Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
1847
29.07.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
двадесет и втори юли Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 9629 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „Топлофикация-Бургас” ЕАД против Р.С.В. искова молба, с която се
моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
834,95 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия през периода м. март 2017 г. - м. юни 2019 г., както и сумата от 93,01
лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 02.05.2017 г. -
28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 7333/2019 г. на БРС. Претендира се присъждане на направените от
ищеца разноски по делото. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот - жилище, находящо се в *********, и като такъв е потребител
на предоставяните от ищеца енергийни услуги, но не е заплатил стойността на
предоставената топлинна енергия през периода м. март 2017 г. - м. юни 2019 г.
Твърди също така, че процесните задължения представляват сбор от дължимите от
ответника суми за отопление, за сградна инсталация и за дялово разпределение,
като ответникът не е предявявал рекламации и възражения и не е оспорил размера
на начислените му суми в предвидените за това срокове. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ищцовото дружество, който поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният
установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се
твърди, че искът е неоснователен, тъй по делото не са представени доказателства
за наличие на облигационно отношение между ищеца и ответника през процесния
период, въз основа на което да се дължат процесните вземания. Твърди се също
така, че липсват доказателства за действителното количество потребена топлинна
енергия за процесния период, като са оспорени представените от ищеца
доказателства в тази връзка, поради факта, че същите са едностранно изготвени
от ищеца. Оспорено е и наличието на правоотношение между топлинния счетоводител
и етажната собственост на сградата, в която се намира процесното жилище.
Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, като поддържа
отговора и моли искът да бъде отхвърлен, не ангажира
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложено ч.гр.д. №
7333/2019 г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед №
3274/03.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
разпоредено длъжникът Р. С.В. да заплати
на кредитира „Топлофикация Бургас” ЕАД сумата от 834,95 лв., представляваща
сбор от месечни главници за ползвана топлинна енергия през периода м. март 2017
г. - м. юни 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в *******, както и сумата
от 93,01 лв., представляваща сборна мораторна лихва за забава върху месечните
главници, дължима за периода 02.05.2017 г. - 28.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
30.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лв. - разноски
по делото.
По делото е приложено копие на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, т.
III, рег. № ***, дело № **** г. от
27.09.2001 г. на нотариус М. И*, рег. № 257 на НК, с който Р. М. С. и Р.С.В. са
закупили следния недвижим имот: жилище, находящо се в гр. ****, при следните
квоти: 1/10 ид.ч. за Р. С. и 9/10 ид.ч. за Р.В.. Представена е и справка от
имотния регистър, съгласно която на 19.12.2001 г. Р. М. С. е продала на Р.С.В.
собствената си част от имота. С оглед на това и при липса на други
доказателства съдът намира, че към настоящия момент и към процесния период
едноличен собственик на имота, находящ се в *****, е била ответницата Р.В..
Видно от приложените към исковата молба Протокол
от общо събрание на ЕС от 17.10.2010 г. и Договор № ТАК 46/2010 г. от
10.11.2010 г., имотът на ответника се намира в топлоснабдена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД етажна собственост, като същото дружество е
извършвало и дяловото разпределение на топлинната енергия за горещо
водоснабдяване и отопление между собствениците и притежатели на вещно право.
По делото са представени и отчетите на общите
топломер и водомер в абонатната станция за етажната собственост, отчета на водомер
1 в имота на ответницата, както и индивидуална справка за използвана топлинна
енергия в този имот през процесния период, Приложени са и издадени от ищцовото
дружество справка за консумираната топлоенергия и приспаднати технологични
загуби за абонатната станция на етажната собственост за процесния период, както
и справка за дължими от ответника суми за същия период, които са оспорени от
ответната страна.
Видно от
изготвената по делото комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертиза, през процесния период няма отчетен разход на топла вода в процесния
имот и няма начислени суми за топла вода, а са били начислени само суми за
енергия от сградна инсталация, за топлоенергия и такса партида, като
топлоенергията е разпределена математически на кубатура, чрез лицензиран от
КЕВР софтуер. Според вещите лица сумите за отопление и сградна инсталация са
разпределени по кубатура, като е спазена методиката за разпределение на
топлоенергията. В експертизата също така е посочено, че сборната мораторна лихва
върху претендираните суми по главницата, начислена за периода 02.05.2017 г. –
28.08.2019 г., е в общ размер от 93 лв. Така представеното заключение не е
оспорено от страните, поради което съдът намира, че същото следва да бъде
кредитирано.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация-Бургас” ЕАД и доказателства за публикуването им в два
всекидневника, като липсват данни за приети след това нови Общи условия.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от тези общи условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на
периода, за който се отнасят, а ал. 3 предвижда, че купувачите имат право да
предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая липсват доказателства
ответницата да е подала възражение за начислените й суми.
При така ангажираните по делото
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй
като ищецът доказа, че ответницата е собственик на топлоснабден от ищцовото
дружество недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда етажна
собственост и като такава е потребител на предоставяните от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД услуги, съответно е била купувач на топлинна енергия
по смисъла на общите условия на ищцовото дружество и на осн. чл. 32 от ОУ е
следвало да заплаща доставената в имота й топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на съответния отчетен период. От изготвената по делото експертиза
се доказа, че процесните суми са начислени при спазване на приложимите законови
норми и задълженията на ответницата са именно в претендираните по делото
размери. С оглед на това съдът намира за доказано, че ответницата дължи на
ищцовото дружество процесната главница в размер на 834,95 лв., представляваща
неплатена стойност на доставената в имота й топлинна енергия през периода м.
март 2017 г. - м. юни 2019 г., сумата от 93,01 лв., представляваща мораторна
лихва, дължима за периода 02.05.2017 г. - 28.08.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ето защо предявеният
установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 800 лв.,
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски, от които 675 лв.
- разноски в исковото производство и 125 лв. - разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.В., ЕГН **********,***9, че същата дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Лозово,
представлявано от Х. И. И., сумата от 834,95 лв. (осемстотин тридесет и четири лв. и деветдесет и пет ст.) – главница, представляваща
неплатена стойност на ползвана топлинна енергия през периода м. март 2017 г. -
м. юни 2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. * ****, както и сумата от
93,01 лв. (деветдесет и три лв. една ст.), представляваща сборна мораторна
лихва, начислена върху месечните главници за периода 02.05.2017 г. - 28.08.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане,
които вземания са предмет на Заповед № 3274/03.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7333/2019 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН **********,***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Лозово,
представлявано от Х. И. И., сумата от 800,00 лв. (осемстотин лв.),
представляваща сбор от направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА