Р
Е Ш Е Н И Е
Номер………. 05.06.2019година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.04. 2019година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от
съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1104 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е решение № 1313/13.12.2018 г. по
гр.д.№3778/2018 г. по описа на СтРС,в частта ,в която е отхвърлен искът за
признаване за установено на дължимата неустойка в размер на 3 457,72 лв.
Въззивникът „Е.Д.В.Г.” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. С.З.чрез процесуалния си представител
излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага
подробни съображения.Позовава се на разпоредбата на чл.309 ТЗ и счита,че
изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с тази разпоредба.Излагат
се съображения .Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се уважи предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на
разноски пред двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
Въззиваемият „Б.Д.Е.Д.“ ООД чрез процесуалния си представител взема
становище,че първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
потвърдено. Претендират се сторените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Ищецът „Е.Д.В.Г.” ЕООД, гр.С.З. твърди в исковата си молба, че на
22.08.2017 г. „Б.Д.Е.Д." ООД, като наемател, сключило договор за наем на
рекламни площи върху статични рекламни съоръжения с "Е.Д.В.Г." ЕООД,
в качеството му на наемодател. Съгласно договора наемателят ползвал два броя
рекламни съоръжения на наемодателя, върху които разполагал свои реклами.
Реалното ползване на рекламните съоръжения започнало веднага след сключване на
договора и анекса към него, с който били определени местата на рекламните
съоръжения и наемните цени. Единият билборд, на който били поставени рекламни
материали на ответника, бил разположен в гр. С.З., на *** и ***- на кръговото
кръстовище на „К.”. Другият билборд бил разположен в гр. С.З., на **, след
бензиностанция „Ш.", преди магазин „П.", бензиностанция „О." и А..
Веднага след сключването на договора за наем ответното дружество започнало
ползването на рекламните съоръжения, върху които били разположени реклами на дейността на „Б.Д.Е.Д."
ООД. За всеки месец наемодателят издавал фактура за дължимия наем, който
следвало да бъде заплащан пет дни преди започване на всеки рекламен период /чл.
2.1. буква „а" от договора/. Рекламният период започвал в началото на
всеки месец, следователно плащането на наема следвало да бъде извършено преди
началото на месеца, така както било записано и в анекс 1 към Договора за наем,
подписан от двете страни. Твърди, че ответникът заплатил месечния наем за месец
септември
Ответникът „Б.Д.Е.Д.” ООД, гр.С.З.
счита, че така предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло. Оспорва изложените в исковата молба твърдения с изключение
на обстоятелствата, че между страните на 22.08.2017г. е сключен договор за наем
на рекламни площи върху статични рекламни съоръжения, както и анекс № 1 към
договора, подписан на същата дата, и че фактура № 5110 от 11.09.2017г., фактура
№ 5313 от 14.05.2018г. и фактура № 5355 от 12.06.2018г. били заплатени от него,
както и че имало подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№ 2529/2018г.
по описа на PC- С.З.. Счита, че претенцията за неустойка е неоснователна и тъй
като е нищожна поради
противоречие/накърняване на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Уговорената договорна неустойка била мораторна, от което следвало че същата
трябвало да има ясно посочен начален период и краен такъв. Освен това същата се
явявала и прекомерна и въпреки че не можело да бъде намалявана поради
прекомерност съгласно императивната разпоредба на чл. 309 от ТЗ, то
прекомерността й водела до противоречието й с добрите нрави, което произтичало
от високата база за начисляването й /0,5 % за всеки просрочен ден/. Сочи, че
още към момента на сключване на договора размерът на договорната неустойка
водел до възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
Предмет
на въззивно обжалване е постановеното първоинстанционно съдебно решение по
предявен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,в частта,с която е отхвърлен искът за признаване за установено на дължимата
неустойка в размер на 3 457,72 лв.
Видно от приложеното ч. гр. д. №
2529/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1391/18.05.2018 г. за сумата
от 4788 лева за главница, представляваща
незаплатена сума за наем на рекламни площи върху статични рекламни
съоражения, съгласно договор за наем и издадени
фактури №№ 5076 от 3.08.2017 г., 5140 от 6.10.2017 г., 5190 от 7.12.2017
г., 5209 от 8.01.2018 г., 5232 от 9.02.2018 г., 5258 от 12.03.2018 г. и 5273 от
2.04.2018 г., с 3560.22 лв. договорна неустойка и законната лихва върху
главницата, считано от 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира заплащането на
неустойка по договора за наем от 22.03.2017 г. в размер на 3457,72 лева. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на неустойката за периода на
забавата е 3 457,72 лв., а на законната лихва - 192,10 лв. Законово
регламентираните функции на неустойката са
обезщетителни, обезпечителни и санкционни .В настоящия случай още към момента
на сключване на договора за наем се създава
възможност за несправедливо обогатяване на кредитора- въззивник в настоящото
производство.Уговорената между страните клауза за неустойка накърнява добрите
нрави и обуславя нищожност на същата на основание чл. 26, ал. 1. пр, 3 ЗЗД.
Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че уговорената между страните неустойка не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като нейният размер не е прекомерно висок и
съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имали свобода на договаряне.Действително
страните са свободни да договорят клаузите на договора стига да не са налице основания за прогласяне на
тяхната нищожност.Уговорения размер на неустойката е прекомерно завишен.
В ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
т.д. № 1/2009 г. на ОСТК, нищожност поради накърняване на добрите нрави на
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, следва да бъде установявана във всички случаи на сключени
договори, включително при сключени търговски сделки.Размерът на неустойката е
многократно по-висок от размера на законната лихва по чл.86, ал, 1 ЗЗД; която
неизправният наемател би заплатил за същия период на неизпълнението като
законова санкция за вредите, претърпени от наемодателя поради неплащане в срок
на наема. Видно от експертното заключение договорената неустойка е по-голяма от
законната лихва с 3 625.62 лв., а размерът на главницата, върху която се търси
неустойката е в размер на 4 288 лв.
Решението на районния съд в обжалваната
част е правилно и обосновано,поради което следва да бъде потвърдено.Предвид
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и конкретиката
на правния спор не следва да бъде намалявано адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 1313/13.12.2018 г. по
гр.д.№3778/2018 г. по описа на СтРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Е.Д.В.Г.” ЕООД, гр.С.З., **, ЕИК ***, представлявано
от ***, да заплати на „Б.Д.Е.Д.” ООД, гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от
*** сумата 500лв./петстотин лева/-разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: