Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-136 31.10.2019
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА
МАЙСКА-ИВАНОВА
секретар Калина Пенева,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1421 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.
ОСЪДЕН е
ответникът Д.К.К., ЕГН ********** да заплати ищеца К.Д.К., ЕГН **********
сумата от 4 230,00 (четири хиляди двеста и тридесет) лева за извършените
подобрения, представляваща съответната парична равностойност според дяла на
ответника от процесния имот, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, като Е
ОТХВЪРЛЕНА претенцията по сметки на
ищеца до пълния търсен размер, като неоснователна и недоказана.
ОСЪДЕН е ответникът Д.К.К., ЕГН ********** да заплати
ищеца К.Д.К., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер
на 100,00 (двадесет) лева.
ОСЪДЕН е ищецът К.Д.К.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС държавна такса в размер на 3 214,80
(три хиляди двеста и четиринадесет лв. и осемдесет ст.) лева.
ОСЪДЕН е
ответникът Д.К.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС държавна такса –
в размер на 1 240,80 (хиляда двеста и четиридесет лв. и осемдесет) лева.
Срещу решението в
частите, с които е извършена делбата, претенциите на ищеца по сметки са уважени
и са присъдени разноски, е постъпила въззивна
жалба от Д.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”П.”
№ **, чрез процесуален представител адв.Бастрев – с представено с въззивната
жалба пълномощно. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорена е допустимостта на
производството. Твърди се, че ищецът няма качеството на наследник и не е
съсобственик на процесния имот, а ответникът не е бил редовно уведомен за делото.
Твърди се, че завещанието, с което разполага жалбоподателя изключва правата на
ищеца в делбения имот, което обстоятелство следва да бъде взето предвид при
разрешаване на спора. Твърди се, че не ищецът, а жалбоподателят е живял
преимуществено в делбения имот до смъртта на общата наследодателка, поради
което е налице преимуществено право на възлагане на имота в негова полза.
Твърди се, че по приетото заключение пазарната стойност на имота е занижена, а
експертизата е необоснована. Заявено е оспорване на претенциите по сметки на
ищеца, като се твърди, че той не е извършил подобрения в делбения имот, а също-оценката
на тези подобрения от вещото лице е завишена и необоснована. Направено е искане
за отмяна на решението в обжалваните части, за възлагане на делбения имот на
жалбоподателя-ответник или за изнасянето му на публична продан и за цялостно
отхвърляне на претенциите по сметки на ищеца. Алтернативно е направено искане
за връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения. Направени са искания по доказателствата: за допускане на
повторна СТЕ за определяне на пазарната стойност на делбения имот и стойността
на имота след ремонта към 2013 год. Представени са писмени доказателства, за
които е поискано приемането им от въззивния съд.
В дадения срок е
постъпил отговор от насрещната
страна К.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Илиева.
Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията и исканията
на жалбоподателя. Направено е изложение на фактите относно призоваването на
ответника, като се твърди, че оплакванията му за нередовно призоваване по
делото са голословни и необосновани. Твърди се, че възраженията на
жалбоподателя за недопустимост на производството поради липсата на право на иск
на ищеца не могат да бъдат предмет на разглеждане във втората фаза на делбата.
За останалите възражения по жалбата се твърди, че както те, така и поисканите
доказателства са преклудирани. Изложени са подробни съображения за липсата на
предпоставки за събиране на доказателства от въззивния съд. Направено е искане
за оставяне на жалбата без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноските във въззивното производство.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на
съда, което подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното
решение Айтоският районен съд се е произнесъл за извършване на съдебна делба по
реда на чл.349 от ГПК и по претенции по сметки между съделителите по чл.346 от ГПК.
С определение №
ІІІ-1794 от 27.09.2019 год. по делото въззивният съд поради несъотносимост и
преклузия е оставил без уважение искането на въззивника за събиране на
доказателства в настоящото производство.
В открито съдебно
заседание страните поддържат изразените становища. Въззивникът чрез
процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемия поддържа направеното искане за
присъждане на разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
въззивна жалба, отговорът по нея и събраните по делото доказателства, намира
следното :
С влязло сила решение № 54/28.02.2019 год. по гр.дело № 478/2018 год. по описа на Айтоският районен
съд е допуснато
извършването на съдебна делба между съделителите: К.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б.,
ул.”П.” № ** ,
чрез пълномощник и съдебен адресат - адв.Т.Илиева от БАК и Д.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б.,
ул.”П.” № ** и настоящ адрес: с.Д., община А., на следния недвижим имот, находящ се в гр.Айтос, ул.
„Паркова" №10 , представляващ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ на етажа от 106 кв.м., ведно с прилежащите ½ (една втора)
идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място,
представляващо УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.Айтос, с площ от 467 кв.м.,
върху който е построен, при следните квоти: - ¾ (три четвърти) ид.ч. за
ищеца К.Д.К.
- ¼ (една четвърт) ид.ч. за ответника Д.К.К..
Съгласно изложеното
в решенито за допускането на делбата следва да се приеме, че е допусната делба
на наследствен имот от наследството на общия наследодател К. Я. К. поч. на
14.06.**** год. и от наследството на починалата след него негова с. М.Х.К. поч.
на 27.12.**** год.
Не може да бъде
споделено възражението на жалбоподателя относно неосигурено право на защита във
втората фаза на делбеното производство, тъй като за първото редовно проведено
заседание на районния съд на 11.06.2019 год. след допускане на делбата съделителят-ответник
е бил призован лично, което става ясно от приложения на л.135 от делото отрязък
от призовка.
В срока по чл.349,
ал.4 от ГПК съделителят-ищец е направил искане за възлагане на процесния имот
по чл.349, ал.2 от ГПК - твърди, че спрямо него е налице тази хипотеза за
възлагане.
В срока по чл.346
от ГПК съделителят-ищец е предявил срещу съделителя-ответник претенции по
сметки съгласно приложена по делото на л.137 е сл. молба, в която по пера са
описани твърдени от съделителя-ищец подобрения в съсобствения имот.
Съделителят-ищец твърди, че е извършвал подобрения и дейности в процесния имот,
довели до увеличаване на стойността му, както приживе на праводателката си през
2006 год. и 2008 год., така и след смъртта й. Твърди, че съгласно квотата си,
за извършените приживе на праводателката подобрения съделителят-ответник му
дължи сумата от общо 2575 лв., а за останалите подобрения, извършени след
смъртта й, съобразно квотата си съделителят – ответник му дължи сумата от
6232,5 лв. Твърди, че през 2013 год. е
извършил ремонт на коридора, ремонт на тоалетната, ремонт на банята, ремонт на
хола, спалнята и детската стая. Твърди, че през 2015 год. е подменил старата и
е поставил нова метална входна врата на стойност 1200 лв. и е излял циментова
площадка в лицевата част на двора на стойност 1800 лв. Твърди, че през 2017
год. е подменил мръсната канализация от главния щранг до общия канал на ВиК на
стойност 300 лв. Твърди, че през 2018 год. е сменил захранващия ел. кабел в
коридора, детската стая и спалнята на стойност 200 лв., а през 2019 год. е
извършил измазване на парапета на външното стълбище на стойност 300 лв.
Заявени са и
претенции за заплащане на съответна част от платени данъци и такси за имота. В
тази част претенциите са отхвърлени с необжалваната част от решението, поради
което не са предмет на произнасяне от настоящия съд. С необжалваната част от
решението са отхвърлени и претенциите по сметки над размера от общо 4230 лв. до
претендирания от ищеца – съделител общ размер.
Съделителят-ответник
не е проявил никаква процесуална активност до приключване на процеса пред
районния съд, като не е оспорил претенциите и твърденията на съделителя-ищец,
не е ангажирал доказателства и не е направил в срок искания по чл.349, ал.2 от ГПК и по чл.346 от ГПК.
Независимо от неоспорванията
от страна на ответника, ищецът носи тежестта на доказване по заявените от него
претенции за възлагане на делбения имот и за извършени подобрения, като в този
смисъл по делото са ангажирани доказателства от негова страна.
Районният съд е
приел заключение по СТЕ на вещо лице Андреева, съгласно което делбеният имот е
неподеляем - не е възможно да се обособят две самостоятелни жилища при
спазването на ЗУТ. Вещото лице е
определило средната пазарна стойност на делбения имот в размер на 107 160 лв.
От свидетелските
показания на свидетеля Х. се установява, че той е направил вътрешна шпакловка и
„обръщане на прозорците“ в процесния имот. Свидетелят сочи, че през 2012-2013
год. К. е сменил прозорците. Свидетелят знае, че коридорът е бил разделен на
две. Видял е, че там работят други момчета. Бил направен ламинат в малкия
коридор и ламинат в стаите. Когато свидетелят работел в жилището, по същото
време друг човек работел в банята и тоалетната – поставял фаянс. Свидетелят
знае, че 20-30 дни след като той приключил работа е поставен паркет на пода. Свидетелят
направил и окачения таван в банята. Свидетелят сочи, че както на него, така и
на другите майстори им е плащал К..
Свидетелят Н. сочи,
че през лятото на 2013 год. в процесния имот е направен основен ремонт, в който
той е участвал. Свидетелят сочи, че първо са положили водопровода и канализацията.
След това в тоалетната и банята сложили фаянс, гърнета, мивки, батерии, пералня
и бойлер. През следващите години свидетелят е участвал в други ремонтни
дейности. В приземния етаж под жилищната част е била сменена канализацията до
външния канал, даже на горния етаж изкарали гърнето на съседите за да направят
щранга. Свидетелат сочи, че миналата година / 2018 год./ сменили и кабелите в определени
помещения - направили електрификация. Свидетелят Н. също сочи, че заплащането е
било извършено от К..
Свидетелят Р. сочи,
че още бабата като е била жива /праводателката на ищеца/ е започнала смяна на
дограмата. Долу в мазето едва се държали прозорците – нямало стъкла. Тогава
сложили РVС в мазето, кухнята и всекидневната. Била направена нова кухня- „долу
с ламинат“. Ламинат бил сложен и във всекидневната. Това, което свидетелят
направил когато била жива бабата му било възложено и платено от К.. Свидетелят
сменил дограмата на външната тоалетна и на приземния етаж. Свидетелят сочи, че
най – големият ремонт бил през 2013 год., когато били сменени всички прозорци и
всички врати на бани, мокри помещения и тоалетни - били сменени 4, 5 врати. За
тези работи свидетелят получил заплащане също от К..
При изготвяне на
заключението си вещото лице е извършило оглед на място на описаните по молбата
на ищеца – съделител подобрения, сочи, че подобренията са изпълнени на място, а
извършените подобрения през 2006 год. и 2008 год. по претенциите на ищеца са на
стойност съответно 1673 лв., и 3092 лв. Вещото лице е остойностило и останалите
подобрения твърдени от ищеца. Заключението на вещото лице не е оспорено в срок.
Същото е мотивирано и обосновано, поради което съдът го цени като годно
доказателствено средство. Става ясно обаче, че при определяне на увеличената
стойност на процесния имот в резултат на извършените от ищеца подобрения с
решението в обжалваната част районният съд, на базата на заключението на вещото
лице недопустимо е зачел и присъдил суми за подобренията сочени като извършени
през 2006 и 2008 год.. Настоящият съд намира, че в тази част претенциите на
ищеца – съделител са недопустими поради наличието на сила на пресъдено нещо.
В тази част претенциите по сметки не е следвало да бъдат приемани за
разглеждане от районния съд. Съгласно влязлото в сила на 10.04.2017 год.
решение № 567/22.03.2016 год. по гр.д.№27/2015 год. по описа на Бургаския
окръжен съд /подробно описание на твърдените подобрения е извършено на стр.4 от
решението, като е налице пълна идентичност с описаното в молбата, с която са
предявени претенциите по сметки на ищеца за 2006 год. и 2008 год. на л.138 от
настоящото дело/ е формирана сила на пресъдено нещо за отхвърлените претенции
на настоящия ищец срещу настоящия ответник за заплащане на процесните
подорбения извършени през 2006 год. и 2008
год., поради което разглеждането на последващи претенции в този смисъл е
недопустимо.
Съгласно
разясненията по ППВС № 6/1974 год. когато подобренията са направени при липса
на съгласие на останалите съсобственици, отношенията се уреждат по чл.60 и
сл.от ЗЗД. По делото не се установи за извършените от ищеца подобрения да е
било налице съгласието на съделителя-ответник.
В случая е налице
хипотезата на чл.61, ал.3 от ЗЗД, поради което отговорността на ответника –
съделител е само до размера на обогатяването му- т.е. следва да се присъдят не
направените от ищеца – съделител разходи, а увеличената стойност на имота в
резултат на извършените от съделителя – ищец подобрения в съсобствения имот,
която всъщност представлява обогатяването на съделителя – ответник. В този смисъл
са и мотивите по ТР № 85/02.12.1968 год. на ОСГК на ВКС.
Съгласно
заключението на вещото лице описаните от ищеца подобрения за 2013 год., 2015год.,
2017-2019 год. са установени като извършени на място, а за направата им ищецът
е вложил общо 14 511 лв. Тази сума
се получава след приспадане от общата сума на посочените от вещото лице суми за
подобрения от 2006 и 2008 год. На базата на тази стойност и при съответно
прилагане на метода използван от вещото лице, става ясно, че в резултат на тези
подобрения стойността на делбения имот се е увеличила с 11,87%, т.е. е увеличена със сумата от общо 12 720
лв., от която съобразно квотата си ответникът дължи сума в размер на 3180 лв. Извършването на описаните от ищеца и
констатирани на място подобрения се установява, включително и относно момента
на извършването им, както от констатациите на вещото лице, така и от
свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, които са
незаинтересовани от изхода на делото и чиито свидетелски показания съдът взема
предвид за спорните факти. Ето защо съдът не споделя възражението на въззивника
относно липсата на извършени подобрения от ищеца в съсобствения имот.
Възраженията на
въззивника относно липсата на качеството на съсобственик на ищеца също
са неоснователни, тъй като това качество му е признато спрямо ответника, както
с влязло в сила решение по предходно воден между страните спор по гр.д.№ 27/2015
год. на БОС, така и с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Тези
влезли в сила съдебни решения настоящият съд е длъжен да зачете. След
допускането на делбата ответникът не разполага с възможност да прави такива
възражения и да оспорва завещателното разпореждане извършено в полза на ищеца.
С Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, е разяснена
хипотезата на претенции за възлагане, когато съсобствеността възниква
вследствие откриване на повече от едно наследство. Както вече беше посочено, в
случая съсобствеността между страните по делото възниква в резултат първо на
откриване на наследството на К. Я. К. поч. на 14.06.**** год. от което неговата
с. М.Х.К. е наследила 2/3 ид.ч. от процесния имот, а ответника по делото – син
на общия наследодател е наследил 1 / 4 ид.ч. от процесния имот, и второ - на
откриване на наследството на М.Х.К. поч.на 27.12.****
год., с което правоприемникът й по
универсалното завещание – ищецът по делото К.Д.К. – неин ****, е придобил
качеството на неин наследник /чл.16, ал.1 от ЗН/ и е наследил нейната част от
процесния имот. Съгласно т. 9 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, когато
съсобствеността на неподеляемия делбен жилищен имот възниква в резултат на две
или повече открити наследства, то за възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК / отм. –
разпоредбата е аналогична с чл.349, ал.2 от ГПК/ е достатъчно претендиращият
възлагане съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което
черпи права. В случая ищецът черпи права от наследството на М.Х.К. поч. на
27.12.**** год. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
се установява, че преди смъртта на наследодателката, към момента на смъртта й,
и след това съделителят-ищец е живял в процесния жилищен имот. В този смисъл са
изложени и обвързващи страните мотиви в решението по гр.д.№ 27/2015 год. на БОС,
в което е прието, че до смъртта на баба си ищецът е живял с нея в делбения имот,
като държател. Отречено е качеството му на владелец. От приложената от ищеца
декларация се установява и обстоятелството, че същият не притежава друго
жилище, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл.349, ал.2
от ГПК за поставяне на процесния имот в негов дял, при уравняване на дела на
съделителя – ответник с пари. С оглед възлагането на делбения имот, в
предвидения в чл.349, ал.5 от ГПК шестмесечен срок от влизане в сила на
решението по възлагането, ищецът следва да заплати на ответника паричната
равностойност на неговия дял от възложения му имот, което изчислено на базата
на посочената от вещото лице пазарна цена на имота от 107 160 лв. сочи, че
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 26 790 лв., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в сила
на съдебното решение.
Възраженията на
въззивника по установените обстоятелства по чл.349, ал.2 са несвоевременно
заявени – направени за първи път във въззивната жалба и не обвързват съда за
произнасяне, тъй като се преклудирани. Искането на въззивника за възлагане на
делбения имот на него също е направено несвоевременно – едва с въззивната жалба
– т.е. след срока по чл.349, ал.4 от ГПК,
поради което съдът не би могъл да се произнесе по това искане.
Съгласно чл.348 от ГПК, поради наличие на предпоставки за възлагане на делбения имот в полза на
единия от съделителите е изключена възможността за изнасянето му на публична
продан.
От изложеното
по-горе става ясно, че решението е правилно в частта, с която делбеният имот е
възложен на ищеца.
Както стана ясно от
вече изложеното, разликата над дължимия от ответника размер от общо 3180 лв. до
присъдения от районния съд размер от общо 4230 лв. – дължима обща сума в
резултат на извършени подобрения от ищеца, се получава от това, че районният
съд е включил в базата за изчисляване на дължимата сума и претендираните подобренията
извършени през 2006 год. и 2008 год. Това обаче е недопустимо, предвид
предходното разрешаване на този спор между страните със СПН /чл.299 от ГПК/, поради
което в тази част решението на районния съд е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, като производството по делото в тази част бъде прекратено от
настоящия съд.
В останалата
обжалваната част, с която претенциите по сметки на ищеца са уважени до размера
от общо 3180 лв.-
дължими съобразно дела на ответника суми във връзка с извършени от ищеца
подобрения за периода 2012 год. – 2019 год., в резултат на което се е увеличила
стойността на делбеното имущество, решението е валидно, допустимо и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно дела си ищецът дължи държавна такса в размер на 3214,80 лв., а ответникът – 1071,60 лв.
Върху уважената част от претенциите по сметки в тежест на съделителя- ответник следва да се възложи и
дължимата държавна такса от 127, 20 лв. – т.е. общият размер на дължимата от
ответника държавна такса е 1198,8 лв.
Предвид горното, решението на районния съд следва да бъде
отменено като неправилно и в частта, с която в тежест на ответника е присъдена
държавна такса над общия размер от 1198,8 лв. до 1240,80 лв.
Решението на
първата инстанция следва да бъде
потвърдено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца направени
разноски от 100 лв. - предвид изхода на делото дължимите от ответника
разноски пред първоинстанционния съд са дори в по-висок размер, но въззивният
съд не може да влошава положението на жалбоподателя.
И двете страни са
направили искане за присъждане на разноски пред въззивния съд.
Въззивникът е
установил направени разноски пред настоящия съд в размер на 620,40 лв. – за
заплатена държавна такса. Предвид обстоятелството, че жалбата е неоснователна в
частта за възлагането и частично основателна в частта за присъдените суми по
претенциите по сметки, в полза на въззивника следва да се присъди съответната
част от разноските в размер на 21,30 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на въззиваемия.
Въззиваемият е
установил направени разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото в негова полза следва да бъдат
присъдени съответни разноски от 525,53 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 162/01.08.2019 год. по гр.д.№ 478/2018 год. по
описа на Айтоския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден
ответникът Д.К.К., ЕГН ********** да заплати ищеца К.Д.К., ЕГН **********
сумата над общо 3180 лв. /три хиляди
сто и осемдесет лева/ до общо 4230 лв. /
четири хиляди двеста и тридесет лева/ за извършените подобрения, представляващи
съответната парична равностойност според дела на ответника от процесния имот,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта, относно заявените претенции по сметки за разликата над общо
3180 лв. до общо 4230 лв., формирана на
базата на претенциите за извършени подобрения от ищеца през 2006 год. и 2008
год., в която част спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№ 27/2015
год. на Бургаския окръжен съд.
ОТМЕНЯ решение № 162/01.08.2019 год. по гр.д.№ 478/2018 год. по
описа на Айтоския районен съд, В ЧАСТТА,
с която Д.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”П.” № **
и настоящ адрес: с.Д., община А., е
осъден да заплати държавна такса над общия размер от 1198,8 лв. / хиляда сто деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки /
до общо 1240,80 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/01.08.2019 год. по
гр.д.№ 478/2018 год. по описа на Айтоския районен съд, В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”П.” № ** и настоящ адрес: с.Д., община А., да
заплати на К.Д.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”П.” № ** , направени съдебно-деловодни разноски пред
въззивния съд съобразно неоснователната част от жалбата в размер на 525,53 лв. /петстотин двадесет и пет
лева и петдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.А., обл.Б.,
ул.”П.” № ** да заплати на
Д.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”П.” № ** и
настоящ адрес: с.Д., община А., направени съдебно-деловодни разноски пред въззивния съд
съобразно основателната част от жалбата в размер на 21,30 лв./ двадесет и един лева и тридесет стотинки/.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.