РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Велико Търново , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Образувано е по жалба от взискателя по изп. дело №60/2015г. по описа на ДСИ при
РС – Горна Оряховица против Постановление за прекратяване на изпълнително
производство на ДСИ от 27.10.2020г., с което изпълнителното производство по изп. дело
№20154120400060 по описа на ДСИ при ГОРС е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК. Развити са оплаквания за неправилност на обжалваното постановление на ДСИ, с
довод, че е прекратено изпълнителното производството по изп. дело №20154120400060 по
описа на ДСИ при ГОРС преди да е изтекъл двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
позовавайки се на приложимост на разпоредбите на чл.3 т.1 и т.2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците / ЗМДВИП/, съгласно които с влизане в сила на ЗМДВИП
спират да текат процесуални, давностни и инструктивни срокове по изпълнителни
производства, считано от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение, удължено с
Решение от 07.04.2020г. на НС до 14.05.2020г., и съгласно §13 от ЗР към ЗИД на ЗМДВИП,
сроковете започват да текат 7 дни след тази дата. Посочва, че предвид измененията и
допълненията в ЗМДВИП взискателят Д „СП“ – Горна Оряховица не е правила искания за
принудителни действия, съобразно дадените два месеца след отмяна на извънредното
положение. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното
Постановление за прекратяване на изпълнително производство по ИД №20154120400060 от
27.10.2020г. на ДСИ М. А. при РС – Горна Оряховица, като неправилно.
1
В тридневният срок по чл.436 ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от
длъжника Г. М. К..
В изложени, съобразно чл.436 ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия М. А. -
ДСИ при ГОРС заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на
жалбата. Позовава се на липса на активност на взискателя да поддържа висящността на
изпълнителното производство от 06.06.2018г., когато е подадена молба от взискателя, с
която е поискал опис на движими вещи в дома на длъжника и продажбата им, както и
налагане на запори и възбрана върху установено имущество на длъжника, до 07.10.2020г.,
от която дата е последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия с
молба с вх.№4402/07.10.2020г., с довод, че прекратяването на производството, с оглед
обявяването на извънредно положение на територията на страната, срокът по чл.433 ал.1 т.8
ГПК е удължен с още два месеца, и е настъпило по силата на закона още на 06.08.2020г.
Съдът, след като разгледа жалбата, и взе предвид събраните по делото доказателства,
и обсъди исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните, съгласно
правилата на чл.437 ал.1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Изп. дело №60/2015г. по описа на ДСИ при ГОРС е образувано по молба от
взискателя Д „СП“ – Горна Оряховица против длъжника Г. М. К., въз основа на ИЛ от
21.03.2011г., издаден по Ч.гр.д.№600/2011г. по описа на ГОРС. С молбата за образуване на
изп. производство взискателят е посочил начини на принудително изпълнение.
С молба вх.№5786/06.06.2018г. взискателят е поискал налагане на запори и възбрани,
извършване на опис и продажба на секвестируемо движимо и недвижимо имущество на
длъжника. С Разпореждане от 26.09.2018г. на ДСИ е наложена възбрана върху 4/6 ид.части
от недвижим имот на длъжника, вписана в Служба по вписвания гр.Г.Оряховица на
27.09.2018г. Насрочено от ДСИ е извършване на 03.10.2018г. на Опис на движимо
имущество, като, видно от Протокол за опис от 03.10.2018г., достъп не е осигурен за
извършване на опис, на мястото на описа в гр.Г.Оряховица не е открито запорираното МПС,
поради което опис не е извършен.
Последно подадена от взискателя по изп. дело е молба вх.№4402/07.10.2020г. за
извършване на опис на движими вещи, намиращи се във владение на длъжника и продан на
установените такива.
В отговор на молба от взискателя вх.№4402/07.10.2020г. е издадено от М. А. - ДСИ
при ГОРС обжалваното Постановление за прекратяване на изпълнително производство от
27.10.2020г., с което изпълнителното производство по изп. дело №20154120400060 по описа
на ДСИ при РС – Горна Оряховица е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално
2
легитимирана страна – взискател, против подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.435
ал.1 т.3 от ГПК и в рамките на преклузивният двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,
течащ от деня на съобщението.
Разгледана по същество жалбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
На основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В процесният случай прекратеното, поради перемпция изпълнително дело, не е за
издръжка, поради което е приложимо прекратителното основание по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК касае прекратяване на изпълнителното производство в
специфичния случай на т.н. „перемпция“, като срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие
спрямо длъжника. /Така Решение №125/01.06.2017г. по т.д.№914/2016г., Т.К., II т.о.,
Определение №1129/05.12.2017г. по гр. д.№1667/2017г., Г.К., IV г.о. на ВКС/.
Прекратяването на изпълнителното производство, поради т.н. „перемпция“ настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. /т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС/.
В т.10 ТР №2/2013, ВКС, ОСГТК, не е разгледан въпросът при какви условия и кога
настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един
изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов
изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал
поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени
със сигурност, има ли нужда от друг способ. Двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. /Така Решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на ВКС, IV гр. о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
На основание чл.3 т.1 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата,
съгласно приложението. Срокът на обявеното извънредно положение на територията на
страната с решение на НС от 07.04.2020г. е удължен до 13.05.2020г. Съгласно §13 от ПЗР
към ЗИД на Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на
3
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, обн. – ДВ, бр.44/13.05.2020г., която разпоредба на §13 от ПЗР към
ЗИД на Закона за здравето е приложима и досежно процесуалните срокове по изпълнителни
производства /какъвто преклузивен процесуален срок е двугодишният срок по чл.433 ал.1
т.8 ГПК/, които продължават да текат, считано от 21.05.2020г.
При така дадените разрешения относно началото на течение на процесуалния
преклузивен процесуален двугодишен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК от последното валидно
изпълнително действие спрямо длъжника и при приложимост на чл.3 т.1 от ЗМДВИП и §13
от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, в процесният случай двугодишният срок по чл.433
ал.1 т.8 ГПК е започнал да тече, не от дата 06.06.2018г. на подаване на молба от взискателя
вх.№5786/06.06.2018г., с която е поискано извършване на изпълнителни действия, а от
датата на описа на движимо имущество 03.10.2018г., доколкото е без значение дали
осъществяването на поискания способ е приключило /успешно или безуспешно/ и
съответно, с оглед спирането на течението на процесуалните срокове по изпълнителни
производства на основание чл.3 т.1 от ЗМДВИП за срока от два месеца от обявяване на
13.03.2020г. до отмяната на 13.05.2020г. на извънредното положение и продължаването им
да текат на основание §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, считано от 21.05.2020г.,
молбата на взискателя вх.№4402/07.10.2020г., с която е поискано извършване на
изпълнителни действия, е подадена в рамките на двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, който не е бил изтекъл към момента на подаването й, съответно перемпцията не е
настъпила, тъй като, преди да изтече, взискателят е поискал извършването на друго
изпълнително действие, предвид което обжалваното Постановление за прекратяване на
изпълнително производство от 27.10.2020г. по ИД №60/2015г. по описа на ДСИ при ГОРС
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, при неосъществяване на приложеното прекратително
основание, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, респ. жалбата
уважена, като основателна и доказана.
На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на изпълнително производство от
27.10.2020г. по изпълнително дело №20154120400060 на ДСИ М. А. по описа на ДСИ при
РС – Горна Оряховица, с което е прекратено същото изп. д. на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК, като незаконосъобразно.
УКАЗВА на ДСИ М. А. при ГОРС, че следва да продължи извършване на
процесуални действия по изп. дело №20154120400060 по описа на ДСИ при РС – Горна
Оряховица.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в законна сила съдебно решение да се изпрати служебно
на М. А. – ДСИ при ГОРС за прилагане по изп. дело №20154120400060 по описа на ДСИ
при РС- Горна Оряховица.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5