Присъда по дело №4861/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 18.02.2022г. ПО НЧХД № 4861/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

И.Р.С. е внесла тъжба срещу Б.Я.С., за това, че на дата 31.07.2020 г. в
гр. Куклен подсъдимият е причинил на пострадалата болка и страдание без
разстройство на здравето, представляващи леки телесни повреди по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК, изразяващи се в причинено кръвонасядане и оток на
лявата скула на лицето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, както и за това,
че на дата 31.07.2020 г. в гр. Куклен подсъдимият е причинил на пострадалата
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
изразяващо се в причинено счупване на дясна скулна кост – престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по общия ред, с
разпит на свидетели, изслушване на вещо лице, прочитане и приемане на
писмени доказателства.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител поддържа
повдигнатото обвинение. Прави анализ на събраните в хода на
производството доказателства, от които намира, че в пълна степен се доказва
описаната в тъжбата фактическа обстановка. Счита, че извършването на
деянията от подсъдимия и причиняването на съставомерните резултати са
доказани по несъмнен начин. Посочва, че в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като се касае за деяния в съвкупност.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, да му бъдат наложени
справедливи наказания и да бъдат присъдени разноски.
Частният тъжител С. поддържа заявеното от своя повереник. Моли да
бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението не е доказано от
събраните в хода на производството доказателства. Моли подсъдимият да
бъде признат за невиновен. Счита, че ако съдът намери, че деянието е
извършено, следва да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, като да се
вземат предвид добрите характеристични данни, поднесените извинения и
липсата на предходна съдимост. Претендира разноски.
Подсъдимият в хода на процеса дава обяснения, като разкрива своята
версия за случилите са събития предмет на настоящото производство.
Впоследствие делото е протекло в негово отсъствие при условията на чл. 269,
ал. 3, т. 3 от НПК и съобразно с неговото желание да не присъства в
съдебните заседания и да бъде представляван от упълномощения му
защитник.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Б.Я.С. е роден на **** г. в ***, живущ в ***, ***,
български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, с
ЕГН **********.
Подсъдимият С. живеел приоритетно в чужбина, както и брат му, св. Д.
С.. Частната тъжителка И.С. била първа братовчедка с двамата.
През лятото на 2020г. между Я. С. – баща на подсъдимия, и св. М. С. –
брат на ч.т. С., възникнал спор по повод на кабел, прекаран през стената на
къщата. Породилият се конфликт станал причина за нагнетяване на
отношенията между роднините.
На 30.07.2020г. ч.т. С. била поканила на гости своя приятелка – св. К. в
притежавана от първата къща в ***. По време на срещата им св. К. не
забелязала по тялото или по лицето на ч.т. С. да има следи от някакви
наранявания. Двете се видели до около 23-23,30ч. във въпросната вечер, след
което св. К. си тръгнала, а ч.т. С. се отправила към семейната си къща,
намираща се в ***, ***. Там пристигнала малко след полунощ на 31.07.2020г.
На улицата пред къщата били подс. Б.С. и брат му св. Д. С., които
разтоварвали багаж от колата на свидетеля, който точно се бил върнал от
чужбина.
При пристигането на частната тъжителка, между нея и подс. С. и св. Д.
С. се разразила кавга във връзка с конфликта, съществуващ между св. М. С. и
бащата на подсъдимия Я. С.. Кавгата била възприета от намиращия се в дома
си св. М. С.. В един момент подс. Б.С. посегнал и ударил с юмрук в лявата
част на лицето ч.т. С.. Св. М. С. моментално се притекъл на помощ на сестра
си, като слязъл долу и поискал от подсъдимия обяснение защо напада сестра
му. Подсъдимият заедно с брат му се насочили към св. М. С. и го повалили на
земята. Ч.т. С. се опитала да ги разтърве, при което подс. С. й нанесъл още
един удар от дясната страна на лицето, който засегнал областта на дясната й
скула.
При така разразилия се скандал се появили още хора, живущи на адреса
и роднини на лицата, сред които бил и св. Е.Х., син на ч.т. С.. Св. Х. дръпнал
на страна подсъдимия, помолил го да спре, и започнал да го укорява за
постъпката му. Свидетелят разбрал, че подсъдимият е ударил майка му, и го
попитал дали това е вярно, като подсъдимият му отвърнал, че е така, като му
казал и той да го удари, за да са квит. Св. Х. отказал предложението, като
посочил на подсъдимия, че следва да се извини на майка му. Подсъдимият се
извинил на ч.т. С., като впоследствие разразилата се кавга утихнала и
присъстващите се прибрали в домовете си.
На следващия ден ч.т. С. посетила Отделение по „Съдебна медицина“
при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където било констатирано
2

травматично увреждане – червеникаво кръвонасядане в областта на лявата
скула с размери 3/2 см и отток в същата област с площ от 5/3 см, което
съставлявало болка и страдание без разстройство на здравето. Тъй като ч.т. С.
след инцидента изпитвала силна болка и в областта на дясната скула, на
06.08.2020г. си направила снимка на скенер, от която се установило счупване
на дясна скулна кост. На 10.08.2020г. отишла повторно до Отделение по
„Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където й
било издадено допълнение към СМУ, в което била описано и наличното
счупване на дясна скулна кост, съставляващо разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В хода на процеса била назначена СМЕ на в.л. Б., от заключението на
която се установява, че при станалия инцидент на 31.07.2020г. в гр. Куклен на
ч.т. С. са били причинени кръвонасядане и оток на лявата скула, както и
счупване на дясна скулна кост, които са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъдат причинени
така, както съобщава пострадалата в тъжбата, а именно – при нанасянето на
удар с юмрук в областта на лявата скула и после нанасянето на нов удар с
юмрук в дясната скула, като същите е възможно да са причинени към датата
на инцидента 31.07.2020г. Посочил е, че оздравителният процес е траял около
10-13 дни за кръвонасядането и 2-3 месеца за счупването на дясната скулна
кост, при благоприятен ход на същия, без настъпването на усложнения в него,
за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците по делото.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност:
обяснения на подс. С.;
показания на св. К., М. С., Д. С., Х.;
писмените доказателства и доказателствени средства – Съдебно-
медицинско удостоверение № 722/2020г. и допълнение към него, Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от 31.07.2020г., Рентгенови снимки,
Амбулаторен лист № 003698, Амбулаторен лист № 000408, Амбулаторен
лист № 002522, Амбулаторен лист № 000453, Амбулаторен лист №
000482, Амбулаторен лист № 002790, Медицински протокол на ЛКК
№ 1473, Разписка за изписани лекарства от 04.09.2020г., писмените
материали по приобщената преписка на РП-Пловдив по ДП № 627/2020
г. по описа на 01 РУ-Пловдив, пр. пр. № 7611/2020г., свидетелство за
съдимост и др.;
заключението на назначената по делото СМЕ на вещото лице Б.;
При анализа на всички събрани доказателства се открояват съществени
противоречия по спорните факти, предмет на производството, и по-конкретно
3

по въпроса дали от страна на подсъдимия е имало нанесени удари спрямо
пострадалата.
В тази връзка от гласните доказателствени средства, обвинителната теза
се подкрепя от показанията на св. М. С., който пространно пред съда
разяснява своите спомени си за случилото се, като описва възприетите от
него удари, нанесени от подсъдимия на ч.т. С.. В тази насока са и показанията
на св. Х., който не е бил свидетел на твърдяните удари, присъединил се е към
участниците непосредствено след нанасянето им, но посочва че пред него
подсъдимият е потвърдил че е ударил майка му, като го предизвикал и той да
го удари за да са квит, както и че впоследствие се извинил.
В противоположна насока са обясненията на подсъдимия Б.С., както и
показанията на разпитания свидетел Д. С.. И двамата посочват, че
подсъдимият не е удрял пострадалата.
При противоречия в доказателствената съвкупност, съдът поставя на
внимателен анализ показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия,
като държи сметка за тяхната убедителност, последователност, логичност и
връзката им с останалите събрани доказателства по делото, като преценя и
наличието на евентуална заинтересованост на свидетелите.
В тази насока на първо място съдът съобрази, че свидетелите М. С. и св.
Х. са в близки родствени отношения с пострадалата С. – първият е неин брат,
а вторият – неин син. Това предпоставя възможна тяхна заинтересованост от
изхода на делото и вероятност да интерпретират фактите, на които са станали
свидетели, по начин, благоприятстващ тезата на частния тъжител.
По отношение на обясненията на подсъдимия Б.С., следва да се има
предвид, че същите имат двояка природа – те представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите
събрани обективни находки по делото и подробния им анализ.
В случая посоченото от подсъдимия, че не е удрял пострадалата, се
подкрепя от показанията на св. Д. С.. Съдът прецени и възможната
заинтересованост на този свидетел, доколкото същият е брат на подсъдимия.
При анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. С.
обаче съдът съобрази, че се наблюдават съществени противоречия. Така св. С.
изрично посочва, че по време на кавгата е имало само отправяне на обидни
думи, като същите сочи да са били изричани само от насрещната страна в
спора и че той и брат му не са обиждали никого. Свидетелят изрично посочва,
че не е имало каквото и да е физическо съприкосновение – „ Физическа
разправа аз не съм видял…Брат ми не е замахвал към нея, не я е удрял.
Нямаше въобще никакви удари, нямаше никакви замахвания…Никой не се е
нахвърлял нито на И., нито на М.. Никой не е удрял И.…устно се обиждаха,
но никой никого не е удрял. Не съм видял да е имало дърпане.“. Така
посоченото от свидетеля обаче противоречи не само на посоченото от св. М.
С. по отношение на наличните физически контакти, но и на обясненията на
4

подсъдимия, който макар да отрича конкретно да е удрял пострадалата,
разяснява, че физически сблъсък е имало – „изведнъж излезе брат й и стана
каквото стана тогава. Сбутахме се… Стана голяма суматоха отвън,
излязоха всички, едни братовчеди дойдоха и в един момент се сбутахме с
брат й…. Всички са бутаме, стана една суматоха, сбутахме се с М.чо… В
тази цялата суматоха, ако съм я ударил без да искам, й се извиних същата
вечер… в тази цялата суматоха и мен удряха… То просто стана голяма
суматоха, кой кого удряше и буташе, ние с М. се бутахме, други се
опитваха да ни разтърват“. При така констатираното, показанията на св. Д.
С. се явяват изолирани и противоречащи на останалите събрани в хода на
процеса доказателства, а и с оглед констатираната възможна
заинтересованост на свидетеля и вероятността фактите да са били неправилно
интерпретирани от него в полза на подкрепяната от него страна от
семейството, съдът не ги кредитира в частта им, в която свидетелят посочва,
че разправията е била единствено вербална, но не и физическа.
На следващо място, при обсъждането на обясненията на подсъдимия,
съдът съобрази тяхната непоследователност. От една страна подсъдимият
заявява, че не е удрял частната тъжителка. От друга страна обаче обясненията
са неубедителни и сочат не потенциална възможност да е бил налице нанесен
удар: „в тази цялата суматоха, ако съм я ударил без да искам, й се извиних
същата вечер… отидох, извиних й се, ако съм я ударил и я целунах “.
Същевременно последвалите действия на подсъдимия на поднасяне на
извинение на пострадалата и на предложение към св. Х. да го удари, за да са
„наравно“ (които действия се потвърждават както от подсъдимия, така и от
свидетелите) логично сочи на налични предходно извършени от него
противоправни действия спрямо ч.т. С., при това изразяващи се именно в
нанасянето на удари, доколкото подсъдимият е счел, че в случай, че св. Х. го
удари, ще бъде възстановено статуквото.
От друга страна, показанията на св. М. С. и св. Х. са логични,
последователни, взаимнодопълващи се, както подкрепящи се от останалите
събрани в хода на производството доказателства. Поради това и съдът ги
кредитира като достоверни. Показанията на тези свидетели в голяма част се
припокриват и с обясненията на подсъдимия, като особено по отношение на
св. Х. същите се покриват напълно. Същевременно същите кореспондират и с
приобщената по делото писмена документация, установяваща налични
травматични увреждания у пострадалата. От друга страна, от показанията на
св. К., която се явява в най-ниска степен заинтересована от всички свидетели,
доколкото не е роднина на никоя от страните, се установява, че такива травми
ч.т. С. не е имала във вечерта преди процесния инцидент, като същите са се
появили едва впоследстие след разразилия се скандал. По отношение на
представената медицинска документация, същата е изготвена от съответните
медицински специалисти при прегледите на пострадалата, поради което и
съдът я кредитира като достоверна.
Съдът кредитира в пълнота и заключението на назначената и приета по
5

делото СМЕ на вещото лице Б.. Тя е изготвена от вещо лице – специалист в
съответната сфера, аргументирана е подробно, като вещото лице отговори в
пълнота и на въпросите, зададени му от страните и от съда при изслушването
му в съдебното заседание. От нея се изяснява, че така описаните травматични
увреждания е възможно да са настъпили по време и начин така, както е
описано в тъжбата, поради което и изяснява в пълнота механизма на нанасяне
на уврежданията.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че
се доказа по несъмнен начин, че на дата 31.07.2020 г. в гр. Куклен
подсъдимият е причинил на пострадалата болка и страдание без разстройство
на здравето, представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2
от НК, изразяващи се в причинено кръвонасядане и оток на лявата скула на
лицето, както и че на дата 31.07.2020 г. в гр. Куклен подсъдимият е причинил
на пострадалата разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК, изразяващо се в причинено счупване на дясна скулна кост.
С нанесените удари от страна на подсъдимия в лицето на пострадалата,
същият е причинил леки телесни повреди, изразяваща се в причинено
кръвонасядане и оток на лявата скула на лицето, от което пострадатала е
изпитала болка и страдание без разстройство на здравето, както и изразяващи
се в причинено счупване на дясна скулна кост, довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В тази насока е и заключението на кредитираната от съда СМЕ, от която
се установи, че причинената на частния тъжител телесна повреда, така както е
инкриминирана с тъжбата, е възможно да се получи по време и начин при
нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата скула и после нанасянето на
нов удар с юмрук в дясната скула, каквито удари се установява да са били
нанесени от подсъдимия на пострадалата.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма на вина.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е
желаел това.
Тук следва да се съобрази и спецификата на умисъла при
посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната
практика са последователни в становището, че за умисъла при телесните
повреди е характерна известна неопределеност - деецът цели последици от
даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква степен
ще засегне охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за
постигане на различни резултати, като иска настъпването, на който и да е от
6

тях. Така Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. №
452/96 г., I н.о. Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на
Върховен съд на РБ, I н. о., Решение № 48 от 03.02.2012 г. по нак. д. №
3099/2011 г. на Върховен касационен съд.
Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и
съдържанието на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с
които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и интензивността на
ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието,
от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на
причинените на жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на
всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия- така Решение № 395
от 03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на Върховен касационен съд.,
Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак., Решение № 417 от 11.12.2015 г. по н. д. № 905 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 413 от
23.03.2016 г. по н. д. № 1455 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 18 от 10.V.1971 г. по н. д. № 15/71 г., ОСНК, Решение
№ 72 от 18.III.1977 г. по н. д. № 25/77 г., II н. о., Решение № 71 от 7.III.1979 г.
по н. д. № 38/79 г., II н. о., Решение № 48 от 03.02.2012 г. по нак. д. №
3099/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 544 от 09.01.2013 г. по
нак. д. № 1844/2012 г. на Върховен касационен съд,
С оглед гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и
особеностите на конкретния случай- касае се за удари с ръка от близко
разстояние, които са нанесени от подсъдимия в разразила се суматоха спрямо
участник в нея, настоящият състав намери, че подсъдимият е действал с пряк
неопределен умисъл за причиняване на телесна повреда, като в конкретния
случай следва да отговаря за реално причинения резултат.
В случая се установява че и двата нанесени от подсъдимия удара са в
рамките на една единна ситуация – разразилия се конфликт пред дома на
участниците в ***, по едно и също време. Няма спор в теорията и в съдебната
практика, че в такива случаи, когато с деянието на едно лице едновременно са
причинени две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно
престъпление, което се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В
случая вследствие на първия от ударите е причинена болка и страдание без
разстройство на здравето, което съответства на състава на престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК. Вследствие на втория от ударите е причинено
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129, което
съответства на състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Доколкото
вторият резултат – причиняването на разстройство на здравето, се явява по-
тежкият от двата резултата, то и подсъдимият ще следва да отговаря именно
за нанасянето на този резултат.
7

Поради това и доколкото са налице всички съставомерни белези на
престъпния състав на чл. 130, ал. 1 НК, в случая извършеното от подсъдимия
следва да се квалифицира като едно престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и
същият следва да бъде признат за виновен за това, че на дата 31.07.2020 г. в
гр. Куклен е причинил на пострадалата разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо лека телесна повреда,
изразяващо се в причинено счупване на дясна скулна кост – престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
Доколкото частното обвинение е повдигнато и за извършено още едно
самостоятелно престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и с оглед констатираното
по-горе, че причинените болка и страдание без разстройство на здравето се
поглъщат от по-тежкия резултат на причиненото разстройство на здравето, то
не следва да бъде ангажирана отделно наказателната отговорност на
подсъдимия и за този причинен резултат. Поради това и същият следва да
бъде оправдан за това на същата дата и място да е извършил самостоятелно
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, чрез причиняване на И.Р.С., ЕГН:
**********, на болка и страдание без разстройство на здравето,
представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в причинено
кръвонасядане и оток на лявата скула на лицето.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 130, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Подсъдимият е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани
разпоредбите на чл.78а от НК. От престъплението няма причинени
имуществени вреди. Липсват и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. В случая
липсва съвкупност от престъпления, доколкото се установи от правна страна,
че се касае за едно престъпление, за което подсъдимият следва да отговаря по
най-тежкия причинен резултат. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК, с оглед
императивността на тази разпоредба съдът намери, че подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание – “глоба”.
При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на подсъдимия, оказаното в хода на производството съдействие,
добрите му характеристични данни – работещ, семеен. Като смекчаващо
обстоятелство съдът намери и това, че веднага след извършването на
деянието подсъдимият се е извинил на пострадалата, като дори я е целунал, за
да я успокои. Това се установи и в съдебното заседание, при което
подсъдимият заяви, че желае да поднесе извиненията си към пострадалата и
да приключи спора по извънсъдебен ред. Като отегчаващо обстоятелство
8

съдът възприе установеното нанасяне на повече от един удар. С оглед на така
изложеното и като съобрази имущественото състояние на подсъдимия, както
и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че при
всички тези множество смекачаващи обстоятелства, най-справедливо е на
подсъдимия да му се определи и наложи административно наказание в
минимален размер, а именно “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. Така
определеният размер съответства както на обществената опасност на
деянието, така и на личността на виновния, като би постигнало своето
поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също така би се
отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден подсъдимият
Б.Я.С., ЕГН ********** да заплати на частния тъжител И.Р.С., ЕГН:
********** сторените по делото разноски в общ размер на 1 100 /хиляда и
сто/ лева, от които 850 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв.
за заплатен депозит във връзка с назначена и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9

Номер на акта:	39
Дата:	18 февруари 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20215330204861
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Присъда по дело №4861/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите