О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260374 17.12.2020
г. ***СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на седемнадесети декември 2020 г.,
в закрито съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Пламен
Златев
частно гражданско дело № 3396 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на осн. чл.274- 278 от ГПК във връзка с чл. 417 и чл.418 от ГПК.
Настоящото
въззивно дело е образувано въз основа на постъпила частна жалба от заявителя “Ф.Б.”- ЕАД,
***против Разпореждане от 10.11.2020 г., поставено по ч.гр.д.№ 692/2020г. по описа на РС- Чирпан, с което е отхвърлено
заявлението му против солидарните длъжници СД“Е.С-И,С. и с.”- ***, с адрес: ***със законен представител С.С.за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Частният жалбоподател излага
подробни фактически и правни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционния акт, и моли настоящия въззивен съд да го отмени и да задължи
заповедния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията
в частната жалба, данните по първоинстанционното дело и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намери за установено следното :
Първоинстанционното производство е образувано по
заявление по чл. 417
от ГПК от заявителя “Ф.Б.”- ЕАД
, ***, ***срещу СД “Е.С-И,С. и с.”, Я.И., С.С.и Д.И. в
качеството на длъжници с адрес в ***за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата в размер на 75 958, 92 лв.,
от които 47 737, 60 лв. е главницата, а 28 221,32 лв. е договорната
неустойка. Вземането произтича от нотариално заверен договор за
покупко-продажба на химически тор от 21.07.2019г., като продавачът се е
задължил да достави заявеното количество тор, а купувачът да извърши плащане на
цялата продажна стойност в срок до 31.07.2020г. В рамките на договорения срок
не са били предприети действия от страна на длъжника да погаси паричното си
задължение. Издадени са били фактури, които удостоверяват, че длъжникът е
извършил частични плащания на обща стойност 20 000 лв. С оглед на това,
заявителят претендира заплащане вземанията ведно със законна лихва от датата на
депозиране на самото заявление до окончателното изплащане на сумата и направените разноски в заповедното
производство.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление като е
приел,че не е налице редовен от външна страна документ,удостоверяващ правото на
принудително изпълнение в полза на заявителя и също така липсват предпоставките
за издаване на заповед за изпълнение за незабавно изпълнение по чл.417 и чл.418
от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Частната жалба е
подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което е процесуално допустима и по нея
въззивният съд следва да се произнесе по същество на направеното оплакване.
Разгледана по
същество жалбата се явява изцяло неоснователна. Разпоредбата на чл.418, ал.1 от ГПК за да бъде постановено от съда незабавно изпълнение и издаден изпълнителен
лист на първо място е необходимо вземането на кредитора да произтича от документ,
посочен в чл.417 от ГПК. В конкретния случай е представен договор за покупко-продажба
с нотариална заверка, но това не е достатъчно. Съгласно разпоредбата на чл.418,
ал.3 от ГПК когато според представения документ изискуемостта на вземането е в
зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпване на друго
обстоятелство,то изпълнението на задължението или настъпването на това обстоятелство
трябва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ, но
в конкретния случай не е представен такъв документ за да се уважи претенцията
на заявителя. Освен това, по същество документите по чл.417 от ГПК и изобщо
документите, от които произтичат задължения, няма как да се удостоверят
неизпълнението. По повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417, ал.1, т.3 от ГПК, заповедният РС дължи
проверкаь както по редовността на самото заявление- искане, така и за
редовността на документа, обосноваващ предявеното вземане и дали този документ
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Въззивната
проверка повтаря проверката, извършена от първоинстанционния съд по повод
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и се движи
в рамките на същите данни, а извън предмета на проверката на съда остават
действителните отношения между страните. В заповедното производство по чл.417 и
чл.418 от ГПК, както районният съд, така и въззивният съд извършва формална
проверка на съответния документ от външна страна и правят преценка за годността
му, въз основа на която да може да се удовлетвори искането на заявителя, но не
се разрешава правен спор, а се извършва формална преценка за годността на
предоставения документ.
По смисъла на
чл.418 ГПК , заявителят дължи документ, удостоверяващ просрочията от дата до
дата, а дали това просрочие отговаря на предвидените в договора дни, е в
дължимата от съда преценка за ликвидност и изискуемост на вземанията. Приложените
към заявлението документи не
отговарят на въведените в практиката изисквания за редовност. Поради
което и разпореждането, с което е изцяло
отказано издаването на заповед за незабавно
изпълнение,
следва да бъде потвърдено, със законните
последици.
Настоящото
въззивно съдебно определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
Ето защо водим
от горното и на осн. чл.274- 278 от ГПК във връзка с чл. 417 и чл.418 от ГПК,
въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.11.2020г. по ч.гр.д.№ 692/2020г. по описа на Районен съд- гр.Чирпан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :