ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28494
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110166537 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по искова молба от „***“ АД с ЕИК: *** и адрес: гр. ****срещу Н.
С. Н. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. ****.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази
направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до една седмица преди о.с.з. да представи доказателства
за валидно учредена представителна власт на адвокат К. П. или в същия срок да потвърди
извършените от него действия по депозиране на отговор на искова молба с вх. № 105558 от
25.03.2025 г. като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съдът ще
приеме, че отговор на исковата молба не е депозиран с всички евентуални последици от
неподаването му в срока по чл. 131 ГПК.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след
проверка при ищеца да даде заключение по задачите, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., вносим от
ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П.. Вещото лице да се уведоми след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 46036/2022 г. на СРС, 118 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.10.2024 г. – 10,30 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***“ АД с ЕИК: *** и адрес: гр.
****срещу Н. С. Н. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.****, с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
1
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 предложение 3 във връзка с чл. 82, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за сумата от 1000 лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически
лица № **** г., ведно със законна лихва от 25.08.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 904,49 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2015 г. до
04.08.2022 г., сумата от 1509,75 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
19.12.2014 г. до 04.08.2022 г., сумата от 5,56 лева, представляваща законна лихва за
периода от 05.08.2022 г. до 24.08.2022 г., сумата от 31 лева, представляваща такси за
поддръжка на карта, както и сумата от 60 лева, представляваща разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46036/2022 г. по описа на СРС,
118 състав.
Ищецът твърди, че в негова полза съществуват вземания спрямо ответника Н. С. Н. по
сключен Договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна (картова)
сметка на физически лица № ***** г., по силата на който ответникът получил паричен заем
в размер на 1000 лева, като се задължил да върне заетата сума до 28.07.2015 г. (съгласно т. 2
от договора за кредит). Сочи, че в т. 2.1. от договора за кредит е уговорено, че срокът за
ползване и погасяване на овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов срок от
една година, при условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора по реда, предвиден в Общите условия. Твърди, че предоставената в заем сума по
кредита е изцяло усвоена по банкова сметка като посочва конкретните дати и усвоени суми.
Посочва и че са налице погасявания на суми на конкретни дати, но предоставеният банков
кредит е в просрочие, считано от 19.12.2014 г., респ. общо 2806 дни към 24.08.2022 г., вкл.
Посочва, че поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит и на основание
раздел IX, т. 9.1 вр. с т. 9.1.1, буква „д“ от Общите условия на банката, чрез ЧСИ Ст. Як., рег.
№ *** на КЧСИ, до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение на
задълженията по кредита и надлежно връчена на същия на 22.06.2022 г., въпреки това
плащане не последвало. Ето защо банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем,
считано от 05.08.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който изцяло
оспорва исковите претенции. Оспорва да е получил договорената сума в размер на 1000
лева, а дори да е получил същата, то с нея били погасени стари задължения на ответника.
Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит, както и на
отделни негови клаузи като противоречащи на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП по аргументи, че между
страните липсва съгласие за размера и основанието на договорната лихва върху главницата,
както и за договорен лихвен процент, като същият бил определен въз основа на методика на
кредитора. Навежда твърдения, че клаузите на раздел II от договора са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 10 ЗЗП, доколкото същите поставят изпълнението на
задълженията на банката в зависимост от условие, чието сбъдване зависи единствено от
волята на същата, респективно позволяват на кредитора едностранно да променя условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание. Твърди, че процесният договор не
съдържа информация за правото на потребителя да получи извлечение по сметка, съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, поради което същият счита за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че таксите за поддръжка на картата и изпращане на
уведомление за предсрочна изискуемост са прекомерно високи и като такива противоречат
на закона. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните с исковата молба суми. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски.
На основание чл. 154 ГПК съдът указва на страните, че в доказателствена тежест на
ищеца по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е да
докаже следните обстоятелства: сключването на посочения в исковата молба договор за
2
кредит, изпълнение на задължението си да предостави кредита, наличието на валидни
клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за забава
(наказателна лихва), които не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП или че тези
клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл. 146, ал. 1 ЗЗП; настъпване
изискуемостта на вземанията и възникване на конкретни по размер вземания за посочените
процесни периоди.
По иска по чл. 92 ЗЗД за наказателна лихва /мораторна неустойка/ в доказателствена
тежест на ищеца е да установи наличие на конкретно главно задължение, настъпване на
падежа на същото и изпадането на ответника в забава, съответно валидно уговорена клауза
за неустойка при забава в конкретен размер.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, за такси за обслужване – в тежест на ищеца е да докаже,
наличие на конкретна уговорка за дължимост на претендираната такса и осъществяване на
фактите, водещи до възникване на задължението за заплащането й.
По иска по чл. 79, ал. 1 предложение 3 във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение
за извършени разходи за уведомяване – в тежест на ищеца е да установи, че е претърпял
конкретни по размер вреди в причинна връзка с неизпълнение на задълженията на
ответника.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че задълженията са погасени.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми в срок, както и направените с отговора
на исковата молба възражения.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между страните е сключен Договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по
разплащателна (картова) сметка на физически лица № *****г. с посоченото в исковата молба
съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4