Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен
състав в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана Колева и с
участието на прокурор Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВНОХД № 672 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда от 13.11.2019г. по НОХД 14257/2018 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 3 състав е признал подсъдимия Р.В.В. за виновен в това, че
на 24.08.2017г. около 22.10 часа в гр. София, на кръстовището на ул.
„Петлешков“ и ул. „Липранди“, пред заведение за бързо хранене „Пица макс“, при
превишаване на неизбежна отбрана от започнало противоправно нападение от
пострадалия – В.Г.над подсъдимия, чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта
на горната и долна челюст на лицето на В.Г., му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в увреждане на съзъбието на горната челюст, с избиване
на първи и втори горни леви зъби, както и първи и втори горни десни зъби,
реализирало медико-биологичен признак „избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето“ за период по-голям от тридесет дни,
съставляващо престъпление по чл. 132, ал.2, вр.
ал.1, т.2 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 305, ал. 5 от НПК и чл. 78а от НК го е
освободил от наказателната отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева.
Със
същата присъда подсъдимият Р.В.В. е признат за невиновен за това, че на
24.08.2017 г., около 22.10 часа в град София на кръстовището на ул. „Петлешков“
и ул. „Липранди“, пред заведение за бързо хранене „Пица макс“, чрез нанасяне на
два удара с десен юмрук в областта на горната и долната челюст на лицето В.Г.му
е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на съзъбието на
горната челюст, с избиване на първи и втори горни леви зъби и първи и втори
горни десни зъби, реализирало медико-биологичен признак „избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето“ за период по-голям от тридесет дни,
съставляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и на основание
чл. 304 от НПК го е оправдал в
извършване на посоченото престъпление.
По
въззивна жалба на защитник на подсъдимия е образувано ВНОХД 672/2020 г. по
описа на СГС – НО, ІX въззивен състав, с което е атакувана
постановената присъда на СРС с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В
защитната теза се навеждат твърдения за липса на превишаване на пределите на
неизбежна отбрана, тъй като проявената ответна реакция на подсъдимия
съответствала на характера и степента на нападението на пострадалия. Защитникът
на Р.В. излага доводи във връзка с обстоятелствата по нападението, че
пострадалият е бил в алкохолно опиянение, действал е внезапно, в тъмната част
на денонощието, нападнал е подсъдимият в гръб, което в своята съвкупност
обосновавало, че действията на В. са изцяло защитна реакция, която съответства
на физическите възможности на двете лица.
С
жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В
хода на съдебните прения пред въззивна инстанция защитникът на Р.В. навежда
твърдения в посока на изложените във въззивната жалба, както и такива, свързани
с недобро дентално здраве на пострадалия и добри характеристични данни на
подсъдимия – Р.В..
Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд, намира че подадената жалба е
неоснователна. Посочва, че деянието
е доказано по безспорен и категоричен начин както от обективна, така и от
субективна страна и наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние, с оглед на
това и присъдата на СРС се явява правилна, законосъобразна и обоснована.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционнота присъда е постановена при сравнително изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите към присъдата.
Въззивният съдебен състав възприема част
от установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното: На 24.08.2017 г. подсъдимият Р.В. бил на
работа нощна смяна в заведение за бързо хранене „Пица макс“, което се намирало
в град София, на
кръстовището на ул. „Петлешков“ и ул. „Липранди“. В периода около 22:00 часа на въпросния ден нямало много клиенти пред
заведението за бързо хранене. Подсъдимият бил на работа и при него била и
редовна клиентка на процесното заведение за бързо хранене – св. Б.Г., която
вече била снабдена с нейната поръчка и била останала при подсъдимия, за да си говорят.
В този часови диапазон пред заведението „Пица макс“ пристигнал клиент – В.Г.,
който поискал да си закупи пица на парче, като направил своята поръчка, платил
за нея и получил парчето пица. След като получил пицата започнал да търси
чеснов сос на рафта, на който обикновено били изложени сосовете, но тъй като не
намерил такъв, си поискал от подсъдимия. Подсъдимият В. отговорил на клиента,
че чесновият сос е свършил, като В.Г.започнал да настоява да получи чесновия
сос или подсъдимият В. да му върне обратно парите за парчето пица. Подсъдимият
отказал да върне обратно парите на В.Г., тъй като вече последният е пипал
храната, след което между двамата възникнали словесни пререкания. Последвало
влизане в заведението за бързо хранене от страна на св. Г., като заведението не
било пригодено за допускане на клиенти в него и съответно било забранено,
поради което Р.В. избутал В.Г.в областта на гърдите извън обекта и тъй като
последният бил употребил известно количество алкохол не могъл да запази
равновесие и паднал на земята по гръб на тротоара, удряйки си гърба на едно от
ограничителните колчета, които се намирали в близост до обекта. Като видял, че В.Г.е
паднал на земята подсъдимият излязъл да помогне на последния да се изправи.
След като свидетелят се изправил и подсъдимият се обърнал с гръб към него в
посока да се върне обратно на работното си място, В.Г.скочил на гърба на
подсъдимия, като главата на пострадалия била разположена над дясното рамо на
подсъдимия. Последният започнал да си движи раменете, за да се освободи от
пострадалия, но тъй като не успял да се отскубне го ударил с дясната си ръка по
лицето, след което В.Г.се пуснал и паднал на земята. Междувременно Р.В. подал
сигнал до охранителната компания „СОТ 161“ посредством наличния паник бутон в
хранителното заведение. Ударът, който подсъдимият нанесъл на пострадалия,
засегнал областта на горната и долната устна на последния и вследствие на него В.Г.загубил
първи и втори горни леви зъби, както и първи и
втори горни десни зъби, които паднали на тротоара. Очевидци се започнали да
упрекват подсъдимия за случилото се, като след това пристигнали и служителите
на „СОТ 161“ - свидетелите Ф.П.и М.В..
По времето, когато служителите на охранителната фирма пристигнали е била налице
суматоха от хора покрай заведението за бързо хранене, но конфликтът между
пострадалия и подсъдимия бил приключил. На място те възприели св. Г., чиито
устни били в кръв. Екипът на СОТ подал сигнал до оперативния център, които от
своя страна подали сигнал на телефон 112 и изискали съдействия от страна на
полицията. Междувременно установили от Р.В., че между него и пострадалия
възникнал скандал. Малко по-късно около 22.30 на мястото пристигнали и полицейските служители от 05 РУ –
СДВР – Н.М. Н.и Н.Н. Н., които установили самоличността на пострадалия – В.Г.,
който им казал, че продавачът от заведението за бързо хранене му е сцепил
устната и му е избил зъбите. Р.В. заявил пред полицейските служители, че ударил
два пъти пострадалия, тъй като преди това между тях имало скандал във връзка с
обслужването. Същевременно на място пристигнал екип на Спешна помощ, с който
пострадалият бил транспортиран до болница „ИСУЛ“. Междувременно полицейските
служители придружили подсъдимия В. към 05 РУ - СДВР, той бил задържан за 24
часа, след което бил освободен. На следващия ден било извършено
процесуално-следствено действие разпознаване на лица и предмети, при което
пострадалият посочил лицето Р.В. за извършител на посегателството срещу него. На 25.08.2017 г. В.Г.посетил Клиниката по
съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и след извършен
медицински преглед се установили следните травматични увреждания: контузии на двете устни – разкъсно - контузна рана, оток и
кръвонасядане на горната устна, оток, кръвонасядане и повърхностни разкъсвания
на лигавицата на долната устна, избиване на първи и втори горни леви и първи и
втори горни десни зъби, които травми са получени при действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат причинени по начина, по който пострадалият описва –
удари с юмруци. Посочените увреждания са реализирали медико-биологичният
признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето за
период по-голям от 30 дни.
За да постанови обжалваната присъда,
решаващият съд е приобщил събраните на
досъдебното производство писмени доказателства. При постановяване на съдебния
акт първостепенният съд е обсъдил задълбочено събраните пред него и на
досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и способи за доказаване: обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Б.С. – Г. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК/, И.П., В.Г., Н.М. Н./показанията
на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Ф.П., М.В., Н.П. Н./показанията на свидетеля, дадени пред
орган в досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/,
уведомително писмо от СОТ ЕООД с вх № 1023299/02.04.2019
г., вх. № 1038205/04.06.2019 г., вх. № 1066196/17.10.2019
г., ведно с приложенията към него / л. 74, л.
95, л. 103-104 от съдебно производство/, уведомително
писмо от дентална практика „К. - ИППДП“ ЕООД с вх. № 1024143/05.04.2019 г. /л. 75 от
съдебно производство/, заповед № 45 от 06.11.2014 г. /л. 26 от съдебно производство/,
протокол за обиск на лице от 24.08.2017 г. /л.5
от ДП/, лист за преглед на пациент № 044879 /л. 14 от ДП/, протокол
за разпознаване на лица от 25.08.2017 г. /л.
17 – 18 от ДП/, справка съдимост /л. 43-44
от ДП/, характеристика на Р.В. /л.
47 от ДП/, справка за лице – установен извършител на престъпление /л. 20/, справка
за лице – АИС „Български документи за самоличност“ /л.
46/, заключение на вещо лице по изготвената съдебномедицинска
експертиза за
/ л. 13 от ДП/,
заключението на вещите лица по изготвената и приобщена по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалия В.Г./л. 22 – 28 от ДП/,
заключението на вещите лица по изготвената и приобщена по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Р.В. /л. 30 – 34 от ДП/,
заключение на вещо лице по
изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза за / л. 120 - 126 от съдебно производство/.
Основен
и ключов свидетел за процесния случай се явява свидетелката Б.С. – Г., която е
разпитана по време на съдебното производство пред първа инстанция и в
досъдебното производство. Същата в съдебното заседание заявява, че е редовен
клиент на заведението за бързо хранене, спомня си за процесния случай. Излага
твърдения, че конфликтът е възникнал по
повод липса на чеснов сос, дава информация за конкретни реплики, които са си
разменили подсъдимият и пострадалият. В показанията си описва с подробности
разразилия се сблъсък между В. и Г., като твърди, че пострадалият е тръгнал да
влиза в заведението за бързо хранене и след като подсъдимият го е помолил да
напусне обекта, която молба не е изпълнена, последният е избутал В.Г.извън
заведението и пострадалият паднал на тротоара. После подсъдимият излязъл извън
работното си място и помолил пострадалият да си тръгне, след което се обърнал с
гръб, за да се върне на работното си място, в този момент В.Г.скочил на
раменете на В. и започнал да го налага в гръб. В съдебно заседание свидетелката
казва, че не е видяла В. да е удрял пострадалия. Поради това и първостепенният
съд е приобщил на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК нейните показания, дадени в
хода на досъдебното производство. Настоящата инстанция кредитира отчасти показанията на свидетелката
относно повода за възникналия конфликт между лицата, информацията, дадена във
връзка с подсъдимия, подробностите, свързани с разположението на заведението за
бързо хранене, също така времевия период относно действията, осъществили се след
разразилия се конфликт. Що се отнася до твърдението на свидетелката Г., че не е
видяла преки удари, намира последните за неверни и противоречащи на
показанията, дадени от нея в хода на досъдебното производство, с оглед на което
в тази част кредитира показанията на свидетелката, дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като те съответстват на останалия доказателствен материал. В
тази връзка въззивният съд открива предпоставки за заинтересованост от страна
на свидетелката, тъй като същата съобщава на досъдебно производство за известен
конфликт между нея и пострадалия, както и от показанията й става ясно, че с
подсъдимия са си говорили нееднократно и може да се заключи, че поддържат приятелски отношения.
По
време на провелото се съдебно следствие пред първа инстанция е разпитан и
пострадалият – В.Г.. Същият излага информация, свързана с мястото и времето на инкриминираното деяние,
това че е употребил алкохол, разразилия се конфликт между него и подсъдимия,
разменените реплики между тях, както и това, че свидетел на спора между тях е
била жена, която се е намирала в непосредствена близост до заведението за бързо
хранене. Твърди, че е възможно да е провокирал подсъдимия с конкретно отправена
реплика срещу него, но категорично отрича да му е посягал, както и това, че не
е влизал в заведението. По – нататък в показанията си пострадалият Г. излага информация относно събитията
след полученото увреждане, както и сведения във връзка с травмата и сведения за
денталното си здраве. Съобщава, че е ходил веднъж на зъболекар след инцидента с
цел да се консултира относно възстановяване на липсващите зъби и изграждане на
протези. Въззивният съд счита, че показанията на пострадалия следва да бъдат
кредитирани в частта, свързана с дата, място на процесния случай, както и
уврежданията, които е получил. В останалата част относно конкретния удар и това
че той не е нападнал подсъдимия в гръб и не е влизал в заведението, счита
същите за изолирани и неподкрепени от останалия събран доказателствен материал
и по-конкретно показанията, дадени от свидетелката Г., които дават информация
за опит от страна на пострадалия да
влезе в заведението за бързо хранене и последващо нападение в гръб на
подсъдимия.
Събрани
са още гласни доказателствени средства от полицейските
служители – Н.М. Н.и Н.П. Н.. Същите в съдебното заседание заявяват, че нямат
ясен спомен за процесния случай и единствените сведения, които дават във връзка
с него са свързани с идентификация на лицата, които са участвали в разразилия
се конфликт. Съдът намира
липсата на конкретни спомени за нормално обстоятелство предвид това, че
при осъществяване на служебните си компетенции полицаите извършват много
проверки и е напълно закономерно да не си спомнят за конкретен случай от своята
работа. С оглед на което първостепенния съд е приобщил по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК техните показания, дадени в хода
на досъдебното производство. От приобщените показания на полицейските служители
става ясно, че на 24.08.2017 г. са били изпратени по подаден сигнал на
процесното място, като са пристигнали са установили между кои лица е станал
конфликтът. Полицай Н.М. Н.излага информация, че подсъдимият му е казал, че е
ударил два пъти пострадалия, защото е избухнал скандал относно обслужването.
Излагат информация, че са отвели подсъдимия към 05 РУ - СДВР, а пострадалият е
бил откаран с линейка към лечебно заведение „ИСУЛ“. Показанията на свидетелите
в своята цялост са последователни, достоверни, кореспондират изцяло с
доказателствената съвкупност и като такива настоящата съдебна инстанция ги
кредитира изцяло. Същите възпроизвеждат личните си впечатления във връзка с
извършената проверка и съответстват на събраните писмени доказателства досежно
последователността на извършените действия.
Разпитани
са и служителите на охранителна фирма „СОТ 161“
- М.В. и Ф.П.. Последните дават показания, свързани с личните си възприятия,
когато са пристигнали пред процесното заведение за бързо хранене, съобщават за
суматоха пред заведението, както и това, че в съседство на процесния обект се
намира денонощно заведение, пред което се събират „пияници“. Дават информация
относно лицата участвали в конфликта, както и това, че пострадалото лице не се
е държало адекватно и е било видимо разстроено. Въззивният съд дава вяра на
посочените показания, тъй като свидетелите излагат информация за процесния
случай, която се установява и от останалия приобщен доказателствен материал. Свидетелят И.П. е бил колега на подсъдимия Р.В.
по времето на инкриминираното деяние. Свидетелят в съдебно заседание твърди, че
като служители в заведението за бързо хранене са имали изрична забрана да
допускат външни лица в обекта. Разказва, че знае за процесния случай от другия
негов колега, който му е разказал, че пострадалият е направил опит да влезе в
заведението за бързо хранене и техният колега Р. го е ударил с цел да се
защити. Излага информация, че една седмица след инцидента подсъдимият му е
казал, че ще напусне работа, тъй като се чувства застрашен, но не може да каже
от евентуален побой, организиран от пострадалия и неговата компания. Настоящата
инстанция дава вяра на дадените показания от страна на свидетеля П., счита
същите за достоверни и кореспондиращи си с останалите доказателства.
В
хода на съдебното следствие е дал обяснения и подсъдимият. Р.В. излага
твърдения, свързани с началото на разразилия се конфликт между него и
пострадалото лице, както и твърдения, свързани с предприетото нападение от
страна на пострадалия и последвалия удар. Дава сведения, че пострадалият е
конфликтна личност и заедно с други негови познати се събират често пред
заведението за бързо хранене и са употребявали завидно количество алкохол. Подсъдимият твърди, че не може да си спомни
дали ръката му е била изправена или свита в юмрук и как точно е причинил
съответната травма на пострадалия. Излага доводи, че е семеен човек и се е
притеснявал за семейството си. Споменава, че преди време е имал проблеми със
закона. Настоящата инстанция намира, че при анализа на обясненията на
подсъдимия те следва да бъдат много добре съпоставени с останалия
доказателствен материал, тъй като обясненията на подсъдимия в наказателното
производство имат двойнствен характер и често биват използвани като защитна
функция с цел изграждане на защитна версия. Съпоставени с приобщената
доказателствена маса обясненията на подсъдимия не се намират в противоречие с
нея. В по-голямата си част си кореспондират с нея и я допълват логически. Посочените
обяснения влизат в колизия единствено с показанията, дадени от пострадалия
относно това дали В.Г.е направил опит да влезе в обекта и дали последният е
скочил на гърба на подсъдимия, както и относно механизма на последвалия удар. Настоящата
инстанция счита, че следва да даде вяра на обясненията на подсъдимия, въпреки
че с оглед на оскъдната доказателствена маса, касаеща конкретно механизма на
удара и извършеното нападение от страна на В.Г.не може да се заключи с
абсолютна достоверност, че изложеното като обяснения от страна на подсъдимия
съответства на обективната истина. В този ред на мисли подкрепящи обясненията
на подсъдимия са и обсъдените вече показания на свидетелката Г..
Настоящата
инстанция се присъединява към първостепенния съд относно кредитирането на
писмените доказателства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се
от останалия доказателствен материал по процесния случай.
По
отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по
делото справка за съдимост, от която изведе данни за настъпили реабилитация по
право, с оглед на което към датата на извършване на престъплението 24.08.2017 г., обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
Правилно
районният съд е дал вяра и на заключението на изготвените по делото съдебно-психиатрични и психологични
експертизи на подсъдимия Р.В. и пострадалия В.Г.. Същите са изготвени обективно
и компетентно и няма причина да не бъдат кредитирани от съда. В
хода на наказателното производство са изготвени и две съдебномедицински
експертизи на пострадалото лице – В.Г.. Като от тях с оглед на локализацията на
травмите става ясно, че става въпрос за силен директен удар с твърд тъп предмет
и те добре отговарят да са получени при удар с ръка. Според становището на
вещото лице е възможно ударът да е причинен с обратната страна на ръката,
докато пострадалият е върху гърба на подсъдимия, като ръката е била свита в
юмрук, тъй като сгъването на ръката се ръководи от по-силни мускули, но не може
да се установи с категоричност дали ръката е била свита или изправена. Настоящата
инстанция кредитира изготвената от вещото лице експертизи като правилни и
обосновани, а и неоспорени от страните.
Направено
е възражение във въззивната жалба относно изводите на първостепенния съд за
превишаване пределите на неизбежна отбрана, като се излагат твърдения, че след
като се е хвърлил на гърба на подсъдимия пострадалият е започнал да го удря, като
след това в израз на защитна реакция подсъдимият го е ударил с
обратна част на ръката си. Настоящата инстанция намира направеното възражение за неоснователно,
правилно първостепенният съд е отсъдил, че в конкретния случай има превишаване
на пределите на неизбежна отбрана. Некоректни са твърденията на защитата, че
пострадалият след като се е хвърлил на врата на подсъдимия е започнал да го
удря - такива твърдения не са установени от доказателствата, които са приобщени
по делото. Нещо повече - нито свидетелката Г., която твърди, че пострадалият е
скочил на гърба на В., нито самият подсъдим в своите обяснения дават
информация, че В.Г.е отправял удари по тялото на подсъдимия. За да се приеме,
че конкретният инцидент се е осъществил в условията на неизбежна отбрана и дали
е налице превишаване на същата, следва да се установи конкретно противоправно
нападение, както и да се обсъди задълбочено въпроса за съответствието на
защитата спрямо нападението. Това съответствие предполага изследване не само на
средствата, които нападателят и защитаващият са използвали, в конкретния случай
става въпрос за нанесен удар с неустановена част от дясната ръка на подсъдимия,
както и на броя удари, възможността те да бъдат нанесени, както и на механизмът
на причинното увреждане. В процесния случай съгласно събраният доказателствен
материал и установената фактическа обстановка
може да се направи извод, че става въпрос за един нанесен удар от страна
на подсъдимия, който съгласно заключението на вещото лице е бил директен със
сравнително силен интензитет, който е причинил медико-биологичният признак
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето и която травма
съставлява средна телесна повреда. Както вече съдът обсъди, няма данни за
ответен удар от страна на пострадалия или по-рано нанесен такъв, нито има
доказателства за наличието на някакви травми, синини или изобщо някакво
отражение върху телесния интегритет на подсъдимия, които да са му причинени от
страна на пострадалия. В открито съдебно заседание защитникът на Р.В. прави
изводи, че причината за избиването на зъбите на пострадалия е свързано с
наличието на парадонтоза - това твърдение е неоснователно, тъй като в експертното
си мнение вещото лице е категорично, че ако е имало наличие на парадонтоза, при
извършения преглед на пострадалия това обстоятелство би било описано, тъй като
това би довело до съвсем различно характеризиране на травмите.
Само
за пълнота на изложението и съгласно правото и задължението на въззивния съд да
провери наложената присъда в нейната цялост, като съблюдава забраната за reformation
in pejus, която препятства намесата на съда,
когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимия, когато липсва съответен протест или жалба, настоящата
инстанция счита, че не е изяснен по категоричен начин механизмът на нанесеното
увреждане. Контролиращият съд счита, че е следвало да се извършат допълнителни
процесуално-следствени действия още по време на досъдебното производство с цел
да се изясни по категоричен начин действията на подсъдимия, както
и обстоятелствата около нападението в гръб, извършено от пострадалия, за да
може да се квалифицира по начин, съответстващ на обективна истина извършеното
деяние на подсъдимия. С оглед на наличния събран доказателствен материал обаче
съдът намира изводите на първостепенния съд за превишаване на пределите на
неизбежна отбрана за основатeлни и се
присъединява към тях, като споделя правната оценка, която Софийският районен
съд е дал на поведението на подсъдимия Р.В., квалифицирайки го като деяние,
извършено при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, с което е причинена
средна телесна повреда. Въпреки че настоящата инстанция е и инстанция, в чиито
правомощия е вменено събиране на доказателства при преценка за неизяснена
фактология, то липсата на съответен протест за осъждане на В. по първоначално
внесеното обвинение, обезсмисля извършване на съдопроизводствени действия, дори
и при тях да би било установено, че фактите сочат на деяние, субсумирано от
състава на чл. 129, ал.2 НК, а не на чл. 132, ал.2 НК.
С тези уточнения въззивинят съд приема,
че Р.В. е осъществил с действията си обективните и субективните признаци на
състава на престъплението по чл. 132, ал.2
във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК. От
обективна страна се установява, че на 24.08.2017 г., около 22.10 часа, в град
София, на кръстовището на ул. „Петлешков“ и ул. „Липранди“, пред заведението за
бързо хранене „Пица макс“, при превишаване на пределите на неизбежна отбрана от
започнало противоправно поведение от страна на пострадалия – В.Г.срещу
подсъдимия – Р.В., чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на горната и
долната челюст на лицето на В.Г., му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в увреждане на съзъбието на горната челюст с избиване на първи и
втори горни десни зъби и първи и втори горни леви зъби, реализирало
медико-биологичния признак на „избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето“ за период по голям от тридесет дни. От обективна страна без всякакво
съмнение се установява датата, времето и мястото на извършеното деяние, както и
авторството му, всички тези обективни признаци на деянието се установяват
безусловно от събрания доказателствен материал в това число – обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателства, приобщени по
делото.
По безспорен начин се установи и вида и
характера на получените травми и увреждания от страна на В.Г., които
осъществяват признаците на средна телесна повреда, като е изяснена и
причинно-следствената връзка между действието – нанесения удар и резултата -избиването
на зъбите на пострадалия.
Установи се от събрания доказателствен
материал и че подсъдимият е действал в условия на отбрана, тъй като
пострадалият го е нападнал в гръб и се е задържал върху тялото на подсъдимия с
ръце около шията на последния. Нападението е поставило в опасност здравето на Р.В.
и той с цел да се освободи от захвата на пострадалия му е нанесъл процесния
удар, като с оглед уврежданията, причинени на здравето на В.Г., подсъдимият е
превишил пределите на неизбежна отбрана, удряйки със сила пострадалия. Деянието
е съставомерно и от субективна страна – извършено е виновно под форма на вината
евентуален умисъл. При установяване на субективната страна на деянието контролиращата
инстанция изходи от констатираните обективни дадености, като отчете
обстоятелството, че по принцип при телесните увреждания умисълът се
характеризира с неконкретизирано съдържание поради сложността на биологичните и
физиологични процеси, протичащи в човешкото тяло следствие на външни фактори.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – нанасяне на
силен удар в лицето на пострадалия, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, а именно че въздействието върху пострадалия е такова, че би довело
до причиняване на разнообразни увреждания и е допускал настъпването на
уврежданията. Въззивният състав преценява, че
първостепенният съд правилно е приложил чл. 78а от НК, тъй като са налице
предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание. Настоящата инстанция счита, че при
определяне на размера на глобата районният съд е спазил изискванията на закона,
като правилно е определил размера й.
Поради
това настоящият съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, поради което и на основание чл. 334, т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.11.2019г. по НОХД № 14257/2018г.
по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 3 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.