РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Велико Търново, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103027 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
14.09.2012г. между * като възложител и ищеца като изпълнител е сключен договор за
строителство, съгласно който последният поел задължение да извърши СМР по проект *.
Твърди се, че с договор от 17.09.2012г. възложителят възложил на * да упражнява
строителен надзор съгласно ЗУТ във връзка с извършването на всички видове СМР на
обекта. Изтъква се, че за изпълнение на част от СМР по фасадата на сградата, на същата
дата ищецът сключил с * договор за строителство, с който последният поел задължение да
не възлага изпълнението на възложената работа на трети лица. Навеждат се доводи, че
въпреки поетото задължение подизпълнителят сключил на 29.01.2013г. договор за наем на
строително оборудване с *, съгласно който му е предоставено за временно и възмездно
ползване скеле *, монтажът и демонтажът на което следвало да се извърши на процесната
сградата от* по сключен с наемодателя договор за възлагане на монтаж и демонтаж на скеле
и съпътстващо оборудване от 27.02.2013г. Ищецът твърди, че монтажът на скелето е
започнал на 27.02.2013г. като на 14.03.2013г. около 19:00 часа под въздействие на бурен
вятър, конструкцията му се отделила от сградата и неукрепена от нея дъска паднала и
причинила смъртта на *. Твърди, че за причиненото деяние, служителят на ищеца *,
изпълняващ функция на технически ръководител на строежа, е признат за виновен с присъда
*, а с решение * е осъдено на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на наследниците на
пострадалото лице обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на 300000 лв., ведно
със законната лихва от 14.03.2013г. до окончателното изплащане на задълженията. Изтъква
1
се, че причинените вреди са резултат от неправилен монтаж на скелето или от неправилен
избор на строително оборудване за извършване на СМР, за което отговорност носят * и *
като възложители на работата по монтажа, собственик и лице под чиито надзор се е
намирала вещта, * като изпълнител на дейности по монтажа и * като лице, което не е
упражнило възложената му дейност по строителен надзор. Ищецът твърди, че за периода от
14.10.2020г. до 01.06.2021г. е изплатил присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от 300000 лв. и обезщетение за забава от 245703,95 лв. върху главниците за периода от
14.03.2013г. до 16.12.2020г., като на основание чл. 54 от ЗЗД за него е възникнало
регресното право да иска възстановяване на сумите от ответниците. С оглед гореизложеното
се отправя искане за постановяване на решение, с което последните да бъдат осъдени
солидарно да заплатят сумата от 5000 лв., представляваща частична претенция от 300000 лв.,
равняваща се на стойността на заплатеното обезщетение за неимуществени вреди, сумата от
5000 лв., представляваща частична претенция от 245703,95 лв., равняваща се на стойността
на заплатеното обезщетение за забава за периода от 14.03.2013г. до 16.12.2020г., както и
направените по делото разноски.
Ответникът „*, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Заема становище, че отговорност за
претърпените вреди по чл. 45 от ЗЗД следва да носи служителят на ищеца, по отношение на
който е постановена присъда *. Навежда доводи, че за изпълнение на възложените от ищеца
СМР е било необходимо използването на скеле, за което не е възлагал или извършвал
дейности по монтажа му. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Заема становище, че не е възложител на
процесните СМР като вредите са настъпили при форсмажорни обстоятелства и при виновно
поведение от страна служител на ищеца, което го освобождава от отговорност за тях. С
оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Заема становище, че е монтажът на скелето
е извършен съгласно предоставената инструкция от * като настъпилите вреди са резултат от
противоправно поведение на служителя на ищеца, осъществяващ дейност като технически
ръководител на строежа както и от неизпълнение на задълженията по строителен надзор на
*. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Заема становище, че не следва да отговаря
2
за претърпените вреди тъй като монтажът на скелето е извършен в резултат от действия на
служител на ищеца и в нарушение на заповед на строителния надзор, с която работата на
обекта е спряна. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и за присъждане на направените
по делото разноски.
Третото лице – помагач *, заема становище относно неоснователността на предявените
искове. Поддържа направените от ответника* възражения и излага доводи срещу
ангажиране на отговорността му като застраховател по застраховка *.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 54 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 14.09.2012г. между *като възложител и ищеца като изпълнител е сключен договор за
строителство, съгласно който последният поел задължение, в срок до 4 месеца от датата на
откриване на строителната площадка, да извърши СМР по проект *. На същата дата между *
като възложител и * като изпълнител е сключен договор за строителство, съгласно който
последният поел задължение да извърши горепосочените СМР. Към момента на възникване
на облигационните отношения* разполагал с валидна застраховка *. Съгласно договорите за
строителство от 14.09.2012г. * и * поели задължения да не възлагат изпълнението на
работата на трети лица, които не са посочени в представените от тях оферти. С договор от
17.09.2012г. *възложила на* да упражнява строителен надзор съгласно ЗУТ във връзка с
извършване на всички видове СМР на обекта, а със заповед от 24.09.2012г. управителят на *
определил за технически ръководител на обекта служителя си *, който следвало да
организира изпълнението на СМР, доставката на материалите и съоръженията и да изготвя
необходимите актове и протоколи по време на строителството. Строителните работи на
обекта започнали в началото на месец октомври 2012г., като на 27.12.2012г. е издадена
заповед от лицето упражняващо строителен надзор за преустановяването им поради трайно
ниски температури. Последвало съставяне на Акт образец 10 от 27.12.2012г. от участниците
в строителството, за което е уведомена РДНСК *. За изпълнение на СМР по фасадата на
сградата, на 29.01.2013г. * сключил с * договор за наем, съгласно който последният му
предоставил за временно и възмездно ползване строително оборудване - скеле *, заедно със
съответните сертификати и ръководство за монтаж. Изпълнението на дейностите по монтаж
и демонтаж на скелето на процесната сградата били възложени от наемодателя на * с
договор от 27.02.2013г., което дружество се задължило да ги извърши при спазване на
техническите изисквания на производителя на оборудването и на ръководството за това.
Съгласно ръководството за монтаж на скелето, подовете на конструкцията следвало да се
поставят на вертикалните рамки и поради наличните ветрови осигурители не било
необходимо допълнително да се осигуряват против повдигане. По информация на
производителя за процесната сграда с височина от 16 етажа следвало да се използва скеле *,
конструкцията на което запазва стабилност при скорост на вятъра до 160 км/ч. При
3
действието на заповедта за спиране на СМР, на 27.02.2013г. служители на * започнали
изграждане на скелето след съставяне на констативен протокол от техническия ръководител
на обекта, че са налице условия за започване на тази дейност. За периода от 27.02.2012г. до
14.03.2012г. * извършил контрол на строителното оборудване като не констатирал
нередности при монтажа и дал указания за допълнително укрепване на скелето. В
следобедните часове на 14.03.2012г. *започнал да духа силен вятър със скорост на
максималните пулсации 20 и над 20 метра в секунда. Около * в резултат от влошените
климатични условия конструкцията на скелето се отделила от сградата и неукрепена
съобразно изискванията за ветрово осигуряване дъска паднала от него и причинила смъртта
на *. С присъда * е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от
НК, за това че в качеството на технически ръководител на строежа е нарушил заповед от
27.12.2012г. за спиране на СМР и не е спазил изискванията на производителя при монтаж на
скелето. С решение * ищецът е осъден, на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на
наследниците на пострадалото лице обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на
300000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2013г. до окончателното изплащане
на задълженията. За периода от 14.10.2020г. до 01.06.2021г. в хода на образуваните срещу
него изпълнителни дела, ищецът погасил задълженията си за главници в горепосочения
размер както и за обезщетения за забава от общо 245703,95 лв. за периода от 14.03.2013г. до
16.12.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 54 от ЗЗД платилият обезщетение по чл. 49 от ЗЗД възложител на работата, при
или по повод на която е увредено трето лице, има право да предяви регресен иск срещу
изпълнителите, за действията на които той отговаря. Отговорността на изпълнителите
спрямо възложителя, обаче не е солидарна, а разделна тъй като разпоредбата на чл. 53 от
ЗЗД е приложима само в отношенията спрямо пострадалото лице, но не и спрямо лицето,
което отговаря пред пострадалия за чужди виновни действия. Поради това, този който е
заплатил обезщетение по реда на чл. 49 от ЗЗД, може да търси от всеки съпричинител на
вредите само припадащата му се част съобразно степента на съпричиняването. В допълнение
следва да се посочи, че регресното право може да се осъществи само при отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, но не и при обективна отговорност по чл. 50 от ЗЗД
/т. 2 от ППВС №17 от 18.11.1963г./.
С оглед постановената присъда * и на основание чл. 300 от ГПК по делото са доказани
обстоятелствата свързани с извършване на деянието от 14.03.2013г., неговата
противоправност и вината на служителя на ищеца, който в качеството си на технически
ръководител по смисъла на чл. 160, ал. 1, вр. чл. 163а от ЗУТ е нарушил заповед за спиране
на СМР и не е спазил изискванията на производителя при монтаж на строителното
оборудване. Обстоятелствата свързани с наличието на противоправно поведение на други
лица за настъпване на вредите, обаче не се обхваща от задължителната сила на влязлата в
сила присъда и подлежат на доказване. В разглеждания случай липсват доказателства за
настъпването на вредите да са оказали въздействие форсмажорни обстоятелства, обусловени
4
от силата на вятъра, която при 72 км/ч е била над два пъти по-ниска от тази, за която е
разчетено да запази стабилност строителното съоръжение, или техническа неизправност на
ветровите осигурители на подовете от конструкцията му, поради което * не следва да носи
отговорност за непозволеното увреждане. Ръководството и контролът на работата по
монтажа на скелето, необходимо за изпълнение на първоначално възложената работа на *,
са се осъществявали от негов служител, поради което съгласно т. 3 от ППВС №17 от
18.11.1963г. изпълнителят * не следва да носи отговорност за непозволеното увреждане.
Следва да се посочи, че наетото от последния оборудване не е монтирано от негови
служители и е съобразено със строителните работи, които следва да се извършат предвид
височината на сградата. Монтажът на скелето е извършен в нарушение на издадената от
строителния надзор заповед за спиране на СМР на обекта, което води до освобождаване и на
* от отговорност към ищеца, поради липсата на принос за настъпване на вредите. Те са
следствие от падане на неукрепена съобразно изискванията за ветрово осигуряване дъска от
конструкцията на наетото строително оборудване, което е изградено от служители на *. Те
са имали задължение да спазват техническите изисквания на производителя на оборудването
и на ръководството за монтажа му, според което подовете на конструкцията следвало да се
поставят на вертикалните рамки като се използват наличните на тях ветрови осигурители.
Падането на подовата дъска е показателно за неизпълнение на горепосоченото задължение
за ветрово осигуряване, което заедно с неизпълнение на задължението на техническия
ръководител да осъществява контрол при монтажа е допринесло за възникване на причинно-
следствения процес, който е довел до настъпване на вредоносния резултат. При правилен
монтаж и неосъществен контрол или при неправилен монтаж и осъществен контрол за това,
под въздействието на вятъра подовата дъска нямаше да се повдигне от рамката, да падне и
да удари преминаващото по улицата лице. От изложеното се достига до извода, че само *
следва да носи отговорност по реда на чл. 54 от ЗЗД спрямо ищеца, но не в пълен размер от
заплатените съгласно чл. 49 от ЗЗД 300000 лв. за главница и 245703,95 лв. за обезщетение за
забава за периода от 14.03.2013г. до 16.12.2020г. Съобразно степента на съпричиняване на
вредоносния резултат припадащата се част от вредите на горепосочения ответник е 50 %,
като с оглед размера на предявените частични искове, същите са основателни като той
следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните вземания от 5000 лв. за главница
и 5000 лв. за обезщетение за забава. По отношение на ответниците *, исковите претенции по
изложените съображения са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ответника „* за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да заплати на ищеца
сумата от 1396 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника * сумата от 350 лв., представляващи направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на ответника * сумата от 1800 лв., представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и на ответника * сумата
от 600 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
5
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща регресна
претенция по предявен частичен иск по чл. 54 от ЗЗД от сумата 300000 лв. за изплатено
обезщетение за неимуществени вреди по уважени искове по чл. 49 от ЗЗД с решение ******,
сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща регресна претенция по предявен
частичен иск по чл. 54 от ЗЗД от сумата 245703,95 лв. за изплатено обезщетение за забава за
периода от 14.03.2013г. до 16.12.2020г. по уважени искове по чл. 49 от ЗЗД с решение *,
както и сумата от 1396 лв. /хиляда триста деветдесет и шест лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу *, частичен иск по чл. 54 от ЗЗД от
сумата 300000 лв., за заплащане при условията на солидарност на сумата от 5000 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща регресна претенция за изплатено обезщетение за
неимуществени вреди по уважени искове по чл. 49 от ЗЗД с решение *, както и частичен иск
по чл. 54 от ЗЗД от сумата 245703,95 лв., за заплащане при условията на солидарност на
сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща регресна претенция за изплатено
обезщетение за забава за периода от 14.03.2013г. до 16.12.2020г. по уважени искове по чл. 49
от ЗЗД с решение *.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи
направени по делото разноски.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляващи
направени по делото разноски.
Осъжда *, да заплати на*, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи направени
по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач *.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6