Присъда по дело №471/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 50
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20212220200471
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 50
гр. Нова Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. ЛЮБ. Й.ОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Г. ЛЮБ. Й.ОВ Наказателно дело частен
характер № 20212220200471 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. М. Н. - роден на 13.05.1981 година,
българин, български гражданин, живущ в с. ***, средно образование,
неженен, земеделски производител, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН В
ТОВА, че:
- на 18.08.2021 г. в село Млекарево,Новозагорска община причинил на
малолетното дете Д. Ф. Б. с ЕГН ********** гр. *** лека телесна повреда с
разстройство на здравето изразяваща се в „Контузия на десен долен крайник.
Кръвонасядане и оток по дясното бедро с ограничено движение в областта на
дясна тазобедрена става“,поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т. 4 от НК
във вр. с чл. 130 ал. 1 и чл.54,ал.1от НК МУ НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ШЕСТ месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. М. Н. със снета по делото самоличност за
ВИНОВЕН И В ТОВА, че:
На 18.08.2021 г. в село Млекарево причинил на Д. Й. М. с ЕГН
********** с настоящ адрес гр. *** лека телесна повреда,извън случаите на
чл.128 и 129 с разстройство на здравето изразяващо се в: „Контузия на тялото
1
и на лицето в областта на дясната скулна област. Оток и кръвонасядане по
лицето в дясно. Болезнен оток в тилната окосмена част на главата. Оток и
кръвонасядане по гръдния кош в ляво. Охлузвания по левия горен
крайник“,поради което и на основание чл. 130 ал. 1 и чл.54,ал.1 от НК МУ
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на три месеца.
На основание чл.23,ал.1 от НК НАЛАГА на подс. Н. М. Н. със снета по
делото самоличност едно ОБЩО наказание-„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в
размер на ШЕСТ месеца.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното общо наказание на подс. Н. М. Н. за изпитателен срок от ТРИ
години.
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Й. М. , родена на 01.02.1976 г., българка,
български гражданин, с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** за
НЕВИНОВНА В ТОВА, че:
на 18.08.2021 г. около 21.00 часа в с. Млекарево, обл. Сливен, бирария
„Тангра“, намираща се в центъра на селото, причинила на Н. М. Н. с ЕГН
********** от с. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето, И Я ОПРАВДАВА по повдигнатото
срещу нея обвинение по чл. 130, ал. 2 НК.
И ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че:
На 18.08.2021 г. около 21.00 часа в с. Млекарево казала нещо
унизително /думата- „боклук“/,за честта и достойнството на Н. М. Н.,в негово
присъствие, от която се почувствал унизен, засрамен и огорчен, И Я
ОПРАВДАВА по повдигнатото срещу нея обвинение по чл. 146 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М. Н. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Ф. Б. с ЕГН **********,чрез Д. Й. М. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното си дете и двамата с настоящ адрес гр.
*** сумата в размер на 4000.00/четири хиляди/лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 18.08.2021 година, до окончателното изплащане,
като в останалата част до 5000.00/пет хиляди/лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М. Н. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
2
Й. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** сумата в размер на
3000.00/три хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
18.08.2021 година, до окончателното изплащане, като в останалата част до
4000.00/четири хиляди/лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Н. с ЕГН **********, живущ в с.
Млекарево, община Нова Загора, ул. „Димитър Благоев“ № срещу Д. Й. М. с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** ИСК за сумата от 1 200.00/хиляда и
двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. М. Н. с посочена по горе самоличност да заплати на
тъжителя Д. Й. М. с ЕГН ********** за себе си и действаща като майка и
законен представител на малолетното си детето Д. Ф. Б. и двамата с настоящ
адрес гр. *** разноски от 3206/три хиляди двеста и шест/лева.
ОСЪЖДА Д. Й. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. М. Н. с ЕГН **********,с. *** разноски в размер на
100/сто/лева.
ОСЪЖДА Н. М. Н. с посочена по горе самоличност да заплати
280.00/двеста и осемдесет/ лева държавна такса върху уважените граждански
искове в полза на бюджета по сметка на Районен съд – Нова Загора.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред
СлОС.


Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧХД № 471/2021 г.по описа на НЗРС.

Производството е наказателно от частен характер, образувано по тъжба
на Д. Й. М. ЕГН ********** с настоящ адрес *** за себе си и като майка и
законна представителка на малолетното си дете Д.Ф.Б. с ЕГН ********** със
същият адрес- за призоваване всичките представлявани от адвокат Г.М. С. -
Сливенска адвокатска колегия месторабота Нова Загора, ул."П. Енев" №20,
той и седебен адресат против Н. М. Н. от ***, за извършено спрямо тях
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 от НК във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК и по
чл.130,ал.1 от НК,затова че на 18.08.2021г. в с.Млекарево,Новозагорска
община причинил и на двамата/единия малолетно дете/ леки телесни повреди
с разстройство на здравето,изразяващи се в различни наранявания.
Постъпила е тъжба от адв. М. Д., действащ като пълномощник на Н. М.
Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: ***,
чрез адв. М. Д. против Д. Й. М., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: *** за
това, че 18.08.2021 г. в с. Млекарево, обл. Сливен, в бирария „Тангра“,
намираща се в центъра на с. Млекарево Сливенска област, около 21.00 часа е
извършено спрямо него престъпление по чл. 130 ал.2,както и по чл. 146 ал.1
от НК,затова че на същата дата и същото място казала нещо
унизително/думата- „боклук“/ за честта и достойнството на пострадалия в
негово присъствие.
Предявен е и граждански иск от Д. Й. М. ЕГН ********** с настоящ
адрес *** за себе си и като майка и законна представителка на малолетното си
дете Д.Ф.Б. с ЕГН ********** със същият адрес против Н. за нанесените им
телесни увреждания, претърпените от детето и нея неимуществени вреди: За
детето граждански иск в размер на 5000 лева, а за нея граждански иск в
размер на 4000 лева и двата, ведно с лихвата от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Предявен е граждански иск за съвместно разглеждане и от Н. М. Н. с
ЕГН ********** от село *** против Д. Й. М., да му заплати сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от престъплението по чл. 146 ал.1 от НК, изразяващо се в нанесената му
обида, наричайки го „боклук“, от страна на подсъдимата, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 18.08.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и да му заплати и сумата от 200 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по
чл. 130 ал.2 от НК, изразяващо се в посегателството върху неговото лице, от
нанесената му лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 18.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се съдебно- деловодни разноски и от двете страни.
Тъжителката,лично за себе си и като законен представител на детето си
Д. и подсъдима в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
1
представител адв. С. заяви, че поддържа тъжбата си. Намира я за доказана и
основателна и моли съда да я уважи. Счита тъжбата на Н. М. Н. за
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли изцяло, което водело
до оправдаването и. Моли да се отхвърли изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимият Н. счита, че подадената срещу него тъжба е
неоснователна и недоказана и моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение и в качеството си на тъжител лично и чрез адв. Д. заяви, че счита
подадената от него тъжба за напълно доказана и че за нанесените му телесни
увреждания и обиди, следва на подсъдимата да се наложи справедливо
наказание. Адв. Д. взема и алтернативна позиция, че по отношение на неговия
подзащитен следвало да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. Моли да
се уважи изцяло гражданския иск.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.
301НПК, съобразно чл. 14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за
установено следното:
Подсъдимият Н. М. Н. е с постоянен адрес с. *** – роден на 13.05.1981
година, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
земеделски производител, с ЕГН **********.
Подсъдимата Д. Й. М. е с настоящ адрес *** с ЕГН **********.
В тъжбата си Д. Й. М. твърди, че на 18.08.2021 година била с децата си
Д.Ф.Б. и Й.П.К. в с. *** и към 20 часа на същия ден, отишли в центъра на
селото. Синът и Д. отишъл да играе футбол на футболното игрище с други
деца, а тя седнала на една маса в близкото заведение, да го наблюдава. Била с
три деца на масата,когато при нея дошъл синът и Й. П. и и казал, че брат му
плаче на футболното игрище.Отишла при него.Той бил на земята и се
задъхвал от плач и от страх не можел да и обясни нищо,но другите деца и
казали, че един баща го е съборил и започнал да го рита, като посочили, че
това е Н.Н.. Детето не можело да стъпи на десния си крак и бедрото му било
видимо увредено. Взела го на ръце, защото не можел да върви и се
приближили до заведението/Ресторант „Тангра"/, като го помолила да и
посочи, кой го е ударил. През плач и посочил заподозрения. Оставила детето
на земята и била на 2-3 метра от Н. силно възмутена и уплашена от
поведението му спрямо детето. Цялата треперела от възмущение и успяла да
го попита „ти ли удари детето?". Той се изправил и ехидно и казал "и ти ли
искаш да те набия" и тогава възмутена хвърлила ключовете на колата си
върху него. Тогава той заобиколил масата и без да очаква я ударил силно с
юмрук в дясната страна на лицето, очилата и „хвръкнаха", удара я съборил на
земята, и започнал да я рита в тялото. Синът и Й. скочил и се развикал"Защо
биеш майка ми“, а Д. пищял от това, което виждал, че става с майка му.
Другите хора, които били в заведението скочили да го възпират, защото щял
да я пребие още повече. Прибрали се в дома си в селото и от там се обадила
на 112, и след това дошла полицията от гр. Нова Загора и взели сведение от
2
нея и вероятно от други лица.
На същият ден посетили „Бърза помощ" в гр. Нова Загора, записали ги и
им оказали помощ, като ги насочили към съдебен лекар. На следващият ден
19.08.2021 година с детето посетили съдебен лекар и той констатирал: за
детето „Контузия на десен долен крайник. Кръвонасядане и оток по дясното
бедро с ограничено двежение в областта на ДТС.", а за нея "Контузия на
тялото и на лицето в областа на дясната скулна област. Оток и кръвонасядане
по лицето в дясно. Болезнен оток в тилната окосмена част на главата. Оток и
кръвонасядане по гръдния кош в ляво. Охлузвания по левия горен крайник".
През следващите дни и седмици детето и не било никак добре. Не
можело да спи спокойно и плачело на сън, като споменавало ритането,
направило и нощно напикаване на няколко пъти. Не можело да ходи без
болка. През цялото време споделяло, че го е страх и не желаело да излиза, и
се разхожда само. Променило се държанието му и постоянно плачело.
Наложило се да го води първо на психиатьр, а после на психолог с оглед
увредената му психика. Още изпитвал страх и притеС.Н.ие. Не желаел да
ходи на село заради тази случка и страха, който изпитва. Това му състояние
продължавало и сега. Нейните травми като физически болки отшумяли за
около две, три седмици, но страха от саморазправа от това лице спрямо нея и
агресивното му поведение, не и давали възможност да посещава селото, а и
още изживявала станалото с нея и детето в негативен план.
От своя страна тъжителят Н. М. Н. описва в тъжбата си, че 18.08.2021 г.
бил със семейството си в бирария „Тангра“, намираща се в центъра на с.
Млекарево, обл. Сливен в обща компания негови приятели и познати. През
това време синът му Д.Н.Н.., на 10 години отишъл да играе футбол на
футболното игрище, намиращо се в двора на бившето училище.
Едновременно и наред с участието си в общата компания тъжителят
наблюдавал и футболното игрище, където играел синът му. Във футболния
мач между децата по-късно се присъединил и участвал и сина на подсъдимата
– Д.. Подсъдимата, която почти всяка вечер била посетител на бирарията,
пристигнала в бирарията с децата си след като общата компания в която бил и
тъжителя, и била поканена да седне при тях, тъй като във вече оформената
компания били нейните приятелки, с които подсъдимата предишни вечери са
били на една маса, но тя отказала да седне при тях и седнала на масата до тях
сама, като почти веднага след това си извадила телефона и се занимавала
само с него, а децата й отишли на футболното игрище. По едно време когато
погледнал отново към футболното игрище тъжителят видял, че детето на
подс. М. - Д. бие неговото дете по главата с юмруци, което физически е доста
по-слабо от него и не е могло да се защити. На футболното игрище тъжителят
заварил детето си да плаче и много уплашено, като детето му обяснило, че
сина на подсъдимата Д. го е биел затова, че го бил ритнал по време на играта.
Тъжителят запитал детето на подсъдимата защо бие неговия син, но Д. му
отговорил, че сина му Д. го е ритнал по десния крак в областта на бедрото и
че не е негова работа да се намесва. Това силно афектирало тъжителя, който
3
знаел и за други случаи, когато Д. без причина е биел другите по-слаби от
него деца. Раздразнен от всичко това тъжителят ударил на Д. една лека
плесница и се върнал на мястото си, при компанията. Около половин час след
това до тяхната маса в заведението се приближила подсъдимата, за която
тъжителят знаел, че почти всяка вечер, както и тогавашната консумира доста
алкохол и е много конфликтна след това. Още като приближавала към
тъжителя видимо превъзбудена от нещо и от изпития джин подсъдимата го
нападнала физически и словесно, като го нарекла „боклук“ и го замерила с
връзката ключове, която държала в ръката си от около 2-3 метра. Тъй като
разстоянието между тъжителя и подсъдимата било много малко, тъжителят не
могъл да се предпази и връзката с ключовете го ударила в лицето в областта
на брадата. От изречената обида в присъствието на неговите приятели
тъжителят, който се ползвал с уважение и много добро име в с. Млекарево
изпитал срам, огорчение и унижение, почувствал се е унизен от подсъдимата.
От удара с връзката ключове на подсъдимата в лицето тъжителят изпитал
силна болка, която в последствие изпитвал около 2-3 дни, а на мястото на
удара първоначално е имало малко кръв и след това е останала раничка като
драскотина. В тъжбата се сочи, че болката и обидата, причинени от
подсъдимата, както и обстоятелството, че подсъдимата не упражнява никакъв
контрол и наблюдение върху децата си и по този начин не предотвратява
както посегателства върху тях, така и случаите когато децата й бият други
деца, силно и моментално афектирали тъжителя и го провокирали с цел да се
защити като предотврати продължаването на започнатото от подсъдимата
нападение върху него. А че е било нападение за него не е имало никакво
съмнение, а и не се е знаело дали подсъдимата няма отново да го удари или
замери с някой предмет, каквито край нея имало много, в това число и
бутилки и столове около масата. Тъжителя се приближил до подсъдимата
бързо и й ударил един шамар, който прекратил словесното и физическото й
нападение, след което отново се върнал на мястото си край масата. От
нанесения й шамар подсъдимата паднала на земята.
Какви доказателства се събраха в подкрепа на така твърдяното и от
двамата тъжители?
Безспорно се установява, че още на 19.08.2021 г. тъжителката Д. Й. М.,
около 14.00 часа се намирала в кабинета на д-р П. и по нейна молба е била
прегледана, а на същата дата в 14,20 часа по нейна молба бил прегледан и
сина и Д.Ф.Б..
На 26.08.2021 г. е посетен „Център за психично здраве – гр. Стара
Загора“ ЕООД и е направена консултация с психиатър д-р З.Д..
В издадените от д-р П. удостоверения № 65 – II/2021 г. и № 66-II/2021 г.
от 19.08.2019 г. са посочени като предварителни сведения, че
освидетелстваните били нападнати на 18.08.2021 г. в село Млекарево, община
Нова Загора, Д.М. в центъра, в близост до футболно игрище и и бил нанесен
побой от едно познато за нея лице. Ударена била с юмрук, съборена на земята
4
и ритана, а детето Д.Ф.Б., около 22.00 часа на футболно игрище на което е
играел в с. Млекарево, община Нова Загора, влязло едно непознато за него
лице, което му нанесло силен удар с крак.
Видно от обективно установеното при прегледа се установила контузия
на тялото и на лицето в областта на дясна скулна област. Оток и
кръвонасядане по лицето в дясно. Болезнен оток в тилната окосмена част на
главата. Оток и кръвонасядане по гръдния кош в ляво. Охлузвания по левия
горен крайник на Д.М. и Контузия на десен долен крайник. Кръвонасядане и
оток по дясното бедро с ограничение в движението в областта на ДТС.
Описаните и установени травматични увреждания добре отговаряли да са от
действието на твърди тъпи предмети и можели да бъдат получени по начин и
време, както се съобщавало в предварителните сведения, а именно при
нанасяне на силен удар с юмрук с последващо падане върху терен и нанасяне
на удари с ритник за Д.М. и нанасяне на силен удар с ритник за Д.Б..
По делото бе назначена СМЕ, която да даде заключение за получените
от Д. Й. М. и Д.Ф.Б. телесни увреждания. СМЕ се основава най- вече на
издадените от д-р П. два броя СМУ. Получените от Д.М. телесни увреждания
в своята съвкупност са осъществили смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак, временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и полученото от тъжителя Д.Ф.Б. увреждане на десния крак е довело
до затруднения в движенията накрака за срок по-малък от 30 дни, като по
този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак, временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Анализирайки внимателно и обстойно данните, налични в материалите
по делото, свидетелски показания, данни от медицински документи и тяхната
хронология, експертизата прави заключението, че между получените от
тъжителите телесни увреждания и събитията от 18.08.2021 г. в центъра на с.
Млекарево, община Нова Загора, описани в материалите по делото
съществува причинно-следствена връзка.
По делото беше назначена комплексна съдебна психологопсихиатрична
експертиза с вещите лица д-р Е. Г. К. – психиатър и Р. И. М. –
психилог.Експертизата бе приета от страните и съда без забележки,като
отговаряща пълно и задълбочено на постановите и задачи.От нейното
заключение става ясно,че детето Д. е претърпяло психотравма в резултат на
упражнената спрямо него и майка му агресия на 18.08.2021г. и е развил
симптоми на остра реакция на стрес.Обичайно тези състояния продължават от
няколко часа до няколко дни.Поради продължаващите след този период
емоционални и поведенчески нарушения състоянието е преминало в
разстройство в адаптацията.Към момента на изследването не се установяват
психопатологични нарушения.Налице е епизодична ситуативна
тревожност,провокираща се при среща с агресора.Симптомите на
Разстройство в адаптацията са били налице около 4-5 месеца,което е
обичайна продължителност за този вид разстройство.Тъй като на този етап не
5
са били установени нарушения в развитието на Д.,не може да се прогнозира
дали в дългосрочен аспект тази психотравма би оказала влияние върху
психичния му живот.
Относно получените от тъжителите Д. и Д. телесни увреждания:
Самият подсъдим Н. в тъжбата си заявява,че „ударил на Д. една лека
плесница“,а в обяС.Н.ията дадени пред съда по този въпрос казва,че само го
хванал за врата.
По отношение на Д. в жалбата пише,че „…се приближил до
подсъдимата бързо и и ударил един шамар…От нанесения и шамар
подсъдимата паднала на земята“.В обяС.Н.ията си в с.з.Н. завява „На нея
шамар и ударих…тя падна в краката ми и ме хванаха моите приятели,да не
продължа може би.Бях ядосан,не знам“.
По делото бяха разпитани свидетели посочени и от двете страни.До
голяма степен показанията им съвпадат и кореспондират едни с други,както и
със събраните писмени доказателства и приобщените експертни заключения,с
изключение на показанията на св.В.И.,живееща на съпружески начала с
подсъдимия Н..Съдът не приема показанията на този свидетел в частта
относно твърдението,че ключовете,с които Д. е замерила Н. са попаднали в
брадата му и че по Д. нямало никакви наранявания и че Н. му ударил един
шамар.В тази част показанията са изолирани,няма други доказателства, които
да ги потвърждават,включително и показанията на свидетелите,посочени от
самия подсъдим.
Св.Ст.М. дава показания,че подс.Н. отишъл към Д. и „засилен започнал
да го рита от кръста надолу,краката,дупето,после се върна и си седна на
мястото.Детето/Д./ беше разплакано,каза на по-големите деца,те отидоха
всички да кажат на майка му.След това,Д. стана ядосана…отиде и го замери с
ключовете…и му каза:за какъв се мислиш,да биеш деца и после той
стана,заобиколи масата и с няколко удара я събори на земята…Първо, мисля,
я удари по лицето.Тя падна и после мисля,че я риташе.След това другите
станали и ги разтървали.
Св.С.Н.. дава сходни показания:“…Н. отиде и го ритна по крака.“След
това Д. разбрала за случилото се,дошла до масата на подс.Н.,казвайки по
негов адрес „боклук,кой си ти да удряш детето“ и го замерила с връзка с
ключове,която попаднала в корема на Н..Свидетелката не видяла,но Д. била
паднала,помагайки и да стане.Д. не била добре.
Св.Д.Д. също свидетелства,че видяла как Н. рита в десния крак Д..След
няколко минути Д. дошла до масата на Н. и тя го замерила с нещо.Тогава Н.
станал и и нанесъл един удар с юмрук,в следствие на което тя паднала на
земята.“Мъжете хванали Н.“.Свидетелката и св.Н. помогнали на Д. да се
изправи.Очилата и чантата и изхвърчали настрани.Тази свидетелка не била
чула Д. да нарича Н.-„боклук“.
Св.С.П. също твърди,че Д. нарекла Н. с думата „боклук“ и го замерила с
6
ключовете си,Н. бил доста ядосан и свидетеля видял,че Н. я удря и след
падането и я ритнал.В този момент няколко души хванали Н..
Св.М.Д. твърди,че Д. хвърлила ключове по Н..Той станал,хукнал и
докато свидетеля стане,Д. била на земята.Свидетелят хванала Н. и го дръпнал
настрани.Други присъстващи вдигнали от земята Д..
Св.И. заявява,че Д. замерила с ключовете си Н. и го нарекла
„боклук“Той се почувствал обиден,станал и ударил една плесница на Д.,то
което тя паднала.
Св.К. син на тъжителката дава показания сходни с останалите свидетели
и също заявява,че майка му е нарекла подс.Н. “боклук“.Обяснява къде е
ритнал брат му и къде майка му е улучила подс.с ключовете.В този смисъл
показанията му са обективни и непротиворечиви и следва да се приобщят към
доказателствената маса.
Св.М. е сестра на Д. и не е очевидец на случилото се.Дава показания
относно последиците за сестра и и племенника и.Двамата се прибрали същата
вечер в къщи с наранявания и синини.Били много разтревожени и
неспокойни,стресирани.Страхували се да излизат от къщи.Не искали да идват
в селото и няколко месеца не сторили това.Приемали болкоуспокояващи.
От своя страна тъжителката и подсъдима едновременно Д.М.
потвърждава,че след като разбрала за случилото се между сина и и
подсъдимия и тъжител Н.Н.,тя отишла при него,за да му потърси сметка.Не
отрича,че го нарекла „боклук“ и че го замерила с връзката ключове, които
държала.Съдът има пред вид и показанията на горепосочените
свидетели,които потвърждават обяС.Н.ията на Д.М..
Случилото се довело до там,че децата се разплакали,а възрастните са
били крайно възмутени и всички са си тръгнали,вечерта на всички се
развалила.Това води до извода,че случилото е било потресаващо и
стресиращо за повечето свидетели и както казва св.П.,“просто ситуацията
беше много напрегната“.Поведението на подс.Н. за всичко това е било
решаващо.
Прилагайки принципа на непосредственост съдът не се убеди,че подс.Н.
чувства някаква вина.Подавайки жалба,обяснявайки случилото се Н. намира
за по-укоримо поведението на тъжителката,която го обидила и замерила с
ключове,отколкото неговото-нанасянето на удари с ръце и крака на две
лица,едното, от които малолетно и към защита на чийто интереси трябва да
сме особено взискателни.
В крайна сметка съдът няма как да не приеме,че подс.Н. е нанесъл
описаните в СМУ наранявания получени от двамата пострадали,които изцяло
се подкрепят и от събраните гласни доказателства.
От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
След като подсъдимия Н. М. Н. на 18.08.2021 г. в село
Млекарево,Новозагорска община е причинил на малолетното дете Д.Ф.Б. с
7
ЕГН ********** гр. ***, лека телесна повреда с разстройство на здравето
изразяваща се в „Контузия на десен долен крайник. Кръвонасядане и оток по
дясното бедро с ограничено движение в областта на дясна тазобедрена става“,
с което е осъществил състава на чл. 131 ал. 1 т. 4 от НК във вр. с чл. 130 ал. 1
от НК.
След като подсъдимия Н. М. Н. на 18.08.2021 г. в село Млекарево
причинил на Д. Й. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *** лека телесна
повреда,извън случаите на чл.128 и 129 с разстройство на здравето
изразяващо се в: „Контузия на тялото и на лицето в областта на дясната
скулна област. Оток и кръвонасядане по лицето в дясно. Болезнен оток в
тилната окосмена част на главата. Оток и кръвонасядане по гръдния кош в
ляво. Охлузвания по левия горен крайник“, с което е осъществил състава на
чл. 130 ал. 1 от НК
От субективна страна при осъществяване на деянието, подсъдимия Н. е
действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.Подсъдимият не
чувства вина.
Обществената опасност на дееца не е висока, с оглед липсата на
предишни осъждания.
Обществената опасност на деянието не е висока, с оглед вредните
последици от същото и предвиждащото се съгласно НК наказание по вид и
размер.
Причини за извършване на деянието - несъобразяване с правовия ред в
държавата и желание на подсъдимия за саморазправа.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Смекчаващи вината обстоятелства – желанието на подсъдимия да
защити член на своето семейство,сравнително добри характеристични данни.
При определяне на наказанията съдът отчете,че не е налице възможност
за приложението на чл.78а от НК,тъй като в своята ал.7 нормата съдържа
забрана за приложението на предишните алинеи,когато са налице множество
престъпления.Настоящият случай е именно такъв,тъй като са извършени две
престъпления от подс.Н.,за които е признат за виновен.
За деянието по чл.131,ал.1,т.4 във вр.с чл.130,ал.1 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до три години,а по чл.130,ал.1 от НК-
наказание „лишаване от свобода“ или „пробация“.
Съдът не счита,че са налице основания за приложението на чл.55 от
НК,тъй като не намира да са налице множество или изключителни вината
обстоятелства,въпреки горепосоченото смекчаващо вината
обстоятелство.Затова наложи на подс.Н. наказание за първото деяние в
размер на шест месеца „лишаване от свобода“,а за второто- в размер на три
месеца „лишаване от свобода“.
8
Следва да се приложи разпоредбата на чл.23,ал.1 от НК и да се наложи
на Н. едно общо наказание от шест месеца ЛС.
Съдът намира,че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
необходимо да търпи ефективно наложеното наказание,заради което отложи
изтърпяването му за срок от три години на осн.чл.66,ал.1 от НК.
По отношение на подс.Д.М. съдът приема за безспорно установено,че тя
на горепосочените дата и място е казала в присъствието на тъжителя Н.Н. по
негов адрес думата „боклук“ и го е замерила с връзка с ключове,които са
попаднали в коремната му област.Както се посочи и по-горе събраха се
гласни доказателства в тази насока,а и самата подсъдима ги потвърждава в
обяС.Н.ията си.
Но се установи и е факт,че след това тъжителят Н. не е потърсил
лекарска помощ,въпреки твърденията му,че удара от ключовете му причинил
силна болка.
Не се събраха доказателства,че връзката ключове е попаднала в
лицето/брадата/на тъжителя/освен показанията на св.В.И.,живееща на
съпружески начала с тъжителя/.Напротив,както е посочено по-горе
свидетелите-очевидци са категорични,че връзката ключове е попаднала в
тялото на тъжителя/около гърдите/,а и същия е бил с дрехи.Всички твърдят,че
подсъдимата ГО ЗАМЕРИЛА,но никой от тях не твърди,че го е
УДАРИЛА,още по-малко ДА МУ Е ПРИЧИНИЛА БОЛКА,което направи
впечатление на съда.И след като се установи мястото на попадението съдът е
категоричен,че не може да става и дума за нанасяне на телесна повреда,макар
и лека по своя характер,за което подсъдимата да понесе наказателна
отговорност.Поради това съдът намира,че по това обвинение тя следва да се
признае за невинна и оправдана.
По отношение на обвинението „обида“ съдът също намира подс.М. за
невинна и счита,че следва да я оправдае.
Действително тя нарекла тъжителя „боклук“,както сама заявява и както
твърдят част от свидетелите.
1.Но тази дума е била използвана от подсъдимата по отношение на
тъжителя,след като тя е разбрала,че той е ударил сина и,от което била крайно
възмутена и за което искала да му потърси сметка.Т.е.поведението на
тъжителя е провокирало използването на думата.
2.Съдът споделя и становището на адв.Г.С.,че използването на думата
по адрес на тъжителя представлява нейна оценка на това негово поведение и
отношение към ЧУЖДО ДЕТЕ и извършена саморазправа спрямо
него.Защото думата не е използвана,за да се нанесе с нея обида,а като
обръщение към адресата.
3.На следващо място съдът намира за важно да се отбележи,че от
обяС.Н.ията на самия тъжител не се установи същия да се е засегнал от
използваната обидна дума,а по-скоро от отношението на подсъдимата,която
9
според него считала другите за „селяни“,а себе си за човек с по-високо
обществено положение.
4.Не се установи подс.да е използвала и други обидни думи или изрази
по адрес на тъжителя,поради което съдът счита,че дори да се приеме,че с
изричането на думата „боклук“ по адрес на тъжителя е бил осъществен състав
на престъпление,то са налице всички основания,а като се имат пред вид
наличните факти и обстоятелства в конкретния случай,за приложението на
чл.9,ал.2 от НК,поради наличие на малозначителност на деянието.

По предявените граждански искове.

Вредните последици от престъплението са необорима законова
презумпция. Предявени са граждански искове от двамата
пострадали/Д.М.,действаща за себе си и като майка и законен представител на
Д./ в качеството си на гр.ищци, е с правно основание чл. 45 ЗЗД, съответно за
сумите от 4000лева/за Д./ и 5000 лева/за Д./, ведно със законната лихва,
считано от датата на увредата – 18.08.2021 г., като се установи наличието на
всички предпоставки на тези искове – наличието на противоправно деяние,
вреда, причинена от това деяние, причинна връзка между деянието и вредата,
вина на подсъдимия Н..
Съдът счита, че нанесените неимуществени вреди са в два аспекта. От
една страна се е влошило здравословното състояние на двамата ищци в
резултат от нанесените им телесни увреждания,описани по-горе.
От друга страна с деянията си подс.Н. е нанесъл и психически травми на
пострадалите.В по-малка степен на М. и в значителна степен на Д.,както се
установи от приетата комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза.От същата се установи,че детето е развило остра реакция на стрес
от случилото се с него и майка му.Това състояние в последствие е преминало
в разстройство в адаптацията,чиято продължителност е поне 4-5 месеца,като
в бъдеще вещите лица не са сигурни как би могло да продължи.
Всички тези последици са в пряка и непосредствена връзка от
желанието на подсъдимия да навреди на ищците, чрез нанасяне на удари с
тъпи и тъпоръбести предмети по главата и тялото им.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да
има пред вид освен специфичните за този случай факти и обстоятелства, да
вземе пред вид съдебната практика прилагана в подобни случаи и принципа
на справедливостта визиран в чл.52 от ЗЗД. Така съдът намери иска за
основателен до размера от 4 000 лева за Д.,а за Д. в размер на 3000лева като в
останалата част исковете съответно до 5000лв.и до 4000лева, счита
претенцията за завишена и следва да я отхвърли, като недоказана и
неоснователна.
Съдът следва да уважи и акцесорното искане за присъждане на
10
законната лихва, считано от датата на увреждането - 18.08.2021г., която лихва
да се присъди върху главниците.
Присъдиха се и направените от тъжителя разноски по делото в размер
от 3206 лева, предвид вида на престъплението и уважаване на гражданския
иск в посочения/непълен/ размер.
С оглед отхвърлената част от гражданските искове следва да се осъди
ищцата Д.М. да заплати разноски в размер на 100лева на подс.Н..
Следва подсъдимият да бъде осъден да плати и 280.00/двеста и
осемдесет/ лева държавна такса върху уважените граждански искове по
сметка на съдебната власт.
С оглед постановената оправдателна присъда по отношение на
подсъдимата Д.М. следва да се отхвърли изцяло предявения от Н.Н.
граждански иск за обезщетения за нанесени му неимуществени вреди в
размер на 1200.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 18.08.2021 г., като неоснователен и недоказан.
На основание горните мотиви, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11
Съобщи за изтекли лични данни