Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………
гр.Плевен,16.12.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански
състав в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря К.Т., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело №
3855 по описа за 2014г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.422 ГПК.
Предявен е иск
с правно основание чл.422
от ГПК във
връзка с чл.36
от Закона за адвокатурата.
Делото е образувано въз основа на искова молба от М.А.А.
с ЕГН **********, представлявана от процесуалния си представител адв. Е.Х.С. ***
против „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ“ ООД, с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр.******, представлявано от ****** и ******. В исковата молба ищцата твърди,
че на 07.10.2009г. отправила покана до ответника да заплащане на сумата от
9342,32 лева, представляваща договорено възнаграждение за адвокатски услуги по
т.д.№25/2009г. по описа на ОС Плевен, а именно :
-процесуални представителство па Първото събрание на
кредиторите, състояло се на 04.08.2009г.
-изготвяне на молба за предявяване на вземанията на
ответника в размер на 1846364,10 лева на основание чл.685 ТЗ,
-изготвяне на писмено становище по възраженията на
„Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД
-процесуални представителство и защита в проведеното
по реда на чл.692 ал.3 ТЗ, състояло се на 07.10.2009г.
Ищцата твърди, че в поканата е определила двудневен
срок за заплащане на претендираните суми, а поканата е получена от ответника на
08.10.2009г. Ищцата твърди, че след разменена кореспонденция, на 25.10.2009г.
сключила с ответника договор за правна защита и съдействие, по силата на който
ответникът се задължил да заплати на ищцата сумата от 9344,32 лева. Твърди, че към настоящия момент,
ответникът е направил частични плащания, като остава да дължи сумата от 2500
лева. Твърди, че от падежа на задължението са изминали повече от три години,
поради което претендира лихва върху сумата от 2500 лева за периода 24.06.2011г.
до 24.06.2014г. в размер на 769,39 лева.
Твърди, че на 24.06.2014г. депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че по образуваното ч.гр.дело била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, като в двуседмичния срок е постъпило възражение от ответника.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 2500 лева дължим остатък за адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от 25.10.2009г. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението – 24.06.2014г. и сумата от 769,39 лева представляваща лихва върху
главницата за периода от 24.06.2011г. до 24.06.2014г. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба,
както е подадена. Представя писмени доказателства за доказване изпълнение на
задълженията си по договора за правна защита и съдействие.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда доводи,
че уговорената между страните сума е за „извършване“ на услуги по т.д.25/2009г.;
събрание на кредиторите; подготовка за предявяване на вземания и
представителство по чл.692 ал.3 ТЗ. Твърди, че предявяването на вземанията е
извършено лично от представителя на ответното дружество. Твърди, че ищцата се е
явила само веднъж като процесуален представител по т.дело 25/2009г. на ПлОС преди
25.10.2009г., когато е сключен договор и е извършено упълномощаването. Твърди,
че ищцата не е изпълнила предмета на договора и предявеният иск е
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна :
Установява се от представените по делото писмени
доказателства, че ищцата е имала качеството на процесуален представител на
„Плевенски хляб" ООД, в качеството му на участник в производството по
посоченото търговско дело, съгласно Пълномощно с нотариална заверка на
подписите рег.№2013/04.08.2009г. на плевенски нотариус с рег.№490 на НК,
приложено на лист 59 от делото.
От представения по делото на лист 60 Протокол от
04.08.2009г. се установява, че в деня на упълномощаването адв.А. е участвала в
първото проведено по делото събрание на кредиторите, като процесуален
представител на кредитора „Плевенски хляб“ ООД и лично е подписала протокола в
това си качество.
От представената на лист 64 молба с вх.№5023/25.08.2009г.
за предявяване на вземанията на „Плевенски хляб" ООД на стойност от 1 846
364,10 лв. се установява, че същата е подписана от управителя ******.
Твърденията на ищцата са, че молбата, макар и
подписана лично от управителя е изготвена от нея. В подкрепа на това
твърдение е обстоятелството, че тази услуга е вписана по-късно, на 25.10.2009г.
в сключения между страните договор за правна защита и съдействие, където
изрично е отбелязано, че договорът се сключва за „извършени услуги в т.д. №
25/2009г.“ , една от които е „подготовка на предявяване на вземанията.“, поради
което съдът кредитира това твърдение на ищцата и приема, че ищцата е подготвила
подписаната от управителя на ответното дружество молба за предявяване на
вземанията.
С вх.№ 5700/29.09.2009г. (лист 68) по търговско дело
25/2009г. по описа на ПлОС е постъпило подписано от адв.М.А., като процесуален
представител на „Плевенски хляб" ООД, становище по възражението на
„Октопод Инвест Холдинг" ЕАД против приетите от синдика вземания на доверителя
й. Ведно със становището са представени доказателства за невъзможност за
явяване в съдебното заседание на 30.09.2009г. поради ангажираност в този ден в
друго производство по несъстоятелност във Варненски окръжен съд.
От протокол по делото от 30.09.2009г. се установява,
че адв.А. не е присъствала в това заседание. Делото е отложено за разглеждане
на 07.10.2009г. поради даване възможност на длъжника и синдика да изразят
становище по представени доказателства.
Видно от протокола от проведеното на 07.10.2009г.
заседание, адв.А. се е явила в същото. С писмена молба след това заседание
ищцата е помолила да бъде заличена като съдебен адресат на „Плевенски
хляб" ООД, поради преустановяване на ангажираността й като процесуален
представител на дружеството.
От представените писмени доказателства по
т.д.№25/2009г. на ПлОС не се установява в производството по това дело
„Плевенски хляб" ООД да е разполагал с друг упълномощен представител,
освен ищцата. Това се потвърждава и от представения протокол от съдебно
заседание от 30.09.2009г.
От представената по делото покана на лист 7, приобщената
по делото и неоспорена от ответника се установява, че на 07.10.2009г. ищцата е
отправила до „Плевенски хляб" ООД покана за плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 9 344,32 лв. за следните предоставени на дружеството
адвокатски услуги по т.д.№25/2009г. по описа на ОС - гр.Плевен :
а) Процесуално представителство на Първото събрание на
кредиторите, състояло се на 04.08.2009г. от 15:00 часа;
б) Изготвяне на молбата за предявяване на вземането на
„Плевенски хляб" ООД в размер на 1 846 364,10 лева, на правно основание
чл.685 от Търговския закон;
в) Изготвяне на писмено становище по възраженията на
„Октопод Инвест Холдинг" ЕАД против предявеното и прието от синдика вземане,
депозирано в Плевенски окръжен съд за проведеното на 30.09.2009г. съдебно
заседание за разглеждане на възраженията против приетото от синдика вземане на
„Плевенски хляб" ООД;
г) Процесуално представителство и защита в
заседанието, проведено по реда на чл.692, ал.З от Търговския закон, състояло се
на 07.10.2009г., проведено на тази дата след отлагането му от съда в
заседанието от 30.09.2009г. Поканата съдържа подробна обосновка на начина на
формиране на адвокатския хонорар и срок за плащането му - 2 дни от получаването
на поканата.
От представеното известие за доставяне на лист 7 се
установява, че поканата е получена от „Плевенски Хляб" ООД на 08.10.2009г.
По делото е приложен отговор от ответното дружество,
от който се установява, че с писмо от 12.10.2009г. ищцата е уведомена, че
дружеството не изразява съгласие с начина на остойностяване на адвокатските
услуги и твърди, че е заплатило авансово сумата от 5000 лева, която счита за
достатъчна.
От представеното на лист 10 писмо се установява, че на
22.10.2009г. (известие за доставяне на лист 12) ищцата е отправила до ответника
втора покана за плащане на определената в предходната покана сума и в същия
срок, като на „Плевенски хляб" ООД е указано, че адв.А. не е получавала
аванс от 5 000 лева за извършени от нея адвокатски услуги.
В крайна сметка, на 25.10.2009г. между страните е
сключен Договор за правна защита и съдействие, кочан №3813, серия В №148338, с
който „Плевенски хляб" ООД се е задължил да заплати на адв.М.А. адвокатско
възнаграждение ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ и подробно писани по - горе адвокатски услуги по
т.д.№25/2009г. по описа на ОС -гр.Плевен в размер на 9 344,32 лева, по указана
в договора банкова сметка *** „Уникредит Булбанк" АД.
Видно от приложения по делото договор, неоспорен от ответника,
е видно, че същият касае „извършени услуги“, а не „извършване на услуги“,
каквито твърдения навежда ответника. В процесния договор изчерпателно са
изброени извършените адвокатски услуги по т.д.№25/2010г. на ПлОС и са описани
така, както са посочени в писмата на ищцата от 07.10.2009г. и от 21.10.2009г. и
както се установява да са извършени от нея от представените копия от писмени
доказателства, находящи се по т.д.№25/2009г. на ПлОС. Твърдението за подготвяне
на молбата за предявяване на вземанията на ответника от адв.А. се установява от
отразяването в договора, че възнаграждението включва и тази услуга.
При съвкупна преценка на обсъдения по - горе
доказателствен материал се установява, че преценено във времето, договорът е
сключен след оказването на правна защита и съдействие на ответника в
претендирания за плащане обем и съдържа в предмета си изрично изписване, че се
отнася за ИЗВЪРШЕНИ адвокатски услуги - изрично посочени, а не както твърди
ответника - предстоящи за извършване такива.
Видно с договора от 25.10.2009г. страните са извършили
остойностяване на вече оказаната процесуална защита и представителство на
„Плевенски хляб“ ООД в производството по т.д.№25/2009г. на ПлОС, като са
договорили възнаграждение в размер на 9 344,32 лева, платимо по банков път.
Извършеното с договора определяне на размера на дължимото възнаграждение от 9
344,32 лв. следва да се приеме като признание от ответника на заявената от адв.А.
в писмото от 07.10.2009г. претенция за плащане именно на този размер и именно
за посочения в договора обем на оказана процесуална защита и представителство.
Видно е от представените по делото извлечения от
сметка в УникредитБулбанк, на основание така сключения между страните договор и
по указаната в него банкова сметка *** „Уникредит Булбанк" АД „Плевенски
хляб“ ООД е платил частично следните суми: на 10.11.2009г. сумата от 2000 лв.,
на 07.01.2010г. сумата от 2344,32 лв., а на 12.01.2010г. сумата от 2500 лв. или
извършеното по договора частично плащане възлиза общо на сумата от 6844,32 лв.
Претенцията на ищцата се явява разликата между договореното
в договора за правна защита и съдействие възнаграждение от 9344,32 лева и
платеното по банков път 6844,32 лева.
Съдът е възложил в определението си по реда на чл.140 ГПК, че в тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираната сума от
2500 лева, като ответникът не е представил доказателства за такова плащане и е
навел доводи за наличие на правоизключващи и правопогасяващи факти, а именно,
че ищцата не е изпълнила предмета на договора за правна защита и съдействие, като
твърди, че предявяването на вземанията е извършено лично от представителя на
ответното дружество, че ищцата се е явила само веднъж като процесуален
представител по т.дело 25/2009г. на ПлОС преди 25.10.2009г., когато е сключен
договор и е извършено упълномощаванетои тъй като ищцата не е изпълнила предмета
на договора и предявеният иск е неоснователен.
Дори да се приеме, че ищцата е изпълнила некачествено
задълженията си по сключения договор, каквото съдът приема че не се доказа, то некачественото изпълнение няма за своя последица лишаване на ищцата от дължимото й
възнаграждение. От правна страна, договорът
за правна помощ е специален вид договор за поръчка,
за който са налице специални
правила, предвидени в Закона за
адвокатурата, който предвижда засилена защита на имуществените
права на адвокатите и ограничава до минимум възможността за засягането на същите, включително в случаите на
некачествено изпълнение на поетите от тях задължения. Законът предвижда само една
хипотеза, в която е възможно лишаване
на адвоката от правото му на възнаграждение.
Това е разпоредбата на чл.35, ал.4 от ЗА,
а именно когато съдебното производство
бъде прекратено по вина на
адвоката без възможност същото да продължи.
Законът за адвокатурата, като специален закон, не
предвижда никакви други имуществени последици от рода на намаляване или връщане
на възнаграждението при различните други
форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задълженията на
адвокатите. Ако волята на
законодателя е била
в тези случаи да намерят приложение общите правила за неизпълнение на
задълженията, предвидени в ЗЗД, то
в такъв случаи се обезсмисля правилото на чл.35, ал.4 от ЗА,
доколкото уредената в него хипотеза също
може да се подведе под общите правила и
не е било необходимо специалното й посочване. От изложеното дотук се налага изводът, че
правото на адвоката да получи възнаграждение не
зависи от качественото изпълнение на неговите задължения, освен в
специалната хипотеза на
чл.35, ал.4 от ЗА. При така изложеното, дори да се приеме за доказано,
неточно изпълнение от страна на ищцата, то тези обстоятелства не попадат в
специалната хипотеза на чл.35 ал.4 ЗА, и няма да се отразят на изхода на спора
за дължимостта на адвокатското
възнаграждение.
От друга страна, съдът приема, че извършеното частично
плащане от страна на ответното дружество и то след подписване на договора за
правна защита и съдействие показва по недвусмислен начин, че ответникът е приел
извършените вече услуги от ищцата, уговорени в договора от 25.10.2009г. без
възражения за лошо или неточно изпълнение. С оглед изложеното, съдът приема, че
предявеният иск за главница в размер на 2500 лева е основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
сумата, съдът счита, че предявеният иск е основателен. Искът за лихва за забава
има акцесорен характер следва главния
иск. Ищцата е поканила ответното дружество да и заплати дължимата сума още с
първата изпратено до ответника покана, получена от ответника на 08.10.2009г. и
от момента на показана длъжникът е изпаднал в забава. Ответникът не е оспорил
размера на лихвата, съдът приема, че искът е доказан и по размер. Изчислена с
електронен калкулатор, лихвата за забава върху главницата от 2500 лева за
периода от 24.06.2011г. до 24.06.2014г. е в размер на 769,39 лева.
При така
събраните доказателства
следва да се
приеме за установено,
че ответното дружество дължи на
ищцата сумата от 2500 лв.-
неплатена част от адвокатско възнаграждение по гражданско дело №25/2009г.
по описа на ОС Плевен, представляваща неплатена част от уговореното между
страните адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2014г., както и сумата от 769,39 лева лихва
за забава върху сумата считано от 24.06.2011г. до 24.06.2014г. за които по
ч.гр.д. № 2958/2014г. на РС Плевен, е била издадена Заповед № 1709 от 26.06.2014г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу ответницата.
При този
изход, ответното дружество следва да заплати на ищцата разноските в заповедното
производство в размер на 230 лева адвокатско възнаграждение и 65,38 лева
държавна такса.
Ответникът следва да заплати на
ищцата и направените по настоящето производство в размер на 982,46 лева, от
които Държавна такса - 65,38 лв.; Такса за копия от документи по т.д.№25/2010г.
на ОС - Плевен, присъединено по т.д. № 63/2010 г. на ОС-Ловеч - 4,60 лв.;
Платен адвокатски хонорар - 800,00 лв.; Транспортни разходи за явяване в
съдебно заседание на 06.11.2014г. и снабдяване с документи въз основа на
съдебно удостоверение от Ловешки окръжен съд (маршрут Варна - Плевен - Ловеч -
Варна - общо
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. ******, законен представител ****** и ****** ДЪЛЖИ на кредитора М.А.А., ЕГН ********** *** /партер/, сумата от 2500
лева, ведно със законната лихва от 25.06.2014 г. до окончателното изплащане, представляваща главница за задължение
по договор за правна защита и съдействие от 25.10.2009г., и сумата в размер на
769.39 лева, представляваща лихва върху главницата за периода 24.06.2011 г. до
24.06.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1709/26.06.2014г. по ч.гр.дело
2958/2014г. описа на ПлРС.
ОСЪЖДА „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. ******, законен представител ****** и ****** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора М.А.А., ЕГН ********** *** /партер/ сумата от 230 лева адвокатско възнаграждение и 65,38
лева държавна такса, представляващи разноски по ч.гр.дело 2985/2014г. по описа
на ПлРС.
ОСЪЖДА „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. ******, законен представител ****** и ****** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора М.А.А., ЕГН ********** *** /партер/ сумата от на
982,46 лева разноски по гр.дело 3855/2014г. по описа на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: