Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Провадия, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на трети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Нели
Странджева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 770по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба от Д.В.Д. с ЕГН:**********,
адрес: *** срещу Д.В.Д. ЕГН:**********, адрес: *** и Р.В.Д. ЕГН:**********,
адрес: ***.
По делото е постановено Решение № 324/31.10.2019г.,
с което е допуснат до делба ПОЗЕМЛЕН ИМОН находящ
се в с. С., община Д., обл. Варненска с площ от 1710 кв.м. представляващ УПИ
VIII-14 в квартал №3 по плана на селото, частично идентичен с УПИ VIII-75 в квартал №2 по стария план на селото, ведно с
постройките в него.
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във
втора фаза - по извършване на делбата. По делото са изготвени и приети СТЕ
относно поделяемостта на имотите.
Ответницата
Р.В.Д. е направила искане за възлагане на делбения имот на основание чл.349,
ал.2 ГПК, като твърди, че това е единствено нейно жилище, в което е живяла при
откриване на наследството на майка си.
Ответникът
по искането Д.Д. чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на искането, тъй като Д. не била живяла в делбения имот при
откриване на наследството и съсобствеността по между им е възникнала на смесено
основание – наследяване и покупко-продажба.
Ответникът
по искането Д.Д. не изразява становище.
В
съдебно заседание процесулния представител на Д. моли за уважаване претенцията
за възлагане на делбения имот. Ответникът Д.Д. чрез процесулния си представител
моли да не се уважава претенцията за възлагане на делбения имот. Ответникът Д.Д.
не изразява становище
След
като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства,
съдът установи следното:
С Решение № 324/31.10.2019г.
постановено по делото, на основание чл.34 ЗС, е постановено да бъде извършена съдебна делба на
следните недвижими имоти, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОН находящ се в с. С., община Д.,
обл. Варненска с площ от 1710 кв.м. представляващ УПИ VIII-14 в квартал №3 по
плана на селото, частично идентичен с УПИ VIII-75 в квартал №2 по стария план на селото, ведно с
построените в имота КЪЩА, ЛЯТНА КУХНЯ с НАВЕС, представляващи по удостоверение
за данъчна оценка жилище с площ от 72 кв. м. с изба с площ от 14 кв. м.,
жилище с площ от 20 кв. м. , навес с оградни стени с площ от 50
кв. м. при граници на целия имот: улица, УПИ №№ IX-15, IV-11, VI-12,
VII-13 МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Д.В.Д. с ЕГН:**********, адрес: ***, Д.В.Д. ЕГН:**********, адрес: *** и Р.В.Д.
ЕГН:**********, адрес: ***, при следните квоти в съсобствеността за всеки
от тях:
- Д.В.Д. – 1/8 идеални части;
- Д.В.Д. – 1/8 идеални части;
- Р.В.Д. – 6/8 идеални части.
От удостоверение за постоянен и настоящ адрес,*** и удостоверение, издадено от
община Варна се установява, че постоянния
и настоящ адрес на ответницата Р.Д. ***.
От декларацията
подписана от Д. се установява, че същата е декларирала, че към момента на
смъртта на майка си И. М.а и към момента на декларирането тя не е притежавала
жилищен имот, с изключение на идеалната част от делбения имот.
От справка от имотния
регистър и от справка от СВ при РС Провадия се установява, че ответницата Д. не
притежава друг жилищен имот освен идеалните части от процесната къща.
От изготвената по
делото СТОЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се
установява, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми, пазарната им стойност
е 22 500 лева, от които 8000 лева – дворно място, 1500 лева – навес,
13 000 лева – жилище. Разпределението по квоти съобразно дяловете на
съделителите е следното: за Д.Д. – 2813 лева, за Р.Д. – 16 874 лева, за Д.Д. – 2813
лева.
От показанията на св.В.
В., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че св.В. живее в с.С. през две
къщи от делбения имот. Съделителката Д. е живяла в делбения имот към момента на
смъртта на майка си. Св.В. често я е виждал в имота. Родителите на съделителите
били болни. За тях се е грижела само Р.Д.. Свидетелят В. е виждал автомобила на
Д. паркиран пред или вътре в делбения имот, виждал е и внучето й, което й е
гостувало.
Показанията на св.Д.,
съдът кредитира в частта, че ответницата Д. ***. Съдът не кредитира показанията
на св.Д. в частта, според която съделителката Д. *** от 12 години в общинско
жилище под наем заедно със съпруга си, дъщерите си и техните деца, които ходили
на училище, че в делбения имот живели само родителите на страните. Съдът не
кредитира показанията в тази им част, тъй като св.Д. като зет на ищеца Д. е
предубеден от изхода на делото, освен това заключенията на св.Д. за фактите, за
които свидетелства се обосновават само на няколко откъслечни негови гостувания
по празници в делбения имот и в апартамента в гр.Варна (ходил е 1-2 пъти), в
който твърди че живее ответницата и най-вече на твърдения на съпругата му,
която е дъщеря на ищеца.
От отговорите на
ответницата Д. дадени по реда на чл.176 ГПК, които съдът кредитира като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че тя живее в
делбения имот в с.С. от около 1 година преди смъртта на майка си. Преди това Д.
почти постоянно е била в имота заради здравословните проблеми на майка си. Ответницата работи в
гр.Варна и пътува от с.С. до гр.Варна.
От правна страна съда намира следното:
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на
процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по
допускане на делбата т.е. за имотите
допуснати до делба и между
лицата, титуляри на правото на
собственост или техни законни правоприемници. Предвид на това делбата следва да
се извърши на имота описан в Решение № 324/31.10.2019г. между съделители и
съобразно квотите посочени там.
По искането по чл.349,
ал.2 от ГПК
Направено е искане за възлагане на жилищния имот
от Р.Д.. За основателност на искането молителят следа да докаже, че: неподеляемият имот е жилище, при откриване на наследството
е живяла в него и не притежава друго жилище, основанието за придобиване на
собствеността следва да е наследяване. От събрание по делото писмени
доказателства – справка от Имотен
Регистър на България и справка от СВ при ПРС се установи, че Д. не притежава
други жилищни имоти.
От показанията на св.В. и от обясненията на
молителката, които съдът кредитира се установява, че към момента на откриване
на наследството на майката на страните И. М.а, а именно датата на смъртта й 29.03.2018г.
Д. е живяла в делбения имот в с.С.. Съдът намира, че Д. е живяла там, тъй като
е била трайно установена в това жилище, грижела се е за родителите си, посрещала
е внучето си на гости, ходила е на работа от там до гр.Варна. Обстоятелството,
че Д. е адресно регистрирана в гр.Варна не променя факта, доказан по делото, че
тя е живеела в с.С., но не е изпълнила административното си задължение да се
регистрира адресно там, който факт е ирелевантен по делото.
Имотът, чието възлагане се иска е жилищен - къща,
като дворното място и останалите постройки в него допуснати до делба имат
обслужващо предназначение спрямо къщата. Според изготвената по делото СТЕ делбените
имоти са неподеляеми съобразно квотите на съделителите.
Съдът намира, че е налице и последната
предпоставка за основателност на искането по чл.349, ал.2 от ГПК основанието за
придобиване да е наследяване. Обстоятелството, че ищцата по искането Д. е
придобила от баща си В., който също е наследник на починала си съпруга И. М.а
след откриване на наследството неговите 5/8 ид.ч. не променя това.
Обстоятелството, че сънаследниците В. и Д. са извършили прехвърлителна сделка
по между си не променя еднородността на възникване на съсобствеността, а именно
по наследяване.
Предвид гореизложеното и основателността на
искането по чл.349, ал.2 ГПК на съделителката Д. следва да се поставят в дял делбените
имоти, като тя следва да уравни дяловете на
останалите съделители в пари.
Съобразно СТОЕ стойността на делбените имоти е 22 500 лева, като съобразно квотите в съсобствеността припадащата се
част на Д.Д. е 2813 лева, на Р.Д. е 16 874 лева, на Д.Д. е 2813 лева. Предвид
на това съделителката Д. следва да заплати за уравнения на дяловете на Д.Д. и
на Д.Д. по 2813 лева на всеки един от тях.
Сумите за уравнението Д.
следва да изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
възлагане на основание чл.349, ал.5 от ГПК, като на основание ал.6 Д. става
собственик на имота, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично
уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този
срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им. Пазарната стойност на делбения
имот съобразно СТОЕ е 22 500 лева, дължимата държавна такса по делото е 900
лева, от които по 112,50 лева следа да заплатят Д.Д. и Д.Д. и 675 лева следва да заплати Р. Д..
По исканията по сметките разноските следа
да се определят по правилата на чл.78 ГПК предвид направеното искане от ответницата
Д. за възлагане. Държавната такса по претенцията по възлагане е в размер на общо
56.26 лева, които предвид уважаването на претенцията следа да бъдат заплатени
по равно от Д.Д. и Д.Д. по сметка на РС Провадия. Ответницата Д. претендира 600
лева адвокатско възнаграждение, което е заплати за изготвяне на отговор, за
процесуално представителство по първа и втора фаза на делбата и претенция за
възлагане. Според разпоредбата на чл.355 ГПК страните в производството по делба
заплащат разноски според дяловете си, а по присъединените искове съобразно
чл.78 ГПК. Адвокатското възнаграждение заплатено от ответницата Д. в размер на
600 лева е определено общо, от него предвид разпоредбата на чл.355 ГПК следва
да й се присъди частта за претенцията по възлагане, което съдът по справедливост
определя на 250 лева, тази сума следва да се заплати по равно от ответницата по
претенцията Д.Д. и Д.Д..
С
оглед на гореизложеното , Съдът
Р
Е Ш И:
ВЪЗЛАГА по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на Р.В.Д. ЕГН:**********, адрес: ***, ПОЗЕМЛЕН ИМОН находящ се в с. С., община Д., обл.
Варненска с площ от 1710 кв.м. представляващ УПИ VIII-14 в квартал №3 по плана
на селото, частично идентичен с УПИ VIII-75 в квартал №2 по стария план на селото, ведно с
построените в имота КЪЩА, ЛЯТНА КУХНЯ с НАВЕС, представляващи по удостоверение
за данъчна оценка жилище с площ от 72 кв. м. с изба с площ от 14 кв. м.,
жилище с площ от 20 кв. м. , навес с оградни стени с площ от 50
кв. м. при граници на целия имот: улица, УПИ №№ IX-15, IV-11, VI-12,
VII-13.
ОСЪЖДА Р.В.Д. ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д. с ЕГН:**********, адрес: *** и Д.В.Д. ЕГН:**********, адрес: *** сума в размер на
по 2813 лева на всеки един от тях, за уравняване на
дела им в прекратената съсобственост.
ОСЪЖДА Р.В.Д.
ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати по
сметка на Провадийски районен съд
сума в размер на 675 лева държавна
такса по делото, на основание чл.71, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН:**********, адрес: ***
и Д.В.Д. ЕГН:**********, адрес: *** да
заплатят по сметка на Провадийски
районен съд сумата в размер на по 140.63
лева всеки един от тях – държавни такси по делото на основание чл.71, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН:**********, адрес: ***
и Д.В.Д. ЕГН:**********, адрес: *** да заплатят на Р.В.Д. ЕГН:**********,
адрес: *** сума в размер общо на 250 лева разноски по претенцията за възлегне, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ 6-месечен срок от влизането в сила на
решението за възлагане на основание чл.349, ал.5 от ГПК, на Р.В.Д. ЕГН:********** да заплати на
останалите съделители горепосочените суми за уравнение на дяловете им. При
неплащане на сумите в срок решението за възлагане се обезсилва по право и имотът
се изнася на публична продан.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………