№ 20377
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110153795 по описа за 2022 година
намира следното:
По делото е постъпила молба от 11.05.2023 г. от ищцата В. И. А. за изменение на
постановеното по делото решение от 28.04.2023 г. в частта за разноските с наведени доводи,
че на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в по-голям размер – 400 лв., предвид актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/2004 г. към датата на последното открито съдебно заседание по делото.
Ответникът „С---“ АД не изразява становище по молбата.
По делото е постъпила молба и от ответника „С---“ АД за изменение на постановеното по
делото решение от 28.04.2023 г. в частта за разноските с наведени доводи, че на страната
следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, а
ищцата няма право на разноски, тъй като решението е постановено при признание на иска
от ответника, който не е дал повод за завеждане на делото, тъй като извънсъдебно е
претендирал правомерно погасени по давност вземания. Ищцата В. И. А. счита, че искането
е неоснователно.
Искането на ищцата В. И. А. по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок
(двуседмичният срок за обжалване на решението), като по делото е представен от ищцата
списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в решението е присъдено
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за исковото производство
съобразно размера, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Съдът намира, че
посочената разпоредба следва да се приложи в актуалната й редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие между ищцата и адв. С. (26.09.2022 г.
– л. 39 от делото), доколкото същият се явява основание за възникване на вземането в полза
1
на процесуалния представител, чийто размер, ако договорът не бе сключен при условията на
чл. 38 ЗАдв, щеше да бъде определен в този договор именно към датата на сключването му.
Ето защо, приложимата редакция на разпоредбата регламентира минимален размер на
възнаграждението по процесната претенция от 300 лв., които са присъдени на процесуалния
представител и не е налице основание за увеличение на посочения размер, поради което
подадената молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Искането на ответника „С---“ АД по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок
(двуседмичният срок за обжалване на решението), поради което се явява процесуално
допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК намира приложение при кумулативното наличие на две
предпоставки – когато с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска. В настоящия случай е налице признание на предявената претенция, но
несъмнено се установява, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с
извънсъдебните си претенции за плащане на задължения, които изначално не съществуват –
в случая не се касае до извънсъдебни претенции на погасени по давност вземания,
доколкото по делото не се установява задълженията изначално да са възникнали в тежест на
ищцата в претендирания размер. Същевременно, ответникът е предприел и действия по
принудително събиране на вземането, като е инициирал заповедно производство срещу
ищцата, т.е. налице е съдебно търсене на вземанията, което е приключило без разглеждане
на претенциите по същество и без формиране на сила на пресъдено нещо между страните,
поради което за ищцата единственият път за защита е останал исковото съдебно
производство, в рамките на което да се бъде признато за установено, че вземанията срещу
нея не съществуват. Ето защо, разноските следва да бъдат понесени от ответната страна въз
основа на общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, като молбата на ответника по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 11.05.2023 г. на ищцата В. И. А., както и искането
от 16.05.2023 г. на ответника „С---“ АД за изменение на решение от 28.04.2023 г. по гр.д. №
53795/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2