№ 327
гр. П., 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на петнадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.
Съдия:Красимир Ст. Комсалов
СъдебниЕЛЕНА Г. ЧИФЧИЕВА
заседатели:МАРИЯ В. Н.А
СНЕЖАНА К. ПИСКОВА
при участието на секретаря Ванина М. И.ова
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. С. Наказателно дело от общ
характер № 20255200200207 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подс. А. В. А. се явява лично. За него се явява адв. Х. Б., редовно
упълномощен.
Подс. А. В. Я. се явява лично. За него се явява адв. И. Г., редовно
упълномощен.
Подс. В. Н. П. се явява лично. За него се явява адв. Ч. Ч., редовно
упъномощен.
Не се явява се гр. ищец и частен обвинител П. Х. П.. За него се явява адв.
С. А., редовно упълномощена.
Адв А.: П. Х. П. беше се явил, но му стана лошо и отиде до болница.
Няма пречка да се даде ход на делото.
За ОП-П. се явява прокурор С. Я..
1
Явяват се свидетелите Х. Н. А., А. В. М., А. П. В., Т. Р. П. и Х. П. П.,
редовно призовани.
По хода на делото:
Адв. Б.: Дава ход на делото.
Адв. Г.: Дава ход на делото.
Адв. Ч.: Дава ход на делото.
Прокурорът: Дава ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
СВИД. Х. Н. А. – 43 г, бълг., бълг. гр., от П., женен, неосъждан, без
родство с подсъдимите. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. А. В. М. – 33 г, бълг., бълг. гр., от П., неженен, неосъждан, без
родство с подсъдимите. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. А. П. В.- 69г, бълг., бълг. гр., от с. З., женен, неосъждан, без
родство с подсъдимите. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. Т. Р. П. – 52 г, бълг., бълг. гр., от с.З., омъжена, неосъждана, без
родство с подсъдимите, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. Х. П. П. – 23 г, бълг., бълг. гр., от с.З., неомъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимите, предупреден за отговорността по чл.
290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от
НПК.
2
Свидетелите напуснаха съдебната зала.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
В залата беше въведен свидетелят Х. А..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Х. Н. А. със снета по-горе
самоличност:
СВИД. Х. А.: Имам представа за какво е делото. Бяхме изпратени от
дежурния на районното за сбИ.е в с. З.. при пристигане на място
видяхме, че вече спешна помощ е там. В началото на селото има ресторант, не
му знам името. Там беше станал инцидента.
Екипът на Спешна помощ преглеждаше пострадалото лице, до колкото
видях имаше кръв отзад в областта на тила. На място Установихме съпругата
и дъщеря на пострадалото лице, които казаха, че хората, които са нападнали
пострадалия са отишли от другата страна на пътя има бензиностанция.
Отидохме от другата страна, установихме ги, мисля че бяха двама и в
последствие дойде и трети, който се посочва, че е участвал в разправата- беше
собственика на бензиностанцията. В техния разказ твърдяха, че пострадалото
лице по-рано през деня е отишло в бензиностанцията и се заяждал с човек на
работа. Влязъл е вътре и се е разправял за нещо- нямам представа за какво.
Опитвал се е да го изгони, отблъснал го е извън обекта . Не знам за какво е
била разправията. Пострадалия отива от другата страна на заведението и
тогава идва и собственика на бензиностанцията и търси сметка на
пострадалия, защо притеснява служителя. По негови думи казва, че и не е за
първи път. Доста пъти е ходил там да създава проблеми и може би тогава
става разправията и побоя. Това е, което мога да кажа за момента.
Бяха взето обяснения от всички установени там и свидетели и от
пострадалия, от работника от бензиностанцията. Бяха обискирани, защото
близките на поспадалия твърдяха, че бил наръган с нож. Имаше видео клип,
запис на камера от заведението, където е станала разправията. От видеото се
вижда, че двама удрят пострадалия, но не се вижда с какво. Те твърдят, че е с
нож, който не е намерен в никой от тях. По- късно беше обискирам самия
автомобил, който се твърди, че е на собственика на бензиностанцията.
3
Наистина бяха установени 2 бр. ножове, които са описани в нашите
документи. Най- вероятно са иззети като доказателства от полицаите.
За момента това се сещам.
До колкото разбрах трима са участници в побоя посочени от
пострадалия, съпругата и дъщеря му. От видеото се виждат само за двама,
които удрят пострадалия.
Двама подсъдими са участници в побоя. Виждам двама, които бяха на
място и бяха посочени, че са нанесли побой на пострадалия.
Третият не го виждам, той е собственика на бензиностанцията.
Двамата, които са посочени за побоя са подс. А. В. А. и подс. А. В. Я..
От подс. В. П. не се сещам да сме снемали обяснения.
Като отидохме Те бяха от другата страна на пътя.
Инцидентът се е случил от едната страна на пъти, където е заведението
отвън на масите, а те бяха отишли от другата страна на бензиностанцията. Не
беше нужно да ги търсим. Разстоянието между заведението и
бензиностанцията е около 20-30 м., не мога точно да определя.
На място свидетелите, пострадалото лице, съпругата и дъщеря му
посочиха лицата, които са нанесли побоя на пострадалия.
Нямам на идея как са били извикани, тези които са нанасяли ударите.
Не знам да е споменавано името на общински съветник или той да ги е
викал. Аз не мога да знам кой какъв е.
Не мога да кажа за колко време отидохме. Подадоха ни сигнала и
веднага тръгнахме. Не мога да цитирам час.
Спомням си, че пострадалия и неговите роднини твърдяха, че са видели
нож. Не помня да са дали описание на ножа. При обиск на подсъдимите нищо
не беше намерено нищо в тях.
Като отидохме на място не помня дали имаше други хора в заведението.
Не помня и да съм видял нещо счупено – маси, посуда или друго.
Лични възприятия за случая нямам. Просто отидох на място,
пострадалия и неговите близки казаха каква е ситуацията. В последствие
изскочи видяхме видеото, на което се вижда по-точно за какво става въпрос.
Към момента, когато отидохме пострадалият беше там, преглеждаше го
4
спешна помощ, извършваха му манипулации и в последствие беше откарам в
болницата за по-обстоен преглед. Докторите преглеждаха и обработваха
раната на тила.
Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият беше освободен
от съдебната зала със съгласието на страните.
В залата беше въведен свидетелят А. М..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. А. В. М. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. А. М.: Спомням си за какво е делото. Бяхме дежурни нощна
смяна с колегата А. когато получихме сигнал от оперативния дежурен към
РПУ-П. за възникнало сбИ.е в центъра на с.З. и по-конкретно пред
ресторанта, който се намира там. При пристигане на място установихме
пострадалия г-н Павърджиев, който имаше порезни рани в задната част на
главата. На място вече беше пристигнал екип на спешна медицинска помощ,
които обработваха раните. На място установихме неговите дъщеря и съпруга,
от който разговор стана ясно, че тримата господата, които са тук в залата са
нападнали нейният съпруг и са му нанесли побой. Тримата господа са
тримата подсъдими.
Тя ни ги посочи, тя бяха на бензиностанцията. отивайки пред тях те
отрекоха от тяхна страна да е имало нанесен побоя спрямо господина.
Установихме също и Работника на бензиностанцията, от който разговор стана
ясно , че с господин П. предходния ден имали някаква разправия, но не н
работното му място. В същия ден, преди ние да пристигнем също е имало
конфликт помежду им. Не мога да посоча подробности какъв е бил конфликта.
Последствие разбрахме, че единия от подсъдимите е собственик на
бензиностанцията и когато е минал през обекта неговият служител му е
обяснил какъв конфликт е станал. При което собственика на бензиностанцията
е отишъл при господин П., който през това време е бил в ресторанта, и му е
потърсил сметка защо е имало заяждане от негова страна спрямо работника.
След това по информация на подсъдимия, П. е започнал да го обижда, да
замахва с цел да го удари, след което подсъдимият си е влязъл в автомобила и
5
се е обадил на свои роднини да пристигнат на място за да не стане инцидент.
Това ни обясниха подсъдимите.
Съпругата и дъщерята ни обясниха, че след като пристигнали на място
станали свидетели на това как единият от подсъдимите удря с нож в главата
съпруга й, а другия от подсъдимите го удря с юмрук в лицето- така обясниха
те.
В последствие извършихме проверка на автомобила на единия от
подсъдимите, в който установихме две броя ножове.
Това е, което мога да кажа по случая.
Съпругата и дъщерята казаха, че единият е бил с нож, другият го е
ударил с юмрук в лицето, а третият - нищо, той е стоял на страна.
Подс. А. В. А. е бил с нож.
Подс. А. В. Я. го е ударил с юмрук.
Подс. В. П. е стоял на страна.
Мисля, че В. Н. П. е собственик на бензиностанцията или много си
приличат. Не В., В. се казва. Може и да си приличат двамата.
Бащата на подс. А. Я. е собственик на бензиностанцията. Визуално ги
обърках.
Собственикът на бензиностанцията е В. Я.. Явно съм се объркал, че е
тук.
Собственикът на бензиностанцията се е обадил по телефона и ги е
извикал тримата подсъдими сигурно, за да няма ескалация.
Нямам спомен някой да е споменавал, че някой от подсъдимите е удрял с
крак в главата пострадалия. Спомена се за нож, за удар с юмрук в лицето.
Когато пристигнахме екипът преглеждаше господина, но не съм станал
свидетел на спора, нямам преки възприятия.
На място в заведението счупено нямаше, имаше кръв по земята.
Веществени доказателства от заведението не сме взимали. Аз нямам такива
правомощия.
Към свидетеля не постъпиха повече въпроси и същият беше освободен
от съдебната зала със съгласието на страните.
6
В залата беше въведен свидетеля А. В..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. А. П. В. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. А. В.: На 30 март 2024 г. аз съм на работа на бензиностанцията в
с.З. и около17:00 ч. следобед, съм си отворил врата, че беше топло и стоя в
офиса, там където ми е касата. П. беше на борсата, където продават зеленчуци
и си пиеха с приятели.
На бензиностанцията няма касиер, ние сипваме и парите ги взимаме
при нас. Гледам П. идва от там видимо пиян и влиза. Вика: „Ей, п.!“. Има
табела: „Забранено влизането на външни лица“ и му казах да излиза. Той само
ме обиждаше и аз го бутам на вън, но той е голям и му казах, че ще се обадя на
тел. 112. Телефонът ми се зареждаше, но го взех да се обадя. Отскубнах се
навън, тръгнах на дясно. П. го познавам от дете, набор е на моя син и никога
не съм очаквал, че ще дойде да се занимава с мен. Мен ме знаят цялото село,
като „чичо Н.“ - „п.та“. С никой не съм се карал и такива неща неочаквам.
Отскубнах се и му викам: „Ще взема лопатата и ще ти счупя
краката“. Отскубнах се, излязох навън и няма и една минута и той излезе. Аз
взех лопата и той така с груб ме хвана за блузата и ме държи. Изпуснах
телефона и лопатата.
Момчетата на борсата ме познават, не знам след колко време са дошли,
и го хващат, за да ме пусне. Може би 2-3 мин. е било и го хванаха.
Аз не съм добре със здравето. Имам рак на простата, диабет,
оросяването в главата ми не е в ред и се пазя, не правя скандали с никой. Аз го
ритам по краката, за да мога да се освободя. През това момчетата дойдоха и го
хванаха. Той се дърпа, дърпа. На мен леко ми прилоша. Не съм паднал обаче
влязох вътре и треперих. Момчетата ми дадоха телефона. Той отиде там на
борсата, седна и продължи да си пие. Борсата е на 5 метра от
бензиностанцията. Те са му приятели там. Аз седнах на дИ.а и бях
неадекватен, чудех се дали да се обадя на тел. 112. Затворих вратата и сигурно
15-20 мин. не съм излизал да зареждам, една – две коли минаха, не помня, а
той си пие. Обаче към 19:00 ч. аз съм с ключове на вратата и седя ако дойде
някой ще заредя. В 19:00 ч. онова момче си отива и той остана сам на масата и
7
си седи. Аз гледам там и чакам да се обадя, знам ли го какво ще му стане в
главата. Към 19:00 ч. П. идва към бензиностанцията и аз заключих. Скрих се,
той пак вика: „Ей, п.! Ей, б.! Що се криеш бе?“, но той не ме видя и се обърна
си и тръгна. Ако беше продължил щях да се обаждам. Той гледа през
прозореца, не можа да ме види, обърна се и си тръгна. Там нямаше никой,
само той беше, взе си чашата и отиде в ресторанта да пие, какво да прави, не
ме интересува. След не знам колко време, около 20 минути шефът пристига с
колата, с негов приятел. Обикновено идва по 2-3 пъти да види какво правя,
защото той скоро е взел бензиностанцията. Пита ме: „Какво става, баче Н.?“.
Викам му: „Какво да става. Одеве П. пиян дойде да се разправя, само ме
обижда. Вика ми, че съм б. - ей такива работи.“ Пита ме къде е и аз казах, че
е в ресторанта да пие пак. И той вика, че ще ходи да иска обяснение, защо
притеснява на работното място неговите работници. Викам му: „Н., недей бе!
Като е пиян прави щуротии“. Обаче гледам джипа отиде там, но аз вече нищо
не чувам. Ще Ви кажа и друго. Предишната вечер на 29-ти, ние с
жената си имаме малка кухня, защото децата са в голямата къща, и си спим.
По едно време се чука много силно на прозореца. Моята съпруга ме събужда и
аз по пижама излизам – той, П..
„Какво искаш бе, с.?“ го питам аз.
Той вика: „Ела, ела тука! Ще те е ... в б.а!“
По това време снахата с внука излязоха на терасата, те се познават. Аз го
бутам да си отива. Той ми вика: „Ела вънка!“, аз му викам: „Изчезвай си!“ и
аз се прибрах и снахата се прибра. Сина спеше, и добре, че спеше, щото щеше
да става….
Легнахме, не съм спал, притеснявам се, на мен такова нещо не ми се е
случвало. Аз съм от Р. и 45 год. живея в махалата и ме познават като чичо Н..
Нямал съм конфликт, нищо. Аз не съм такава личност. Това за първи път ми се
случва. Той си е отишъл, обаче сутринта аз отивам на работа и момчето от
Мокрище, с което се сменяме, взе да ми разказва какво е станало. „Ония с.а
идва тук“ било към дванадесет без нещо вечерта и тогава разбрах, че той след
това е дошъл към нас. На видеото от камерите го има. Момчето, което е ново
на вратата го бута, да влиза и момчето не го пуска. Искал му телефона, да
викал такси. Момчето му е отказал, но той нахалствал и само и само да се
махне набрал таксито. Дошло таксито и изчезнал. Той тогава е дошъл у нас в
8
00:00 часа. И това е.
В 19:00 ч. отиде там и незнам какво е станало, обаче след това идва
полиция там. Аз виждам, но не чувам.
Дойде полиция за обяснение и каквото казвам на Вас, казах и на тях.
После у нас идваха пак полицията, след 1 месец, два пъти в полицията
обяснения давах.
Собственикът на бензиностанцията се казва Васко. Не знам фамилията.
Притеснен съм.
Ресторанта се казва „Т.“. Той е срещу бензиностанцията, на главния път.
Като разстояние между ресторанта и бензиностанцията е около 30 метра.
Той седна на дървени пейки, отвън на ресторанта.
П. не е правил коментар за шефа. У нас, мен ме псува на майка и ми
вика: „Ей, б.! Ей, ц.м.!“. Викам му: „Отивай в Р.. На гробищата ще я
намериш“ и се прибрах и това беше.
Няма и разговори за политика.
На шефа разказах, че е дошъл да ме притеснява и той щял да иска
обяснение.
После официално пуснах жалба, но преди 1 месец прокурорката ми
изпрати писмо, че прекратява производството.
Не помня колко време след случката съм пуснал жалбата. За половин
година, четири пъти давах обяснение - два пъти в полицията, два пъти у нас.
Това беше някъде лятото, но не помня кога.
Като е пиян: „З. П. прави щуротии“. Цяло село знае за него. Никой не
иска да се разправя с него. Иначе не ме заплашва, говорим си „Чичо Н., какво
става?“ това-онова. Пиян ли е всеки бяга от него. Преди не ме е заплашвал.
Знае, че не съм такъв дори да ме напсува.
На 29-ти, предния ден, в 12 през нощта е бил пак на бензиностанцията,
пак се е разправял. На камерите се вижда. Той му е извикал и такси.
Нарича ме: „ц.м.“ и конфликта, който се поражда е във връзка с
работата. Два месеца преди това, предишния собственик продаде
бензиностанцията на Васко, до тогава никакви проблеми не е имало. След
като Васко взе бензиностанцията започнаха да стават проблемите, защо
9
работя за циганин. Не съм го питат защо ме нарича така. След случката един -
два пъти иска да ме спре да говорим, но аз подминавам и не искам да се
разговаряме, защото може да стане конфликт и не искам да ес разправяме.
На кафето се събираме все едни и същи хора и ми разправяха, че преди
няколко вечери с Димчо са се биели. Показаха ми кръвта долу на цимента. От
кой е кръвта не знам. Кой-кой е ударил не знам. Нищо не знам, не съм и питал.
Мястото, където са се били е кафето, което е близо до бензиностанцията около
15 метра.
В. П. не го познавам като конфликтен човек. Ходи си на работа, прибира
се.
В. Я. - шефът, никога не съм чул да се е скара с някого. Винаги е помагал
на кой може. Преди имаше много приятели българи, обаче от както стана
общински съветник не виждам някой от тях да идва. Що така стана те си знаят.
Аз ги упреквам много и им казвам истината, че махалата станаха … Едно
време беше друго- работят земеделие, цялото поле те го работят, в чужбина
ходят, инвестират в България. Само да видите какви къщи направиха - ще ви
падне шапката. Едно време беше страшно, аз тогава дойдох. В Р. нямаше роми
и като дойдох си викам: „Олеее, майко!“ Обаче като видяха, че съм човек от
балкана, не че се хваля, но не съм конфликта личност. Децата ми викат „чичо
Н.“ после „пържолка“ Не съм имал проблем с никой. Живеят си, работят си
хората. Четиридесет и пет години съм там, нямам проблеми. Те станаха
истински хора, по-добри са от нас.
Тогава не се обадих на шефа си. Сина му е имал рожден ден, но той
минава винаги по един-два пъти. Нямаше и да му се обадя. Той П. отиде там и
не вярвах да дойде пак, а и да беше дошъл щях да се заключа и да звъна на 112
и каквото стане-стане. Като дойде шефа аз бях вътре заключен притеснен и
уплашен. Бях на дИ.а легнал. И сега като говоря ми пресъхна устата. Тогава
съм вдигнал захарта 100%, но важното е, че се успокоих.
Имам видимост от бензиностанцията към заведението, но са леко далеч.
По едно време чух, че се вика и после видях полицейската кола. Далеч е и не
съм видял нищо само чух, че на един два пъти някой викаше, но какво викаше.
После видях полицейската кола. Полицаите след около час дойдоха при мен и
писах обяснението какво е станало в бензиностанцията.
Не съм предизвиквал П. с думи или жестове. Но като излезе от затвора
10
не исках да говоря с него, поне докато не се оправи и докато не влезе като
хората. Не исках и да го познавам. Като е бил пиян на следващия ден съм му
се карал защо така прави, но не съм го заплашвал - от къде на къде?!
Той е два метра човек. Видимо беше пиян и пие по 3-4 дни запои. Много
пиян човек по три дни пада. В главата му само щуротии и търси по-слаб да го
набие, но някой път и него го бият. Аз му казах, че така ще си продължи
докато е жив. Това съм му казвал, когато е трезвен.
Лежал е в затвора. За един път знам. Забравил съм за какво е лежал.
Сигурно за такива работи, точно не мога да кажа. Аз му се карам като на по-
голям.
Към свидетеля не постъпиха повече въпроси и същият беше освободен
от съдебната зала със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Т. Р. П. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Т. П.: Аз съм съпруга на П. П..
На 30 март бях на работа и тъкмо свършвах работа към 19:30 ч. и
собственичката на ресторант „Т.“ ми се обади, че съпругът ми е в ресторанта
и има скандал между П. и В. Я.. Каза ми ако искам да отида в ресторанта и аз
от работа веднага отидох там. С отИ.ето към ресторанта виждам, че съпругът
ми П. Павърджиев стои на една маса с едно момче. Беше си поръчал вечеря и
отсреща стои В. Я., караха се, разменяха си някакви реплики и в момента, в
който пристъпвам към него, той стои с гръб, аз стоя с лице към шосето,
пристига една кола (не мога да кажа каква марка беше) и от нея слизат А. А.,
А. Я. и В. П.. Всички се запътват към масата, където стоеше съпругът ми.
Опитвах се да се препреча между съпруга ми, който стоеше с гръб, и А..
А. веднага нанесе удар на съпруга ми по главата. След което повтори удара и
то ясно се вижда на клипа, аз го виждам, той ясно изпусна ножа, който
държеше в ръката и точно при колоната на навеса. Тогава много добре си
спомням, защото той се наведе, взе ножа и го постави в джоба и тогава аз го
потупах по рамото и му казах: „Да, прибери ножчето. Прибери.“
11
В същото време около масата стоят В. и А., след като вече А. го
прободе, А. Я. му нанасян удар по лицето, при което съпругът ми пада. От
другата страна заобикаля В. и му нанася удар с крака. Видяхме, че от главата
на съпруга ми започна да тече много кръв. Веднага с дъщеря ми, която дойде в
същото време с мен се обадихме на бърза помощ и след това на полицията.
След като се разигра тази сцена всичките А., Вели и другия А., се качиха в
колата и тръгнаха. Докато чаках линейката да дойде, те се върнаха, но на
отсрещната страна на бензиностанцията. Линейката дойде. Те обработиха
раните. Те през цялото време гледаха какво се случва. Лекарят, който
обработи раните каза, че е наложително да се отиде до болницата, защото
трябва да се направят шевове на главата. След като дойде и полицията,
полицаят каза, че след като отидем с линейката в болницата, трябва да дадем
показания. След като го обработиха, отидох до полицията да дам показания
на това, което съм видяла.
Този случай стана на 30 март в ресторант „Т.“. Часът точно не мога да
кажа, но аз свършвам работа в 19:30 ч. и отивайки си към вкъщи, ми се
обадиха. Това става към 19:50 ч. - 20:00 ч. в с. З. през 2024 година.
Като отидох там заварих съпруга ми стоеше на една маса с едно момче -
Г. от З.. В. Я. стоеше отсреща и двамата с П. П. се караха. В момента, в който
стъпвам, пристига колата с тези трима момчета.
Съпругът ми беше седнал с гръб към шосето.
Тримата момчета, които слязоха от кола са: А. В., А. Я., който беше със
сини ръкавици на ръцете и В. П.. Много силно впечатление ми направи, че е
със сини ръкавици. В. Я. си стоеше с джипа там. Тези момчета предполагам,
че той си е извикал да дойдат и тези момчета дойдоха с друга кола. В. беше
облечен с жълто яке. А. беше със сив анцуг…Нямам спомен точно с какъв, но
с анцуг беше облечен.
Другият А. - синът на В. Я., беше с бяла тениска.
Моят съпруг се беше изправил и той му нанесе удар в лицето и тогава
той падна. В. заобиколи и му нанесе удар с крака.
Подсъдимият, който му нанесе удар с нож, нямам много спомен, но
мисля, че беше облечен със сив анцуг.
Като слизаха от колата, не казваха нищо. А. веднага се запъти срещу
12
мен, то се вижда и на клипа, който сме Ви предоставили. Аз се опитвах да се
препреча, а А. само каза: „Аз до кога ще се разправям с теб?!“
Той държеше ножа в ръката. Не помня в коя ръка, но след втория удар
той го изпусна и се наведе долу. Аз чух, че ножът падна той се наведе и го взе
от земята, и го прибра в джоба. Аз виках много силно през цялото време.
Виках им: „Престанете! Какво правите?! В.е, какво е това нещо?!“. Крещях
много силно през цялото време.
Съпругът ми, както стоеше струйка кръв се спусна отпред. Отначало не
видях, че е отзад. Видях, че се хваща отзад за главата и абсолютно нищо не
каза. Явно усети болката.
Два удара имаше в главата. То стана светкавично - удря го, веднага пак
го удря, толкова бързо в тази суматоха, че … той направо със скачането от
колата се запътва и направо го удря.
Всички посягаха да удрят съпруга ми и в суматохата явно някой му
одари ръката и той (А. А.) изпусна ножа от ръката.
И А. посягаше и всички посягаха да го удрят.
В лицето беше ударен от А. Я.. Съпругът се беше изправил и след като
той го удари в лицето така със засилка, силен удар, той се просна на земята,
удари се в пейката и падна на земята. След като А. до удари и вече беше на
земята, В. му нанесе удар с крак в главата. Зверски го удари в главата. След
всички тези удари, изправихме съпруга ми и го накарахме да седне, да наведе
главата, за да спрем кръвотечението. Взехме салфетки, натискахме докато
дойде линейката. Два пъти звънях и след като дойдоха, го обработиха на
място, за да може кръвотечението да спре.
След инцидента тримата извършители се качиха в колата и изчезнаха.
Малко след това се върнаха, но не на мястото, а отсреща на
бензиностанцията, когато беше дошла линейката и обработваха раните. Те
застанаха и от там гледаха какво се случва. Тогава дойде и патрул. Когато
тръгвахме за болницата патрулът беше при тях и разговаряха нещо.
Когато звънях на тел. 112 за линейката, казах че мъжът ми е прободен.
Моята дъщеря и тя се обажда на тел.112. На полицията аз се обаждах и
тя се обажда. Аз се обаждах единият път на полицията и единият път за бърза
помощ.
13
С ножа тръгна А. В.. В суматохата не помня с коя ръка е държал ножа.
Много се препречвах и много силно виках. А. В. постоянно казваше: „Аз до
кога ще се разправям с теб, бе?!“. Псувни имаше много. Закани не помня да е
имало в тази суматоха. Аз виках най-силно, да спрат по някакъв начин, но
никой не спираше.
Той го държеше в ръката и се виждаше само острие. За дръжка не мога
да кажа. той и разследващият ме пита, но той го държеше в юмрук. Не мога да
кажа за дръжката, но мога да кажа за острието. Когато го изпусна, не успях да
го видя, защото колоната ми попречи, но чух, чух го, че изпадна, но колоната
ми попречи. Той много бързо се наведе и го прибра в джоба. Аз му казаха:
„Приберете ножчето“, а след това той ме потупа и ми каза: „Отивай ма,
отивай да ме съдиш“. Това бяха думите с А. В., които аз си размених вечерта.
Два пъти съм гледала клипа.
Мъжът ми стоеше с гръб към пътя, когато тримата слязоха и се
запътиха. Аз застанах така, защото очаквах, че ще има бой. Знам, че ще има
бой, защото те си имат конфликт отпреди. А. се слави, че е голям бияч. Затова
застанах да го пазя.
Около 10 см. се виждаше от ножа.
Мъжът ми е осъден за закана за убийство с ножове към А. В. и си е
понесъл последствията и за това той трябваше да го върне ли?! Мъжът ми е
съден и три пъти е лежал в затвора.
Два пъти замахна А. В., не мога да кажа подробности. Не мога да
проследя всяко едно движение, беше ужасна суматоха. Виждам го, че той
замахва и след това се спуска струйката кръв от главата на съпруга ми.
От бърза помощ патрула ме чакаше и след обработката на раната
веднага отидох да дам показания. Същата вечер до 2:30 ч. съм била в
полицията. Записът не съм го гледала същата вечер.
Почни едновременно пристигаме аз и подсъдимите. Оставям си
колелото и те идват. Конфликтът не беше започнал.
Моят мъж се караше с В. Я. и явно той им се обади и те дойдоха.
Мъжът ми не се беше обърнал към никого. Стоеше седнал в момента, в
който аз отидох и те отидоха. Той стоеше седнал и А. му нанесе ударите.
Той държеше нож, но не мога да каже как точно го е ударил. Ударът
14
дойде от горе. Той се запътва, удря го и виждам струйката кръв. Не можах да
видя предмета, който падна на земята, но чух че издрънка на земята. Имаше
колона, от която не можах да видя, той автоматично се наведе и го взе.
Не му зададох въпроси. Казах му да го прибере. Казах му: „Прибери го,
прибери го“.
На А. В. не съм задала въпрос „С какво го удари?“.
Съпругът беше седнах и в седнало положение беше ударен. Беше
обърнат с гръб към А. В., аз се препречих, но той ме избута и го удари, а А. В.
беше в по-висока позиция от мъжа ми. Той беше прав, избута ме и го удари.
Отвън на заведението има навес и под навеса са наредени меси с пейки.
Отпред има пространство за спиране на коли. Собствениците на ресторанта си
имат павильонче и отсреща има пазар. Шосето разделя ресторанта и
бензиностанцията. Не знам точно колко метра е разстоянието.
Само А. В. беше със сини гумени ръкавици за еднократна употреба.
Мъжът ми се чувстваше много лошо след това. В депресивно състояние
изпадна, страх да излиза, да няма отмъщение и т.н., след като се разбра, че ще
се съдим. Пиеше медикаменти. Имаше главоболие месеци наред след това.
Пиеше за успокоение - не се сещам как се казваше лекарството. След
инцидента давахме непрекъснато обезболяващо за главоболието. Притеснения
имаше за конфликта, да няма отмъщение. Затвори се в себе си и повечето
време стоеше вкъщи. Не работеше.
Когато А. Я. го удари с юмрук, мъжът ми се беше изправил. Мъжът ми
се пипа за главата, изправи се и в този момент А. със засилка му удари тукат и
тогава той падна.
Мъжът ми при падането не се удари в пейката. Той падна на земята. А.
Я. го удари с юмрук в главата, по-точно в лицето.
Мъжът ми беше пийнал, не мога да кажа че беше пиян. Като отидох имаше
вечеря на масата с чаша алкохол. Явно е пил. Като пие с мен, не създава
конфликтни ситуации. Навън като е, не знам. Не съм била с него, когато е
създавал дразги и кавги.
ПРОКУРОРЪТ: Свидетелката не си спомня някои подробности, по
15
отношение на начин на удара с нож - с коя ръка е нанесен удара от А. В., както
и как е реагирал съпругът й П. след ударите с ножа и какво е извикал. Затова
моля да прочетем нейните показания от дата 30.03.2024 год. пред
разследващия орган, лист 23 от досъдебното производство.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Съгласни сме да се прочетат показанията
на свидетелката.
На подсъдимите се разясни разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
Подс. А. В. А.: Давам съгласие.
Подс. А. В. Я.: Давам съгласие.
Подс. В. Н. П.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т.2 от НПК с оглед
многократните изявления на свидетелката, че не си спомня, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит от 30.03.2024г на свидетеля Т. П.,
находящ се на лист 23 от ДП.
СВИД. Т. П.: Чух какво това, което прочетохте. Поддържам
прочетеното.
Адв. А.: От къде идва това разминаване, от това което тогава сте казали
и сега?
СВИД. Т. П.: За В. то се вижда, че той го удря. От записа видях, че и В.
го удря. На място видях само, че В. го заобиколи.
СЪДЪТ: Сега допълвате, че от записа сте видели, че В. го рита?
СВИД. Т. П.: Да. От колата слязоха В., А. и А.. В. водеше дете малко
около 10 години. Не можах да видя шофьора, който беше, дали и той слезе от
колата. Малкото дете сигурно беше на В. синът му, не знам.
16
Към свидетеля не постъпиха повече въпроси и същият беше освободен
от съдебната зала със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Х. П. П. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Х. П.: Беше 30-ти март 2024 г. към 19:30 ч., аз се намирах в
съседното село Ковачево, когато ми звънна телефонът, беше собственичката
на ресторант „Т.“ - Вили С.а и ми съобщи, че има разправия между моя баща
и В. Я.. Каза ми да отида, да видя за какво става въпрос. Веднага тръгнах с
колата от с. Ковачево, по пътя се обадих на мама и тя да тръгва в същото
време, да тръгва на там към ресторанта. В момента, в който пристигам на
мястото, майка ми вече беше там.
В момента, в който спирам колата, виждам как А. А. нанася два
последователни удари с ръка към баща ми в главата, в тила. Баща ми беше
седнал на една пейка. А. беше прав над него и го удари два пъти
последователно. След това отивайки на там видях как А. Я. го удря един тукат
в лицето /беше с ръкавици/ и баща ми пада на пейката и В. мината и го рита в
това на разкървавената рана- това го видях. Аз съм там, всичко това се случва
пред очите ми. Когато В. удари баща ми аз бях точно между масата и баща ми.
След това се обадихме на бърза помощ и доста време чакахме линейката
да дойде. Аз бях много изплашена, защото от главата на баща ми бликаше
много кръв и се притеснявах, че ще изгуби съзнание. През цялото време в
главата ми беше да не припадне и да се случи най-лошото, защото не знам
точно къде е ударен и колко кръв ще изтече. След това прегледаха го, качиха
го в линейката и отидохме в болницата. Аз бях през цялото време с него, той
даже ме помоля да вляза при лекарите. Спомням си, че след като бяхме в
кабинета на спешното ни пратиха на ет. 6 в болницата и си спомням как аз го
бутах с инвалидна количка със сестрата. Имам снимки и от болницата как се
стича супер много кръв. Доктора каза, че трябва да се шие главата на баща ми.
Аз супер много се уплаших, защото той все пак е употребил алкохол и няма
как да му се постави упойка. Как ще му шият тази рана без упойка. Баща ми
17
каза, че няма проблем, просто да изляза от стаята да не гледам как го шият.
Зашиха го. Аз чаках отвън през цялото време и след това тръгнахме към
вкъщи.
В заведението аз не съм присъствала преди боя, когато е имало псувни и
закани.
Аз не съм чула от самите извършители дали е имало закани и псувни. Аз
пристигнах с кола и бях в колата, когато го виждах как той посяга. Бях в
колата, защото не успях да откопчая колана. Бях на разстояние около пет
метра някъде от масата.
Масата беше на улицата, на нИ.то на улицата.
Майка ми беше през цялото време и спомням си как тя пищеше. Майка
ми твърди, че е видял острие, което А. А. го е изпуснал и крещеше: „Прибери
го, прибери го!“. Аз я чувах как го казва това.
Тя беше дошла три или пет минути преди мен.
Нож не съм видяла, само чувах майка ми как изпадна в шок и му каза
това нещо.
Баща ми беше като в транс. Аз за това много се притесних.
Той през цялото време само се въртеше (и това го имам на клип) и
някакви супер бавни движения и си мислих, че той всеки момент ще изгуби
съзнание. И аз сто пъти се обадих на бърза помощ да питам кога ще дойдат.
Той беше седнал, когато го удариха с нож и когато вече тръгна кръвта.
Вървейки натам виждам как от главата му се стича много кръв и той се
изправи и после пак седна. Когато се изправи пак другия А. Я. го удари с
юмрук в главата - точно в лицето. Когато го удари в лицето баща ми падна на
пейката. Не е паднал на земята. Пейката има облегалка и той се беше
облегнал. Главата му беше на облегалката и В. мина отзад и го ритна с ритник
в тилната част. Аз бях точно между тях двамата, когато се случи това. Това
точно го видях с очите си! Аз бях там, точно зад баща ми когато В. мина пред
мен и го ритна!
Като се обадих на тел.112, нямам спомен какво точно казах. Бях в
еуфория. Исках бързо да дойдат за да не изгуби той съзнание. За обаждането
използвах телефония номер, който завършва на 64. Когато се обадих на тел.
112 не помня точно какво казах.
18
От колата видях, че А. Я. е с ръкавици. Когато А. А. е нанасял ударите
не съм забелязала да е с ръкавици.
Слязох от колата, вървях към пейката и видях как А. Я. го удря с юмрук
в лицето.
От присъстващите не чух заплахи.
В тила го удряха. Преди удара с ритник от В. имаше много кръв от тила.
Това мен най-много ме уплаши, защото след като потече тази много кръв и
след това той го изрита и аз се притесних, че ще изгуби съзнание. Той толкова
много удари понесе. За това започнах още по- бързо да се обаждам на бърза
помощ да дойдат по-бързо. То има и снимки как кръвта започна да се съсирва
и гледката беше отвратителна.
Всичките снимки аз ги направих и ги предоставих на органите на реда.
Направих и клипове на раната след като е зашита.
Баща ми беше в депресия. Изпитваше много силен страх, че това от тази
вечер може да продължи, че тези хора могат да се върнат и това всичкото
нещо може да се повтори отново. Цяла нощ не беше спал, цяла нощ беше на
успокоителни. Имаше болки в главата. На следващия ден не искаше с никой
да говори. Като цяло изпадна в тежка депресия.
Около три месеца пиеше упоителни и постоянно се оплакваше, че има
болки в задната част на главата. Каза че не иска да комуникира с хора. Аз
работя в София и той постоянно ми се обаждаше да се прибирам. Нямах
физическата възможност да съм с него. Аз го успокоявах постоянно, че майка
ми е при него, но той намираше утеха при мен и искаше постоянно аз да съм
при него.
Пиеше сироп Алора, Паниксен пиеше, Валидол често пиеше. Аулин
пиеше за болките.
Запис на случилото се гледах на следващия ден. В него се вижда точно
това, което разказах. Вижда се как А. А. с идването си го удря в главата. Мама
идва и тя. Имаше малко дете на около десет годишна възраст, не знам на кой е
това дете. Мама пристига вижда се ясно на засипа. След това ясно се вижда
как А. Я. го удря с юмрук в лицето и пада назад. Политва назад, опира си
главата на пейката и В. го удря с ритник.
Записа го гледах след като дадох показания.
19
Удар в пейката не видях, само се опря.
Нямам спомен да съм казала пред полицай или по телефона, че баща ми
се е имал удар в пейка.
Видях, че ударът се нанася от горе на долу странично на ръката.
От майка ми знам колко по-рано е отишла. Тя е пресичала и в
далечината ме е видяла, че идвам с колата. Просто на мен ми отне доста време
да сляза от колата, защото колана ме беше хванал. Тя се придвижи с колело. Тя
беше на място точно до баща ми, зад баща ми между А. и баща ми. Тя се
препречи да не го удря. И не успя да препречи.
А. А. се наведе и взе нещо отдолу, но аз не съм видяла какво.
С ръкавици единствено беше А. Я.. Ръкавиците бяха медицински, сини.
В Болницата за зашИ.ето, аз не останах в стаята, защото ме хвана много
страх от това нещо, не мога да гледам такива неща и излязох. Не мога да
гледам това нещо при положение, че той е в съзнание. Да гледам как му шият
главата. След това аз го прибрах вкъщи. Шевовете бяха около пет на едната
рана, по пет на всяка рана. На долната беше по-малка рана и са по-малко
шевовете. Не съм гледала колко точно шева има, не мога да гледам такива
неща и не ми е приятно.
Със сигурност беше прободна рана. Много пъти съм ги виждала отблизо
още когато се случи. Това няма как да е ожулване.
Няма как да е от падане на земята или от удряне в пейката.
Баща ми със сигурност беше изпил над 300 грама уиски. Това е според
мен достатъчно за да не може да се постави упойка. Аз мисля, че 300 грама
според мен той е изпил.
Мисля, че В. беше облечен с тъмен/черен анцуг и черна блуза и жълто
горнище.
А. Я. беше с къси, дънкови панталони и бяла тениска.
А. А. спомням си само,че беше с бяло/кремаво горнище.
Не съм видяла с какъв панталон е бил.
След ударите по баща ми те си тръгнаха. Качиха се в колата и потеглиха.
имаше и други хора - управителката на заведението, сервитьорката, мъжът на
управителката. Всички тези хора присъствах. На масата срещу баща ми
20
имаше един човек, но аз н его познавам.
В. Я. - той беше там през цялото време. С него мисля, че един Г. беше
там. Не го познавам много добре този човек.
Адв. Ч.: Ще направим искане за характеристична справка и справка за
съдимост на пострадалия П.. Това ще бъде необходимо с оглед да се
характеризира това лице, дали е конфликтен човек. С оглед удостоверяване
достоверността на показанията на някои от свидетелите и с оглед на
гражданския иск.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам
Адв. А.: Възразявам. Колегата иска да се събират доказателства все едно
подсъдимият е нарушител. Това, че някой е конфликтна личност, не може по
никакъв начин да опровергае и да унивини извършителите, след като те са
могли по законосъобразен начин - с жалби, със сигнали да си защитят правата.
Те нямат право да тръгват, независимо кой какъв конфликт прави и да се
саморазправят.
Адв. Г.: Моля да уважите искането.
Адв. Б.: Присъединявам се към колегата. Моля да уважите искането.
Съдът намира, че следва да се уважи така направеното в днешното
съдебно заседание доказателствено искане от адв.Ч. за характеристичната
справка и справка за съдимост на пострадалия П. Х. П., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА характеристична справка от кмета на кметство с. З. за
лицето П. Х. П. с ЕГН **********, с адрес: обл. П., общ. П., с. З., ул. ....
ДА СЕ ИЗИСКА справка за съдимост от бюро съдимост към РС-П. за
лицето П. Х. П. с ЕГН **********.
Във връзка с гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 01.07.25 г. от 13:30 ч., за която
дата и час подсъдимите уведомени лично, адв. Б., адв. Г., адв. Ч., уведомени
лично, пострадалият П. П. уведомен чрез адв. А., ОП уведомена.
21
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетели И. Л. С., В. А. Тачева, Д. С. С., Г. Д. А.,
В. Н. Я. и Г. П. К..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22