Определение по дело №692/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 964
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510100692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

            IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

04.07.

 

            2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

692

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от К.М.Д., с ЕГН **********, адрес: *** срещу  „САЙМОН - 2016”  ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Дупница, улица „ Стефан Караджа” № 24, представлявано от Г.И.Г. – управител.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

1.       Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищцата твърди, че работила в ответното дружество от 20.02.2017 година по сключен трудов договор с № 93/20.02.2017 г. на длъжност - „ машинен оператор обувно производство”, с код по НКПД 81562001, а трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 59/09.10.2018., както и че от 1991 г. работила в обувното производство на една и съща длъжност, а именно - „машинен оператор обувно производство”. Основното й трудово възнаграждение било определено в размер на минималната работна заплата в страната – 460, 00 лева към този момент. Твърди, че от момента на започването й на работа до прекратяване на трудовия й договор не й е изплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, професия или длъжност от ищеца, поради което счита, че ответното дружество й дължи сума в размер на 1 450 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, професия или длъжност за времето от 20.02.2017 г. /сключване на трудовия договор с ответника/ до 09.10.2018 г. / прекратяване на трудов договор/, като твърди, че трудовият й стаж към претендирания период е 25 г., 3 м. и 7 дни, а претендираните суми са от 20.02.2017 г. до 01.01.2018 г. - за 10 месеца в размер на 690 лева и за времето от 01.01.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 10 месеца - 760 лева - общо 1 450 лева. Предвид горното моли съда да осъди ответника да й заплати посочената сума на посоченото основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на същата. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по изложените в него съображения.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и чл. 86 ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът не оспорва твърдението на ищцата, че е работила по трудово отношение при него за периода 20.02.2017г. – 09.10.2018г.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и доколкото ответникът не оспорва твърдението на ищцата, че е работила при него за посочения период, ищцата следва да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия, както и размера на претенцията си.

           Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.          

           Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, по искането на ищцата за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, съдът обявява на страните, че ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след изслушването им.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.08.2019г. от 11, 15 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

                                                                  

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: