Решение по дело №147/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от Е. Р. Т., [ЕГН], [населено място], [улица][адрес], чрез адв.Д. М. от АК-*, против Заповед №79/20.03.2025г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие", с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на заеманата длъжност "старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат" в Областна дирекция на Държавен фонд"Земеделие" гр.Ямбол поради съкращаване на длъжността. Посочва се, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. За да издаде заповедта за уволнение, административният орган се е позовал на съкращаване на длъжността, без да са посочени фактическите причини, довели до това съкращаване. При извършване на съкращаване на длъжността, органът по назначението не е спазил процедурата, разписана в "Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ "Земеделие", утвърдена от изпълнителния директор в отдел "Регионален технически инспекторат" на Областна дирекция гр. Ямбол, като реално намаление на работата не е налице, както не е налице и реално съкращаване на длъжността. Нарушени са принципите регламентирани в чл. 6 и чл. 4 от АПК. Иска се заповедта да бъде отменена като се присъдят и направените разноски в производството.

В съдебно заседание, жалбоподателят Е. Р. Т. се представлява от адв.Д. М. от АК-*.

Ответната страна, Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие", се представлява от главен юрисконсулт Д. Б..

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Подадена е на 24.03.2025 г., т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна – адресат на акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно при наличие на правен интерес от оспорване.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед №79/20.03.2025г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие", с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Е. Р. Т. на заеманата длъжност "старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат" в Областна дирекция на Държавен фонд"Земеделие" гр.Ямбол поради съкращаване на длъжността. Е. Р. Т. е заемала длъжността от 01.08.2012г., видно от Заповед №1473 от 31.07.2012г., с която е била назначена за държавен служител.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.10, т.9 от Устройствения правилник на Държавен фонд“Земеделие“, Изпълнителният директор на фонда упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение, в администрацията на фонда.

В конкретния случай Изпълнителният директор на фонда е упражнил правомощието си и по чл.10, т.8 от Устройствения правилник на Държавен фонд“Земеделие“, съгласно която разпоредба утвърждава структурата на административните звена и длъжностните и поименните разписания.Това е сторено със Заповед №03-РД/895/20.03.2-25г., с която е утвърдил длъжностно разписание на администрацията на Областна дирекция на Държавен фонд“Земеделие“ град Ямбол, видно от приложение №1 към заповедта, в отдел „Регионален технически инспекторат“ са предвидени 29 щатни бройки за длъжността „старши експерт“ за заемане по служебно правоотношение.

За да издаде оспорения акт, органът по назначаване е приел, че са налице основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Предходното щатно разписание, утвърдено със Заповед № 03-РД/1/02.01.2025г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“ е предвиждало в Областна дирекция Ямбол, отдел „Регионален технически инспекторат 30 щатни бройки за длъжността „старши експерт“ за заемане по служебно правоотношение.С докладна записка от главния секретар на ДФ“Земеделие“ до Изпълнителния директор на фонда с вх.№03-0416/1313/19.03.2025г. е предложена промяна – една щатна бройка за длъжността „старши експерт“ в отдел „Регионален технически инспекторат“ в Областна дирекция Ямбол да бъде прехвърлена в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ и трансформиране в длъжност „старши юрисконсулт“.С утвърденото щатно разписание от 20.03.2025г. промяната е отразена като длъжността „старши юрисконсулт“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ е предвидена, съответно и длъжностите „старши експерт“ в отдел „Регионален технически инспекторат“ в Областна дирекция Ямбол са намалели от 30 на 29 щатни бройки.Същевременно това не би следвало да се отрази на заеманата от Е. Р. Т. длъжност. Видно от представеното поименно щатно разписание към 20.03.2025г.(л.30-31 от делото), налице са 30 щатни бройки в отдел „Регионален технически инспекторат за длъжността „старши експерт“, 3 от тях незаети, но жалбоподателят Е. Р. Т. не фигурира в поименното разписание.С назначената по делото съдебна експертиза се установи, че:

1.за периода 20.03.2024 г. – 30.03.2025 г., е прекратено служебното правоотношение с двама служители от отдел „Регионален технически инспекторат“ при Областна дирекция - Ямбол:Т. Р. К., длъжност „старши експерт“ - 03.06.2024 г. - напуснал по взаимно съгласие;Е. Р. Т., длъжност „старши експерт“ - 20.03.2025 г. - съкратена;назначен е един служител в отдел „Регионален технически инспекторат“ при Областна дирекция - Ямбол:Д. Г. Д., длъжност „старши експерт“ - 29.07.2024 г.;

2.към датата на издаване на процесната Заповед № 79/20.03.2025 г. за уволнение има свободни 3 / три / щатни бройки на длъжност „старши експерт" в посочения отдел / РТИ/;

3.През анализирания период 20.03.2024 г. - 30.03.2025 г. на служителите от отдел „Регионален технически инспекторат" при ОД - Ямбол на ДФ"Земеделие", на длъжност „старши експерт“, няма наложени дисциплинарни наказания или награди. Е. Р. Т. е получила годишна оценка „изключително изпълнение“, която означава, че служителят е преизпълнил всички цели от индивидуалния си работен план.

В случая само формално са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – броят на щатните бройки за длъжността „старши експерт“ за заемане по служебно правоотношение в отдел „Регионален технически инспекторат“ на ОД на ДФ“Земеделие“-Ямбол е намален от 30 на 29, като е извършена трансформация на 1 бройка за длъжността „старши юрисконсулт“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, но няма доказателства за това, че е трансформирана именно тази, заемана от жалбоподателя. Нито в докладната записка на главния секретар, нито в заповедта на Изпълнителния директор на фонда е посочено, че се трансформира заета щатна бройка, за да е налице основание за уволнение на служителя поради съкращаване на длъжността.Още повече, че в структурата на областната дирекция е имало незаети бройки за същата длъжност. Ако действително се целеше оптимизиране на администрацията, би следвало да бъдат съкратени именно свободните, незаети и по предишното щатно разписание, длъжности. От изложеното следва, че трансформацията на длъжностите описана по-горе, извършена от органа по назначаване, макар сторена в рамките на неговата оперативната самостоятелност, не цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесната дирекция, а освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност. Това означава, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение на Е. Р. Т. засяга нейни права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което така постановената заповед е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на органа по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин, предвидено в чл. 6, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при необходимост от реорганизация свързана с намаляване на щата за длъжността „старши експерт” в РТИ, да се извърши преценка, като се вземе предвид обстоятелството, че се запазва цялостната дейност на звеното, от една страна, а от друга са останали незаети щатните позиции, които следва да се заемат от служители, които реално са изпълнявали присъщите на длъжността функции. В настоящия спор този разумен подход не е възприет от органа по назначаването, тъй като след датата на съкращението са останали вакантни позиции за същата длъжност. С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към съкращаване и трансформация на реално заемана длъжност за сметка на оставащи вакантни длъжности на същата позиция.Изложеното мотивира съда да приеме, че оспорената заповед е типичен пример за превратно упражняване на власт и несъответствие с целта на закона.Предвид това обжалваната заповед следва да се отмени.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя, сторени общ в размер 1310(хиляда триста и десет) лева, от които 10 лв. държавна такса, 300лв. депозит за вещо лице и 1000лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №79/20.03.2025г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие", с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Р. Т., [ЕГН], на заеманата длъжност "старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат" в Областна дирекция на Държавен фонд"Земеделие" гр.Ямбол.

ОСЪЖДА Държавен фонд"Земеделие", гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, да заплати на Е. Р. Т., [ЕГН], [населено място], [улица][адрес], разноски по делото в размер 1310(хиляда триста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.