Р Е Ш Е Н И Е
№
10.03.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3068/2015год. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.42, ал.1, б.б, вр. чл.25, ал.1 и по чл.43, ал.1, б. „б” и б. „а” от ЗНасл.
Постъпила е ИМ от В.Б.Б.,
като майка и законен представител на М.М.Н., чрез адв. М. Б., против П.П.Н., с
която се твърди, че детето М., е единствен наследник на ***, поч. 15.04.2015г.- негова баба. Твърди се, че отв. П.Н., на дата
01.06.2015г, е обявил пред Нотариус ***, саморъчно завещание, със завещател ***,
в полза на ответника. Твърди се, че наследодателката не е подписала саморъчно завещанието.
Заедно с това се твърди, че по време на съставяне на завещанието, насл. ***, не е била способна да завещава, тъй като не е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършваното от нея и да
ръководи своите действия. Твърди се също, че върху насл.
*** е упражнено насилие и същото е съставено под диктовка. В ИМ се твърди също,
че в полза на отв. Н., е дадено пълномощно от страна
на дъщерята на общият наследодател- *** ***- поч.,
въз основа на което, се твърди, че ответникът е изтеглил от ПИБ- клон Плевен,
сумата от 11938,39лв., като моли съдът да прогласи тези действия за нищожни. В
допълнително депозирана по делото молба от страна на ищцата, се уточнява, че се
оспорва авторството на завещанието.
Моли съдът
да постанови решение, с което да прогласи нищожността на саморъчно завещание,
направено в полза на ответника П.Н., тъй като същото не е съставено и подписано
от завещателката ***. При условията на евентуалност,
моли съда да унищожи процесното завещание, тъй като
същото е съставено поради насилие, както и на основание, че по време на
съставяна на завещанието, завещателката не е могла да
завещава. Изрично ищецът в допълнителната си молба, посочва поредността
на основанията на исковете си за унищожаване на саморъчното завещание, като
посочва, че на първо място се подържа искът по чл.43, ал.1, б.б и на второ- по
б.а.- на същият член от ЗНасл. Изрично се посочва, че не се поддържа искането
за прогласяване нищожност на действията – теглене на парични суми от ПИБ- клон
Плевен, извършени въз основа на пълномощно, с упълномощител
*** ***- поч.-дъщеря на общият наследодател ***.
Ответникът
П.П.Н., в срока за отговор, чрез адв.
В. К., изразява становище за
неоснователност на предявените искове, като се оспорват твърденията в ИМ.
Твърди се, че насл. *** е била психически годна, е и
съзнавала и могла да ръководи своите действия. Изцяло се оспорват и твърденията
за упражнено насилие над завещателката.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира
за установено следното:
С определение №
3419/11.09.2015г., е прекратено производството по делото, в частта му, по
предявеният иск за прогласяване на нищожност на действия – теглене на парични
суми от ПИБ- клон Плевен, в размер на 11938,39лв., извършени от отв. П.П.Н., въз основа на пълномощно, с упълномощител
*** ***- поч. Определението е влязло в сила.
Безспорно по делото се установява, видно от представеното
удостоверение за наследници №2608/12.06.2015г на Община Плевен, че детето М.М.Н., действащ чрез неговата майка и законен представител- В.Б.-ищец,
е единствен наследник на ***, поч. 15.04.2015г, с акт
за смърт №0609/16.04.2015г. на Община Плевен. От съдържанието на
удостоверението се установява също, че
дъщерята на наследодателката
– *** ***, е починала на дата 01.04.2015г.; представено е и удостоверение за
наследници на същата, от което се установява, че детето М. е единствен наследник. По делото се
установява също, че с постановление от дата 17.6.2015г., е прекратено
наказателно производство №Д-81/2015г по описа на ОП-Плевен, образувано срещу
неизвестен извършител, за това, че
на 15.04.2015г, в гр. Плевен,
умишлено умъртвил ***, поради липса на извършено престъпление.
По делото е представено саморъчно
завещание, -л. 20 от делото, предмет на настоящето производство, в което е
посочено, че насл.
***, завещава на П.П.Н., цялото си движимо и
недвижимо имущество, притежавано на нея,
към момента на смъртта й; като дата на съставяне на завещанието е посочено 01.04.2015год. и е подписано.
Завещанието е обявено с протокол от дата 17.04.2015г. на Нотариус ***. В с.з.
на дата 14.10.2015г, съдът е извършил констатация за идентичност на представеното по делото, в
заверено от Нотариуса *** копие, и представеното в оригинал от страна на
Нотариуса, завещание.
По делото, като свидетели са
разпитани лицата: *** и *** ***, от
показанията на които се установява следното: св. *** посочва, че познава насл. ***, тъй като са
били съседи- живеели са в един и същ жилищен блок, врата срещу врата.
Свидетелят посочва, че наследодателката *** е била здрава и работлива, но постоянно е търсила дразги
и конфликти, била е доста заядлива. Свидетелят посочва, че според него, това е
черта от характера й. Свидетелят посочва, че на погребението на дъщеря й ***- насл. *** е била натъжена и отчаяна, но не я е чул да
говори налудничави неща. Свидетелят посочва, че на погребението, същата е била
адекватна, говорила е за хората от блока. Свидетелят посочва, че след смъртта
на дъщеря й, *** е била тъжна, променила
се е, стояла си е повече вкъщи. Свидетелят посочва, че *** е събирала кашони,
боклуци и не е разрешавала много хора да влизат в дома й.
Св. *** ***- роднина по
сватовство на насл. *** и майка на ответника, посочва,
че не е поддържала постоянна връзка с ***, тъй като живее в гр. ***. Посочва,
че е била на погребението на ***, като след това е
останала при *** още 20 дни. Свидетелката описва *** като стабилен човек, нито
конфликтна, нито кротка. Свидетелката
посочва, че насл.
*** и ищцата В.Б. са били в лоши отношения, не поддържа никаква връзка с нея,
като *** е споделила, че не е виждала детето М. от четири години. Свидетелката
посочва също, че насл. *** е написала пред нея процесното завещание, като посочва, че завещанието е
написано преди смъртта на ***. Свидетелката посочва, че *** и *** са извикали отв. П.Н., за да му кажат, че са решили да му оставят
завещание. Св. *** посочва, че и отв. П.Н. е присъствал при написването на завещанието, но
посочва,че никой не е диктувал на *** какво да пише. Свидетелката посочва, че
никой не е уговарял *** да напише завещанието, като според нея, това е било
решение на нея и на дъщеря й ***. В последствие, при разпита на свидетелката ***
***, същата посочва, че при написването на завещанието, дъщерята ***
вече е била починала- същата е починала в нощта срещу 1-ви април, като
свидетелката посочва, че починалата вече *** е била в спалнята, а тя, отв. П.Н. и насл. ***, са били в
другата стоя, където *** е написала завещанието. Свидетелката твърди, че никой
не е диктувал на ***, вкл. и по телефон, и не е преписвала от друг лист.
По делото е изслушана посмъртна
съдебна психиатрична експертиза, от заключението на която се установява
следното: касае се за жена, починала в
следствие на суицид, на 15.04.2015г, на 86 години. ВЛ
е посочило, че няма медицински документи, които да се приложени по делото
или да се намират при личният лекар на посм. освид. лице- ***, от които да се установява, че същата е
лекувана амбулаторно или стационарно в психиатрично лечебно заведение. ВЛ е
посочило, че свидетелските показания по делото, са неинформативни относно преморбидната
личност на насл. *** и въз основа на тях не може да се изгради екзактна анамнеза и/или
посмъртен психологически профил. Посочено е също, че липсва анамнеза на нервно- психическото й развитие на различните
етапи от живота й. Посочено е също, че с
оглед на факта, че сина на посм. осв.
лице,- *** Н., е сиуцидирал на 10.01.2006г, дава
основание да се предполага за обремененост с психична
болест. ВЛ е посочило, че психичните симптоми- халюцинации, дезориентация,
гневност, раздразнение и гняв, обикновено са с такава степен на проява, че не остават незабелязани от околните. ВЛ е
посочило също, че няма данни насл. *** да е била с някакъв вид психично разстройство,
налагащо консултация или лечение от лекар- психиатър. Посочено е също, че при насл. ***, липсва изначална интелектуална непригодност –
т.е. някаква степен на умствена изостаналост. ВЛ е посочило, че при запознаване
с материалите на образуваното досъдебно производство, е установило от
изготвената СМЕ, че при аутопсията, е установена генерализирана атеросклероза. ВЛ
е посочило, че вероятно особеностите в
характера на насл. ***, се дължат на т. нар.
атеросклеротична характерова промяна- органична
промяна на личността. ВЛ е посочило също, че след смъртта на дъщеря й ***, за насл. *** са
налице тревожно- депресивни симптоми, като потиснато настроение, тревожност,
вътрешно напрежение, безсъние, чувство на безполезност; същата вероятно е преживяла
настоящето и бъдещето като безсмислени, безперспективни, собствената си личност
като безполезна, което от своя страна, е
предпоставка за суицид. Суицидът
е реакция на преобладаващо чувство на самота, безполезност, безпомощност,
безнадеждност и депресия. Тази реакция обикновено се случва, когато субективно
преживяната болка на човек, надхвърля неговите ресурси и способност да се
справи. ВЛ посочва, че вероятно към
момента на настъпване на смъртта, насл. *** е била в
тежък депресивен период. В заключение на експертизата, посочва, че посм. освид. ***, към дата
01.04.2015г.-датата на съставяне на завещанието, вероятно не е била с тежко
изразени разстройства в базисните сфери на психичния апарат, водещи до
нарушение на основните й психични годности. ВЛ е
посочило, че същата вероятно е могла да разбира свойството и значението на
извършеното от нея и да ръководи постъпките си, била е в емоционално и волево
състояние, което й е позволявало да изразява валидно волята си. Вероятно е била
способна да действа разумно при разпореждане със своето имущество, чрез
завещание- т.е-, била е със запазена завещателна годност.
При прочитане на заключението в с.з., ВЛ Л. Т. посочва, че при насл. *** не са
засегнати когнитивните процеси- мислене, памет, интелект, като при нея е
налице атеросклеротична характеропатия, която е специфична за хората в тази възраст
/86 год./. ВЛ подчертава фактът, което е отразено и в самото заключение, че за
него, от психологическа гледна точна е
трудно обяснимо писането на самото
завещание малко преди или след смъртта на дъщеря й, но практически и това не е
невъзможно. ВЛ анализира и фактът, че текстът на завещанието е изписано без
задрасквания и поправки, като човек с тежки интелектуални или паметни
нарушения, трудно би изписал под диктовка или преписал целият текст.
По делото е изслушана и
съдебно-графическа експертиза, в т.ч. и допълнителна такава, от заключенията по
които се установява, че текстът, подписа и датата на саморъчно завещание от
дата 01.04.2015г, са изписани от насл. ***.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.42,
ал.1, б.б., вр.чл.25, ал.1 от ЗНасл.
С ИМ, ищецът твърди, че процесното завещание не е написано от насл.
*** и не е подписано от нея, като първоначално е посочено, че същото е
подписано с отпечатък от палец, като в последствие самият ищец, в допълнителна
молба е посочил, че това твърдение е невярно. Съдът намира, че в случая, с
оглед на събраните по делото доказателства- заключението по двете
съдебно-графически експертизи, предявеният иск, за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от дата 01.04.2015г, поради противоречие с изискванията на чл.25, ал.1 от ЗНасл-
а именно- завещанието да е саморъчно изписано от завещателя, да има поставена дата и подпис, който да е под завещателното разпореждане, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Категорично двете заключения сочат, че текста, датата и подписа, са положени от насл. ***.
В случая, съдът констатира,че датата и
подписа са поставени на един и същ ред,
като датата е от ляво, а подписа- от дясната страна на листа, поради което,
съдът приема, с оглед на правилата за писане в българският език- от ляво на
дясно, че подписа следва датата. Съдът приема, че процесното
завещание съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съставено е саморъчно
от завещателя, чрез изписване лично на
неговият текст. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице
основания за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 01.04.2015г.,
поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. С
оглед на това, следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност
иск с правно основание чл.43, ал.1, б.б. от ЗНасл. За унищожаване на
завещанието, като съставено поради насилие.
По иска с правно основание чл.43,
ал.1, б.”б” от ЗНасл.
Съобразно цитираната норма, завещателното разпореждане е унищожаемо,
когато е направено поради насилие. В определението си, с което е изготвен проекто-доклад по делото, съдът е указал на ищеца подлежащите
на доказване факти от състава на цитираната норма. Съдът намира, че по делото
не се събраха каквито и да е доказателства в тази насока. По делото не се
събраха доказателства за наличието на насилие, осъществено чрез заплашване, от страна на ответника или от трето лице,
което да е възбудило основателен страх у насл. *** и
което да е станало причина за съставянето на процесното
завещание. Следва да се отбележи, че в ИМ и допълнителната молба на ищеца-
л.16, се посочва, че насилието е
осъществено чрез диктуване на съдържанието на
завещанието, тъй като според ищеца, наследодателката
не е могла да знае ЕГН на отв. П.н.. Действително, по делото се установи, от показанията
на св. *** ***, че тя и ответника П.Н., са присъствали на съставянето на
завещанието, но този факт, сам по себе
си си, не води до извода, че същите са упражнили насилие- по смисъла на
цитираната норма, въз основа на което насл. ***, да е
съставила завещанието. В случая не се установи факта на насилието- под формата
на заплашване, или друга форма на принуда, въз основа на което да е формирана
нейната воля. По делото не се събраха доказателства относно поведение на
отв. Н. и неговата майка, като индиция за осъществен натиск над наследодателката.
В показанията си, св. И. ***, твърди,че
тя и синът й- отв. П.Н., са извикани от *** и ***,
за да му съобщят намеренията си. Следва да се отбележи, че съдът, отчитайки
степента на заинтересованост на показанията на тази свидетелка, същите
кореспондират с показанията на св. ***, който посочва, че отв.
П.Н. е дошъл откакто *** се е разболяла, и той е организирал погребението й. Св.
И. *** посочва, че е останала и след смъртта на *** при ***, като тя я е
открила мъртва в стаята й. Наличието на юридически изрази и ЕГН на отв. Н., в полза на когото е направено завещателното
разпореждате, не може да обуслови
извода, че текста на завещанието е диктуван на насл. ***.
Съдът намира, че в случая съставеното завещание е израз на действителната воля
на насл. ***. Твърденията на ищеца, в представената
по делото писмена защита, че ответника е
диктувал съдържанието на завещанието на насл. ***,
снабден с образец от книгата на *** –„Ръководство по нотариални действия във
връзка със собствеността”, стр.189, съдът намира, че не следва да обсъжда.
Такива твърдения не се съдържат в ИМ. По делото, в с.з., ВЛ Л. Т., при
прочитане на СПЕ, посочва, че човек с нарушение в паметта и интелекта, трудно
би могъл да напише под диктовка или да препише целия текст. Съдът намира, че
дори и неизяснен въпросът от психологическа гледна точка, визиран от ВЛ Т., относно факта, че в момента на съставяне на
завещанието, съвпада с момента на смъртта на дъщерята на завещателката,
но може да обуслови извода, за осъществяване на психическо насилие над завещателката, което да е формирало нейната воля. В случая,
този факт не следва да се тълкува
самостоятелно, като следва да се имат предвид и влошените отношения между
ищцата и насл. ***. По делото, от страна на ищеца има
искане за допускане до разпит на
свидетели, които да установят добрите отношения между ищцата Б. и насл. *** и отношението на последната съм детето М., от разпита на които ищцата се е отказана, в
с.з. на 14.10.2015г.
С оглед на изложеното,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв, поради
което, следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.43, ал.1, б.а. от ЗНасл., за унищожаване на завещанието,
като съставено от лице, което не е
способно да завещава.
По иска с правно основание чл.43,
ал.1, б.”а” от ЗНасл.
Съобразно цитираната норма, завещателното разпореждане е унищожаемо,
ако завещателят, по време на съставянето на завещанието, не е могъл да
завещава, като в случая, предмет на
изследване и доказване е завещателната годност на насл. ***. В тази насока е подробно обсъдената посмъртна съдебнопсихиатрична
експертиза, в заключението на която е посочено, че завещателката
***, към 01.04.2015г, - момента на съставяне на завещанието, вероятно е могла
да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи
постъпките си, била е в емоционално и волево състояние, което й е позволявало
да изразява валидно волята си. Вероятно е била способна да действа разумно при
разпореждане със своето имущество, чрез завещание- т.е-, била е със запазена завещателна годност. ВЛ допълнително внася уточненията, че
експертизата е посмъртна, което има своите особености, отчетени от ВЛ при
изготвянето й. Експертизата е изготвена след изслушване на свидетелите, в
присъствието на ВЛ, по изрично разпореждане на съда, поради което същата
съдържа и обсъждане на техните показания. ВЛ Т. е посочил, че при изготвянето на посмъртна психиатрична
експертиза, се анализират само следите от минала психична дейност, а не реално
самият индивид. В случая, приетата по делото експертиза, следва да се обсъжда
заедно с всички събрани по делото доказателства, както и с оглед липсата на
писмени доказателства, че насл. *** е страдала от
каквото и да е психично заболяване. Категорично в показанията си, свидетелите ***
и *** посочват, че смъртта на дъщеря й ***
се е отразила на ***, същата е била тъжна и отчаяна, затворила се е вкъщи, но
това са състояние, които не са нетипични
при загубата на близък човек, още повече
за ***, която преди това е загубила и своя син- ***. Отчитайки тези факти, ВЛ е
посочило, че вероятно насл. *** е изпаднала в тежка депресия. Сама по себе си, депресията
не означава загуба или засягане на когнитивните процеси- памет, мислене,
интелект. Следва да се отбележи също, факта, който ВЛ изтъква в с.з., и който е
във връзка с предходния иск, че за човек
с нарушение в паметта и интелекта, трудно би могъл да напише под диктовка или
да препише целия текст, както се посочи по-горе.
С оглед на изложеното, съдът
намира,че предявения иск с правно основание
чл.43, ал.1, б.а. от ЗНасл., за унищожаване на саморъчно завещание от
дата 01.04.2015г, поради липса на завещателна годност
на завещателя, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, следва
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 980лв.- разноски, образно
представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Б.Б., ЕГН **********, като майка и законен
представител на М.М.Н., ЕГН **********,***, против П.П.Н., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.42, ал.1, б.б., вр. чл.25,
ал.1 от ЗНасл., за прогласяване НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от дата 01.04.2015г., със
завещател ***, поч.
15.04.2015г., с акт за смърт №0609/16.04.2015г. на Община Плевен, поради
неспазване на неговата форма, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Б.Б., ЕГН **********, като майка и законен
представител на М.М.Н., ЕГН **********,***, против П.П.Н., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.43, ал.1, б.”б.” от ЗНасл., за УНИЩОЖАВАНЕ на саморъчно завещание от дата 01.04.2015г., със
завещател ***, поч.
15.04.2015г, с акт за смърт №0609/16.04.2015г. на Община Плевен, като съставено
поради насилие , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Б.Б., ЕГН **********, като майка и законен
представител на М.М.Н., ЕГН **********,***, против П.П.Н., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.43, ал.1, б.”а.” от ЗНасл., за УНИЩОЖАВАНЕ на
саморъчно завещание от дата 01.04.2015г., със завещател ***, поч. 15.04.2015г, с
акт за смърт №0609/16.04.2015г. на Община Плевен, като съставено от лице, което
към момента на съставянето му не е способно да завещава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Б.Б.
,ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ НА П.П.Н., ЕГН **********,***, сумата от 980лв съставляваща направени по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: