Определение по дело №24590/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18970
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110124590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18970
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110124590 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „ФИРМА“
ЕАД срещу ответника АНТ. В. В. за признаване за установено съществуването на вземания
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 12.08.2021 г.,
срещу която длъжникът е възразил мотивирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК
производството е по реда на чл. 422 от ГПК, подадено е възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК
и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Възражението на ответника за недопустимост на съдебното производство, от друга
страна, е неоснователно, тъй като въпросът за съществуването на спорното материално
право, евентуално неговото погасяване чрез плащане, е въпрос по същество на спора, по
който съдът дължи произнасяне с решение. Ето защо, тъй като ищецът поддържа
предявените искове, на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги разгледа.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе след изслушване на
становището на страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „ФИРМА“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника АНТ. В. В. за прекратяване на
производството като недопустимо.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Проф. Г.П“ № 3.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице помагач "Т.С." ЕООД ,
ЕИК *********, в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

ПО ИСКАНЕТО за допускане изготвяне на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на становището на страните.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 46406/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.10.2022 г. в
11,00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
2
отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата
към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 257,70 лева за главница за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2020 г., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „И.“ № 83А, ет. 3, АТЕЛИЕ 1, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –06.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
47,46 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г.,
19,08 лева представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –06.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 3,76 лева – мораторна лихва върху главницата за
дяловото разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.08.2021
г. по ч.гр. дело № 46406/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът подържа твърдения, че до имота на ответника е била доставена топлинна
енергия, която той потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради
което той се обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и
сумата за дяловото разпределение, тъй като е титуляр на правото на собственост върху
топлоснабден имот. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“ на основание чл. 63-71 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., със стойността на
която се е обогатил като е спестил разхода, възникнал в тежест на ищеца, тъй като той и
другия длъжник в заповедното производство са собственици на топлоснабден имот.
Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който е възразил, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като е извършено
плащане на сумите на 13.07.2022 г., в това число и на търсените от ищеца разноски.
Евентуално възразява за размера на вземанията. Прави искане предявените искове да бъдат
отхвърлени. Не претендират разноски.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание.
3
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се
лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е
доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки
дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си чрез плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.

УКАЗВА на ищеца, че не е сочи доказателства, че е поставил длъжника в забава.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ че длъжниците в заповедното производство са собственици на процесния
топлоснабден имот при описаните квоти;
2/ че ищецът е доставил топлинна енергия до имота в посочения размер.


СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4