Р Е Ш
Е Н И Е
№ 751 / 21.12.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2082 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет
Петкова Стойчева; против Д.К.А. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 26.04.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си против ответника, по
което било образувано ч.гр.дело № 1020/2018 г. на ХРС. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което
ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а
от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ,
които за процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/. По силата на
чл.7 т.1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа
енергия за обект на потребление с ИТН ******, находящ се в гр. Х*************,
представляваш шивашко ателие. За ответника бил открит клиентски номер
**********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се задължил за
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в
сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1
от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Ответникът имал
качеството на небитов клиент, съгласно § 1 т.33а от ДР на закона, и поради това
купуваната за обекта му ел.енергия била за небитови нужди, като предоставената
от оператора на мрежата мощност на ответния обект била 24 кВт. В изпълнение на
задълженията си по ОУ, ищецът доставил на ответника за посочения обект за
периода 26.04.2017 г. – 22.02.2018 г. електроенергия и му предоставил мрежови
услуги на обща стойност 166,09 лв., която до предявяване на иска не била
заплатена. Поради забава в плащането на главницата, ответникът дължал и законна
лихва за забава от 8,90 лв. за периода 14.06.2017 г. – 25.04.2018 г., дължима
по всяка фактура поотделно от падежа посочен в нея до датата на образуване на
настоящото производство. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 26.04.2018 г. до окончателното изплащане; присъдени по процесното
ч.гр.дело. Ищецът се представлява от пълномощник в открито съдебно заседание,
който поддържа исковете си и иска уважаването им изцяло, като се постанови
неприсъствено решение по делото.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в
открито съдебно заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото и единствено открито съдебно заседание по
делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, ищецът направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са
положителните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване
на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски
на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с
настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК. Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 250 лв., включващи
разноски за заповедното производство от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и за настоящото производство – 75 лв. за държавна такса и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, последното определено по правилото на
чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.А. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет
Петкова Стойчева; сумата от общо 166,09
лв. за периода 26.04.2017 г. –
22.02.2018 г., представляваща начислена стойност на електрическа енергия,
доставяна по партида на ответника с клиентски номер ********** относно обект на
потребление с ИТН ******, находящ се в гр. Х*************, представляваш
шивашко ателие, по фактури, както следва: № **********/31.05.2017 г.; № **********/ 30.06.2017 г.; № **********/31.07.2017
г.; № **********/31.08.2017 г.; № **********/ 30.09.2017 г.; № **********/31.10.2017
г.; № **********/30.11.2017 г.; № **********/31.12.2017 г.; № **********/31.01.2018
г. и № **********/ 28.02.2018 г.; както и обезщетение за
забава от 8,90 лв. за периода
14.06.2017 г. – 25.04.2018 г., дължимо по всяка фактура поотделно от падежа,
посочен в нея, до датата на образуване на настоящото производство; за които суми е издадена заповед № 446 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.05.2018 г. по ч.гр.дело
№ 1020/2018 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Д.К.А. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК
********* деловодни разноски за заповедното и за настоящото производства в общ
размер от 250 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.