
ограда и въз основа на издаденото впоследствие разрешение за строеж от 2017 г.
е изградена настоящата ограда, отстоянието от която до процесната лятна кухня е
1,72м.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката,
че строителството не е незаконно, тъй като изначално не е било указано
отстояние от регулационната линия с първоначално издаденото разрешение за строеж
от 01.11.2012 г. Издаденото Разрешение за строеж № О-127/01.11.2012 г. е
коригирано и допълнено със Заповед № 371/11.02.2016 г., в която именно е
указано, че следва да се спазват нормативните отстояния от УПИ VІІа-678 кв.12.
Заповедта е неразделна част от разрешението за строеж, не е обжалвана и е
влязла в сила, поради което е ирелевантно обстоятелството, че постройката към
датата на издаване на заповедта през 2016 г. вече е била построена.
В заключение може да се обобщи, че безспорно е
установен строеж, за който не е представено надлежно разрешение за строеж и
който подлежи на премахване.
По изложените съображения
обжалваната заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния
закон, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора
и на осн.чл.143, ал.3 АПК и чл.144 АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, Община Бургас има право на направените по
делото разноски в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. – заплатен депозит за
вещо лице, и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, която сума
жалбоподателката следва да бъде осъдена да й заплати.
Мотивиран от горното, Административен съд -
Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.П.И. ***, със съдебен
адрес ***, офис 11 – адв. С., против Заповед № 3634/27.11.2019 г. на зам.кмет
по СИРР на Община Бургас, издадена на осн.чл.225а, ал.1 вр.чл.225, ал.2, т.2 и
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, с която на жалбоподателката е наредено да премахне
незаконен строеж „лятна кухня“, находящ се в УПИ VІІб-678 кв.12 по плана на ***,
ПИ с идентификатор № 07079.702.839 по КК на гр. Бургас.
ОСЪЖДА М.П.И. ***, да заплати на Община Бургас сумата от 150 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: