Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260011 05.10.2020
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
десети септември 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 48 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 109 ЗС.
Производството е
образувано по искова молба на П.Д.П., адв. Д., срещу П.П.Б., с която се
предявява иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на
дворно място с площ от 1142 кв.м., ведно с постройките в него, находящо се в с.
Т. и представляващо УПИ II-76, а негов съсед е ответникът като собственик на
УПИ III-89 по плана на същото село.
Твърди, че по границата на двата имота има построена масивна тухлена ограда,
изградена върху бетонна основа от около 30 см., а общата височина на оградата е
около 170 см. Твърди, че от страната на ответника в непосредствена близост до
оградата били засадени около 12 дървета с височина над 5 метра. Твърди, че
съгласно чл. 52 ЗС и чл. 95, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
дървета над 5 метра се водят „високи“, което изисква отстояние на тях от 3
метра от оградата. Твърди, че част от короните на дърветата влизат в имота на
ищеца, а кореновите им системи били големи и застрашавали целостта на масивната
оградата, с което му пречат да си използва имота в пълен обем. Твърди, че се
обърнал към кмета на населеното място, била извършена проверка, която
констатирала неправомерното засаждане на дърветата в непосредствена близост до
оградата и неспазване на отстояние от 3 метра от оградата. Твърди, че му било
издадено разрешение за изрязване със собствени средства на корона и корени,
навлизащи в имота му. Твърди, че изпратил на ответника покана да премахне
дърветата с цел доброволно уреждане на спора, но ответникът не сторил нищо.
Поради това иска от съда да осъди ответника да премести 12 броя дървета,
засадени в двора на ответника на отстояние по-малко от 3 метра от оградата.
Претендира разноски.
Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника П.П.Б., чрез адв. Д., в който взема становище за
неоснователност на исковете. Твърди, че не е собственик на УПИ I-74 по плана на
с. Т., а е собственик на друг имот в селото. Твърди, че е съсобственик с други
лица на имот, съседен на този на ищеца, като по границата между имотите имало
построена масивна ограда, която била изградена от него изцяло в неговия имот и
съобразно законовите изисквания. Твърди, че засадените дървета и храсти били
дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години по смисъла на Наредба
№ 1 от 10.03.1993 г., като някои от тях били на повече от 30 години, които били
общо 8 броя. Твърди, че поради това и съгласно законовата рамка тези дървета
подлежат на преместване, отсичане или изкореняване по административен ред, а не
чрез иск по чл. 109 ЗС, като ищецът се е възползвал от този административен ред
и поради това искът му е неоснователен. Твърди, че част от дърветата били
засадени на по-малко от 3 метра от оградата, но това не означава основателност
на иска, тъй като не били създадени пречки за използването на имота на ищеца
по-големи от обикновените. Иска отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение от 26.05.2020 г.
е обявен за окончателен проектът на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати,
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът е собственик на УПИ II-76 с площ
от 1142 кв.м. по плана на с. Т., а ответникът е съсобственик на съседното
дворно място УПИ III-89.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС
ищецът следва да докаже твърденията, че в съседния двор на ответника са
засадени 12 дървета с височина повече от 5 метра на отстояние по-малко от 3
метра от масивна ограда между двата имота, както и че тези действия на
ответника създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост
и за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
Съгласно чл. 52 ЗС не се позволява да се
посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да
иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени
клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които
преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени
дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.
Релевантната височина на дървото
при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа, по
смисъла на закона това е височината, до която достига съответният дървесен вид.
Този извод следва от самата формулировка на посочената разпоредба, която
забранява „посаждане“ на дървета на разстояния, по-малки от нормативно
установените, от съседния имот. Аргумент
за това разсъждение е и изложеното в Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. №
7375/2013 г., Г.К., ІІ г.о. на ВКС, сочещо че меродавно за височината на
дървото е възможната негова максимална такава според вида, а не според
моментното му състояние в хода на делото или при посаждането му.
В чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони е посочено, че с оглед санитарно-хигиенните
условия и изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните най-малки
разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните
имоти:
1. за ниски дървета (с височина до 2,5 м)
- на 1,0 м от границата;
2. за средно високи дървета (с височина
до 5,0 м) - на 1,5 м от границата;
3. за високи дървета (с височина над 5,0
м) - на 3,0 м от границата.
Ответникът навежда възражение, че искът
на ищеца е недопустим, тъй като се искало преместване на дървета, за което била
налична административна процедура, която изключва съдебната намеса по чл. 109
ЗС. Това възражение съдът намира за неоснователно. Най-напред е видно от
доказателствата по делото, че ищецът се е възползвал от административната
процедура, развила се пред Кмета на Община Раднево, като му е издадено
съответно разрешение за отрязване на клони и корени, навлезли в неговия имот
/л.10/. Отделно от това дали ще се преместят или премахнат дърветата чрез
отсичане или друг способ, за ищеца това не е от особено значение, тъй като той
цели да не се засяга или ограничава правото му на необезпокоявано ползване на
собствения му имот. Именно такава е защита по чл. 109 ЗС да се иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. С петитума на исковата молба наистина се поставя конкретното
искане на ищеца по правния спор. В случая той е заявил искане ответникът да
премести 12 броя дървета, засадени в имота му на по-малко от 3 метра от
оградата с неговия имот. С това си искане той цели преустановяване на
неоснователните пречки от ответника за упражняване на правото му на собственост.
Поради това и съдът намира, че така формулирания петитум не прави иска по чл.
109 ЗС недопустим, особено с оглед на изложените факти в обстоятелствената част
на исковата молба.
Ищецът е собственик на дворно място с
площ от 1145 кв.м., находящо се в с. Т., представляващ УПИ II-76 в кв. 14 по
плана на селото, който факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от
доказване. Въпреки това по делото е приет като писмено доказателство нотариален
акт № 61, том 3, рег.№ 1965 от 11.04.2013 г., нот.д. № 237/2013 г. на нотариус
Галя Дачева /л.6/, от който се установява, че ищецът П.Д.П. е придобил чрез прехвърляне
срещу задължение за гледане и издръжка собствеността върху дворно място с площ
от 1145 кв.м., находящо се в с. Т., представляващ УПИ II-76 в кв. 14 по плана на селото, с
неуредена улична регулация, ведно с построените в него жилищна сграда,
построена през 1958 г. със ЗП от 62 кв.м., склад, построен през 1960 г. със ЗП
от 36 кв.м., търпими строежи, при граници: изток - УПИ III-89, север – улица, запад – УПИ I-74 и юг – УПИ XXI-74, 76. Това потвърждава безспорния факт.
По делото е приета скица № 29 от
23.01.2020 г. /л.8/, от която е видно, че съседен на имота на ищеца от лявата
страна /запад/ е УПИ I-74 и от дясната страна /изток/ е УПИ III-89. Не е спорно
между страните, че ответникът П.П.Б. участва в собствеността на УПИ III-89,
независимо като единствен собственик или като съсобственик с други лица. За
провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е нужно ответници да са всички собственици
на съседния имот, в който са посадени дървесните видове, тъй като задължението
по чл. 52 ЗС императивно обвързва всички собственици на недвижими имоти.
По делото е прието писмо от кмета на
Община Раднево до ищеца П.Д.П. с изх. № 9400-3329/1/ от 29.08.2019 г., в
отговор на жалба на ищеца с вх. № 9400-3329 от 02.08.2019 г., с което е
уведомен, че е извършена проверка на място от служители на Община Раднево и
било установено, че непосредствено до границата на неговия имот, в двора на г-н
П.Б. и по границата има дървета, за които не е спазено необходимото нормативно
отстояние от границата на неговия имот, което според Приложение № 1 към Наредба
№ 1 от 10.03.1993 г. е минимум 3 метра. Посочени са и начини за разрешаване на
спора между страните по съдебен ред, административен ред и доброволен ред, като
е посочено всеки от възможните способи за какви цели може да се използва – дали
за премахване на дървета, дали за отсичане на клони и корени. По делото е
прието и разрешение № 95 от 27.08.2019 г. на кмета на Община Раднево за
намаляване на короната на дърво, с което на ищеца П.П. е разрешено да отреже
със собствени сили и средства клони и корени от дървета, навлезли в неговия
имот, които дървета са разположени в имота на ответника П.Б. и са на границата
с имота на ищеца П.П., със срок на действие 1 година. От изисканата преписка от
Община Раднево във връзка с тази жалба са представени освен посоченото писмо и
разрешение, още писмо от кмета до ответника /л.37/, с което го уведомява, че е
издадено разрешението за отсичане на клони и корени. Представен е и протокол от
27.08.2019 г. от извършената проверка от служители на Общинска администрация
Раднево, които са констатирали, че клоните на част от дърветата са преминали в
двора на ищеца и е необходимо окастряне на клоните и пресичане на корените.
Представена е и жалбата на ищеца до кмета на общината /л.39/.
По делото е приета като писмено
доказателство покана от ищеца до ответника /л.11/ от 20.09.2019 г., с което ищецът
е поканил ответника в 7-дневен срок от получаване на поканата да премахне
незаконно засетите дървета по общата граница на имотите им. Писмото е получено
от ответника на 26.09.2019 г. чрез лицето Б.Б., съпруга на ответника.
По делото е прието заключение на СТЕ
/л.63/, от което е видно, че по задната граница на УПИ III-89 с УПИ II-76 са
установени:
1.
2
броя дребнолистна липа, на видима възраст 25 години, с височина около 5 метра и
на разстояние от оградата на 50 см. Този вид липа при подходящ биотоп може да
достигне до 30 метра височина. При тази височина на растеж този вид дърво се
явява принципно висок вид /над 5 метра/. Отстоянието по чл. 52 ЗС над 3 метра
не е спазено.
2.
2
броя мушмули, на видима възраст около 20 години /изтекъл амортизационен срок/,
с височина около 3 метра и на разстояние от оградата на 160 см. При подходящи
условия на промишлено отглеждане могат да достигнат до 5 метра, но в случая се
отглежда в дворно място и едва ли би могло да стигне такава височина. Поради
това се явяват средно високи
дървета /между 2,5 м. и 5 м./. Отстоянието по чл. 52 ЗС над 1,5 метра е
спазено.
3.
1
брой слива, на видима възраст около 20 години /изтекъл амортизационен срок/, с
височина около 4 метра и на разстояние от оградата на 150 см. Тези овощни видове
при подходящо промишлено отглеждане могат да достигнат до 6 метра височина.
При тази височина на растеж този
вид дърво се явява принципно висок вид /над 5 метра/, но тъй като не се
отглежда за промишлено отглеждане, а в дворно място, съответно е на възраст
около 20 години и е с изтекъл амортизационен срок, то едва ли се очаква да
порасне повече от сегашните 4 метра /тоест това му е максималната височина при
отглеждането в дворно място/, което го прави реално средно високо дърво при
отглеждане в дворно място, при което отстоянието над 1,5 метра е спазено.
4.
1
брой люляк, на видима възраст около 15 години, с височина около 3-4 метра и на
разстояние от оградата на 100 см. Този вид листопаден храст трудно може да
премине височина от 7-8 метра. Това е храст, а не дърво, поради което не попада
в категорията по Наредба № 7 от 22.12.2003 г. и чл. 52 ЗС, а за него е
приложима друга законова уредба, за която съдът ще изложи мотиви по-долу в
решението.
5.
1
брой листопадно дърво Рожков, с височина около 5 метра и на разстояние от
оградата на 130 см. Този вид е много бавно растящ и може да достигне височина
до 10 метра. В дворове със смесено ползване обаче рядко може да достигне такава
височина /уточнено в съдебно заседание/, но и без това уточнение към момента
това дърво е на височина 5 метра, тоест при тази височина на растеж този вид
дърво се явява висок вид /над 5 метра/. Тъй като в момента е на височина
5 метра, а не е с изтекъл амортизационен срок и се очаква да расте още, макар и
бавно, то се явява висок вид дърво. Отстоянието
по чл. 52 ЗС над 3 метра не е спазено.
6.
1
брой издънка от листопадно дърво Рожков, с височина около 1,5 метра и на
разстояние от оградата на 50 см. При
тази височина на растеж този вид дърво се явява принципно висок вид /над 5
метра/, а с оглед изложеното в предходната точка се явява и конкретно висок вид
дърво. Отстоянието по чл. 52
ЗС над 3 метра не е спазено.
7.
1
брой Хималайски кедър, на видима възраст около 30 години, с височина около 8-9
метра и на разстояние от оградата на 50 см. Този вид кедър е бързо растящ и при
паркови условия може да достигне до 40-50 метра височина. При тази височина на
растеж този вид дърво се явява принципно висок вид /над 5 метра/. Отстоянието по чл. 52 ЗС над 3 метра не е
спазено.
Вещото лице е посочило, че оградата между
двата имота е телена с крепежни елементи циментови колове, което противостои на
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че оградата е масивна от
тухли върху бетонова основа. При огледа на УПИ III-89 се установило, че имотът
е в добро фитосанитарно и агротехническо състояние. В съдебно заседание вещото
лице посочи, че имотът на ищеца не се обработва, в имота няма нищо, има само
тръни, нито е посято нещо, нито е полагана грижа за имота, изглежда като
изоставен. Вещото лице обаче изрично посочи, че при огледа не е установила
някой от всички засадени дървесни видове да нарушава или застрашава оградата по
какъвто и да било начин. Няма клони на дърветата, които да навлизат в имота на
ищеца. Единствено би могло да има корени на кедъра, които да навлизат, но това
не може да се установи. От тук следва извод, че проведената от ищеца процедура
чрез жалбата му до кмета на Община Раднево е изпълнена, като констатираните от
комисията от служители на общинска администрация клони, навлизащи в съседния
имот, вече не се констатират от вещото лице по СТЕ, тоест ответникът е изпълнил
разрешението за окастряне на клоните на дърветата, навлизащи в съседния нему
имот.
В заключението на СТЕ е посочено, че
отстоянията са спазени за 2 броя мушмули, 1 брой слива, 1 брой дърво Рожков, до
които изводи съдът не достигна по отношение на дървото Рожков, с оглед
изложените по-горе мотиви.
В мотивите към ТР № 4/2015 от 06.11.2017
год. са изложени съображения в смисъл, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще
бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. Смисълът на даденото от ВКС тълкуване е изяснен в
мотивите към т.3, според които понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Като един от примерите за такава хипотеза са посочени
случаите, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с
оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него. С точния смисъл на даденото тълкуване е аргументът,
че ограничението по чл. 52 ЗС е в нормативно определени граници, чието
нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и
следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно
признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на
така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали
и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване
на правата му /Определение № 68 от 13.02.2020 г. по гр.д. № 2827/2019 г. на
ВКС, 2 г.о., мотивите за недопускане до касация на съответната част от
въззивното решение, Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г.,
Г.К., ІІ г.о. на ВКС/.
Нито един от посочените съгласно
заключението на СТЕ посадени дървесни видове в имота на ответника до границата
на имота с този на ищеца не попада в обхвата на Приложение № 3 към чл. 37 от
Закона за биологичното разнообразие, поради което не са защитени видове и няма
забрана за тяхното премахване/преместване по реда на чл. 52 ЗС. Те не попадат и
в обхвата на чл. 34, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество, поради което не се намират под режим на особена закрила и по този
закон.
Макар и в двора на ищеца в момента да не
се отглеждат култури и растения, то той може във всеки момент да пожелае да
ползва дворното си място за засаждане с различни едногодишни култури и
растителни видове, при което положение дълготрайната растителност до оградата с
ответника ще му пречи с оглед засенчване на дворното му място през сутрешните
часове, тъй като дърветата са разположени на източната част от имота му. Както
се посочи отстоянията по чл. 52 ЗС са нормативно установени и тяхното
неспазване ограничава правото на собственост на съседния имот /използването му
по какъвто и да било начин/. Вещото лице посочи, че към момента няма данни
дърветата да пречат или да повреждат ситуираната по границата ограда /окастрени
са дърветата, няма надвиснали клони, няма видими корени, компрометиращи
оградата/. Законодателят е предвидил изначално, че дърветата имат коренова система,
която може да компрометира оградата между имотите, поради което са предвидени и
тези минимално отстояния. Това не е гаранция, че никога няма дървесния вид да
разпростре кореновата си система към оградата, но пък в значителна степен
ограничава това с оглед отстоянията. С оглед на това съдът намира, че
засадените дървета под нормативните отстояния пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост чрез ползване на имота си.
Това води до извод, че нарушаването на
минималните отстояния за засаждане по чл. 52 ЗС са нарушени и следва да се
уважи иска частично досежно дървесните видове, които са посадени под минималните
нормативни отстояния, съответно ще се отхвърли за дървесните видове, които са
посадени над минималните нормативни отстояния.
Изпълнението на процедурата по чл. 63,
ал. 2 ЗУТ за премахване на дървесни видове, представляващи дълготрайни
декоративни растения, е следствие от волята на законодателя, който е приел, че
характеристиките на тези дървесни видове обуславя осигуряването на нормативна
закрила при иницииране на процедура за премахването им. Целта на закона налага
извода, че този специален административен ред предхожда приложението на общата
норма на чл. 52 във вр. чл. 109 ЗС. Разпоредбата на чл. 62 ЗУТ е императивна и
намира приложение и за имот частна собственост /решение № 1103/14.11.2006 г. по
гр.д. № 1069/2005 г., ВКС, IV-Б г.о./. Съгласно § 1, ал. 3 от Наредба № 1 за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на
териториалното развитие и строителството, „декоративна растителност“ по смисъла
на наредбата е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти,
цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи,
улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически
и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички
декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Въпросният
процесен люляк е на 15 години и е храст, който напълно попада в определението
за дълготрайна декоративна растителност по смисъла на посочената наредба и ЗУТ.
Съобразявайки посочената правна рамка, следва да се прекрати производството по
делото по отношение на претенцията за преместване на процесния люляк. По
отношение на люлякът е на разположение за ищеца по всяко време
административната процедура по чл. 62 ЗУТ.
Тъй като се установиха да са засадени 9
дървесни вида, а искът е предявен за общо 12 броя дървета, то за разликата от 3
дървета ще се отхвърли иска като неоснователен, поради недоказване
съществуването на тези дървета.
По
разноските и държавната такса:
При
този изход на спора ответникът дължи на ищеца разноски съобразно уважената част
от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Установиха се сторени от ищеца разноски
в размер на 30 лв. платена държавна такса, 400 лв. платени в брой за адвокатско
възнаграждение /виж разписката в договора за правна помощ на л.13/ и 300 лв.
заплатен депозит за вещо лице. Съобразно уважената част от иска ще се присъдят
разноски в размер на 365 лв.
Съответно
ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените в настоящото
производство разноски за отхвърлената част от иска, които общо сторени разноски
се установиха в размер на 400 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 05.02.2020 г. /л.23/. Съобразно
отхвърлената част от иска ще се присъдят разноски в размер на 200 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС П.П.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователно да пречи на П.Д.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот,
представляващ УПИ II-76 - дворно място с площ от 1142 кв.м., ведно с
постройките в него, находящо се в с. Т., община Раднево, КАТО предприеме
необходимите действия по преместване на засадените в УПИ III-89 по плана на с. Т.,
община Раднево, до оградата със съседния УПИ II-76 по плана на с. Т., община
Раднево, дървета както следва:
-
2 броя дребнолистна липа, на видима възраст 25
години, с височина около 5 метра и на разстояние от оградата на 50 см.
-
1 брой листопадно дърво Рожков, с височина около 5
метра и на разстояние от оградата на 130 см.
-
1 брой издънка от листопадно дърво Рожков, с
височина около 1,5 метра и на разстояние от оградата на 50 см.
-
1 брой Хималайски кедър, на видима възраст около 30
години, с височина около 8-9 метра и на разстояние от оградата на 50 см.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу П.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 109 ЗС да
бъде осъден
ответникът да премести чрез премахване на: 2 броя мушмули, на видима възраст
около 20 години /изтекъл амортизационен срок/, с височина около 3 метра и на
разстояние от оградата на 160 см., и 1 брой слива, на видима възраст около 20 години
/изтекъл амортизационен срок/, с височина около 4 метра и на разстояние от
оградата на 150 см., като неоснователен, както и за преместване на още 3
броя дървета като недоказан.
ВРЪЩА исковата молба на ищеца П.Д.П., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 130 ГПК досежно претенцията по чл. 109 ЗС за
преместване чрез премахване на 1 брой люляк, на видима възраст около 15 години,
с височина около 3-4 метра и на разстояние от оградата на 100 см. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА П.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 365 лв. (триста
шестдесет и пет лева), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. (двеста
лева), представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис, а в частта за връщане
на исковата молба и прекратяване на делото има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: