О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1425 Година 2019,25.07. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет
и пети юли Година две хиляди и
деветнадесета
В
закрито заседание в следния
състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове:…………………………………………
Съдебни
заседатели:………………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
гражданско дело номер 84 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищцата М.Ц.Б. с посочен постоянен адрес:*** чрез
пълномощника адв. В.Д. с адрес *** е предявила обективно кумулативно
съединени искове против „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф
Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, и д-р З.В.Д. – хирург, с
адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“,
бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, с която се иска да бъдат осъдени
ответниците да заплатят солидарно на ищцата следните суми: сумата от 100 000 лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди от Лиляна Величкова Грозева /майка, наследодателка на
ищцата/, изразяващи се в продължителни физически и психически болки и
страдания, причинени от противоправни действия и бездействия от страна на
ответниците, която сума се претендира за периода от 21.01.2016 г. до 05.01.2017
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.01.2016 г.; сумата от 2 882,30 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди от Лиляна Величкова Грозева /майка
и наследодателка на ищцата/ за закупуване на лекарствени и козметични продукти;
сумата от 50 000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди от ищцата Б., изразяващи се в
продължителни физически и психически болки и страдания, включително
невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения – посещаване на училище и
полагане на изпити, прекъсване на образованието в чужбина и други, което е следствие от претърпените болки и
страдания от неината майка, за периода от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането 21.01.2016 г.; сумата от 120 000 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди от ищцата Б. е резултат на смъртта на нейната
майка; сумата от общо 288,16 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди от ищцата Б., представлъваща
разходи за закупени самолетни билети и превод на документи. Представя
доказателства и претендира разноски.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане
на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от
Дял Първи на Част Втора на ГПК
следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове
съгласно чл. 140 от ГПК, ал.1 от ГПК,
съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед
предмета им – осъдителни искове за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
причинени от деликт, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно
те следва да се разглеждат по правилата
на общия исков процес на ГПК. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т. 4 вр. с т.6 и
чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция, с
оглед обективното съединяване на искове, част
от които са подсъдни на окръжен съд като първа
инстанция,тъй като са с размер на търсената сума над 25 000 лв. и по постоянния
адрес и седалището на ответниците.
Исковата молба, станала редовна след
отстраняване на недостатъци, е приета за разглеждане, преписи от нея с
приложенията са връчени на ответниците.
В срока по
чл.131 от ГПК, отвениците МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и д-р З.В.Д. са подали
писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по
основание и размер и правят възражения за недопустимост на предявените искове
за претърпени имуществени и неимуществени вреди от Лиляна Величкова Грозева
/майка и наследодателка на ищцата/, поради липса на процесуална легитимация на
ищцата.
По направените възражения, съдът намира, че са
частично основателни. Процесуалната легитимация е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи и служебно.
Активна легитимация е налице за ищец, който твърди, че дадено материално право
му принадлежи. Процесуалната легитимация е именно принадлежността на правото на
иск, а материално-правната е принадлежността на защитаваното материално право.
Липсата на процесуалноправна легитимация е въпрос на допустимостта на иска, а
материално правната легитимация е въпрос по съществото на спора. Легитимацията
за участие във всяко едно съдебно производство предпоставя, че страните по
последното са страни и по материалното правоотношение, елемент от което е и
предявеното субективно право. При липса
на активна легитимация или правен интерес, производството се прекратява, а иска
се отхвърля като недопустим. Ищцата заявява, че в качеството си на наследник
предявява искове за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от Лиляна Величкова Грозева. Претенцията за
неимуществени вреди обаче е строго лична претенция,
чието предявяване и размер е резултат на преценката на самия увреден. Със
смъртта на уреденото лице, това право на иск за обезщетение на претърпените от
него неимуществени вреди се е погасило и не може да бъде реализирано от
неговите законни наследници. Ищцата като наследница на Лиляна Грозева не
разполага с надлежна процесуална легитимация да предяви неимуществено лично
право на своята наследодателка, без то да е било предявено лично от нея по
процесуален ред, преди смъртта й. Процесуалната легитимация на страната е условие да съществува
правото на иск в полза на определено лице. След като правото на обезщетение за
неимуществени вреди е лично право и не се наследява, след смъртта на
носителя му,за наследника то остава чуждо право и той не придобива процесуална легитимация да предяви
това чуждо право по исков ред. / в този смисъл мотиви на определения № 169 от
31.03.2009 год. по ч.т.д.№ 11/2009 год. на І т.о. на ВКС и №325/19.06.2015г. по ч.т.д.№59/2015 на ВКС,
ТК, 2-ро т.о./ Поради изложеното
предявеният иск за осъждане на
ответниците да заплатят претърпени от
Лиляна Величкова Грозева неимуществени вреди е недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено. Не следва да се прекратява
обаче производството по предявеният иск за претърпени имуществени вреди от
наследодателката Лиляна Грозева. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Твърдения, в случая, деликт е от 21.06.2016г. и от момента
на извършването му за деликвента възниква задължението да обезвреди пострадалия. Това задължение е
имуществено, облигационно и като такова то влиза в наследствената маса на увредения,ако е починал, поради което за
ищцата като наследник е налице активна легитимация да предяви този иск, тъй
като е наследила всички имуществени
права на наследодателката си,включително
и това за обезщетение за имуществени вреди/в този смисъл е определение № 459 от
20.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 275/11 год. на ІV г.о. на ВКС/.
До настоящия момент ответниците не са заявили с
възражения други обстоятелства, а и на
съда не са станали служебно известни факти, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск. При това
положение книжата по настоящото дело до този момент са съставени и разменени редовно и предявените искове,с
изключение на този за обезщетение за неимуществени вреди,претърпери от Лиляна
Грозева, са допустими.
С отговора на исковата молба ответникът д-р З.В.Д. –
хирург, с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/ е отправил молба за привличане
на две застрахователни дружества като
трети лица негови помагачи – ЗАД „Алианц
България“ ЕИК ********* като застраховател по полица № 13130150200000013, по
договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ и
като съзастраховател и водещ застраховател по застрахователен договор №
13130182270000018 по договор сключен между ЗАД „Алианц България“ – водещ
застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на БЛС-Бургас, ЕИК *********,
както и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица №
18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между „МБАЛ –
Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД.
Съдът намира искането за привличане на трети
лица-помагачи, на страната на ответника, за
допустимо и основателно.
Искането
за привличане е направено в законоустановения според чл. 219, ал. 1 от ГПК срок - с депозирания своевременно отговор на исковата молба, в
законоустановената форма – с писмена молба и приложени преписи. Предпоставката
по чл. 219, ал. 2 от ГПК не е относима за юридически лица,поради което и не подлежи на проверка.
Налице е интерес от привличане на двамата застрахователи като трети лица-помагачи на страната на ответника-физическо лице , чиято професионална отговорност е застрахована в посочените две застрахователни дружества,тъй като производството по настоящото дело се явява преюдициално за правоотношенията помежду им във връзка със сключените застрахователни договори.
С
оглед изложеното, съдът следва да конституира, като подпомагаща страна на
страната на ответника ЗАД „Алианц
България“ и ЗД „Евроинс“ АД, като на последните да се изпратят преписите от книжа,предназначени за тях,като
им се даде възможност да изразят писмено
становище в двуседмичен срок от получаване на преписите.
Ответникът д-р З.В.Д. – хирург, с адрес по
месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул.
„Димитър Димов“ /панорамен път/, с отговора на исковата молба е предявил и при
условията на евентуалност обратни искове против двамата застрахователи- ЗАД
„Алианц България“ ЕИК ********* като застраховател по полица №
13130150200000013, по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗАД
„Алианц България“ и като съзастраховател и водещ застраховател по
застрахователен договор № 13130182270000018 по договор сключен между ЗАД
„Алианц България“ – водещ застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на
БЛС-Бургас, ЕИК *********, и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател
по полица № 18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между
„МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД. Претенцията е заявена
своевременно, поради което следва да се извърши проверката за редовност
на исковата молба по обратните искове по чл.129,ал.1 във вр. с
чл.214,ал.3 от ГПК//в този смисъл мотивите на определение № 436 от 03.08.2012
год. по ч.гр.д.349/12 год. на І г.о./.
Обратния иск следва да отговаря на изискванията на чл.
127 и чл. 128 от ГПК. При извършена проверка относно неговата редовност, съдът
констатира, че същия е нередовен, тъй като не е внесена необходимата държавна
такса, поради което обратния иск следва да бъде оставен без движение до
отстраняване на нередовностите. В случая е заявено, че иска се предявява в
пълен размер за сумите, които ответника евентуално би бил осъден да запрати на
ищцата М.Ц.Б., поради което и държавната
такса следва да бъде определена върху цената на предявените първоначални
искове,като не следва да се определя
държавна такса по счетения за недопустим,поради липса на активна процесуална легитимация
предявен иск за претърпени
неимуществени вреди от Лиляна Величкова Грозева, тъй като съдът с настоящото
определение ще прекрати производството по този иск. При това положение сбора от цените на обратните искове е в размер на
173 170,46 лева-арг. от чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, а дължимата държавна такса
е в размер на 6 926,82 лева-4 % върху търсената сума,съгласно чл.1 на
Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва
да пристъпи към насрочване на делото в
открито съдебно заседание, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът
намира,че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени
от страните.
Проект за
доклад:
Ищцата М.Ц.Б., с адрес: *** чрез пълномощника адв. В.Д. с адрес *** е предявила обективно кумулативно съединени искове против
„Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър
Димов“ /панорамен път/, и д-р З.В.Д. – хирург, с адрес по месторабота: „МБАЛ –
Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен
път/, за осъждане на двамата ответници
да заплатят солидарно на ищцата
следните суми: сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от Лиляна Величкова Грозева /майка,
наследодателка на ищцата/, изразяващи се в продължителни физически и психически
болки и страдания, причинени от противоправни действия и бездействия от страна
на ответника Д. в качеството му на хирург,работещ в ответната болница, при провеждане на хирургическо лечение, която сума се претендира за периода от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на
увреждането 21.01.2016 г.; сумата от
2 882,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от Лиляна Величкова Грозева /майка, наследодателка на ищцата/
,представляваща направени разходи за закупуване на лекарствени и козметични
продукти; сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Б.,
изразяващи се в продължителни физически и психически болки и страдания,
включително невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения – посещаване
на училище и полагане на изпити, прекъсване на образованието в чужбина и
други, което е следствие от търпените
болки и страдания от неината майка за периода
на провежданото й лечение от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху горната сума от
датата на увреждането 21.01.2016 г.; сумата
от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищцата Б. в резултат на смъртта на нейната майка, ведно със законната
лихва върху горната сума от датата на
увреждането; сумата от общо 288,16 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата Б.,
изразяващи се в разходи за закупени
самолетни билети и превод на документи, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на
увреждането.Претендира разноски. Твърди, че претендираните вреди са настъпили в
резултат на противоправното поведение на
ответника-хирург,а отговорността на болницата се обосновава в качеството
й на възложител на работата по трудово правоотношение на физическото лице -
действия, бездействия, нарушаване на утвърдени медицински стандарти и правила
за добра медицинска практика. Заявява, че майка й Лиляна Грозева е претърпяла
няколко операции в „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД – гр. Бургас, за което са съставени експертизи.Твърди,че след
претърпяна операция на 26.01.2016 г., майка й не се чувствала добре, не се
подобрявала, имала силни болки и температура, поради което била приета в „МБАЛ
– Бургас“ АД, където й било проведено медикаментозно лечение. След това й били
проведени още три пъти медикаментозни лечения в същото лечебно заведение, за
което са издадени съответни епикризи. Въпреки проведеното лечение, майка й
продължила да не се чувства добре и на 11.04.2016 г. е била приета в интензивно отделение на „МБАЛ
– Бургас“ АД, откъдето й се обадила медицинска сестра от болницата и й съобщила
за тежкото здравословно състояние на г-жа Грозева,като я посъветвала при първа
възможност да отиде в болницата.Заявява,че тъй като по това време е била студентка в чужбина, тръгнала веднага за
България и отишла в болницата. Там й разяснили за тежкото здравословно
състояние на майка й. Била проведена консултация с хирург и било взето решение
за оперативна интервенция, по време на която били открити чужди тела в
коремната й кухина, забравени при операцията в „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД.
Това обстоятелство било отразено в изготвената епикриза. С оглед усложненото
състояние на пациентката на 18.04.2016 г. била свикана ЛКК, която взела решение
за обсъждане на създалата се ситуация с
хирургичен екип на „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и хоспитализация там. Лиляна
Грозева била преместена в ответната болница, където и предложили напълно
безплатно лечение за овладяване на инфекцията до нейното излекуване. Били
извършени още три оперативни интервенции, но те не довели до подобрение на
състоянието болната. След изписването й, около два месеца Лиляна Грозева била
обгрижвана в дома си от ищцата, като през цялото време изпитвала болки и имала
висока температура. Към края на месец юли, в областта на корема се формирало
образувание подобно на гнойна пъпка, от което започнала да изтича гной. Въпреки
неколкократните оплаквания пред доктор Д., не били предприети каквито и да е
мерки за лечение. В периода от 12.09.2016 г. до 30.10.2016г. майката на ищцата
постъпва още три пъти в ответната болница, където й е провеждано лечение. На
07.12.2016 г. Лиляна Грозева постъпва в Военномедицинска академия – гр. София,
в увредено общо състояние. Там са й извършени десет броя операции, описани в
Предаутопсионна епикриза с ЛИБ № 38455/2016 г. и Аутопсионен протокол №
А-01-2017 г.
Ищцата твърди, че настъпилата голяма инфекция в
организма на майки й се дължи на забравени в коремната й кухина по време на
операция,извършена от ответника д-р Д.
–микулич компрес и единична марля. Счита, че ответниците не са диагностицирали
правилно симптомите на заболяването, не са
назначили точните изследвания и не са провели правилно лечение. Поради тази
причина сочи,че е настъпило сериозно влошаване на състоянието на пациентката,
причината за което била открита едва след постъпването й в „МБАЛ – Бургас“ АД. Заявява, че ответниците
отново са проявили небрежност, като необмислено са поставили двуслойно полиамидно платно на пациентката,
въпреки наличието на голяма инфекция в организма й, което довело до още по –
голямо влошаване на състоянието й. Това платно било премахнато веднага след
постъпване на болната във Военномедицинска академия – гр. София, където било
проведено адекватно лечение, но поради настъпил срив на хемодинамиката и
влошаване на дихателния статус на 05.01.2017 г. Лиляна Грозева почива. Ищцата
заявява, че смъртта е настъпила именно поради проявената небрежност от страна
на ответниците, изразяваща се в забравянето на чужди тела в тялото на нейната
майка. Тази небрежност е причина за смъртта на
Лиляна Грозева, и причина за претърпените от нея и ищцата психически и
физически страдния. Ищцата е претърпяла сериозна психическа травма от загубата
на единствения си жив родител, към когото била изключително привързана, като се
наложило да прекъсне и обучението си в чужбина, за да се грижи за своята майка.
През дългия период на провежданото лечение /адекватно и неадекватно/, ищцата
търпяла страх, несигурност, болки и страдания. Дълго време след смъртта на
майка си била затворена в себе си, била съсипана, изпаднала в депресия,
отказвала да контактува с други хора и прекъснала обучението си. Това състояние
не е отшумяло и към настоящия момент. Майка и дъщеря имали помежду си
изключително силна емоционална връзка и въпреки, че живеели в различни
домакинства, си помагали за всичко, поради което ищцата чувства, че е загубила
опора в живота си. От писмо на „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД ищцата узнала, кои
са застрахователните дружества застраховали професионалната отговорност на
ответниците и отправила претенции към тях. Отговор получила единствено от
застрахователно дружество „Алианц – България“,което в писмо изх. № 250-02-3145/25.04.2018 г., й
отказало изплащане на обезщетение, а застрахователно дружество „Евро инс“ АД и
до настоящия момент не е взело отношение по предявената претенция.
Предявените
искове са осъдителни и са с правни основания в чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, за обезщетяване на причинените на ищцата имуществени
и неимуществени вреди.
Ответникът „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД чрез пълномощника адв. М.М.-Ж. с адрес ***
оспорва предявените искове по основание и размер. Признава факта, че Лиляна
Грозева е била пациентка на болницата и са й извършени посочените в исковата
молба операции, в които е участвал д-р Д.,
в качеството му на лекуващ лекар. Признава и факта, че лечебното заведение е
имало качеството на възложител на работа по отношение на д-р З.Д.. Оспорват се
всички останали твърдения на ищцата, изложени в исковата й молба. Твърди, че
д-р Д. не е забравил чуждо тяло в тялото на пациентката Грозева, и не извършил
противоправни деяния, които в пряка причинна връзка да са довели до влошаване
на здравословното й състояние, включително при поставянето на двукомпонентно
платно на 20.04.2016 г. Оспорва и връзката между лечението ,проведено от д-р Д. в тоза
болнично заведение и настъпилата на 05.01.2017 г. смърт на майката на ищцата.
Счита, че предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
Лиляна Грозева са недопустими и неоснователни.
Оспорва и основателността на претенцията за претърпени
от ищцата неимуществени вреди за периода 21.01.2016 г. – 05.01.2017 г. Твърди се, че по време на хоспитализациите на
пациентката, не са регистрирани посещения от ищцата, с оглед твърденията й, че
е полагала грижи за майка си. Посочва се, че представения по делото самолетен
билет е с дата 11.12.2016 г. – много по – късно от изписването на пациентката
от болницата. Сочи и липсата на доказателства за твърдяното прекъсване на
работа от страна на ищцата, за да полага грижи за майка си. Ответникът заявява,
че през целия посочен от ищцата период, майка й е била с доказано онкологично
заболяване, придружено с проведени неколкократно химеотерапевтични лечения.
Посочва, че за пръв път пациентката Грозева постъпва за лечение в ответното
болнично заведени в периода 19.01.2016г.-22.01.2016 г. При последваща
хоспитализация за периода 25.01.2016г.-02.02.2016 г. на пациентката е извършена
операция в голям обем, която е продължила около шест часа. Подробно са описани
извършените дейности от оперативния екип по време на операцията. Заявява, че
при затварянето на корема са отстранени всички чужди тела ползвани при
операцията. Хистологично било доказано, че пациентката има Карценом на ректум с
множество некрози и перфорация на чревна стена. Следоперативния период е
протекъл гладко, като през това време пациентката не е имала фебрилитет и болки
на оперативна рана. На седмия ден били свалени коремните дренажи без данни за
изтичане на патологични секрети. На осмия ден била изписана в добро общо
състояние без температура и без оплаквания за болки в корема. Била насочена към
химиотерапия и са проведени четири контролни прегледа. Заявява, че през този
период ищцата нито веднъж не е разговаряла с д-р Д. за здравословното състояние
на майка си. Относно твърденията на ищцата за забравено чуждо тяло в тялото на
пациентката по време на проведената операция на 26.01.2016 г., довело до настъпването на твърдените имуществени и
неимуществени вреди, излага следните твърдения: Това твърдение е невярно. То е
подкрепено единствено от едно изречение в епикриза № 9092/11.04.2016 г. –
19.04.2016 г., издадена от „МБАЛ – Бургас“ АД. Представената епикриза е
незаверена, нечетлива, неномерирана, без дата за оперативната интервенция и
посочване на оперативния екип. От нея не става ясно кой и как е направил извод,
че се касае за точно описаното в нея чуждо тяло /не са описани размери, цвят
или други характеристики/, нито дали подписалия експертизата дежурен лекар е
участвал в оперативния екип. Заявява, че правилната медицинска практика в
такива случаи е – намерените чужди тела да се изпращат за изследване в патологоанатомични отделения, клиники или
лаборатории, където те се описват и дори документират със снимков материал, което в настоящия случай няма данни да е
сторено. Счита, твърдението на ищцата за абсурдно и поради факта, че в
двумесечния период след операцията до твърдяното отстраняване на чужда тяло, са
били извършени множество последващи прегледи, изследвания, ехографии и скенер,
при които нито един от специалистите не е забелязал наличие на такова. Оспорва
и твърдението, че през този период пациентката е била с „голяма инфекция в
нейния организъм“. В тази връзка посочва, че след изписването на майката на
ищцата, тя постъпва в отделение по кардиология при МБАЛ АД – Бургас, от
епикризата на което е видно, че не е констатирана нито лекувана по време на предстоя
там – инфекция. При този престой и лечение са извършвани рентгенографскси
изследвания и ехография и не са открити чужди тела. Не е имало данни за
зачервяване или болки на оперативната рана, нито завишена температура. През
това време на пациентката са проведени три химиотерапии, което заедно с
понижения й имунитет е довело до спонтанна перфорация на тънкото черво няколко
дена преди операцията на 11.04.2016 г., която перфорация е основана причина за
настъпилата инфекция и няма връзка с операцията проведена в ответната болница,
нито със забравени чужди тела. На следващо място се навеждат доводи, че
твърденията на ищцата за забравено при операция чуждо тяло, проведено
неправилно диагностициране и лечение не се подкрепят от приложените
доказателства и противоречат на основни принципи в медицината. В тази връзка
посочва, че не е възможно да бъде назначена и проведена химиотерапия на болен
пациент. Онкологичният пациент, какъвто
е била майката на ищцата, задължително минава през онкокомитет, където се решава
хода на онкотерапията. В посочения двумесечен период, на майката на ищцата са
проведени три химиотерапевтични лечения, при всяко едно от които е предхождано
от щателни прегледи и множество изследвания и завършва с такива. При тези
прегледи и изследвания не са установени
данни за голяма инфекция в организма на пациентката или забравени чужди тела.
При постъпването в КОЦ, съгласно епикризата г-жа Грозева е била в добро общо
състояние и без субективни оплаквания, а при трето й изписване на 01.04.2016 г.
в епикризата й е документирано, че при изписването пациента няма оплаквания и е
запазено обективното й състояние. Според ответника, тези факти оборват
твърдението на ищцата за наличието на тежка инфекция в периода от изписването
от болницата ответник на 02.02.2016 г. до проведената операция в МБАЛ АД –
Бургас на 11.04.2016 г. Заявява, че ако все пак се установи виновно и
противоправно действие или бездействие
от страна на д-р Д., в качеството му на лице, на което ответната болница
е възложила работа и наличие на предпоставките за солидарна отговорност на
болницата с дееца, то се оспорва размера на претендираните неимуществени вреди,
както и периода за който се претендират. В тази връзка се изтъква, че двамата
ответници, след като е било съобщено за намерено чуждо тяло в тялото на
пациентката, незабавно са предприели действия и лечение, които са ефективни и
адекватни на състоянието й. След извършена съвместна консултация между лекарите
на двете лечебни заведения е взето решение, лечението да продължи в болницата
ответник от д-р Д.. За това е налице и писмено съгласие на пациентката, която е
подписала и Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури и е
приета в болницата. Поради невъзможност да се затвори корема със собствена
тъкан, и за да не се предизвика притискане на тънките черва и страдане на
храненето, на пациентката е поставено под перитунеума двукомпонентно полиамидно
еднопротезно платно, закупено със средства на болницата. Платното
представлявало мрежа, през която свободно преминавали течности и не запечатвало
корема. Поставянето му било широко разпространен медицински метод, а
проведеното лечение било абсолютно адекватно и по всички медицински правила и
хирургични стандарти. Изтъква, че са предприети всички необходими и възможни действия
за лечение на пациентката и премахване на последиците от евентуално допусната
грешка. В тази връзка счита, че твърденията на ищцата за влошаване на
здравословното състояние на майка й след поставянето на платното, е нейна лична
субективна преценка, неподкрепена от медицинските доказателства. Акцентира и на
факта, че за лечението на пациентката, включително за скъпоструващите изделия и
консумативи, които не се заплащат от НЗОК, както и други разходи е заплатила
ответната болница, което следва да бъде отчетено при преценка на размера на
обезщетението.
По предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в
резултат на смъртта на Лиляна Грозева, ответника излага съображения за
неоснователност на същия. Твърди, че не е налице пряка причинно – следствена
връзка, която да е единствено с оглед на виновното и противоправно поведение на
д-р Д.. Изтъква, че последната хоспитализация на пациентката е била през месец
септември, като в епикризата е отразено, че е изписана в добро общо състояние,
без субективни оплаквания и с подобрение. Поради посоченото прави извода, че
няма никакви данни за негативни последици от операцията, нито каквато и да е
връзка с настъпилата една година по –
късно смърт. Посочва, че след изписването й болната е получила тромбоза на а
илиака с гангрена на долни крайници, което състояние няма никаква връзка с
поставеното платно или някаква продължаваща инфекция, свързана с предходни
заболявания. Посочва предполагаемите причини довели до тежкото състояние на пациентката. Излага твърдения, че д-р Д. е
разяснил и обсъдил с пациентката и нейната дъщеря, здравословното състояние на
г-жа Грозева и въпреки тяхното настояване отказал да извърши операция и
препоръчал такава да не бъде извършвана.
Те обаче пренебрегнали неговото мнение и се самонасочили към ВМА, където
пациентката била оперирана многократно и починала на 05.01.2017 г.
Оспорва и предявеният иск за претърпени имуществени
вреди от ищцата. Посочва, че твърдените разходи за самолетен билет, са
направени не по време на твърдения деликт, а осем месеца след тази дата и
четири месеца след последното изписване на пациентката от ответната болница.
В допълнение се изтъкват професионалните и личностни
характеристики на д-р Д., като се посочва, че същият е с дългогодишен опит като
хирург и се ползва с безупречна репутация. Притежава отлични професионални
качества и членува в няколко професионални общности. Не са му налагани
дисциплинарни наказания, нито са постъпвали оплаквания от него от пациенти.
Сочи, че доказателства за безспорния му авторитет е и факта, че самата г-жа
Грозева е избрала да бъде лекувана - в лечебното заведение, в което той работи,
а не в „МБАЛ – Бургас“ АД, където тя е работила като санитар.
Ответникът д-р З.В.Д.
чрез пълномощника адв. С.П. с
адрес *** в отговор на исковата молба заявява, че счита един от предявените
искове за недопустим, а другите оспорва по основание и размер. Счита, че проведеното лечение е било
своевременно и адекватно на развитието на тежкото онкологично заболяване на
майката на ищцата, в различните етапи. Посочва, че всеки конкретен случай е
уникален и изисква творческо и аналитично поведение на лекаря, а в случая
проведеното лечение било точно и съобразно изискванията на правилата на добра
медицинска практика и медицинските стандарти, при проявен професионализъм от
страна на лекарите и персонала. Изтъква, че в случая е било налице тежко
основно онкологично заболяване, което със своето развитие често води до тежки
усложнения, трудно лечение и фатален край, въпреки адекватно положените грижи и
лечение. Оспорва твърденията, че смъртта е настъпила вследствие на късно
отстраняване на марля и компрес, забравени при проведена операция на 21.01.2016
г., както и поради необмислено поставяне на двуслойно полиамидно платно, при
последваща операция. Посочва, че при направените ретгенови и ехографски
изследвания, не са описани наличие на чужди тела, въпреки че ответната болница
работи само с компреси и марли с ренгенпозитивни нишки, които се визуализират
от рентгеновите лъчи. Счита, че дори да се приеме, че при извършената на
21.01.2016 г. операция са забравени марля и компрес, това обстоятелство не води
до твърдения от ищцата резултат. Твърди, че докато траел следоперативния период
от посочената операция, било хистологично доказано, че пациентката има Карценом
на ректум с множество некрози и перфорация на чревна стена. Тя била изписана в
добро общо състояние, без температура и усложнения от оперативната рана, като
не е съобщавала за такива и при проведените четири последващи контролни
прегледа. Болната била насочена веднага
към ДОЗ, където преминава преглед от онкокомитет, който решава дали да бъде
приложена химиотерапия, като такова решение се взема само при напълно
възстановен пациент. Болната преминава три химиотерапии. След това, около два
месеца и половина след първата операция, пациентката е приета в „МБАЛ – Бургас“
АД, където й е извършена операция. В лечебното заведения болната е постъпила в
увредено състояние с температура и болки в корема в ляво, зачервяване в горен
ляв квадрант, флуктуация и аускутатурно куркане. Посочва, че от представените
медицински документи не се установява, причината за състоянието на майката на
ищцата, да е наличието на чужди тела. Счита за установено, че болната е била в
проспериращо тежко общо състояние и налични тънкочревни фистули, налична
перфорация на тънко черво с голяма количество чревно съдържание, което е
предизвикало подкожния абсцес, което води до оперативна намеса на 13.04.2016 г.
и на 15.04.2016 г. в „МБАЛ – Бургас“ АД. Потвърждава изложеното и от другите
страни в процеса, че след проведените операции са проведени съвместни
консултации между екипи на двете болници и е взето решение лечението на болната
да продължи в „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД. Решението е взето предвид факта, че
първата операция е проведена от ответника и той най – добре познава състоянието
на болната, а и ако е допусната грешка при първоначалното лечение, да се
отстранят и коригират максимално последствията от такава грешка. Посочва, че
решението е взето с изричното съгласие
на пациентката. Г-жа Грозева постъпва в ответната болница в крайно тежко общо
състояние. Извършени са няколко операции, като ответника взема решение за
поставяне на двукомпонентно полиамидно еднопротезно платно, поради липса на
инфекция в корема, овладяна такава в подкожието и невъзможност за затваряне на
корема със собствена тъкан. Посочва, че това е приет и използван в световен
мащаб метод. На 04.05.2016 г., болната била изписана в добра общо състояние,
като на две седмици са извършвани контролни прегледи, които показват
подобряване на състоянието. Пет месеца след операцията през месец септември,
пациентката се оплакала от подутина около оперативния центрикс вдясно.
Установена е нова чревна фистула несвързана пряко с предходните оплаквания и на
съвсем друго място. При извършен преглед, ответникът преценил, че няма данни за
перитонит и оперативна намеса е крайно рискована, поради което правилния начин
на лекуване е чрез консервативният метод с превръзки и изчакване на спонтанно
затваряне. По този начин е провеждано лечение в продължение на три месеца, през
който период общото състояние на болната било добро. През месец октомври
пациентката получила гангрена на долен крайник и била подготвена за оперативно лечение
от съответен специалист. На следващия месец тя отново настояла за радикално
оперативно лечение, но ответника преценил и й обяснил, че рисковите са големи и
взел решение да не извършва оперативна интервенция, тъй като към този момент
нямало данни за перитонит и нужда от спешно оперативно лечение. Ответникът
посочва, че видно от аутопсионния протокол и хода на заболяването от
представената от ВМА документация, в случая се касае за пациент с тежко
основано заболяване Карцином на колона с тежък паранеопластичен синдром с
придружаващи заболявания – тежка коагулопатия, генерализирана артеросклероза на
всички съдове, на които се дължат чревните перфорации, поради което смъртта на
болната няма връзка с чужди тела, а се дължи на тези заболявания и усложнения.
Ответникът счита, че в случая не е налице фактическия състав на твърдяното от
ищцата непозволено увреждане, тъй като липсва причинна връзка на крайния
летален резултат, с хоспитализирането, проведеното лечение и поведението на
лекуващия екип. Подчертава, че този резултат е свързан единствено с
неблагоприятната закономерност от развитието на болестта. Дори да се приеме, че
при първата операция е забравено чуждо тяло, то от проведените последващи
операции, съществуващите възможности за влошаване на състоянието са преодолени
и е прекъснат причинно – следствения комплекс. По отношение на претенцията за
имуществени вреди за закупуване на лекарствени и козметични продукти заявява,
че няма доказателства тези разходи да имат пряка връзка с твърдяното увреждане
от страна на ответниците, тъй като болната е имала множество тежки заболявания.
По делото не е налице признание на права и няма
обстоятелства, които да са служебно или общоизвестни, поради което да се
явяват ненуждаещи се от доказване.
Страните не спорят по следните
обстоятелства:между д-р З.Д. и „МБАЛ-Лайф Хоспитал“ ЕООД е бил сключен и в
периода 21.01.2016 год.-05.01.2017 год. е действал трудов договор,по силата на
който лечебното заведение е възложило на лекаря ,а той е приел да изпълнява длъжността
хирург; на 25.01.2016 год. майката на ищцата е
бил приета в ответната болница „МБАЛ-Лайф Хоспитал“ ЕООД,ЕИК
********* и на 26.01.2016 год. й е било проведено оперативно лечение с оперативна интервенция,описана в епикриза
ИЗ№ 488 /документът на листи 11 до 14 вкл. от делото/,от екип,работещ в това лечебно заведение с
оператор д-р З.Д.; впоследствие в
периода от 27.01.2016 год. до 05.01.2017 год. на майката на ищцата са
извършени множество други операции,както
в „МБАЛ-Лайф Хоспитал“ ЕООД ,така и
в „МБАЛ –Бургас“АД и във ВМА МББАЛ-София;при едно от тези
последващи оперативни лечения ,а именно
на 20.04.2016 г. в „МБАЛ-Лайф
Хоспитал“ ЕООД от екип,работещ в това лечебно заведение, отново с оператор д-р З.Д., на
майката на ищцата е било
поставено двуслойно полиамидно платно под перитонеума;в периода
21.01.2016 год. до 05.01.2017 год. здравословното състояние на майката на
ищцата е било тежко;на 05.01.2017 год. майката на ищцата е починала във ВМА
МББАЛ-София.
Ищцата
носи тежестта да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: пропуск по време на оперативната интервенция
на 26.01.2016 год. да бъдат отстранени
от коремната кухина на майката на ищцата
използваните чужди тела: микулич компрес и единична марля ; чуждите
тела- микулич компрес и единична марля,са причинили голяма инфекция в организма
на Лиляна Грозева;при оперативната интервенция на 20.04.2016 год.,когато е било
поставено двуслойното полиамидно платно
под перитонеума на майката на ищцата ,
инфекцията в организма й не е
била овладяна; това е причинило влошаване на здравословното й състояние и
смъртта на Лиляна Грозева на 05.01.2017
год.;търпените от ищцата конкретно
описани болки и страдания,психически и физически ,по вид и размер,в резултат от
смъртта на нейната майка;направените разходи в размер от 2882,30 лв. от Лиляна
Грозева за закупуване на лекарствени и козметични продукти,закупените
лекарствени и козметични продукти са били
необходими за лечението на майката
на ищцата от инфекцията ,получена в резултат на
неотстраняването на чуждите тела-микулич компрес и единична марля, при
оперативната интервенция на 26.01.2016 год. ;ищцата е направила разходи в размер на 288,16 лв. за закупуване на
самолетни билети,за да посети и да се грижи за болната си майка,както и да я погребе, и за превод на
документи от учебно заведение,удостоверяващ прекъсване на обучението й там.
В случай,че се установи ,че при
оперативната интервенция на 26.01.2016 год. не са отстранени чужди тела-микулич
компрес и единична марля и те са
причинили голяма инфекция в организма на Лиляна Грозева,както и в
случай,че се установи,че оперативната интервенция на 20.04.2016 год. е
проведена при необладява инфекция в организма на Лиляна Грозева и това е
причинило и смъртта й на 05.01.2017 год.
,то е налице е установено от закона
оборимо предположение, че горните бездействие и действие са извършени виновно от оператора д-р З.Д..
Ответниците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: продължителното тежко здравословно
състояние и смъртта на майката на
ищцата в периода от 21.01.2016 год. до
05.01.2017 год. са резултат от
неблагоприятна закономерност от развитието на тежко онкологично заболяване на
пациентката г-жа Лиляна Грозева.
По доказателствените искания:
Съдът намира направените от
страните доказателствени искания-за приемане на представени от тях при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства за относими към предмета на делото, тъй като
посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти. Тези доказателства са
допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства
за установяване на обстоятелствата, за които страните носят доказателствена
тежест, а без събирането им и преценката
им решението ще бъде постановено при
неизяснена фактическа обстановка.Основателно се явява искането на ищцата за
допускане до разпит на свидетели,които да установят психическото й състояние в
периода от 26.012.2016 год. и до момента.Не е необходимо обаче за тези
обстоятелства да бъдат разпитвани петима
свидетели.Достатъчни са двама,поради което и
частично ще следва да бъде уважено това доказателствено искане.Ищцата следва
да прецени кои точно две лица да води за
разпит,като вземе предвид
пълнотата на личните им възприятия и
възможността им най-точно да ги предадат на съда.Ненужен е разпитът на
посочените лекари от „МБАЛ-Бургас“ АД и Военномедицинска академия МББАЛ-София,тъй
като техните лични възприятия за здравословното състояние на майката на
ищцата са изложени в изготвените от тях и представени от ищцата медицински документи-епикризи и
протоколи.При това положение не е необходимо отразеното в тях да бъде и устно
повторено.Що се отнася до установяване чрез техните показания на посочените от
ищцата в исковата молба конкретни причини за влошаване на здравословното
състояние на майката на ищцата, довели и
до нейната смърт,то съдът счита,че съдържанието на представената
медицинска документация не сочи на задълбочено изследване точно на тези
въпроси,при това от гледна точна на
посоченото бездействие на д-р З.Д. при
оперативната интервенция на 26.01.2016
год. и от гледна точна на посоченото неправилно действие на д-р З.Д. при
оперативната интервенция на 20.04.2016 год.В част от медицинската документация,страданията на
майката на ищцата е посочено,че се дължат на усложнения,включително от
предшестваща оперативна интервенция,но не се сочи причината за настъпването на усложненията - допуснати
грешки при предходно лечение или друго.
Съдът намира, че следва да допусне
извършването на поисканата от ищцата съдебно
– медицинска експертиза, която да отговори на въпроситеуточнените и
допълнени въпроси,поставени в
представеното Допълнение към искова молба -лист 67 от делото, / както и на
всички въпроси,поставени от ответника
д-р Д. в подадения от него писмен отговор на искова молба вх. № 4482 от 19.03.2019
год. по раздел VІІ.2,т.от 1 до т.4 вкл.
на листи от 7 до 9 вкл. по номерацията на самия писмен отговор,отразена долу в
средата на всеки лист.
Следва да бъде уважено искането на ответника „МБАЛ –
Лайф Хоспитал“ ЕООД да му се даде възможност да постави въпроси към допусната
съдебно – медицинска експертиза,като му се предостави едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение за това.
Съдът не следва да се произнася по искането по т.3 от
исковата молба частта „Доказателствени искания“ ,тъй като към писмения отговор
на ответното лечебно заведение са представени изисканите от ищцата книжа,а и
обстоятелството,че между ответниците в периода 21.01.2016 год. до 05.01.2017
год. е действал трудов договор е
безспорно и е обявено за безспорно по-горе в проекта за доклад.
По изложените съображения, на основание чл.140, ал. 1
във вр. с чл. 146 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, по отношение на предявените
от М.Ц.Б., с адрес: *** чрез
пълномощника адв. В.Д. с адрес *** субективно съединени искове против
„Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър
Димов“ /панорамен път/, и д-р З.В.Д. – хирург, с адрес по месторабота: „МБАЛ –
Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен
път/, за осъждане на двамата ответници
да заплатят солидарно на ищцата сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от Лиляна Величкова Грозева /майка на ищцата/, изразяващи
се в продължителни физически и психически болки и страдания, причинени от
противоправни действия и бездействия от страна на ответника Д. в качеството му
на хирург,работещ в ответната болница,
при провеждане на хирургическо
лечение, която сума се претендира за
периода от 21.01.2016 г. до 05.01.2017
г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на увреждането 21.01.2016 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 28.10.2019 год. от 10,30
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад, на ищцата
- преписи от писмените
отговори на исковата молба и приложенията
към тях, подадени от ответниците,а между
самите ответници-да се разменят представените от тях преписи от писмени
отговори с приложения.
КОНСТИТУИРА в качеството
на трети лица помагачи на ответника д-р З.В.
Д. застрахователите ЗАД „Алианц
България“ ЕИК ********* и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********.
ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ на конституираните трети лица-помагачи преписи от настоящото определение, от
писмения отговор с приложения,включително преписи от исковата молба,
допълнението към исковата молба и
доказателствата,приложени към тях,представени от ответника д-р З.Д. за тях.
УКАЗВА на третите-лица помагачи възможността да изразят писмено
становище в двуседмичен срок от получаване на преписите от книжа,което да
представят с препис за ответника д-р З.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ предявените при условията на евентуалност евентуални обратни искове от д-р З.
В.Д. против ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********.
УКАЗВА на ответника д-р
З.В. Д.
в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
да отстрани следната нередовност на предявените обратни искове :да представи
доказателства за заплатена по сметката
за държавни такси на Окръжен съд Бургас
държавна такса в общ размер на 6 926,82 лева.
УКАЗВА на ответника д-р
З.В. Д., че при неизпълнение на
указанията за отстраняване на нередовността
по предявените обратни искове , те няма да бъдат приети за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
ДОПУСКА до разпит
двама свидетели на ищцовата страна за установяване на посочените в исковата молба по т.1 от частта „Доказателствени
искания“ обстоятелства. Разпитът на
свидетелите да се осъществи в насроченото по делото открито съдебно заседание
при довеждането им от ответницата.
ДОПУСКА извършването на съдебно-медицинска експертиза, която
да отговори на задачите, поставени от ищцата
в Допълнение към искова молба –лист
67 от делото,както и на въпросите,поставени от ответника д-р Д. в подадения от него писмен
отговор на искова молба вх. № 4482 от
19.03.2019 год. по раздел VІІ.2,т.от 1
до т.4 вкл. на листи от 7 до 9 вкл. по номерацията на самия писмен
отговор,отразена долу в средата на всеки лист.
НАЗНАЧАВА за вещо лице проф.д-р Д.Д.Р.-Я.-началник клиника
по съдебна медицина към УМБАЛ „Света Марина“ЕАД със сдедалище гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази експертиза в размер на 1000 лв.,
платими в двуседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение по депозитната сметка на Бургаски окръжен
съд, разпределен по следния начин между
страните: 500 лв.,платими от ищцата
и 500 лв.,платими от ответника
д-р. З. Д..
УКАЗВА на ответника
„МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД възможността в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да постави въпроси към
допуснатата съдебно – медицинска експертиза.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата
за допускане до разпит на общо
още 11 свидетели-трима за изясняване на обстоятелствата по т.1 от частта
„Доказателствени искания“ на исковата молба и всички посочени лица по т.2 от частта „Доказателствени искания „на
исковата молба“,работещи в „МБАЛ –
Бургас“ АД и ВМА МББАЛ-София.
Определението в
частта му , с която е прекратено производството по делото по предявените
искове за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100000 лв. за търпените от починалата й майка в периода 21.01.2016
год. до 05.01.2017 год. болки и страдания, подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд,а в
останалата си част е окончателно.
СЪДИЯ: