№ 6
гр. Разград, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Съдия:Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500245 по описа за 2021 година
С писмо с вх. № 3901 от 09.12.2021г. по описа на РОС и изх. № 61598
от 07.12.2021г. по описа на ВнАС, в РОС е получена Частна жалба с вх. №
263465 от 06.12.2021г. по описа на ВнАС, подадена по пощата с пощенско
клеймо от 03.12.2021г. от ищеца АЛ. С. П., ЕГН **********, адрес гр.Цар
Калоян, ул. София № 36, чрез пълномощника му адвокат Анна Мария
Кънчева Н. от АК – Разград. Същата е подадена срещу Определение № 414 от
17.11.2021 г. по въззивно гражданско дело № 20213300500245 по описа за
2021 година на Окръжен съд – Разград.
С обжалваното определение, съдът, на осн. чл. 248 ГПК, е оставил без
уважение молба с вх. № 3431 от 04.11.2021г., подадена от настоящия частен
жалбоподател, чрез пълномощника му адвокат Анна Мария Кънчева Н. от АК
– Разград, за изменение на Решение № 132 от 14.10.2021г. постановено по
въззивно гражданско дело № 20213300500245 по описа за 2021 година на
Окръжен съд – Разград в частта за разноските.
Чл. 275 ал.2 във връзка с чл.262 от ГПК лимитира проверката,
осъществявана от изпращащия частната жалба съд до това дали е подадена в
срок и до редовността на жалбата във връзка с посочените в чл.260 и чл.261
от ГПК реквизити. Извън правомощията на администриращия съд остава
преценката за допустимостта на частната жалба и дали
разпореждането/определението подлежи на обжалване, което е предмет на
1
проверка само от сезирания съд. В този смисъл определения на ВКС № 553 от
23.07.2013г. по ч.търг.дело № 2586/13г. І т.о. и № 1164 от 28.12.2012г. по
ч.търг.дело № 756/12г. ІІ т.о. Така и Определение № 452 от 03.09.2020 г. на
Апелативен съд – Варна, III състав, по частно търговско дело №
20203001000435 по описа за 2020 година.
Ето защо, настоящия администриращ съд извърши проверка на
редовността на жалбата във връзка с посочените в чл.260 и чл.261 във вр. чл.
275, ал.2 ГПК реквизити.
С разпореждане № 417 от 09.12.2021 г. по настоящото дело е указано
на частния жалбоподател, че в едноседмичен срок от датата на получаване на
съобщението, следва:
да внесе дължимата държавна такса в размер на 15,00 лв. за подадената
частна жалба, по сметката на Апелативен съд - Варна, като в същия срок
следва да представи на Регистратурата на Окръжен съд Разград вносния
документ,
да приложи 2 броя преписи от частната жалба и от приложенията.
Разпореждането съдържа изрично предупреждение, че ако не се
отстрани в срок някоя от допуснатите нередовности, частната жалба ще бъде
върната, на осн. чл. 262, ал.2, т.2 във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК.
Препис от горепосоченото разпореждане е връчено на частния
жалбоподател, чрез пълномощника му адвокат Анна Мария Кънчева Н. от
АК – Разград, на 22.12.2021 г.
Така едноседмичният срок за отстраняване на нередовности е изтекъл
на 29.12.2021 г. – сряда, присъствен ден.
С молба с вх. № 4079 от 23.12.2021г. частния жалбоподател е
представил документ за внесена такса от 15 лв. по сметка на ВнАС, като така
е отстранил първата от горепосочените две нередовности.
В дадения му срок обаче, частния жалбоподател не е отстранил втората
нередовност, а именно – не е приложил 2 броя преписи от частната жалба
и от приложенията, на осн. чл. 261, т.1 във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК.
С оглед на това частната жалбата е останала нередовна, поради което
2
следва да бъде върната.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
евентуалното представяне на доказателства за отстраняване на
нередовностите след изтичане на определения срок ще бъде без правно
значение — съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия,
извършени след изтичане на срока не се вземат предвид от съда. Липсва
основание да се приеме, че са съществували обективни причини за
неизпълнение на указанието на съда, тъй като жалбоподателят не се позовава
на особени, непредвидени обстоятелства, препятствали го да изпълни
своевременно указанията на съда.
Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
164 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на ВКС, ІVг.о., ГК: „след като
първоначалният преклузивен такъв е бил изтекъл не е била налице
хипотезата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3
от ГПК това процесуално действие на ищеца се смята неизвършено, тъй
като възможността за извършването му е била преклудирана.”
В този смисъл вж. постановените в производство по чл. 278, ал.1
ГПК, Определение № 6 от 03.01.2014 г. ч. гр. д. № 6044/2013 год. на ВКС
IV г.о., Определение № 498 от 15.10.2010 г. по ч. гр. д. № 485/2010год. на
ВКС III г.о., Определение № 590 от 19.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
580/2012 г., I г. о., ГК, както и Определение № 11716 от 24.11.2006 г. на ВАС
по адм. д. № 11207/2006 г., IV о.
Ето защо и на основание чл. 262, ал.2, т.2 във вр. чл. 261, т.1 ГПК във
вр. с чл. 275, ал.2 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩАМ частна жалба с вх. № 263465 от 06.12.2021г. по описа на
Апелативен съд - Варна, подадена по пощата с пощенско клеймо от
03.12.2021г. от ищеца АЛ. С. П., ЕГН **********, адрес гр.Цар Калоян, ул.
София № 36, чрез пълномощника му адвокат Анна Мария Кънчева Н. от АК –
3
Разград, срещу Определение № 414 от 17.11.2021 г. по въззивно гражданско
дело № 20213300500245 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Разград.
Препис от Разпореждането да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2
ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4