Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 260282 25.09.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесет и седми август през две хиляди
и двадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Радостина Петкова
Секретар Илияна Гаьова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 8570 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к. 1606, представляван от управителя Радослав
Велчев, с която е
предявил срещу ответницата П.Н.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 вр. с чл.
107 и чл. 86 вр. с чл.
99 от ЗЗД за осъждането й да му заплати следните неплатени парични задължения по договор за кредит № **********
от 14.03.2016г., сключен
между длъжника и кредитодателя „4финанс” ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца -цесионер „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018г, а именно: сумата от 500.73 лева –главница, представляваща предоставена в заем
сума, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендира
се присъждане и на разноските
по делото.
Ищецът твърди, че между “4финанс“ ЕООД, опериращ на пазара с
търговската марка „Вивус“ и ответницата е сключен договор за кредит от
14.03.2016г., който представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и е оформен съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че отпусната
на ответницата сума чрез изплащане в „Изипей“ АД е в размер на 150 лв. за
период от 30 дни, с падеж на 13.04.2016г., като в същият ден – 14.03.2016г. на
отпускане на първоначалната сума от 150 лв. ответницата е заявила искане за допълнителен кредит от 70
лева, като по този начин договорът е изменен, като на 15.03.2016г. ответницата
е получила допълнително заявената сума от 70 лв., която е следвало да върне при
условията на вече сключения договор за кредит. Твърди се, че впоследствие на
23.03.2016г. и на 24.03.2016г. ответницата е направила нови заявки за отпускане
съответно на сумите от 600 лв. и 180 лв., които са й изплатени отново чрез „Изи
пей“ АД и който е трябвало да върне в нов 30-дневен срок. С оглед допълнително
получените суми се сочи, че дължимата от ответницата главница, представляваща
предоставените й в заем суми възлиза в размер на сумата от общо 1000 лв. с нова
падежна дата по споразумение на страните – до 27.04.2016г., след настъпване на която
сумите не са погасени. Ищецът твърди, че на 23.11.2018г. с договор за цесия
вземанията по кредита са прехвърлени в негова полза, за което сочи, че ответницата
е уведомена. В исковата молба и допълнително становище по повод писмения
отговор на ответника са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете,.
Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание, редовно призован ищецът не
изпраща представител, депозира молба, в която е направил искане за уважаване на
исковете срещу ответницата и присъждане на разноските по делото.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез
адвокатския си пълномощник е оспорила исковете, по съображения, че
представените към исковата молба документи са неверни и неавтентични и, че не е
получавала сочените парични суми. Навеждат се също съображения за нищожност на
клаузите по договора за кредит като противоречащи на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД и не е
спазена последователността за погасяване на задълженията по пера, считайки, че
вноските са погасили първо главницата. Моли за отхвърляне на исковете, като
доразвива съображенията си в допълнително становище. В съдебно заседание
ответницата чреза упълномощения си процесуален представител поддържа писмения
си отговор и моли за отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. с чл. 240 вр. с чл. 107 и чл. 86 вр. с чл. 99 от ЗЗД.
По делото са представени, сключени между „4финанс“ ЕООД и
ответницата четири договора за кредит под общ № **********, като съответно първите
два са сключени на датите 14.03.2016г., а последващите на 23.03.2016г. и
24.03.2016г. От съдържанието им е видно, че кредитора е предоставил на
ответницата паричен кредит, като по първия договор заетата сума е в размер на
150 лв., с втория договор сумата е увеличена до сумата от 220 лв. /т.е.
предоставен е кредит в размер на 70
лв./, по третия договор – кредита е увеличен до 820 лв. /т.е. предоставена е допълнително
сумата от 600 лв./ и по четвъртия договор – кредита е увеличен до сумата от
1000 лв. чрез предоставен кредит от 180 лв. Във всеки от договорите е посочено,
че предоставената в заем сума е следвало да се върне от ответницата в срок до
13.04.2016г. – съгласно уговореното в първия договор, като е посочен и размерът
на лихвения процент - 40.96 % и на ГПР от 49.9 %. В последния четвърти договор
е видно, че ответницата е следвало да върне на ищеца сумата в общ размер на
1000 лв., заедно с останалите начислени суми за лихви и такси. Приложени са и
общите условия на кредитора, в които е посочено, че
договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация
в системата на сайта vivus.bg или при налична регистрация,
като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му
от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като
кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството,
предоставящи финансови услуги от разстояние. В клаузата на т. 3.1 от Общите
условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по
електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕП. По делото са представени четири разписки за изплатени от
кредитора чрез системата на „Изи пей“ АД суми в полза на ответницата в общ
размер от 1000 лв., както следва: сумата от 150 лв. на 14.03.2016г., сумата от
70 лв. на 15.03.2016г., сумата от 600 лв. на 23.03.2016г. и сумата от 180 лв.
на 24.03.2016г. Същите са оспорени от ответницата, по съображения, че тя не е
получила посочените в тях суми.
По
делото е представен договор за цесия от 23.11.2018г., по силата на който
кредитодателят „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на настоящия ищец „Кредитреформ
България“ ЕООД всички свои вземания, произтичащи от договори за кредит съгласно
Приложение 1, неразделна част от договора, в т.ч. и по вземанията към ответницата
/номер 1428/ по горепосочения договор за потребителски кредит № **********, с предоставена
в заем сума от 1000 лв. с посочен дължим остатък на главницата по него в
исковия размер от 500.73 лв. и наказателна лихва в размер на 581 лв.
По
делото е приложено пълномощно от 23.11.2018г., с което цедентът „4финанс“ ЕООД във
връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на
настоящия цесионера –купувач „Кредитреформ България“ ЕООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на
цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът му е
цедирал на съгласно договора от 23.11.2018г., в т.ч. и с правото да
преупълномощава с правата си и трети лица.
Представено
е едно уведомление от 23.11.2018г., изходящо от предишния кредитор – цедент „4финанс“
ЕООД, изпратено до ответницата чрез упълномощения настоящия кредитор -цесионер „Кредитреформ
България“ ЕООД, съдържащо съобщение по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на ответница по процесния договор за потребителски
кредит, считано от 23.11.2018г. е ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД.
По
делото няма данни горепосоченото уведомление за извършената цесия да е редовно
съобщено на ответницата по делото преди съдебното предявяване на вземането,
т.к. видно от данните в обратната разписка писмото е останало непотърсено
от адресата.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния
кредитор.
От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да
бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
В
случая, тъй като по делото няма данни процесния договор за цесия да е съобщен
на ответницата както преди образуване на настоящото дело, но понеже договорът,
пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца –
цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответницата, заедно с
препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 18.12.2019г.,
следва извода, че на тази дата
ответницата е получила уведомленията за извършената цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че
липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид
по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в
т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията
Камелия Ефремова, и определение № 101 от
25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка
Йонкова/.
Видно
от представените по делото сключени договори за заем, същите са депозирани от
ищеца в писмена форма като писмени документи, без да са подписани от страните
по тях, тъй като както е отбелязно в съдържанието им те са сключени в електронна
форма при условията на ЗПФУР. В случая макар да са налице четири договор, се
касае за един договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който
впоследвствие е новиран по съгласие на страните чрез предоставяне на нови
заемни суми при запазване на част от
условията по първоначалния договор и добавяне на нови такива по смисъла на чл.
107 от ЗЗД. По този начин следва да се приеме, че между страните по договор за
кредит е възникнало едно заемно правоотношение, означено под общ номер, което впоследние
е подновяване с добавяне на нови условия и запазване на част от старите. Същото
е сключено дистанционно по електронен път по смисъла на чл.6 ЗПФУР.
С
оглед горното съдът намира, че по представените договори за кредит между страните по тях е
възникнало едно облигационно правоотношение, впоследствие новирано, което има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК и за което са приложими разпоредбите на този закон.
Ищецът
твърди, че ответницата не е изпълнявала задължението за изплащане в срок на погасителните
вноски по кредита до настъпване на крайния падеж съгласно договора на 27.04.2016г. и претендира установяване дължимостта на неплатените
заявени по-горе вземания за дължимия остатък от главницата, която претендира в
размер на 500.73 лв.
По
делото е извършена съдебно-икономическа екпертиза, по която вещото лице е дало
заключение, че ответницата е получила с горепосочените четири разписки
предоставените й по кредита в заем суми, които са й изплатени от кредитора в
общ размер от 1000 лв. съгласно извършените новации. От експертизата се
установява, че с извършената цесия от 23.11.2018г. кредиторът –цедент е
прехвърлил в полза на ищеца- цесионер дължими и непогасени задължения на
ответника по договора за кредит следните суми: главница в размер на 500.73 лв.
и наказателни лихви в размер на 581 лв. Вещото лице е посочило, че ответницата
е заплатила в полза на цедента по договора сумата от общо 1073 лв. на седем
вноски за периода от 15.04.2016г. до 07.09.2016г., като същият е отнесъл
плащането както следва: сумата от 499.27 лв. – като погасена главница, сумата
от 118.74 лв. - като наказателна лихва, сумата от 227.03 лв.- като такса за
експресно обслужване, сумата от 25.56 лв.-
като договорна лихва, сумата от 30 лв. – като разноски по уведомяване за просрочие,
сумата от 144 лв. – като такса за удължаване на кредита и сумата от 15 лв. -
като такса за изготвяване на погасителен план.
За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника.
На първо място, що се касае до годишния
лихвен процент съдът след служебна проверка счита, че клаузата, с която е
уговорен лихвен процент в последния му новиран размер на 40.86 % е
неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави, по следните съображения:
В трайната си и непротиворечива практика
ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия
случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва противоречи на добрите нрави. В случая посочената по договора за
кредит след последната му новация годишна лихва от 40.86 % надвишава трикратния
размер на законната лихва, който за процесния период след служебна проверка на
съда към датата на сключване на договора
за кредит е била в размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и
като такава е нищожна на
основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство
за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на
ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г.о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, ІV г.о., решение № 378 от
18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г.о., определение
№ 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.
Предвид това съдът счита, че сумата от 25.56 лв., която кредиторът е отчислил
от извършените от ответницата плащания за договорна лихва не се дължи от
ответницата поради неравноправност на тази клауза.
На следващо място, видно от съдържанието на разпоредбата на т. 13. 2, б.
„а“ от ОУ е предвидено, че при изпадане в забава длъжникът дължи заплащането на
надбавка за наказателна лихва /10% към датата на сключване на договора/, прибавена
към договорния лихвен процент в случая при последната новация, същият е посочен
в размер на 40, 86 %, в размер на законната лихва върху неизплатената сума за
периода на просрочие.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза
в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите
нрави, а като
допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът й е несъвместим
и с краткия срок за погасяване на
задължението за връщане на заетата сума от 30 дни.Затова
такава също е неоснователно начислена в тежест на ответницата като част от
платените от нея за погасяване кредита суми.
Що се касае за начислената такса за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита, която след последната новация е начислена в размер на
сумата от 227.03 лв., съдът намира, че тази такса е свързана с усвояване на
кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК. Същото
се отнася и до останалите начислени такси за разноски по уведомяване, такса за
удължаване на срока на кредита и такса за изготвяване на погасителен план. Правната
норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и
разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което същата,
заедно с останалите начислени на ответницата и отнесени като платени такси са в
противоречие със закона и са неправомерно събрани от ответницата от платените
от нея вноски по кредита. Таксата за всяка от тези услуги, дължими отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за
извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта
им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение
– да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както
възнграждението за това е следвало да се включи в ГПР /посочен в размер на
49.80%/, а в случая това не е сторено.
Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на
година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. След служебно
изчисление по чл. 162 от ГПК съдът намира, че в случая се касае до надвишаване на максималния процент
на ГПР по процесния договор, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на тази клауза. Съгласно
решението по дело
№ С-472/11 на Съдът на Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се
явява основание за извършената служебна проверка за валидност и на клаузата за експресно
разглеждане на кредита.
От гореизложеното следва, че клаузите, с които в тежест на ответницата са
начислени договорна лихва, наказателна лихва, както и такси за експресно
обслужване, удължаване на срока на кредита и за изготвяне на погасителен план,
в т.ч. и разноските по уведомяване за просрочие, изчислени в общия размер, начислен
от кредитора надвишават половината от размера на предоставената в заем сума, поради
което не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравноправие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.
С оглед изложеното съдът приема, че
установените задължения по горните начислени задължения в тежест на ответницата
са нищожни и като такива не са породили права и задължения за нея.
Що се касае до претендираната главница, както бе отбелязано по-горе на
основание чл. 23 от ЗПК в случая ответницата дължи само чистата стойност на
предоставената й в заем сума, която е 1000 лв. В тази връзка от извършената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че извършените по
процесния договор за заем плащания, направени от ответницата възлизат в общ размер
на 1073 лв. Това означава, че изплатената сума е по-голяма от
чистата стойност на кредита, представляваща реално предоставената в заем сума
от 1000 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
е неоснователен, тъй като задължението на ответницата по договора за кредит е
погасено чрез изпълнение.
Ето защо
предявения установителен иск за дължимост на заявения като дължим остатък от главница
в размер на 500.73 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователност на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорното
вземане за дължимост на законна лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Поради отхвърляне на исковете, в полза на ищеца не следва да се присъждат
претендираните от него разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да се
присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете
на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к. 1606, представляван от управителя Радослав
Велчев, за
осъждане на П.Н.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** да му заплати на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 вр. с чл.
107 и чл. 86 вр. с чл.
99 от ЗЗД следните неплатени парични задължения по договор за кредит № **********
от 14.03.2016г., сключен
между длъжника- ответник и кредитодателя „4финанс” ЕООД, което
вземане последният е прехвърлил на ищеца -цесионер „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018г, а именно: сумата от 500.73лв. –главница, представляваща остатък от предоставена в заем сума от 1000
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното й изплащане, поради извършено плащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к. 1606, представляван
от управителя Радослав Велчев ДА ЗАПЛАТИ
на П.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.