ПРОТОКОЛ
№ 27
гр. Силистра, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Аврамова
СъдебниМаргарита М. Е.а
заседатели:Вярка Анч. Илиева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
и прокурора Т. Д. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Ана Аврамова Наказателно дело от
общ характер № 20223400200214 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ВНОСИТЕЛ: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – р. ув.
от предходното съдебно заседание, явява се прокурор Т. Ж..
ПОДСЪДИМ: Г. А. К. – р. ув. от предходното съдебно заседание,
явява се лично и с АДВ. Р. Н., надлежно упълномощен и приет от съда.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ – Д. И. П. – р.
ув. от предходното съдебно заседание, явява се лично и с АДВ. В. Г.,
надлежно упълномощена и приета от съда.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ – И. Й. П. – р.
ув. от предходното съдебно заседание, не се явява. За нея се явява АДВ. В. Г.,
надлежно упълномощена и приета от съда.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Т. И. И. – р. пр., явява се.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Д. Д. Р. – р. пр., явява се.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Г. Н. К. – р. пр., явява се.
ВЕЩО ЛИЦЕ: М. А. Ц. – р. пр., явява се.
1
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ – Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на
делото.
АДВ. Г. – Няма процесуални пречки. Моля да бъде даден ход на
делото.
АДВ. Н. – Няма процесуални пречки. Моля да бъде даден ход на
делото.
СЪДЪТ счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване
ход на делото, поР. което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица:
Т. И. И. – 50-годишен, с висше медицинско образование, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Д. Д. Р. – 70-годишна, с висше образование, неосъждана, без родство
със страните по делото.
Г. Н. К. – 72-годишен, с висше медицинско образование, неосъждан,
без родство със страните по делото.
М. А. Ц. – 67-годишна, с висше образование, вдовица, неосъждана, без
родство със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност, която
2
носят на основание чл. 291 от НК.
ПРИСТЪПВА се към изслушване на единичната медицинска
експертиза.
СЪДЪТ прочита в съдебно заседание заключението на вещото лице Т.
И. на стр. 124-125 от Том II по дознание №1886 ЗМ-254/2021г. на РУ – гр.
Силистра.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. И. – Поддържам изцяло заключението си.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. Г. – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. Н. – Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ към вещото лице – Вие установихте ли външни механични
увреждания по главата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. И. – Да, именно при огледа на
местопроизшествието, на пръв поглед човек умрял в леглото си, с множество
механични увреждания на меки тъкани – това накара да се завърти цялата
процедура на разследването.
СЪДЪТ към вещото лице – Какви бяха те, в коя част на главата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. И. – В областта на главата, в областта на
крайниците, по тялото – навсякъде имаше механични увреждания. След което
имаше информация за нанесен побой, информацията от камерите, данните от
аутопсията.
3
СЪДЪТ към вещото лице – А какъв е механизма на причиняване на
тези увреждания?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. И. – Касае се за субдурален кръвоизлив,
класически, известен период от време след самия инцидент пострадалият е в
добро здравословно състояние, след което започва да става неадекватен,
близките му забелязват и на следващата сутрин е намерен умрял в леглото си.
При аутопсията се установи един субдурален хематом, сравнително голям, за
който действително е необходимо време, за да може да се натрупа и до такава
степен да увеличи вътречерепното налягане и компресията върху мозъка, за
да подтисне центровете и той да си умре, както си лежи в леглото. Основно
това е травматичен механизъм, удари с тъпи предмети в областта на главата.
Отделно, доколкото имам спомен, като обстоятелство, което може да е
улеснило настъпването на леталния изход, има извършено клапно
протезиране и той взема някакви медикаменти за разреждане на кръвта, което
допълнително може да е довело именно до натрупването на по – голямо
количество кръв и съответно това се оказа и фатално за него.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приеме заключението.
АДВ. Г. – Да се приеме заключението.
АДВ. Н. – Да се приеме заключението.
С оглед становището на страните, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и приобщава към делото заключението на вещото лице Т. И.
И. по съдебномедицинската експертиза.
4
На вещото лице Т. И. И. да се изплати сумата от 30,00 /тридесет/ лева
от бюджетните средства на съда за явяването му в съдебно заседание.
ПРИСТЪПВА се към изслушване на тройната медицинска експертиза.
СЪДЪТ прочита в съдебно заседание заключението на вещите лица Д.
Р., Г. К. и М. Ц. на стр. 126-154 от Том II по дознание №1886 ЗМ-254/2021г.
на РУ – гр. Силистра.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – Поддържаме изцяло заключението си. То е
достатъчно подробно, обширно. В резюме може да се каже само това, че
става въпрос за един млад човек, който благодарение на това, че е имал
сериозни предхождащи заболявания още от 2010 година, което е налагало от
тогава постоянен прием на антикоагулантни, медикаменти, които намаляват
съсирваемостта на кръвта и хроничният алкохолизъм, който води и до
телесни и до ментални прояви и промени в организма му, благодарение на
този нетежък побой и на нетежка травма като цяло самостоятелно преценена,
се стига до образуване в рамките на малко повече от две денонощия на един
атипично протичащ в клинично отношение субдурален хематом отляво, което
е причинило смъртта му. Всички останали подробности са дадени в
експертизата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. – Поддържаме изцяло заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Ц. – Поддържаме изцяло заключението си.
СЪДЪТ към вещите лица –Субдуралния хематом идентичен ли е със
субдуралния мозъчен кръвоизлив, описан в заключението?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – Да, едно и също е. Аналогия, с която се
изразява едно и също болестно състояние.
5
АДВ. Н. – Имам въпроси към вещите лица:
Написали сте, че по литературни данни вътрешночерепните
кръвоизливи, свързани с приема на коагуланти между 35 и 50 % са
субдурални хематоми и риска от развитието на такъв хематом при приема на
такива коагуланти се повишава 42,5 пъти. Това е обичайното, но тези
стойности, как влияе на тези стойности чернодробната стеатоза и тя има ли
връзка също с образуваното и дава ли един по – висок процент?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – А, не. Чернодробната стеатоза е установено
при хистологичното хороскопско изследване на парченца от вътрешните
органи, взети при аутопсията. Тя е белег на хроничен алкохолизъм при
конкретния случай, защото при други ситуации може да има друго значение.
Това означава, че макар и в нетежка степен, тя променя донякъде
чернодробната функция, а черният дроб е органът, лабораторията, където
освен другите функции, се синтезират и белтъци, белтъчни продукти, които
участват в процеса на кръвосъсирването. Тоест това е още един факт, който
благоприятства при минимална травма или при лека по интензитет травма да
се получат различни видове усложнения, включително и черепномозъчни,
включително и конкретно установения субдурален хематом.
АДВ. Н. – Каква е разликата между нетравматичния такъв и
спонтанния субдурален хематом, може ли той да бъде забелязан при оглед?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – Моля да се прецизира въпроса.
АДВ. Н. – Каква е разликата между нетравматичния, спонтанния
субдурален хематом и такъв, получен при травма, има ли някаква разлика
чисто емпирично, може ли да се забележи при оглед?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – Какво значи емпирично? Този хематом, ако
някой от нас хипотетично го има, няма как да се забележи. Ако няма някаква
клинична изява, той се установява при аутопсията, след като се отвори
черепа. Затова помолих да се прецизира какво значи разлика и къде търси
6
тази разлика, за да не бъде това нещо грешно изтълкувано.
АДВ. Н. – Не, Вие отговорихте принципно на въпроса ми.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. – Нетравматичния и спонтанния хематом, това
са два термина, които отразяват едно и също нещо. Това значи, че няма данни
за травма, която да е предизвикала хематом. Искам да кажа от моя опит, че
почти винаги се намира при т.нар. нетравматични хематоми, почти винаги се
намира анамнеза за някоя, макар и минимална, съвсем лека травма. Ще Ви
дам пример: например при един удар при игра на футбол се развива хематом,
който се открива след 10 години. Но при внимателно разпитване почти
винаги се намира някаква минимална травма.
АДВ. Н. – При пострадалия през 2015 г. амбулаторните изследвания по
отношения на кръвната съсирваемост били добри, тъй като той си е вземал
редовно лекарствата. След това контролът след 2015г. не е добър. Това на
това ли се дължи – на нередовното приемане на лекарствата ли?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. – Не бих казал, че на нередовното приемане на
лекарствата, по скоро на нередовно проследяване на състоянието на
коагулацията и контролиране на приема на лекарствата. Единият от
медикаментите, които той е вземал, синтрома, е изместен с това, че при него
се наблюдава натрупване и ако не се следи редовно коагулационния статус,
може да се стигне до състояние, когато медикамента се явява в повече, тоест
коагулационните нарушения се явяват следствие на предозиране.
АДВ. Н. – В отговор на 4 въпрос сте отразили, че „установените
външни механични увреждания при г-н П са обусловили разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК“. Значи единствената
причина да бъде квалифицирано като средна телесна повреда това е
наличието на хематома, така ли? Хематома е необходимо условие?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – Неоснователно ни се задава по този начин
7
въпроса, но аз искам това да кажа:
Един казус, върху който ние даваме заключение, както в случая, има
две страни, но те не бива да се бъркат. Безспорно е от предоставените
материали, че този човек е имал проблеми здравословни от 2010г., което е
налагало прием на такива медикаменти. Безспорно е имало от свидетелски
данни за това, че той от 3-4 или 5 години злоупотребява с алкохол, което
предполага този алкохолизъм или тази алкохолна злоупотреба също
подмолно да вършат своята негативна роля в телесно и в менталното му
състояние. Но не може да се елиминира по никакъв начин наличието на
травма. Тя е установено и по свидетелски път и морфологично. Жена му,
майка му, днес в съдебно заседание д-р Т. И. и в аутопсията си описва
категорични белези, че върху този човек е упражнено външно насилие. И тези
белези по морфология съответстват да се причинени по начина, по който това
се вижда на камерите и е описано от свидетелите. Те си разменяли удари,
дърпали са се, хващали са се, паднали са двамата на земята, в резултат на
което започва бавно и постепенно да се развива този субдурален хематом.
Така че да има излишно размиване на двете неща, които в крайна сметка са
довели до резултата, не е правилно да бъде интерпретирано от медицинска
гледна точка.
АДВ. Н. – Ако е имало своевременно медицинска интервенция, щеше
ли да бъде избегнат леталния изход?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. – По принцип при субдуралните хематоми
смъртността е много ниска. Шансът да бъде избегнат леталния изход при една
оперативна интервенция би бил много голям, но от всичките показания,
включително и от това, което той е казал на полицая, който е дошъл да го
пита какво се е случило, се оказва, че той просто е отказал тази интервенция.
Все още няма начин човек да бъде накаран да я приеме.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси.
ПРОКУРОРЪТ – Имам въпрос към вещите лица във връзка с
8
показанията на близките на пострадалия:
Наличието на объркване, промените в говора, слабостите в
крайниците, дезориентираност, за които свидетелстват, типична клиника ли
са за наличие на такъв субдурален хематом?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. – Много е трудно да се каже, че има точно
определена клиника на субдурален хематом. Има различни вариации. По
това, което би могло да наведе на мисълта, че има субдурален хематом, е
първо объркването, което е било непосредствено след травмата. Това е
момента, в който се е появило кървенето. Натрупването на кръв става бавно и
затова той се е прибрал сам вкъщи, видимо е бил добре. Това ние наричаме
светъл период, който го има при почти всичките хематоми. А вече появата на
слабост на десния крак е била категоричен белег, че нещо става горе и най –
вероятно че има хематом. В този случай почти типично развитие, като
изключим това, че обикновено има загуба на съзнание, а тук не е имало, само
обърканост е имало.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – Може би и още едно уточнение – това е за
човек, който гледа с професионално око. За тези хора, близките на П, е много
трудно да мислят и да видят дори една част от това, за което ние говорим.
Той не е бил много контактен, явно нито със съпругата си, нито с майка си и в
този аспект те не са могли да предполагат нещо друго по – сериозно. Самият
той не е усещал ситуацията, така че да усети нещо, да заработи този инстинкт.
СЪДЪТ към вещите лица – Да разбираме ли, че ако нямаше тази лошо
контролирана терапия и хроничен алкохолизъм, възможността да не се стигне
до летален изход би била реална?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. – Вероятността да се развие хематом, ако ги
нямаше коагулационните нарушения основно и по – малка степен
чернодробното заболяване, би била много по – малка, още повече, че
травмата не е била особено сериозна. Но да се каже, че 100% нямаше да се
случи, не мога да кажа. Вероятността е много по – малка.
9
СЪДЪТ към вещите лица –По механизма на причиняване какви
увреждания са получени?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. – Удара по главата и по крайниците има
повърхностни ожулвания и кръвонасядания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. – Това съвпада точно с мястото на хематома и
би могъл да се получи и при лек удар в неговото състояние.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Р. –Приели сме мотивирано защо има причинна
връзка между побоя и настъпилата смърт.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Г. – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
С оглед становището на страните, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и приобщава към делото заключението на вещите лица Д.
Р., Г. К. и М. Ц. по тройната съдебномедицинската експертиза.
На вещото лице Д. Р. да се изплати сумата от 90,00 /деветдесет/ лева
за явяването й в съдебно заседание и сумата от 10,00 /десет/ лева дневни
разходи от бюджетните средства на съда.
На вещото лице Г. К. да се изплати сумата от 90,00 /деветдесет/ лева
за явяването му в съдебно заседание и сумата от 80,76 /осемдесет лв. и 76 ст./
10
лева дневни и пътни разходи от бюджетните средства на съда.
На вещото лице М. Ц. да се изплати сумата от 90,00 /деветдесет/ лева
за явяването й в съдебно заседание и сумата от 10,00 /десет/ лева дневни
разходи от бюджетните средства на съда.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на подсъдимия.
ПОДС. Г. К. – Аз не се смятам за виновен. Човекът беше жив, нито
беше контузен, нищо му нямаше, на другия ден пак беше да си пие бира. По
принцип той тъй ходи по къщите. Ходи в тази къща да се сбие, намира
причина да ревнува жена си да се кара с хора 10-20 пъти, ей такива работи.
Може някъде да е отишъл. Той хвана за гробищата пътя, после за Слатина.
Това му беше всекидневие. Той едно време същият беше и баща му, ходеше
от къща на къща пиян.
Той може да не е от мене починал. Той умира на четвъртия ден.
Него и други хора са го били. Търсеше повод да се сбие с някой.
Свадата ни с него датира от случая на чешмата, когато ми посегна с
брадвата. Преди това сме нямали проблеми с него. Оттогава започна всичко.
Аз бях за риба и отидох на чешмата да изчистя рибата. Както си чистя, в един
момент това момиче Д. извика, аз се обърнах и го видях него с брадвата. Аз
скочих на чешмата и той удари брадвата в земята. Каза ми: „Тебе ще те убия,
ще те убия!“ Нямаше никаква причина за това. Причината е що си чистя
рибата на чешмата. Той мисли, че чешмата е негова, а това е обществената
чешма в селото.
За този случай аз подадох жалба в полицията, но както всяка друга
жалба всичко се забрави, никой не обърна внимание, въпреки че отидох и
казах, че този човек ще направи беля. Нито го извикаха, нито го прибраха.
Той се караше и с други хора, постоянно побоища правеше, заканваше
се. По магазинерката беше хвърлил бира ли, салам ли. Каза й: „Мъжът ти
умря, сега и ти ще умреш!“
Постоянно се заяждаше и по къщите ходеше. Трябва да има над 100
жалби в Ситово, дето са се оплаквали от него, дето е правил тъй. Стари хора,
11
баби отиват да си хвърлят боклука, той им вика: „Ади кога ще умреш, няма
ли да умираш?“ Много пиеше, страшно много. Ходеше, просеше пари. Аз
всяка вечер, като се връщах от работа, му вземах бира. Там на моста по една
бира изпиваше. Обаче като почина брат му и се озлоби към мене. Брат му
почина преди месец и половина от тогава. И оттогава ме намрази. Идваше на
работа да ме причаква. Из махлата ме предупреждават хора.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси.
ПРОКУРОРЪТ – Имам въпроси към подсъдимия:
Ние видяхме какво се е случило. Искам да Ви питам за това, което не
чухме, защото нямаше звук. Спомняте ли си датата?
ПОДС. Г. К. – Да, беше на 23.06.2021г., беше следобед. Бях пред
магазина, пиех бира с приятели и пея, аз обичам да пея. Той дойде там един
път и ние го изгонихме. После мина малко време и пак дойде да се кани на
бой. Каза: „Айде ставай да се биеш!“, после каза: „Ще те убия!“ Аз не бях
пиян, по принцип държа много на бира, него ден пет бири нормални бях
изпил, което за мен не е много. Той дойде там, съблича се, облича се, неговите
номера дето все прави. Ние един път го изгонихме. Обаче той преди това
беше изпил едно шише ракия на спирката. Пиян дойде. Той не само с мене се
закача, с всеки се закача. Като дойде втория път пак стиска юмруци,
предизвиква ни.
ПРОКУРОРЪТ – Вас какво Ви накара да скочите?
ПОДС. Г. К. – Ами псува ме на майка, аз нямаше да го ударя, ако не
беше ме напсувал. Другите там му казаха да се махне, но той все настъпва,
напира тъй, идва със стиснати юмруци и ми вика: „Идвай да те убивам!“
После като се сбихме ми вика „Ще те чакам на моста“
ПРОКУРОРЪТ – Вие избухлив ли сте, лесно ли се ядосвате?
12
ПОДС. Г. К. – Не съм избухлив, просто аз много време съм го търпял.
Той самичък ги направи тези работи.
ПРОКУРОРЪТ – Като се сбихте някой не дойде ли да Ви разтърве?
ПОДС. Г. К. – Да, разтърваха ни там, после дойде един там ни
разтърва..
Той по принцип все се прави на бабаит. Все вика: „Аз съм Маджо, аз
съм Маджо“ и стиска ръцете.
Друг път с него не сме се били.
Аз му казах: „Ей, човек, защо правиш тез номера бе?“ Той само
викаше: „Ще те убия, ще те убия!“ Викам му: „Айде аз ще отида да взема по
една бира“ и докато отида до магазина, тя майка му там, той беше си хвърлил
блузата в реката и аз като излязох от магазина, видях, че майка му дошла там
да го прибира. Той тръгна за гробищата, върна се. Тя майка му то викаше. На
него това му е всекидневието.
ПРОКУРОРЪТ – Когато отидохте на моста водихте ли някакъв
разговор, той беше ли адекватен?
ПОДС. Г. К. – Да, приказвахме. Нали казах, че той каза: „Ще те
убия!“ и като му казах, че ще взема по една бира, той ми каза: „Върви!“ През
това време майка му дошла.
ПРОКУРОРЪТ – Колко пъти го ударихте?
ПОДС. Г. К. – Два шамара му ударих първо. После там като паднахме,
но мога ли да броя колко пъти съм го ударил. То за бързо стана. Аз като го
ударих, той ме натисна искаше да ме удуши. Нали трябваше и аз да се спася
някакси.
13
ПРОКУРОРЪТ – Нямам други въпроси.
АДВ. Г. – Аз имам един въпрос само:
Вие знаете ли той да е имал някакви здравословни проблеми –
физически или психически?
ПОДС. Г. К. – Знам, че е пенсиониран по болест, пък за какво не зная.
АДВ. Г. – А психическото му състояние какво беше според Вас?
ПОДС. Г. К. – Не зная. Пиеше бира, приказваше нормално с мене
някой път. Като се напие го прихващаха. Най – различно, не знаеш в какъв
момент ще го хванеш. Днес е така, а утре – не е.
АДВ. Г. – На какво го отдавате това му поведение?
ПОДС. Г. К. – На алкохола. Той като си вземеше пенсията и го
нямаше цяла седмица.
АДВ. Г. – Нямам други въпроси.
АДВ. Н. – Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Г. – Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Н. – Нямам други доказателствени искания.
На основание чл. 283 от НПК, СЪДЪТ
14
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА писмените доказателства, имащи
значение за изясняване на обективната истина по делото, приложени в Том I
и в Том II на ДП № 1886 ЗМ – 254/2021г. по описа на РУ – Силистра, а
именно: Съобщение за образуване на ДП по реда на чл. 212,ал.2 от НПК;
Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, препис; Протокол за
оглед на труп, европейска дактилоскопна карта; Постановление за „Забрана за
напускане на Р,България“, съпр. Писмо; Постановление по чл, 157 от
НПК на ОП-Силистра, искане; Постановления с пр.осн. чл. 234 от НПК ведно
с искания и съпр,писма; Документи по задържане в МВР; Справка съдимост;
Договор за правна защита и съдействие; Постановление за привличане на
обвиняем 2 бр. Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние 2 бр,, полицейска регистрация. Заповед за конвоиране на лице,
уведомление до РУ-Силистра по чл. 60 от НПК; Протокол за уведомяване на
пострадал от престъпление - 2 бр.; Пълномощно за повереник на
пострадалата П., удостоверение за наследници; Постановление с пр.осн. ч.
218, ал.2 от НПК, ведно с отговор, протокол за доброволно предаване; Писмо
до РЗИ ведно с отговор- документи от ТЕЛК комисия; Писмо до ОАПС,
писмо от РП-Силистра; Писмо до РЗОК, ведно с отговор; Писмо до
Психиатрично отделение на МБАЛ-Силистра, отговор,пощенски плик;
Постановление с пр.осн. чд. 218, ал,2 от НПК, ведно с отговор; Писмо до РП-
Силистра ведно с отговор; Характеристични данни, съпр. Писмо;
Постановления по реда на чл. 223, ал.1 от НПК, искане, съпр.писма; писмо от
МБАЛ-Силистра.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема г-жо Председател на съда, уважаеми
съдебни заседатели, на първо място искам да заявя, че поддържам
повдигнатото и предявено обвинение по отношение на подс. Г. К. за
15
извършено от него престъпление по смисъла на чл. 124, ал. 1, пр. 2, във вр. с
чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК.
Тук сме, за да се реализира наказателната отговорност по отношение
на подсъдимия за извършено от него престъпление против личността на
гражданите, за съжаление довело до летален изход на пострадалия П П, което
е в пряко причинна връзка с поведението на подсъдимия. Какво имам
предвид:
На 23.06.2021г. около 17,00ч. пред магазин, намиращ се в с. Ситово,
където подсъдимият, заедно с други свои съселяни, част от които и свидетели
по настоящото производство са стояли на масата пред магазина, пиели са
бира, когато пострадалият П П във видимо нетрезво състояние се е
приближил до масата, където е бил подсъдимият и започнал да се заканва, че
ще го пребие, че ще го убие, използвал е нецензурни думи, което се
потвърждава и от показанията на част от свидетелите. Това е довело до
открит сблъсък между подсъдимия и пострадалия П, след което са последвали
удари от страна на подсъдимия в областта на главата на пострадалия П, удари
обективно и целенасочено упражнени, удари повече от три на брой,
доколкото можахме да видим от видеозаписа, който гледахме в съдебно
заседание. Част от свидетелските показания подкрепят това, част от които по
– скоро ги неглижират, така че считам, че ако не беше този видеозапис, едва
ли бихме достигнали извод за точно броя на нанесените удари, за тяхната
локация, интензитет, от което се вижда, че подсъдимият видимо превъзхожда
пострадалия Панайотов като физика и като моментно състояние. Вижда се
силата и интензитета на ударите, които нанася по отношение на пострадалия.
Действително, макар и за кратък период от време подсъдимият е успял да
нанесе повече от три силни удара в областта на главата. Последвало е
боричкане, разтърването им част от свидетелите. След това историята считам,
че е непротиворечива за поведението на пострадалия, който тръгва към моста,
хвърля си тениската в реката, последвалия разговор с подсъдимия по
отношение на това защо се е стигнало до това нещо, до този инцидент,
появата на майката на пострадалия, която успяла да прибере Пвкъщи, след
като той се е насочил в грешна посока, а не към своя дом. Изяснено е от
свидетелските показания и състоянието на самия пострадал след инцидента
вкъщи, неговото състояние, изразяващо се в обърканост, промените в говора,
слабостта в крайниците, както и цялостна промяна в неговото съзнание,
16
дължащо се според свидетелите на срама и неудобството от случилото се
пред селския магазин. Оказва се обаче, че това са симптоми, които говорят за
реалното състояние в този момент на пострадалия П и в крайна сметка са
довели до неговата кончина.
Причините за смъртта на пострадалия П също считам, че са били
установени във фазата на досъдебното, а и в съдебното производство,
изслушвайки вещите лица в днешното съдебно заседание по един абсолютно
безспорен начин. В случая категорично се касае в резултат на нанесени удари
на пострадалия, като с тях му е била причинена средна телесна повреда по
смисъла на НК. Механизмът на причиняването е именно чрез нанасяне на
удари с юмруци и насоченост в главата на пострадалия сочат за една
обективна насоченост към причиняване на това телесно увреждане.
Какво казва медицинската доктрина по въпроса – в случая се касае за
субдурален хематом, като според същата симптомите на вътрешната
хеморагия могат да се изразят както остро, така и постепенно, като в случая
сме изправени пред хипотезата на постепенно развитие на състоянието на
пострадалия. Изявата на подобно клинично състояние зависи от причината в
настъпилата хеморагия, в случая в травма в главата и в характера на самата
травма, наред със съпътстващи соматични заболявания и цялостното
състояние на пациента. Относно всички изброени признаци на въпросното
телесно увреждане се намират безспорни доказателства в кориците на
делото, както за причиняване на самото травматично увреждане по
отношение на пострадалото лице, а също така и съпътстващите признаци. В
случая е било безспорно установено, че пострадалото лице е приемало
антикуагуланти за разреждане на кръвта в резултата на предхождащо
сърдечно заболяване от една страна и от друга страна безспорно доказаната и
неоспорена хронична злоупотреба с алкохол. Но, изслушвайки тройната
съдебномедицинска експертиза в днешното съдебно заседание може да се
достигне до извода, че съпътстващото здравословно състояние на
пострадалото лице би могло да се квалифицира единствено и само като
такова състояние, което би могло да увеличи вероятността от смъртност при
нанасянето на подобно телесно увреждане. Какво имам предвид:
В случая признаците на субдуралния хематом изискват време за
развитие, понякога дни и седмици след самото нараняване, конкретна
17
клиника се наблюдава и в настоящия случай. Самото състояние след
нанасяне на телесното увреждане не би могло да се вмени по някакъв начин в
липса на отговорност, както на пострадалото лице, така и такова на неговите
близки, предвид на първо място специални познания в областта на
медицината и от друга страна трудно различимите признаци на самото
увреждане, което би могло да доведе до летален изход, както е станало в
настоящия случай. Така че съпътстващото състояние на пострадалото лице в
случая би могло да има единствено значение относно индивидуализацията на
отговорността на подсъдимия, но не й върху самата квалификация на
деянието, нито път върху квалификацията на самото телесно увреждане,
което е било определено като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от
НК. Така че от обективна страна категорично се намираме в хипотезата на
умишленото причиняване на телесна повреда от една страна, довело до
непредпазливост при причиняване на смърт на пострадалото лице, а именно
това е хипотезата на чл. 124, ал. 1 от НК. Безспорно от обективна страна сме
изправени пред смесена форма на вината относно причиняването на телесната
повреда и прекият умисъл и непредпазливостта на причиняване на леталния
изход. Изключваме категорично хипотезите като превишаване на пределите
на неизбежната отбрана от една страна, случайните събития от друга страна, а
имаме и категорично медицинско заключение, че в случая сме извън
хипотезата на т.нар. физиологичен афект. Пак казвам, очевидно е
физическото и моментно превъзходство на подсъдимия, което се видя ясно и
от записа, който изгледахме, в конкретния момент на сблъсъка между
пострадалия и подсъдимия.
Ето защо считам, че както от обективна, така и от субективна страна
престъплението по смисъла на чл. 124 е осъществено от подсъдимия, което
следва да доведе, според нас, до постановяване на осъдителна присъда, с
която следва подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното от него
деяние и да му бъде наложено наказание по вид „Лишаване от свобода“.
Предвид това, което изразих като становище, че следва да има значение за
индивидуализацията на вината, като на първо място самото поведение на
пострадалия, неговото здравословно състояние към момента на възникване на
конфликтната ситуация от една страна и от друга страна липсата на съдимост
от страна на подсъдимия, считам, че в случая би следвало да бъде наложено
наказание по вид „Лишаване от свобода“ в размер между 4 и 5 години.
18
По отношение на мерките за неотклонение и другите обезпечения,
които са направени по делото, считам, че към момента не са налице условията
за тяхната промяна и моля да бъдат потвърдени.
По отношение на предявените граждански искове в наказателното
производство, считам, че същите са доказани по основание и по отношение на
размера предлагам настоящия съдъбен състав да се произнесе съобразно
непротиворечивата съдебна практика на Върховния съд по отношение на
такива случаи.
В този смисъл моля за Вашата присъда.
АДВ. Г. – Уважаема г-жо съдия, уважаеми съдебни заседатели, аз няма
да се спирам подробно на фактическата обстановка по делото, тъй като
считам, че тя е доказана по безспорен начин и е такава, каквато беше описано
и от представителя на ОП. По делото най – вече тази фактическа обстановка и
действията, извършени действия от страна на подсъдимия се установяват по
безспорен начин от приложения фотоалбум и видеофайловете, които
изгледахме и в съдебно заседание. От там много ясно е видно какви действия
е извършил подсъдимият, ударите, които е нанесъл и тези удари аз лично
считам, че не са с един малък интензитет. Дали са умишлено нанесени и дали
тази телесна повреда е умишлено нанесена също считам, че спор няма.
Самият подсъдим днес пред Вас в съдебната зала заяви: „Много време съм го
търпял“. В същото време свид. В. Е. заявява по настоящото производство, че
от 4-5 години пострадалият и подсъдимият враждували, тоест Г. отдавна му е
имал зъб. Това недвусмислено говори за едно – умисъл в действията на
подсъдимия, дали за нанасяне на телесна повреда или нещо друго, това е друг
въпрос.
Самият подсъдим заяви, че пострадалият е пенсионер по болест. Бил е
много добре запознат с неговото физическо и психическо състояние. Знаел е,
ако предположим, че е вярно това, което твърди подсъдимия, че пострадалият
и с други хора се е заяждал, казвал е разни неща, тоест това не е било нещо
необичайно, което да притеснява самия подсъдим. Въпреки това, въпреки
знанието му за здравословното му състояние физическо и психическо,
подсъдимият е нанесъл удари, следствие на което и е настъпила смъртта на
пострадалия.
19
Ще се спра и на още нещо – наличието на хематом и дали са
предприети действия от самия пострадал или неговите близки. Знаем, че
хематомът не е нещо видимо с просто око. За два дни няма как това да бъде
установено, това са събота и неделя след инцидента, дали у пострадалия има
причинени някакви вреди, които да са по – сериозни. Да, чухме и от вещите
лица, че здравословното състояние на пострадалия до някаква степен би
могло да допринесе до настъпването на този резултат, но не и това да е
основната причина за настъпването на този резултат, в смисъл хематом,
следствие на което е настъпила и смъртта. Тоест дали той е имал тези
заболявания, дали е вземал тези лекарства или не, така или иначе след тези
нанесени удари до образуването на хематом щеше да се стигне, рано или
късно.
По делото са налице и свидетелски показания на свид П И., който
заявява, че „подсъдимият е малко сприхав“. Такива данни имаме и от част от
другите свидетели. Нямаме доказателства, че пострадалият е извършил
някакви действия, с които да е принудил подсъдимия да нанесе тези удари по
отношение на него. Да, той твърди тука, че той го бил нападнал няколко пъти,
че се опитал да го души и т.н., но все пак ние изгледахме видеофайловете, на
които много ясно се вижда какво всъщност се е случило.
Ето защо аз Ви моля да признаете подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и му наложите наказание „Лишаване от свобода“
към средния размер.
Считам, че смекчаващи вината обстоятелства по делото няма.
Напротив, аз считам, че само отегчаващи такива има. И към настоящия
момент подсъдимият не съжалява, не се разкайва за това, което е станало. Той
заяви пред Вас, че не се признава за виновен, че пострадалият може да е
получил в следствие на други увреждания, причинени от други хора, която е
ясно, че не е така. Тоест той не осъзнава извършеното от него и както заяви
пред Вас „много време съм го търпял“ и предвид факта, че е запознат със
здравословното състояние на пострадалия, въпреки това му е нанесъл тези
увреждания, в резултат на които е настъпила смъртта, аз считам, че
действително наказанието, което би изиграло своя ефект да бъдат постигнали
целите на НК е „Лишаване от свобода“ към средния размер.
Относно предявените граждански искове Ви моля да ги уважите
20
изцяло и да ни присъдите разноските по делото. Въпреки че подсъдимият,
ползвайки част от свидетелите, които са и негови близки, да докаже какъв
лош човек е пострадалият, какъвто и да е бил той, той е живял в едно
домакинство със своята съпруга, той е нит, поР. което неговата смърт няма
как да не се отрази по някакъв начин на майка му и на съпругата му. Дали е
правил скандали, дали се е държал грубо със своите близки в случая е без
значение, защото и майка му и съпругата му са го приели такъв, живели са
заедно, защото ако положението действително беше толкова нетърпимо, те
нямаше да живеят толкова години в едно домакинство. Така или иначе връзка
между двете наследници на пострадалия с него е била силна, те са изживели
някакви травми в резултат на неговата смърт, поР. което аз считам, че
гражданският иск е доказан.
Въз основа на всичко това Ви моля да се произнесете с Вашия съдебен
акт.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д. П. – Нямам
какво да кажа.
АДВ. Н. – Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
аз съм на диаметрално противоположно становище на току що казаното и от
страна на обвинението и от страна на представителя на гражданския ищец и
частен обвинител. Нищо не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Както казаха при разпита вещите лица, установените външни механични
увреждания на П са обусловили разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129. Тоест извън тежката и средната телесна повреда.
Необходимо условие обаче, за да бъде квалифицирано това деяние по предл. 2
на чл. 124 при смесена вина е наличието на този хематом, за който при
разпита на вещите лица стана дума.
На първо място аз считам квалификацията на обвинението за
некоректна в контекста на умишлено нанесената телесна повреда. Значи тук
имаме два престъпни резултата – това е убийство при смесена вина.
Съответно имаме и две вини.
По отношение на единия резултат, по отношение на телесната повреда,
който е меродавен и за квалификацията имаме умисъл, а по отношение на
21
смъртта, тя е настъпила по непредпазливост.
Считам, че коректното обвинение в случая трябва да бъде по смисъла
на чл. 124, ал. 3, тоест за умисъл за лека телесна повреда. Това са типични
резултатни увреждащи престъпления. Съдържанието умисъла всякога, ама
всякога е фактически въпрос.
Значи можело роднините, нямали специални знания и т.н. да установят
той дали е болен или не и да го изпратят в болницата навреме за интервенция,
а К. едва ли не е знаел, че при такъв допир можело да получи хематом. Ами
не е така. Защото той не е целят този летален изход. И пак казвам, отговор на
4 въпрос – 128 и 129 се изключват, ако нямаме хематом. Може ли той да знае
точно от какво е боледувал. Там, където искаше да го засили представителя
на частното обвинение и гражданските ищци – ами не. А че е вземал
коагуланти – ами не. Ами 42% и повече може да се получи и без натиск този
хематом. Ами ако го е имал? Това е резонен въпрос всъщност. Ами 3-4 дни
какво е правил, при положение, че имаме обективни находки и изобилни
данни какво е било поведението му. Ами имаме, те са по делото, те са в
постановлението на прокуратурата. Той е искал, целял е средна телесна
повреда, целял е да се получи хематом – да, ще каже прокурора. Ами
локацията, интензитета на ударите. Ами той също е бил борец и това е
продължавало 4-5 години. 4-5 години тормоз. 4-5 години тормоз постоянно.
Къде са гражданските ищци през това време? Нима не знаят за това
поведение? Същият е спял отделно, бил е саможив, ходел е из селото. Но по –
нататък ще се върна на поведението на пострадалото лице.
Значи, за т.нар. убийство, за да бъдем тук в съдебна зала, сме виновни
всички. Виновни са обществото, виновна е прокуратурата, виновни са
близките на пострадалия и ще обясня защо. Вие видяхте на кадър мила селска
идилия на фона на побоя. Ами някой стана ли? Всички не бяха бездушни,
минаваха и заминаваха. Колкото и да е тъжно, ще го кажа, че това е нашето
общество.
Ами прокуратурата? Прокуратурата е излязла с това постановление,
което изобилства с данни за лицето и спрямо други лица на пострадалия и
едва след като пострадалият е починал. Чак тогава прокуратурата се сеща, че
трябва да го напише това постановление. Ами къде е превенцията? Ами нима
ако прокуратурата не беше взела адекватни мерки, ние щяхме ли да сме днес
22
в съдебната зала? Никой не знае, но най – вероятно не.
Значи в контекста на настъпилата смърт аз казвам, че дори е налице
съпричиняване за настъпването на смъртта. Бяхме ясни и точни и експертите
бяха такива, като казаха, че същият е можел да се спаси, ако е имало
оперативна интервенция и това се случва често, не на 100% е сигурно, но е
щял да се спаси, ако е потърсена своевременна помощ. Нима за това нямат
вина близките? Ами те не разбирали. Ами те не разбирали, защото не са го
виждали. Спял отделно. Как ще са доказани тези искове и по основание и по
размер? 30 дни след кончината на пострадалия съпругата му е била на
концерт на Орхан Мурад. Ако не е така, да го отрече тук в съдебна зала.
Искаме и търсим обезщетение. Значи, те не могат да разберат, нямат
специални знания, видимо не могат да разберат, че той има субдурален
хематом, но можем да го вменим като вина на подзащитния ми. Ами той
откъде да знае? Той да не живее с него? Както каза не му знае заболяването.
Причинно-следствената връзка също не е изяснена. Не е изяснена
докрай, тъй като 4 дена при това негово поведение, 4 дни той е пролежал у
тях, включително е излизал при т.нар. светъл момент.
Полицаите са ясни и категорични – те са го карали да заведе жалба или
каквото и да е там, той е казал, че няма нищо, нищо му няма. Ами след като
може да се получи от едно докосване в контекста на неговото здравословно
състояние един хематом, съжалявам, че го казвам, то не е ли възможно
примерно при един лек допир с нещо друго да предизвика този хематом? Ами
може. От заключението на вещите лица стана ясно, че може. Същите казват,
че не е тежък побоя. Да, но същият е бил шампион по борба. Пет години го е
причаквал, пет години му е викал, пет години го е обиждал, пет години го е
псувал, защо близките не вземаха отношение? И сега те нямат ли
съпричиняване към леталния изход на техния родственик? Ами имат. Те къде
бяха? И сега искаме обезщетение.
Пак казвам – за да сме днес в съдебната зала, сме виновни ние като
общество, прокуратурата, включително и близките.
Коректното обвинение в случая е предл.3 на чл. 124, а именно лека
телесна повреда, защото той е нямал умисъл да му причинява по – тежки
увреди. Те си говорят преди всичко, те си комуникират, той е бил на светли и
на тъмни моменти. Бил е алкохолик. При това чернодробно заболяване той е
23
трябвало да се лекува, нищо чудно да е бил интоксикиран в същия момент.
Ами ако е паднал? Знаете, обикновено пияниците падат, залитват и се удрят.
Не е доказано по безспорен и категоричен начин, това изобщо не е доказано.
За щастие имаме института на чл. 287 от НПК и ако счетете, че е
виновен, макар че аз мисля, че не е, с оглед на горното, което изтъкнах по –
рано, а Ви моля на основание чл. 287 да се поправи тази квалификация,
защото същата е изключително некоректна. Какво е искал той – искал е да го
убие? Не. Искал е да му нанесе тежка телесна повреда? Не.
Обяснима е тезата на прокуратурата и тезата на гражданския ищец и
частен обвинител, която е по – скоро белетристика и това е общо взето. Но
така или иначе ние няма как да избягаме от това наказателно постановление и
от обилните данни да поведението на пострадалия. Няма как да избягаме, че в
сведенията си Ц. твърди, че има и други случаи на подобно поведение от
страна на П, а именно в показанията си Г. Любенов Д. от Ситово заявил, че
през м. декември 2020г. П е отишъл с личния си автомобил до неговия дом в
с. Ситово, ул. „31-ви полк“ и му е отправил заплахи за живота му, като е
държал в ръцете си брадва и именно с нея щял да го убие. Тази брадва на
пострадалия му е била любимо оръдие. Тя присъства после и на чешмата,
същият замахнал, удря и чешмата. Ами можеше ли да стане и друго и щяхме
да бъдем в съдебната зала по друг повод? Ами можеше и да се избегне, ако
прокуратурата не беше го написала това постановление и беше извършила
абсолютно всички процесуално – следствени действия много преди да стане
това, което стана.
Това са ми аргументите.
ПОДС. Г. К. – ПРАВО НА ЗАЩИТА- Няма какво да кажа.
АДВ. Г. – РЕПЛИКА:
Щеше да има спор дали причинената телесна повреда е лека или
средна, ако нямаше безспорни доказателства по делото. Чухме и вещите лица
в съдебно заседание, които бяха категорични – хематома е от страната на
причинените механични увреждания в резултат на ударите от подсъдимия.
Така че спор, относно вина на телесната повреда считам, че няма.
24
Добре, че ме подсети процесуалният представител на подсъдимия за
сви. Д. Ц.. Доколко може да имате вяра, ще оставя да прецените Вие, защото в
предходното съдебно заседание при нейния разпит тя потвърди едни неща,
чрез които се опита да оправдае действията на подсъдимия и които до този
момент не беше твърдяла дори и при разпитите в досъдебното производство.
Така че, аз Ви моля, след като се запознаете с нейните показания в
предходното съдебно заседание, да сезирате прокуратурата, тъй като аз
считам, че има извършено престъпление против правосъдието.
АДВ. Н. – ДУПЛИКА:
Обективно имаме средна телесна повреда, аз не бягам от това.
Действително обективно това е така. Но въпроса за умисъла, говорим за
субективния елемент
СЪДЪТ дава право на подсъдимия за последна дума:
ПОДС. Г. К. – ПОСЛЕДНА ДУМА:
Съжалявам за случилото се, но не може да се върне нищо назад.
Съдът би трябвало да ме оправдае.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с присъда днес в 12,30 часа.
След тайно съвещание, СЪДЪТ се произнесе с Присъда № 2, днес,
25.01.2023г. в 12.30 часа, която обяви публично, като разясни реда и срока на
обжалването ѝ.
СЪДЪТ се произнесе и с определение по чл. 309 от НПК по въпроса за
мярката за неотклонение, като разясни реда и срока за обжалването на
определението.
Заседанието приключи в 12,40 часа.
Протоколът е воден в съдебното заседание и е изготвен на 26.01.2023г.
25
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26