Р Е Ш Е Н И Е
№
03.05.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8198/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание
чл.74, ал.4 от КТ и по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от М.Г.Ц., чрез адв. М. М.,
против „БАЛКАН СЕВЕР” АД, гр. Плевен, представлявано от ***, с която се твърди,
че по силата на трудов договор с ответника № 59/30.09.1999г, ищецът е работил
на длъжността ”пазач- невъоръжена охрана”. Твърди се, че на дата 03.08.2016г,
на ищеца е била връчена за подпис молба, за преназначаването му на друга
длъжност- „ работник паркинг” и след като му било обяснено, че няма да има
промяна в задълженията му, а само се налага промяна в името, и ищецът е
подписал молбата. Твърди се, че в последствие му е била връчена за подпис и
нова длъжностна характеристика.- Твърди се, че по- късно е узнал, че за новата
длъжност, е бил включен 6- месечен изпитателен срок, в полза на работодателя.
Твърди се, че на дата 28.10.2016г, му е била връчена заповед № 12/28.10.2016г,
за прекратяване на трудовият му договор, на основание чл.71, ал.1 от КТ. Твърди
се, че клаузата „изпитателен срок“, в допълнителното споразумение е
недействителна, а издадената заповед за уволнение- незаконосъобразна. Твърди се
също, че двете длъжности- ”пазач- невъоръжена охрана” и „работник- паркинг”, са
еднакви по функционални характеристики и задължения. Моли съдът да постанови решение,
с което да постанови, че клаузата „изпитателен срок” в допълнителното
споразумение от 03.08.2016г., е недействителна, да отмени заповед №
12/28.10.2016г, като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата от преди
уволнението длъжност, да осъди ответника му заплати обезщетение за времето,
през което е останал без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение,
за периода 28.10.2016-28.04.2017г, в размер на 2520лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
С
протоколно определение от 01.03.2017г, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, е прието
направеното изменение на размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ, като същият е
приет за разглеждане за сумата от 2301,60лв., без изменение на периода.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът „БАЛКАН СЕВЕР” АД, гр. Плевен, представлявано от ***,
чрез адв. И.Н., изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Твърди се, че в края на м. юли 2016г, са разкрити две
нови работни места, за длъжността „работник- паркинг”, с място на работа-
паркинга зад х-л Балкан, в гр. Плевен. Посочва се, че лично ищеца е подал молба
за преназначаването му на тази длъжност, в резултат на което е сключено
споразумението от дата 03.08.2016г. Посочва се също, че ищецът е бил запознат
със съдържанието на споразумението, както и с клаузата „изпитателен срок”.
Посочва се, че длъжността „работник- паркинг”, е нова длъжност, и поради това,
работодателят е въвел посочената клауза. Посочва се, че двете
длъжности-”пазач-невъоръжена охрана” и „работник- паркинг”, са различни,
съобразно тяхната длъжностна характеристика, като се посочва, че длъжността
”пазач-невъоръжена охрана”, се е изпълнявала понякога по 24 часа и предимно
нощем, докато длъжността „работник- паркинг”, се изпълнява при дневна работна
смята. Посочва се също, че и мястото на работа за двете длъжности е различно.
Посочва се също, че представената от ищеца длъжностна характеристика на
длъжността „работник- паркинг”, не фигурира в документацията на дружеството.
Оспорва се също и съдържанието на представената от ищеца длъжностна характеристика
на длъжността „пазач- невъоръжена охрана” и моли съдът да открие производство
по оспорване на този документ, както и ищецът да представи същият в оригинал,
като при непредставяне, същият да бъде изключен от доказателствата по делото.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
с определение №5040/13.12.2016г., с което е изготвен проекто-доклад
по делото, факта, че ищецът М.Г.Ц., е работил по трудов договор с ответника
„БАЛКАН СЕВЕР” АД, гр. Плевен, представлявано от ***, както и факта на
прекратяване на трудовият му договор, на дата 28.10.2016г.
По делото се установява, че въз
основа на трудов договор № 59/30.09.1999г, ищецът М.Ц., е заемал длъжността
„пазач-невъоръжена охрана“. Установява се също, че между страните е сключено
допълнително споразумение към трудовия договор –с №09/03.08.2016г, въз основа
на което, Ц. е преназначен на длъжността „ работник-паркинг“; в споразумението
е посочено, че мястото на работа е в гр. ***, с работно място- денонощен платен
паркинг зад Хотел Балкан. Установява се също, че със споразумението, е уговорен
6-месечен изпитателен срок, в полза на работодателя и основно ТВ-420лв.
Безспорно по делото се установява също, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено, с процесната заповед № 12/28.10.2016г,
на основание чл.70, ал.1 от КТ-едностранно от работодателя, в изпитателния срок,
без предизвстие, считано от същата дата. Заповедта за
уволнение е връчена на 28.10.2016г, при условията на отказ от страна на
работника, удостоверен с подписа на двама свидетели.
По иска с правно основание чл.74, ал.4 от КТ.
По делото, с ИМ, от страна на
ищеца, е представена длъжностна характеристика на длъжността „пазач-
невъоръжена охрана“-в ксерокопие, за която се твърди, че е връчена на ищеца при
подписване на трудовият договор от 1999 година; самата длъжностна
характеристика е без посочена дата. В същата, като основна характеристика на
длъжността е посочено- осигуряване на денонощна охрана на охраняемия
паркинг. В с.з. ищецът твърди, че именно това е длъжностната характеристика на
заеманата от него длъжност, която изцяло съвпада със задълженията на длъжността
„работник-паркинг“. Същият заявява, че длъжностната характеристика, представена
с ИМ, му е предоставена в ксерокопие от служител на личен състав към фирмата- М.П.;
същата е разпитана като свидетел по делото.
По делото, от страна на
ответника, е представено личното трудово досие, в което е приложена длъжностна
характеристика на длъжността „пазач- невъоръжена охрана“- приложена в
незаверено копие и в оригинал по делото-л.61, от дата 05.07.2002 година. Видно
от съдържанието на същата, основна характеристика на длъжността е невъоръжена
охрана на Хотел Балкан. Длъжностната характеристика е утвърдена с подпис и
печат – положени в горен десен ъгъл, на изп. директор
на дружеството- ***. Длъжностната характеристика е утвърдена със заповед №
52/05.07.2002г., на изп. директор на дружеството.
Видно от съдържанието на заповедта, заедно с утвърждаването на длъжностната
характеристика, е постановено работниците да се запознаят със съдържанието й,
като за целта подпишат декларация. Установява се също, че през 2004г. е имало
изменение на длъжностната характеристика, чрез нейното допълване, осъществено
въз основа на нарочна заповед. Съдът констатира, че самата длъжностна
характеристика не е подписана от ищеца Ц.. Към личното трудово досие е
приложена декларация, в оригинал, от 25.07.2002 година, в която ищецът М. Ц., е
декларирал, че е запознат с длъжната характеристика на длъжността „охрана“.
Декларацията е предявена на ищеца в с.з. на 18.01.2017г., като същият заявява,
че това не е неговия подпис.
Върху представената от ищеца
длъжностна характеристика-л.8 от делото, също е има поставен подпис на изп. директор и печат на дружеството. И върху нея също няма
положен подпис от страна на ищеца, за запознал се.
С протоколно определение от
18.01.2017г. е открито производство по оспорване подписа на декларация от
25.07.2002 година, и допусната съдебно-графологична експертиза в тази насока.
Видно от заключението по изготвената СГЕ, подписът върху оспорената декларация,
е положен от ищеца М. Ц..
По делото, с протоколно
определение от 01.03.2017г, е открито производство по оспорване на
автентичността на представената с ИМ длъжностна характеристика-л.8, на
длъжността „пазач-невъоръжена охрана“, в частта относно подписа на изпълнителен
директор, положен в горния десен ъгъл на същата. Видно от заключението по
изготвената СГЕ, подписът, положен в горен десен ъгъл върху длъжностна
характеристика-л.8 от делото, във фотографско копие, е положен от ***. В с.з.
на 06.04.2017г, ВЛ М.М. посочва, че в представеното
копие, подписът е видим и може да се работи по него; посочва, че подписът на ***
е стилистичен, усложнен, и се изпълнява по един и същ начин. ВЛ уточнява, че
подписът е изследван по 4 признака, като подписът има много малко елементи,
които да са във вариант.
По делото, като свидетели са разпитани
лицата М.П., ***, от показанията на които се установява следното: св. П.
посочва, че работи в ответното дружество от 1999 година, и познава ищеца Ц.,
който работи от 1997 година, на длъжност счетоводител с допълнителни
задължения. Посочва, че преди 2002г не е имало задължение да се връчва копие от
длъжностната характеристика на работника при сключването на трудовия договор,
като тогава тези документи са обработвани от ТРЗ. Свидетелката посочва, че по-
късно, през 2002 година, е имало решение на Съвета на директорите да се връчва
на работниците, срещу подпис върху декларация, препис от длъжностната
характеристика. При предявяване на находящата в
личното трудово досие на работника декларация, същата посочва, че именно така
изглеждат декларациите, подписвани от работниците; посочва също, че копие от
длъжностната характеристика се дава на работника само при поискване, но никога
в оригинал. Посочва също, че не си спомня да е връчвала длъжностна
характеристика на ищеца Ц.. При предявяване от съда на двете длъжностни характеристики,
свидетелката без да се е запознала с тяхното съдържание, заявява, че истинска е
тази, приложена към личното трудово досие, от 2002 година. Същата обаче
заявява, че ръкописният текст, върху длъжностната характеристика на л.8 от
делото- представена с ИМ, е изписан от нея.
Св. *** посочва, че е работил с
ищеца Ц. още от 2000г, на длъжността „пазач- невъоръжена охрана“ при ответника.
Посочва, че длъжността „пазач- невъоръжена охрана“, се изпълнява само в
хотела-на рецепция, в ресторанта и пред хотела, а работник- паркинг- работи
само отзад на паркинга на хотела. Посочва също, че работника –паркинг работи
само на паркинга и няма задължения да влиза във фоайето на хотела и обратното. Свидетелят
посочва също, че длъжността „пазач.- невъоръжена охрана, се изпълнява само през
нощта- от 19,00 ч вечерта до 07,00ч сутринта и през деня не се работи.
Свидетелят посочва, че при подписването на споразуменията през м. август 2016г.,
той и ищецът са били при директора и там са се запознали с длъжностната
характеристика на длъжността „работник- паркинг“. Свидетелят посочва също, че
не си спомня дали при подписване на трудовите договори от 2000г, му е връчвана
длъжностна характеристика. При предявяване на длъжностната характеристика –л.8
от делото, и на характеристиката от личното трудово досие- отбелязана с
оранжево листче/ личното трудово досие не е номерирано/, св. Стойнов заявява,
че за тази на л.8 няма спомен, но тази от личното трудово досие, посочва, че не
я виждал.
Св. *** посочва, че работи при
ответника, на длъжност счетоводител и е присъствала на отказа на ищеца Ц. да
подпише заповедта за уволнение. Свидетелката заявява, че знае, че длъжността
пазач- невъоръжена охрана се изпълнява само нощем- във фоайето на хотела.
Посочва също, че ищецът сам е поискал да бъде преназначен на длъжността
„работник- паркинг“, която се изпълнява само през деня, тъй като през нощта
паркинга се заключва и не работи.
По делото не се спори, че при
подписване на допълнителното споразумение през м. август 2016г, ищецът Ц. е
подписал представената му длъжностна характеристика за длъжността „работник-
паркинг“. Съобразно нейното съдържание, основна характеристика на изпълнявана
работа, е свързана само в паркинга зад Хотел Балкан. Съпоставена с длъжностната
характеристика – представена с ИМ-л.8 от делото, се установява припокриване на
функциите на двете длъжности- осигуряване на денонощна охрана на охраняем паркинг. Длъжностната характеристика към личното
трудово досие, сочи на основна трудова функция- невъоръжена охрана на сградата
на хотела- фоайе-партер, рецепция, лоби бар, ресторанти и нощен бар. В случая,
съдът намира, че в съвкупната преценка на доказателствата, които да установят
кое е действителната длъжностна характеристика към длъжността „пазач- невъоръжена
охрана, следва да се прецени и отразеното в самото допълнително споразумение от
03.08.2016г. Видно от неговото съдържание, страните са уговорили 8-часово пълно
работно време, като същото може да се променя съобразно графика, утвърден от
ръководството на дружеството. Изрично е посочено, че за работното време на
заеманата длъжност, се съставя график, съгласно който работниците, заемащи тази
длъжност се редуват; работната смяна може да е с продължителност до 24 часа,
като в този случай работникът почива 3 дни, след отработване на съответната
смяна. Изрично в споразумението е посочено, че мястото на работа е денонощен охраняем паркинг.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.74,
ал.4 от КТ, за обявяване недействителността на клаузата “срок на изпитване”, в
допълнително споразумение от 03.08.2016г., е основателен и следва да бъде
уважен, като посочената клауза бъде обявена за недействителна. Съобразно всички
събрани по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаните по делото
свидетели, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че длъжностната
характеристика на длъжността „пазач- невъоръжена охрана“, заемана от ищеца м.Ц.,
по трудов договор от 30.09.1999г., е представената с ИМ- в ксерокопие-л.8 от
делото. По делото се установи, че подписът, положен в горен десен ъгъл на
същата, принадлежи на изп. директор Н. ***- съобразно
заключението по назначената СГЕ. Действително, експертизата е извършена на база
ксерокопие от документ, но ВЛ М. М. изрично заяви в с.з., че няма пречка
експертизата да бъде извършена и въз основа на представеното копие, тъй като
подписът е четлив и ясно изразен. Твърденията на ответника, чрез адв. Н., че е възможно подписът и печатът да бъдат
пренесени от друг документ, са неоснователни и няма ангажирани никакви
доказателства, в т.ч. и чрез поставяне на такава задача на ВЛ. Следва да се
отбележи също, че върху представената характеристика-л.8, има изписан ръкописен
текст, който св.М.П. заяви, че е изписан от нея. От показанията на същата
свидетелка се установи, че оригинал от документи, в т.ч. и от длъжностна
характеристика, не се връчва на служителите, в т.ч. и при поискване. Що се
касае до показанията на св. П., в частта им относно представените по делото
длъжностни характеристики, съдът не кредитира същите с доверие, като приема
същите за заинтересовани и предубедени. В с.з., при предявяване на двете
длъжностни характеристики- на л.8 и тази от трудовото досие, св. П., без да се
е запознала подробно със съдържанието им- обстоятелство, отразено в съдебния
протокол от 06.04.2017г, заявява, че истинска е длъжностната характеристика от
2002 година. Като заинтересовани съдът приема и показанията на св. ***, в
частта им, касаеща описание на функцията и работното време на длъжността
работник-паркинг. Същите се опровергават от съдържащото се в самото
допълнително споразумение към трудовия договор, съобразно посоченото по- горе.
Изрично в същото е отразено, че паркинга е денонощен, а работата на работниците
се организира по график, утвърден от ръководителя. Съдът намира, че показанията
на тези свидетели следва да бъдат отчетени като заинтересовани, тъй като същите
са служители на ответното дружество. Изложеното противоречи на показанията на
разпитаните свидетели. Следва да се отбележи също, че съдът е оставил без
уважение искането на адв. Н., ищецът да бъде задължен
да представи в оригинал длъжностната характеристика,-л.8 от делото, доколкото е
приел, че страната не разполага с такъв оригинал, с оглед на особеността на
съществувалото между страните трудово правоотношение, и длъжностната
характеристика на длъжността следва да се съхранява в оригинал при
работодателя. В показанията си, св. М. П. и С. Стойков също посочват, че
длъжностна характеристика в оригинал не се връчва. Длъжностната характеристика
следва да се представи от работодателя, като част от личното трудово досие,
каквато в случая не е налице. В тази насока са и възраженията на ответника, че
длъжностна характеристика с това съдържание не съществува. Същата обаче е
представена като документ по делото- макар и в ксерокопие, носи подписа и
печата на изп.директор на дружеството- установено по
надлежния ред, чрез съответната експертиза, а заедно с това, като индиция за съществуването на такъв документ, следва да се
приеме изписването на ръкописен текст върху документа, от страна на св. М.П.-
служител на дружеството към датата на сключването на трудовия договор. По
делото, като част от личното трудово досие на работника, съдържащо едновременно
документи в оригинал и в незаверени копия, и в неномериран вид, е представена
длъжностна характеристика с различно съдържание от представената с ИМ, с
твърдението, че това е истинската такава. Към нея е представена и декларация от
25.07.2002г, подписана от ищеца-също установено по надлежния ред, че е запознат
с длъжностната характеристика, но тази декларация не може по категоричен и
неоспорим начин, да бъде отнесена именно към представената с личното трудово
досие длъжностна характеристика. Същата е на отделен лист, поставен преди
самата дл. характеристика от 2002 година и сама по
себе си, не води до извода, че именно представената дл.
характеристика е тази, с която работникът се е запознал, респ. че това е
утвърдената от работодателя такава. Следва да се отбележи също, че
представената характеристика е от 2002г., докато трудовият договор с ищеца е
сключен през 1999 година.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи по
категоричен начин, че длъжността „работник-паркинг“, е нова, различна по своята
трудова функция, длъжност, от длъжността „пазач- невъоръжена охрана“, което от
своя страна да обуслови законосъобразността на включената в допълнителното
споразумение от 03.08.2016г, клауза „ срок за изпитване“. Съобразно нормата на чл.70,
ал.5 от КТ, трудов договор със срок за изпитване, за една и съща длъжност, с
един и същ работник, в едно и също предприятие, може да се сключва само веднъж.
Същата е свързана с проверка на годността на работника, да изпълнява
длъжността. Съдът
намира, че няма пречка, по реда на
чл.119 от КТ, чрез допълнително писмено споразумение между страните, да бъде
изменена трудовата функция, изпълнявана от работника, чрез преназначаването му
на друга длъжност, при същия работодател, с уговарянето на нов изпитателен
срок. За новата трудова функция ще е налице нов трудов договор между същите
страни. В този смисъл, допълнителното споразумение няма да бъде в нарушение на
нормата на чл.70, ал.5 от КТ /решение № 344/29.11.2011г по гр.д.№ 1407/2010г.
на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В тези случаи,
релевантен е единствено факта на действителното съществуване на нова трудова
функция, като основание за съществуването на изпитателен срок, респ. за
действителността на тази клауза. Както бе посочено по- горе, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено припокриването на трудовите
функции по длъжността „пазач- невъоръжена охрана“ и „работник-паркинг“-осигуряване
на денонощна охрана на орханяем паркинг зад хотел
Балкан. Следва клаузата „срок за изпитване“, в допълнителното споразумение от
03.08.2016г, да бъде обявена за недействителна.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
С оглед изхода на иска по чл.74,
ал.4 от КТ, и установяването на недействителността на клаузата „срок за
изпитване“, съдът намира, че трудовият договор между страните не може да бъде
прекратен на посоченото в процесната заповед за
уволнение основание- по чл.71, ал.1 от КТ- едностранно от работодателя, без
предизвестие, в срока за изпитване. Съобразно разпределената доказателствена
тежест, ответникът- работодател следва да докаже законосъобразността на
извършеното уволнение, т.е. че към датата на издаване на процесната
заповед, са налице предпоставките по чл.71, ал.1 от КТ, даващи възможност на
работодателя да прекрати едностранно трудовия договор в срока за изпитване.
Както бе посочено по- горе, с оглед недействителността на клаузата „срок за
изпитване“, работодателя не е имал правната възможност да прекрати трудовия
договор с ищеца, на посоченото основание. С оглед на това, уволнението на ищеца
М.Ц., следва да бъде признато за незаконно и заповед № 12/28.10.2016г, бъде
отменена като незаконосъобразна.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед на основателността на
иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ, като обуславящ, съдът намира, че искът на ищеца
М.Г.Ц. за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението-“работник-паркинг”, е основателен и следва да бъде уважен, доколкото той
предполага признаването на уволнението за незаконосъобразно.
По иска с правно основаниечл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.225,
ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал
без работа, в следствие на незаконното уволнение, като в негова тежест е да
докаже, че през съответния период не е получавал трудово възнаграждение по друг
трудов договор, сключен след това. Видно от приложената по делото копие от
регистрационна карта към Дирекция “Бюро по труда”, гр. Плевен, се установява,
че ищеца е регистриран под № 10044506/31.10.2016г.; на дата 25.03.2013г.; същият
е направил своето посещение за поддържане на регистрацията. Видно от приетата
по делото ССЕ, се установява, че размерът на трудово възнаграждение на ищеца, въз
основа на който се изчислява обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, е в размер на
575,40лв, от които 420лв- основна заплата и 155,40лв.- клас прослужено време. Изчислено
за процесния период-28.10.2016-28.04.2017г, същото е в размер на 3452.40лв.
Съдът обаче е ограничен до размера, съобразно изменението на иска, прието с
протоколно определение от 01.03.2017—или до размера от 2301,60лв., без
изменение на периода. С оглед изложеното, следва в полза на ищеца да бъде
присъдена сумата от 2301,60лв., за периода 28.10.2016-06.04.2017г, като за
разликата до края на периода- 28.04.2017г, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС
сумата от 242,06лв-държавна такса и сумата от 140лв.-разноски за вещо лице,
както и на ищеца, направените от него разноски в размер на 420лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, на основание чл.74, ал.4 от КТ, клаузата “срок на изпитване”, в допълнително споразумение
№09/03.08.2016г, към трудов договор № 59/30.09.1999г., сключено между М.Г.Ц., ЕГН **********,***-като работник
и „БАЛКАН-СЕВЕР“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от ***- като работодател, за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА.
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на М.Г.Ц., ЕГН **********,***, извършено със заповед №12/28.10.2016г. на изп. директор на „БАЛКАН-СЕВЕР“АД, ЕИК *********, гр.Плевен,
за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ същата като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, М.Г.Ц., ЕГН **********,***, на заеманата от него длъжност преди
уволнението- “работник-паркинг“, при „БАЛКАН-СЕВЕР“АД, ЕИК *********, гр.Плевен, представлявано от ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, „БАЛКАН-СЕВЕР“АД, ЕИК *********, гр.Плевен,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 2301,60лв. съставляваща
обезщетение, за времето през което същия е останал без работа, в следствие на
незаконното уволнение, дължимо за периода 28.10.2016-06.04.2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ-04.11.2016г. до окончателното й
изплащане, като за РАЗЛИКАТА, до пълният предявен период 28.10.2016-28.04.2017т,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „БАЛКАН-СЕВЕР“АД,
ЕИК *********, гр.Плевен, представлявано
от *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
сумата от 242,06лв -държавна такса и
сумата от 140лв.-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „БАЛКАН-СЕВЕР“АД, ЕИК *********, гр.Плевен, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.Ц., ЕГН **********,***,
сумата от 420лв., съставляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: