Определение по дело №1136/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 10/14.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1175 по описа за 2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Община Ч. да заплати на П. за У. на Д. по О. на О. С. – Г. сумата в размер на 23 985.50 лв. – главница, представляваща неизплатена част от заем, предоставен въз основа на договор № 4579/03.12.2004 г., както и сумата от 3 026.30 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 280.47 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О.К., който го обжалва чрез своя процесуален представител като неправилно – незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че във връзка с успешното изпълнение на Националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на ТБО в Община Ч. било прието трансформиране на 20% (23 985.50 лв.) от заема в безвъзмеþдна помощ. С връщането на сума, равняваща се на 80% от дадения безлихвен заем и трансформирането с решение на УС на ищеца на 20% в безвъзмездна помощ действието на договора било прекратено. Това дало основание на ответника да осчетоводи сумата от 23 985.50 лв. като безвъзмездна помощ. Страните по договора не били постигнали споразумение след подписването на договора разпоредбата на т.2.4 да бъде отменена или изменена. Решението на УС на ПУДООС, взето с протокол № 1 от 22.02.2010 г. не обвързвало ответника, тъй като договореното между страните можело да бъде изменено или отменено по взаимно съгласие или на основания, предвидени в закона. Разпоредбата на т.2.4 от договора не можела да бъде отменена еднолично от управителния орган на ищеца. Излагат се съображения за липсата на възможност, при която УС да отменя предходни решения на друг състав на УС. Неправилен бил извода на съда, че страните следвало да сключат допълнително споразумение, тъй като с договора било постигнато споразумение при успешно изпълнение на Националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на ТБО, УС да вземе решение 20% от заемната сума да бъде отпусната като безвъзмездна помощ. Твърди, че не съществувала забрана, а дори съществувала възможност предприятието да отпуска средства под формата на безвъзмездни помощи и безлихвени заеми. Сочи, че нямало пречка страните да сключат договор, съгласно който част от средствата да бъдат отпуснати под формата на безлихвен заем, а останалата част, при настъпване на определени условия, да бъдат предоставени като безвъзмездна помощ. Възможно било ответникът да не сключи договора, ако му било известно, че цялата сума по договора следва да бъде върната на заемодателя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърлите иска, като му присъди разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият П. за У. на Д. по О. на О. С. (ПУДООС) – Г., представляван от своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. В отговора се сочи, че ПУДООС предоставяло средства под формата на безлихвени заеми, които представлявали форма на финансова подкрепа, която получателят им не би получил по пазарни механизми. Страните били сключили договор за безлихвен заем, като Община Ч. използувала заемната сума по предназначение и изпълнила задълженията си по реализиране на проекта за оптимизиране на организацията за събиране на ТБО. Излагат се съображения, че клаузата на т.2.4 от договора за заем не предвиждала автоматично при сбъдване на предвидените в нея условия, трансформиране на 20% от заемната сума в безвъзмездна помощ, което представлявало предвидена в договора възможност за опрощаване на тази част от задължението, предоставена на волята на заемателя. Твърди се, че това представлявало договор за опрощаване по смисъла на чл.108 от ЗЗД, който следвало да бъде сключен между страните в писмена форма предвид възможността за доказването му и разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Сочи се, че въпреки изпълнението от страна на Община Ч. на задълженията по програмата за събиране на ТБО, заемодателят – ПУДООС не се отказал от вземането си и договор за опрощаване не бил сключен, поради което погасителния ефект на опрощаването не бил настъпил. В спорната клауза на договора било обективирано намерение на заемодателя за дарение, което на основание чл.226, ал.1 от ЗЗД не би произвело действие, поради което Община Ч. дължала цялата сума по отпуснатия заем, ведно със законната лихва за забава. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 985.50 лв., представляваща невъзстановена сума по договор за заем, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 026.30 лв., представляваща законна лихва за минало време (мораторна лихва) върху главницата за времето от 24.04.2010 г. до 13.07.2011 г. Ответникът оспорва исковете като сочи, че сумите не се дължат, съгласно т.2.4 от договора за заем поради изпълнение на националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на ТБО и решение на УС на ПУДООС.

Не се спори по делото, че по силата на договор № 4579/03.12.2004 г. ПУДООС предоставило на Община Ч. безлихвен заем в размер на 119 927.50 лв. за реализиране на проект “Сметосъбиране и сметоизвозване в Община Ч.. Доставка на съдове за битови отпадъци тип “Бобър” – 1.1 куб.м. – 250 бр.” Не се оспорва от страните и обстоятелството, че Община Ч. е изпълнила Националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на ТБО, както и, че сумата по заема в размер на 95 942. лв. е върната на заемодателя. Спорен по делото е бил въпросът дали се дължи връщане на сумата от 23 985.50 лв., представляваща 20% от сумата по заема. Съгласно клаузата на т.2.4 от договора за безлихвен заем № 4597/03.12.2004 г., УС на ПУДООС (Заемодателя) взема решение при успешно изпълнение на Националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на ТБО на общините, 20% от заемната сума по договора да се отпуснат като безвъзмездна помощ, само при условие, че Заемателят (общината) изпълнява програмата си за У. на отпадъците, което се удостоверява с протокол на РИОСВ – гр.Хасково и писмен отчет от страна на Заемателя. С протокол № 2 от 15.05.2009 г. от проведено заседание на УС на ПУДООС било взето решение по т.10, съгласно което във връзка с успешното изпълнение на Националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на ТБО в Община Ч. и договор за безлихвен заем № 4579/03.12.2004 г. между ПУДООС и Община Ч. за закупуване на съдове за смет – приема трансформиране на 20% (23 985.50 лв.) от заема на Община Ч. в безвъзмездна помощ. С последващо решение на УС на ПУДООС по протокол № 1/22.02.2012 г. е отменено трансформирането на 20% от безлихвения заем на Община Ч., като същата е била поканена да възстанови сумата от 23 985.50 лв., ведно с дължимата законна лихва.

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 985.50 лв., представляваща невъзстановена сума по договор за заем, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 026.30 лв., представляваща законна лихва върху главницата за времето от 24.04.2010 г. до 13.07.2011 г., са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, а решението на Кърджалийския районен съд отменено като неправилно. Съгласно т.2.4 от договора за безлихвен заем страните са уговорили възможността при успешно изпълнение на Националната програма за организирано събиране, транспортиране и депониране на ТБО на общините, 20% от заемната сума по договора да се отпуснат като безвъзмездна помощ. Не се оспорва от страните, че Националната програма е била изпълнена и поради тази причина УС на ПУДООС е взело решение за трансформиране на 20% от сумата по заема в безвъзмездна помощ. Тази сума в размер на 23 985.50 лв. е била осчетоводена от Община Ч. като безвъзмездна помощ, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която и настоящата инстанция приема. В последствие с друго свое решение УС на ПУДООС отменя трансформирането на 20% от безлихвения заем на Община Ч., като това решение не е представено по делото, поради което не може да се установи какви са били мотивите на УС да отмени предишното си решение. В тази връзка е представен доклад за резултатите от извършен одит на финансовото У. на бюджета на ПУДООС, изготвен от Сметната палата на РБ, в който е отразено, че с издадени от УС на ПУДООС решения, без да е регламентирана възможност в Правилника за трансформиране на безлихвен заем в безвъзмездна помощ, част от отпуснатите на общини безлихвени заеми са трансформирани в безвъзмездна помощ. Ако приемем, че мотивите на УС на ПУДООС за отмяна на предишното решение са тези, че управителният съвет няма правомощия да извършва трансформиране на безлихвени заеми в безвъзмездна помощ, то такива обстоятелства не са релевирани в исковÓта молба и респ. не са въведени от ищеца. Впрочем, в исковата молба не е посочено, че основание за дължимостта на претендираната сума от 23 985.50 лв. е отмяната на решение на УС за трансформиране на 20% от сумата по заема в безвъзмездна помощ.

Въпреки това съгласно т.2.4 от договора за заем УС на ПУДООС е имал правомощието да извърши трансформиране на 20% от заема в безвъзмездна помощ при изпълнение на Националната програма за сметосъбиране. Такова трансформиране е било извършено с решение на управителния съвет, поради което договорът между страните е бил изпълнен изцяло. Не би могло да се приеме становището, че за да бъде осъществено трансформирането на 20% от заема в безвъзмездна помощ, следва да бъде сключено допълнително споразумение между страните. Това е така защото възможността за трансформиране е предвидена в самия договор за безлихвен заем и решението на УС е взето именно в изпълнение на т.2.4 от договора, като не е необходимо изменение на тази или друга клауза от договора. Що се отнася до обстоятелството дали УС е имал правомощието да извърши трансформиране на част от сумата по заема на съгласно разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на ПУДООС, то следва да се посочи следното: Съгласно чл.20 от цитирания Правилник, ПУДООС предоставя средства под формата на безвъзмездни помощи, безлихвени и нисколихвени заеми и субсидии за покриване на част или пълния размер на лихви по банкови кредити. В този текст изрично е предвидено, че УС на ПУДООС може да предоставя безвъзмездна помощ и безлихвени заеми. В конкретния случай с договор № 4579/03.12.2004 г. са избрани и реализирани две от формите за предоставяне на средства – безлихвен заем и безвъзмездна помощ, първата от която е безусловна, а втората при настъпване на определени условия – успешно изпълнение на Националната програма по сметосъбиране. Предоставяйки безвъзмездна помощ при настъпване на определени условия УС не е нарушил императивни разпоредби на Правилника за устройството и дейността на ПУДООС, а напротив взел е решение в изпълнение на чл.20 от Правилника.

Освен изложеното следва да се посочи, че след като сумата от 23 985.50 лв. е била трансформирана в безвъзмездна помощ и договорът е бил изпълнени изцяло и от двете страни, то задължението на Община Ч. за връщане на 20% от заемната сума е погасено поради превръщането му в безвъзмездна помощ. Ето защо с последващо решение на УС не може да се новира едно задължение, което вече е било погасено, без да е налице такава клауза в договора между страните или ново съглашение.

Неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на въззиваеми, че в случая се касае за договор за опрощаване по смисъла на чл.108 от ЗЗД, който следвало да бъде сключен между страните. Както бе посочено вече, възможността за трансформиране на 20% от заемната сума е била договорена от страните изрично в договора и тя представлява една факултативна възможност при настъпването на определени условия. Никъде в договора страните не са уговорили, че тази част от заема може да се опрости с договор по чл.108 от ЗЗД. Неоснователен е и доводът, че се касае до обещание да дарение по смисъла на чл.226, ал.1 от ЗЗД. Съвсем ясно е, че в текста на т.2.4 от договора не е обективирано намерение за дарение. Впрочем, тези два довода, изложени в отговора на въззивната жалба, взаимно се изключват, тъй като навеждат различни по своя характер юридически факти.

Като е достигнал до различни от изложените съображения, Кърджалийския районен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции в размер на 2 160.24 лв., от които 540.24 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 1620 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 10/14.03.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1175 по описа за 2011 г. на същия съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. за У. на Д. по О. на О. С. – Г., У.У.Г.” №, ЕИК * против Община Ч. – с.Ч., У.Ц.” № 1, ЕИК *, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 985.50 лв., представляваща невъзстановена сума по договор № 4579 от 03.12.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 026.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение - законна лихва върху главницата за времето от 24.04.2010 г. до 13.07.2011 г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П. за У. на Д. по О. на О. С. – Г., У.У.Г.” №, ЕИК * да заплати на Община Ч. – с.Ч., У.Ц.” №, ЕИК * направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 2 160.24 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.