МОТИВИ към решение по НАХД № 4865/2009 по
описа на ПРС, VІІІ наказателен състав.
Производството
е по реда на чл. 375 от НПК.
Срещу
П.Ц.М., роден на ***г***, живущ *** българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** е внесено постановление от Районна прокуратура –
Пловдив с предложение за освобождаването на същия от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание за извършено от
него престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2007г. в ГР.П. , като управляващ и
представляващ търговско дружество –„К.-К.” ЕООД ГР.П. в 15-дневен срок от
спиране на плащанията по публично парично задължение по ДРА № ../.........година
на ТДД Пловдив, връчено на 02.05.2007г., не е поискал от съда – Пловдивски
окръжен съд да открие производство по несъстоятелност.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита
, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обв.М. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на инкриминиранираното деяние, предлага същият да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба, чийто размер бъде съобразен с влошеното социално състояние на
обвиняемия и с оглед придобиване на дружеството, осъществената дейност и късният
етап на уведомяването му за задълженията на същото, като счита, че една глоба в
размер ориентиран към минимума би изпълнила целите на наказанието.
Обвиняемият
М. се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен по повдигнатото
му обвинение и моли съда да го признае за виновен в извършването на деянието и
да му наложи глоба в минимален размер.
Съдът , след преценка изцяло и поотделно
на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за
установено следното:
Досъдебно производство – дознание № 530/2008г- по
описа на Сектор „Икономическа полиция” при ОДП-Пловдив е водено срещу П.Ц.М.
ЕГН ********** за престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
С Решение № ..../............на
Пловдивски окръжен съд по фирмено дело № ..../......било вписано в търговския
регистър еднолично дружество с ограничена отговорност „ К.-К.” ЕООД Пловдив със
седалище и адрес на управление: ГР.П.,УЛ.”Р.” № .. Предмет на дейност на
фирмата била търговия на едно и дребно с промишлени стоки, внос и износ на
стоки – моторни масла, дрехи, маратонки и други стоки, незабранени от закона,
за което и стопанисвала под наем и склад. Дружеството се представлявало и
управлявало от едноличния собственик на капитала К.А.К.. Счетоводно се
обслужвало от св.Т.Х., собственик на счетоводна кантора ЕТ „А.”- Т.Х.” Пловдив.
Счетоводител в кантората, подпомагащ дейността на Х. била св.С.Б.. Като такава
същата осъществявала следните дейности: осчетоводявала всички документи на
фирмата, изготвяла справките-декларации по ЗДДС и попълвала годишните данъчни
декларации. Самото подаване на горецитираните документи пред съответните
институции не й било вменено в задължение. След изготвяне на съответните
документи Б. ги предавала на св.Х., която от своя страна ги предоставяла за
подпис на представляващия дружеството.
Първите публични задължения за ЕООД „ К.-К.” Пловдив
възникнали по СД по ЗДДС № ..../...........с декларирано задължение за внасяне
3 877,45 лв. , СД по ЗДДС № ..../...........– с декларирано задължение за
внасяне 2 326,03 лв, СД по ЗДДС ..../............
– с декларирано задължение за внасяне 2 933,83 лв. и ГДД по чл.51 от ЗКПО ..../...........–
с декларирано задължение за внасяне 5 643,40лв. Всички те били съставени
от св.Б. по нареждането и със знанието на св.Т.Х.. Същите били подписани от К.К.като
управляващ дружеството.
По всички тях погасяване от страна на „К.-К.” ЕООД
Пловдив не последвало, в предвид и на което били предадени на АДВ, РД-Пловдив,
където било образувано изпълнително дело №
..../.....По същото било проверено имуществото на фирмата, но се
оказало, че такова няма. В тази връзка били изпратени запитвания до различни
институции като НАП-Пловдив, всички търговски банки в страната, Служба по
вписванията – Централно управление гр.София, Община Пловдив – „Местни данъци и
такси” за декларирано недвижимо имущество на дружеството, сектор „ПП и КАТ”
–Пловдив за притежавани МПС-та на дружеството, Централния регистър на особените
залози за извършени вписвания, Агенцията по вписванията за притежание на акции
и дялове и Областна Дирекция „Земеделие и гори” за наличие на земеделски земи.
Въз основа на акт за възлагане на данъчна ревизия ..../..........рев.екип
в състав – св.Е.П.и св.Т.П.извършили данъчна ревизия на „К.-К.” ЕООД Пловдив с
управител К.К.за периода месец Април- месец Юни 2000 година. В хода на ревизията
от страна на управителя К.К.и счетоводителя св.Х. били предоставени всички
необходими документи. При извършените проверки на доставчиците на дружеството –
ЕТ „К.-К.” ЕООД Пловдив и ЕТ „У.” Пловдив същите не били намерени на адресите
им на управление, предвид и на което и позовавайки се на чл.109 ал.12 т.1 от
ДПК на „К.-К.” ЕООД Пловдив било отказано правото на данъчен кредит по всяка
една от сделките с тези фирми, отразено
в ДРА № .../.......г. В резултат на горното с последният било установено
задължение за внасяне – ДДС в размер на 99 706,81 лв. и лихви в размер на
9 800 лв. или общо 9 800 лева или общо в размер на 109 506,87
лв. Ревизионният акт бил връчен лично на управителя К.чрез процесуалния му
представител адв.Иван Митов и влязъл в сила на 17.01.2006г.
Непосредствено обаче след издаването на ДРА № ...../......г.
св.К.разпространил чрез своите познати, че търси купувач на представляваната от
него фирма „К.-К.” ЕООД Пловдив. Посредством съдействието на неустановено в
хода на производството лице „Николай”, К.се запознал с обв.М., на когото и
продал дяловото си участие, респективно дружеството, с всичките му пасиви и
активи. Документите били подготвени предварително от К., като срещата с М. се
осъществила директно пред нотариус в ГР.П. за подписването и нотариалното им
заверяване.
С Решение № ...../.....г. били вписани промени по
партидата на ЕООД „К.-К.” Пловдив, изразяващи се в прехвърляне на дяловото
участие от К.К.на П.Ц.М. и освобождаването му като собственик и представляващ и
управляващ дружеството. Последното се представлявало и управлявало от новия
собственик – П.Ц.М.. За улеснение на обв.М.,*** и във връзка с течащото
обжалване на ДРА № ../.........година било изготвено и нотариално заверено
пълномощно от негово име в полза на К.с правомощия относно осъществяваната
дейност от дружеството и подаването на справки и документи пред данъчните
служби. В тази връзка и счетоводните документи и печати на дружеството останали
при К.в ГР.П..
След образуването на изпълнителното дело в АДВ с
длъжник „К.-К.” ЕООД Пловдив на 16.06.2004г. от публичния изпълнител св.Ц. Г. било
изпратено до длъжника първото съобщение за доброволно изпълнение на адреса на
седалището на фирмата – ГР.П., УЛ..”Р. П.” № ..... Пликът със съобщението бил
върнат от пощата в Пловдив с обратна разписка и надпис „Пратката не е получена
от получателя”. На 23.09.2004г. било изпратено второ съобщение за доброволно
изпълнение на адреса за кореспонденцията на дружеството в ГР.П., УЛ. „К. П.” ......
Същото било получено от лице, подписало се като „Иванова”, което в хода на
производството не е индивидуализирано, нито е установена връзка с
представляващия дружеството или самото дружество.
В свидетелските си показания К.К.категорично отрича да
е получавал соченото по-горе съобщение, още по-малко да е получавал известие за
доставяне № ...../.......... година. Видно и от приложената по делото обратна
разписка за връчено съобщение / л.58 томІ/ положения подпис е несравним с
подписа на Кольо К., а вписания тест „ лично” не е написан от него. Положеният
почерк и подпис на инкриминирания документ не съвпадат и с тези на последващия
собственик на „К.-К.” ЕООД – обв.П.М., който в своите обяснения също отрича да
е получавал съобщението за доброволно изпълнение и въобще да е знаел за тези
задължения на дружеството. В материалите по изпълнителното дело № ..../...г. по
описа на АДВ-Пловдив липсват други писмени документи, удостоверяващи, че
управителят на дружеството към този момент – М. е бил уведомен за протичащото
изпълнително производство и изпълнителните титули по същото. В този смисъл на
същия не може да бъде вменено знание за възникналите публични задължения на „К.-К.”
ЕООД Пловдив по СД по ЗДДС № ..../...........с декларирано задължение за
внасяне 3 877,45лв., СД по ЗДДС № .../.... година – с декларирано
задължение за внасяне 2 326,03лв. и СД по ЗДДС № ../....г. – с декларирано
задължение за внасяне 2 933,83 лв. и ГДД по чл.51 от ЗКПО ..../...........–
с декларирано задължение за внасяне 5 643,40лв. Едновременно с това
посочените изпълнителни титули са безспорни са станали изискуеми към датата на
подаването им. От този момент до образуването на настоящото наказателно
производство са изминали повече от 5 години, поради и което и на основание
чл.80 ал.1 т.4 от НК наказателното преследване за това деяние е погасено по
давност.
Междувременно на
20.09.2006г. в АДВ бил предаден ДРА № ....../.........г. от страна на
НАП-Пловдив. Разпореждане с № .../...г./....../.....г. за задължението по
горецитирания данъчно ревизионен акт било изпратено и на двата декларирани
адреса на дружеството в ГР.П., като първото се върнало с надпис „Получателят се
е преместил на друг адрес- ГР.П., ул.”Р. П.”
№..., а второто се върнало с надпис „Получателят е непознат на посочения
адрес”. Същото разпореждане било изпратено и на домашния адрес на
представляващия дружеството П.Ц.М. ***. Същото било получено лично от М. на
02.05.2007 година. На обв.М. била наложена и мярка по чл.75 т.5 от ЗБДС.
Въпреки уведомяването и знанието за наличните публични задължения на
дружеството, постъпления по тях по образуването в АДВ, РД-Пловдив изпълнително
дело не постъпили. Едновременно с това към инкриминирания период дружеството не
е разполагало с движимо и недвижимо имущество, а оттам и с достатъчно
бързоликвидни активи, с които да покрие пасивите си.
Съгласно приложената справка от ПОС, няма заведени
дела за обявяване в несъстоятелност на „К.-К.” ЕООД Пловдив, като видно от
приложеното удостоверение за актуално състояние дружеството е действащо.
Горната фактическа обстановка се
установява по един безспорен и категоричен начин от свидетелските показания, както
и от всички събрани по делото писмени доказателства.
Настоящата инстанция намира , че обв.М.
следва да бъде признат за виновен в извършването на деянието , инкриминирано в
текста на чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2007г. в ГР.П. , като управляващ и
представляващ търговско дружество –„К.-К.” ЕООД ГР.П. в 15-дневен срок от
спиране на плащанията по публично парично задължение по ДРА № ../.........година
на ТДД Пловдив, връчено на 02.05.2007г., не е поискал от съда – Пловдивски
окръжен съд да открие производство по несъстоятелност.
Съдът е на становище, че действително са налице
основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
реализирането на административнонаказателна такава, тъй като за престъплението
по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК предвиденото наказание е „лишаване от
свобода” до 3 години или глоба до 5000 лева, М. не е осъждан и друг път спрямо
него не е прилагана разпоредбата на чл.78 А от НК, а и от деянието няма
настъпили съставомерни имуществени вреди.
Най-справедливо
би било размерът на глобата да бъде ориентиран към минимума , предвиден в текста на чл. 78а
от НК , а именно 500лв. , предвид добрите му характеристични данни ,
съдействието от негова страна при разкриването на престъплението, съжалението
за случилото се и разкаянието. С налагането на такова административно наказание
, а и в конкретизирания размер от 500лв. биха се постигнали целите на
генералната и специална превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца ,
както и възпиращото въздействие върху останалите членове на обществото.
Предвид изложените дотук съображения,
Съдът постанови и решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
Секретар: ТМ