О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.07.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                         Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 348 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. – Д., пълномощник на „Орион – 10 Стефанка Костянова“  ЕТ, със седалище *********  против определение № 1106/20.04.2018г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 5846/2017г. по описа на същия съд, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №3891/16.11.2017г.

         Посочва се, че на 13.03.2018 год. на жалбоподателя е било връчено съобщение с указание да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането. Същият е предявил такъв на 12.04.2018 год. и затова обстоятелство страната прилага с настоящата жалба доказателства, а именно обратна разписка и системен бон. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

         По делото не е депозиран отговор на частната жалба от противната страна „Здролес Транс“ ЕООД с. Самуилово, общ. Сливен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Било образувано ч.гр.д.5846/2017 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3891/16.11.2017 г. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, на осн.чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК: съдът се разпоредил като указал на заявителя,че може да предяви иск относно вземанията си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Същият изрично бил предупреден, че ако в указания срок не представи доказателства,че е предявил иска, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Разпореждането на съда било връчено на жалбоподателя на 13.03.2018 год. и до 20.04.2018 год., когато било постановено обжалваното определение страната не представила доказателства за депозиране на искова молба за установяване на вземането си. Такива доказателства са представени пред настоящата инстанция от системен бон на „Български пощи“ е видно, че на 12.04.2018 год. е била изпратена пратка до РС – Сливен.

На 20.04.2018 год.  било постановено обжалваното определение № 1106 по ч.гр.дело № 5846/2017 год. на СлРС. С него съдът приел, че в указания на заявителя срок същият не е представил доказателства за предявяване на иск, поради което обезсилили издадената заповед з0а изпълнение по чл. 410 от ГПК и прекратил производството по делото.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 02.05.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 04.05.2018г. (п.к.) в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал. 5 от ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иск в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист издаден по чл. 418 от ГПК. В случая на заявителя е било указано, че следва освен да предяви иск за установяване на вземането си, да представи и доказателства пред заповедния съд, че е извършил това в срок. Изрично било указано, че доказателствата следва да бъдат представени в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщението било получено от страната на 13.03.2018 год. и освен да предяви иск за вземането си, тя е следвала да представи пред РС –Сливен доказателства за предявяването на този иск. Няма спор, че такива не са били представени пред районния съд, а едва пред настоящата инстанция. Районният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 415 ал. 5 от ГПК и е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на от адв. К. – Д., пълномощник на „Орион – 10 Стефанка Костянова“  ЕТ, със седалище *********  против определение № 1106/20.04.2018г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 5846/2017г. по описа на същия съд, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: