Р
Е Ш Е Н И Е
№………..…
гр.Варна, 10.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14842 по описа на ВРС за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищецът В.С.С. твърди в исковата си молба, че за
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 CDI“, рег. В 1666 НХ, е сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № BG 0201 18 *********, със
срок на валидност от 11.08.2018г. до 10.08.2019г. Твърди се, че на 28.07.2019г.
установил, че някой е изхвърлил торбичка с боклук от балкона, която е паднала
върху тавана на застрахования автомобил и го е повредила. Сочи, че във връзка с
щетата по автомобила, е уведомила застрахователя на 29.07.2019г., който е
образувал пред себе си щета № 0201-001134/2019-01. На автомобила е извършен
оглед и е установена повреда на тавана на застрахованото МПС, за която
застрахователят на 13.08.2019г. изплатил обезщетение в размер на 135.05 лева. Твърдейки,
че изплатеното обезщетение е недостатъчно за възстановяване на щетата, поради
което сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати
сумата от 248.00 лева (съобразно обективирано в молба
вх. № 282906/12.04.2021г. искане за изменение размера на иска), представляваща
незаплатена част от следващото му се застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се увреждане покрива на застрахования автомобил,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 18.11.2020г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 CDI“, рег. В 1666 НХ, е бил застрахован валидна към 28.07.2019г. застраховка „Каско“. Не оспорва и факта на настъпилото застрахователно
събитие и надлежното уведомяване на застрахователя. Поддържа, че с изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 135.05 лева е изпълнил задължението си
по сключената застраховка. В този смисъл изразява становище, че претендирания от ищеца размер на обезщетението е прекомерно
завишен. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
С молба вх. № 282906/12.04.2021г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата претенция. Оспорва твърденията на ищеца, че
застрахователното обезщетение следва да бъде определено съгласно Общите
условия, в които е предвидено, че застрахователното обезщетение съобразно
експертна оценка на застрахователя, поддържайки, че разпоредбите на същите са
нищожни като противоречащи на КЗ – чл. 386, ал. 2, вр.
чл. 400, ал. 2 КЗ и чл. 143 ЗЗП.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С
изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 12.04.2021г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване, че между
страните е сключена застраховка „Каско“ за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 CDI“, рег. № В 1666 НХ, валидна към 28.07.2019г., че на посочената дата е настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което е увреден тавана на застрахования
автомобил, както и че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 135.05 лева.
По
делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза,
в заключението по която вещото лице сочи, че средната пазарна стойност,
определена към 28.07.2019г., на материалите и труд за възстановяване щетите по
застрахования лек автомобил е в размер на 383.16 лева. Експертът е посочил, че
коефициентът на овехтяване обичайно се прилага при влагането на нови части при
извършване на ремонт, каквито в случая не се изискват за възстановяване на
автомобила.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предпоставките,
предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна
норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при
условията главно и пълно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на
застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на
вредите, възникнали в резултат на събитието.
В
настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Каско“, обект
на която е лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 CDI“, рег. № В 1666 НХ, както и че в
срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца
събитие – увреждане на тавана на автомобила.
Спорният
по делото въпрос е свързан с размер на следващото се застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на
справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата
съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на
експлоатация на автомобила.
С оглед
горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. Съобразно
последното, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в размер на 383.16
лева, от която сума следва да бъде приспаднат размера на определеното и
изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 135.05
лева. Или дължимата
на ищеца сума възлиза в размер на 248.11 лева.
В
обобщение, съдът намира, че предявеният
иск в рамките на размера, предмет
на настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на В.С. сторените в настоящото
производство разноски за заплатена държавна такса от 50 лева, възнаграждение за
вещо лице от 75 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, или общо
сумата от 425 лева.
Водим от
горното съдът
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на В.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 248.00
лева (двеста четиридесет и осем лева), незаплатена част от
следващото му се застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се увреждане покрива на застрахования автомобил, в резултат на
настъпило на 28.07.2019г. застрахователно събитие, на
основание чл. 405,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 425.00 лева (четиристотин
двадесет и пет лева), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца В.С.С. по посочената в исковата молба банкова сметка, ***: IBAN ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: