РЕШЕНИЕ
№ 10692
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110128436 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е.
В. Н., с която са предявени следните установителни искове:
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 2114.33 лева –
незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот – апартамент № ...., находящ се
в гр.София, ж.к. „Л.“, бл...., вх.А, ет.7, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и за
сумата от 7.15 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.07.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК– 20.08.2021г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от
481.98 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.
– 03.08.2021г. и 1.72 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2018г. – 03.08.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът Е. В. Н. и М. В.Н., като собственици на процесния имот
при равни квоти, са задължени да заплатят стойността на потребената за жилището
топлоенергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не са сторили това.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното
1
заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48431/2021г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени указания от
заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответника Е. Н.. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице-
помагач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер с твърдения, че не е
собственик, нито вещен ползвател на имота, че евентуално ОУ на ищеца не го обвързват, че
реално потребената топлоенергия не е правилно отчетена и остойностена, че не е настъпила
изискуемост на вземанията. Прави възражение за недължимост на претендираната лихва,
тъй като клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ били нищожни, като противоречащи на
чл.146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Оспорва да е изпадал в забава, както и
правото на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. При условията на
евентуалност, навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 18.12.2000г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
22.12.2000г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Бруната България“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
2
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки се оспорва в процеса. Релевираните доводи обаче не се споделят от съда. Доказва се ,
освен от посочените доказателства, но също от съдебно-техническата експертиза, че именно
това дружество е осъществявало дяловото разпределение. Данни за прекратяване от
страните на договора и/или за избор на нова ФДР не са налични по делото, поради което
етажната собственост, ерго ответника остава обвързан от взетото решение и сключения
договор.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представените по делото доказателства, топлоснабдения имот – апартамент №
...., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл.2...., е придобит на 25.06.1991г. от В. Й. Н. и Р. Д.
Н.а по силата на правна сделка – договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно-билищния фонд по реда на Наредба за държавните имоти. Установява се също, че Р.
Д. Н. е починала на 04.09.2005г. и е оставила за свои наследници преживял съпруг В. Й. Н. и
две деца – Е. В. Н. и М. В. Н.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника в
рамките на исковия период е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот по силата на
наследяването. Като собственик на имота той се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на
облигационна връзка не се опровергава от ответницата. Доказателства за нейната липса няма
по делото. В допълнение, обстоятелството кой е собственик на имота се потвърждава от
приетите като доказателство по делото декларации по чл. 14 ЗМДТ, от декларираните в
които данни става ясно, че наследниците на Р. Д. Н. се сочат като собственици на
топлоснабдения имот при следните квоти – по 1/6 ид.ч. за Е. В. Н. и М. В. Н. и 4/6 ид.ч. за В.
Й. Н.. По делото няма данни В. Й. Н. да е починал, поради което съдът приема, че
ответникът е собственик само на 1/6 ид.ч. от имота, до който размер следва да се ограничи
отговорността му.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
3
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна, вещото лице по която е
установило, че търсеното вземане е в размер, заявен с исковата молба при квотите там –
главница за ТЕ 2114.33 лева за периода 01.05.2017г.-30.04.2019г., лихва за периода
15.09.2018г.-03.08.2021г. в размер на 481.98 лева, главница за дялово разпределение 7.15
лева за периода 01.07.2018г.-30.04.2019г. и лихва върху нея 1.72 лева за периода
31.08.2018г.-03.08.2021г. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Установява
се от заключението по ССчЕ, че вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
20.08.2018г., за целия имот, са в общ размер на 2679.85 лева, от които главница за ТЕ в
размер на 2083.61 лева за периода 01.05.2017г.-30.06.2018г. и лихва в размер на 596.24 лева
за периода 15.09.2018г.-03.08.2021г.
Съобразявайки размера на погасените по давност вземания, размера на отговорността на
ответника съобразно дела му в съсобствеността и при зачитане на изложените по-горе
мотиви, обосноваващи качеството на ответника на потребител, предявените искове се явява
основателни и доказани по основание и размер са следните суми ответникът Е. В. Н. е
задължен да заплати следните суми на ищеца:
- 258.13 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2019г., както
и на сумата 2.38 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-
30.04.2019г., за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-20.08.2021г.,
до окончателното плащане;
- 60.62 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода
15.09.2018г.-03.08.2021г. и 0.57 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018г.-03.08.2021г.
Спазвайки принципа на диспозитивното начало и при липса на изменение на иска,
претенциите следва да се уважат до посочения по-горе размер, а за разликата над
4
присъдената сума за главница доставена топлинна енергия и за лихва върху нея следва да се
отхвърлят като погасени по давност и като неоснователни, за следните суми:
за разликата над уважената част от 258.13 лева до пълния искан размер от 2114.33 лева
главница за доставена топлинна енергия и за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г., като
погасената част от вземането за посочения период съобразно дела на ответника в
съсобствеността възлиза на 446.64 лева;
за разликата над уважената част от 2.38 лева за осъществено дялово разпределение до
пълния искан размер от 7.15 лева като неоснователе;
за разликата над уважената част от 60.62 лева до пълния искан размер от 481.98 лева
лихва върху главницата за доставяна топлинна енергия, като погасената част от
вземането за посочения период съобразно дела на ответника в съсобствеността възлиза
на 99.37 лева;
за разликата над уважената част от 0.57 лева до пълния искан размер 1.72 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1059.86 лева, от които 77.10 лева по
ч.гр.д.№ 48431/2021г. на СРС, 55 състав, и 982.76 лева – разноски в настоящото
производство: 82.76 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 300.00 лева за
особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8
ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От
тях, дължими от ответника съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на
130.85 лева, от които 9.50 лева по ч.гр.д. № 48431/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и
121.35 лева в настоящото производство.
На разноски има право и ответника, но такива не са искани и реализирани, защото е бил
представляван от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Л.“, бл. ...., вх. А, ет.7, ап...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 48431/2021г. на СРС, 55 състав,
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 258.13 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2019г., за
топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл....., ведно
5
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-20.08.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна
енергия за разликата над уважената част до пълния искан размер от 2114.33 лева и за
периода и за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г. като погасен по давност и като
неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 2.38 лева за
осъществено дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-30.04.2019г., за
топлоснабден имот – апартамент № 32, находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл...., вх.А,
ет.7, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-
20.08.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважената част до пълния искан размер от 7.15 лева като неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 60.62 лева – лихва за забава върху главницата за доставена
топлоенергия за периода 15.09.2018г.-03.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част до пълния искан размер от 481.98 лева като погасен по
давност и като неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) сумата 0.57 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018г.-03.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част до пълния искан размер от 1.72 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. В. Н., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., сумата 130.85 лева – разноски по делото
съобразно уважената част от исковете, от които 9.50 лева по ч.гр.д.№ 48431/2021г. на СРС,
55 състав, и 121.35 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК ...........,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6