Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на
десети август две хиляди двадесети и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 386/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0274-001139/10.09.2020 г., издадено от началника на РУ-
Ихтиман, с което на Г.И.Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при неправилно
приложение на материалния закон и е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че не е извършено нарушение по
описания в АУАН и НП начин, както и че е налице разминаване при датата на АУАН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпращат
представител. В писмено становище поддържа, че НП е основателно и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
На 20.08.2020 г., около 21,00ч., служителите на РУ на
МВР Ихтиман Л. и Д. се намирали на ПП-8 в района на бензиностанция „Петрол“,
когато възприели приближаващ се автомобил МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО с рег.
№СО6508СС, като св. Л. ясно видял, че водач е жалбоподателят, когото познава от
предходни проверки. Автомобилът преди да достигне до бензиностанцията завил на дясно по ул.
„Западна“, след което служителите на РУ на МВР Ихтиман го последвали със
служебния автомобил, подали светлинен и звуков сигнал, но след движение с
висока скорост и обход на кв. „Изток“ управляваният от жалбоподателя автомобил
навлязъл в нива, където било невъзможно да бъде последван.
В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят не е спрял на
подаден сигнал със стоп палка- нарушение
по чл. 103 ЗДвП.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП с налагане
на наказание „глоба“ в размер на глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство, като свидетели са
разпитани актосъставителя Л. и свидетеля по акта Д.. Гореописаната фактическа
обстановка се установява основно от показанията на св. Л., който като
актосъставител, има достатъчно ясен спомен за случая.
От показанията на св. Д. не се установиха релевантни
за делото факти, тъй като същият няма никакъв спомен за случая, а единствено
поддържа, че подписът в АУАН е негов.
От писмо на Община Ихтиман се установява, че към
датата на съставяне на АУАН новото улично осветление на процесния участък е
било поставено, имало е около 5 работещи
стълба с лампи в района на бензиностанцията и няма данни за авария.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок (видно от разписка на л. 6
от делото НП е връчено на 06.12.2020г., а видно от отбелязване на л. 4 от делото жалбата е депозирана на
07.12.2020г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно посочената в АУАН и НП като нарушена
разпоредба на чл. 103 ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“.
В АУАН и в НП е описано нарушение, изразяващо се в
това, че водачът не спира на ясно подаден сигнал със стоп палка по образец
на МВР.
Съдът намира, че по делото не се установи да е подаван
сигнал със стоп палка. Единственият свидетел с ясен спомен за случая-
актосъставителят, е категоричен, че преди управляваното от жалбоподателя МПС да
завие по ул. „Западна“ служителите на МВР не са подавали сигнал за спиране, а
след завиването му са го последвали със служебния автомобил, подавайки само
светлинен и звуков сигнал. Това означава, че в конкретния случай в нито един
момент от полицейските служители не е подаван сигнал със стоп палка, а
същевременно вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява именно в неподчиняване
на такъв сигнал. Следователно в настоящото производство не бе установено по
несъмнен и безспорен начин извършването на вмененото нарушение- неподчинение на
подаден сигнал със стоп- палка.
Гореизложеното води до извод за недоказаност на
нарушението, имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ
орган е носител на тежестта на доказване, поради което атакуваното НП следва да
бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (л. 3 от делото). Съгласно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв.,
възнаграждението е 300 лв.. От представеният договор за правна помощ и
съдействие се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер
на 300 лв.. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер
на законовия минимум.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК разноските се
възстановяват от бюджета на органа - издател на акта. Съгласно §.1 ,т.6 от ДР
на АПК поемането на разноски от административния орган е поемане на разноски от
юридическото лице, в чиято структура е този орган. В случая това юридическо
лице е ОДМВР София съобразно чл. 37, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0274-001139/10.09.2020 г., издадено от началника на РУ-
Ихтиман, с което на Г.И.Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на Г.И.Г.,
ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: