Р Е
Ш
Е Н И
Е №260007
гр.
Пазарджик, 14.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в
открито заседание на
четиринадесети декември през двехиляди
и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Борислав Илиев
при
секретаря Г.Младенова, разгледа докладваното
от съдия Б.Илиев т. д. N 281 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Предявени са искове от „ЕКО - ТИТАН"
ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Видин, „П. К. Яворов"
№ 1, ет. 2, представлявано по пълномощие
от адв. П. А., САК, с адрес: ***- В., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. В., бул.
„Хан Аспарух" № 35, представлявана от кмета – К. Коев.
Обстоятелствата, на които се основават исковете, са следните: На 16.02.2009 г. ищецът сключил
с ответника в писмена форма с нотариална заверка на подписите, договор за възлагане
на обществена поръчка, по силата който, се задължил ежемесечно да извършва:
сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на
Община В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване,
включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и
озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна
пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране срещу
задължението на възложителя да заплаща възнаграждение, определено в чл. 9 и в
ценова оферта - неразделна част от договора - също с нотариална заверка на
подписите. Срокът на договора бил определен до 01.03.2019 г. В приложението към
договора било предвидено, че ориентировъчната обща стойност на услугите в
частта „Чистота“ „на годишна база“ е
1 291,893 лева, с ДДС/,от които за сметосъбиране и
сметоизвозване-943 438,24лв. с ДДС за поддържане чисототата на териториите
за обществено ползване -289 574,12лева с ДДС и за и за почистването на тротоарите и улиците
,които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия
опесъчаване и лугиране-58 880,70лв. с ДДС.Твърди ,че дължимото месечното
възнаграждение е 107 657,75лева. В т. 5 от заключителните разпоредби на
договора, изрично било посочено, че ценовата оферта, с която кандидатът е
спечелил процедурата по възлагане на обществената поръчка е неразделена част от
същия. В чл. 9, ал. 2 е предвидено, че в началото на всяка календарна година
цената се индексира с официално обявения от НСИ индекс на инфлация. В чл. 10 от
договори е предвидено, че действително извьршеппш видове и количества paбота подлежат на
заплащане въз основа на двустранно подписани протоколи между ответника и ищеца,
като действително извършени се считат само тези видове и количества, отразени в
протоколите. Предвидено било, че срокът за плащане е 30 дневен от представяне
на акта за действително извършени работи за съответния месец и на фактура.
Ищецът твърди, че от началото на месец декември 2016
г. е извършил услугите, предмет на договора, като изброява услугите в част
„Чистота": събиране,сметоизвозване и депониране на битови отпадъци;
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в Община - В.;
почистване на тротоари и улици, които не са част от четвъртокласната пътна
мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране на територията на
Община – В. . Твърди, че ответникът отказал да подпише протоколи за
действително извършените видове и количества работи за посочения месец, поради
което му била изпратена нотариална покана и даден 14 - дневен срок да направи
възражения по изпълнението. Такива не били направени, като това било
удостоверено с констативен протокол на нотариус. В срока по чл.303а ,ал.4 от ТЗ
ответникът не е възразил срещу изпълнението в качествено или количествено
отношение ,поради което и работот са считала за приета.След 20.12.2016г.
ответникът ограничил достъпа на ищеца до депото,където са се извозвали
събраните битови отпадъци,като не е допускал неговите тр.средства до него.Така
практически в нарушение на чл.63 от ЗЗД е попречил договора да бъде изпълняван
до края на месеца, а и след това.За извършената работа по изълнение на договора ответникът дължал
възнаграждение в р-р на 71 771,83лв. ,изчислено пропорционално на дните
при които е работил /20 дни/ спрямо месечно дължимото
възнаграждение.Същевременно е извършил
разходи с оглед изпълнанието на договора от 01.12.2016г. до 20.12.2016г. в р-р
на 80 406,82лв. т.-е разходите извършени от него надхвърлят дължимото му
се възнаграждение за същия период с 8 635лв. .Тези разходи представляват
за него вреда под формата на претърпяна загуба-резулртат от противоправното
поведение на ответника-да не пречи на съдоговорителя си да изпълнява поетите от
него задължения и да получи изпълнението на ралботата по договора-чл.63 и
чл.264,ал.1 от ЗЗД ,т.е на общото му задължение да оказва съдействие.
В случай,че ищецът бил продължил да изпълнява
задълженията си по договора на него щяло да му се дължи пълния размер на
месечно възнаграждение в р-р на 107 657,75лв., а именно още
35 885,92лв. до края на м.12.2016г..Това възнаграждение би включвало посочените 8 635лева разходи извършени в повече преди 20.12.2016г.
Следователно пропуснатите ползи за ищеца,ако не му било попречено да изпълнява
договора би била сумата в р-р на 27 250,92лв.
Ищецът се позовава на правилата за настъпване
изискуемостта на вземанията по договора за изработка, какъвто е процесния, като
счита, че това става в момента на извършване на съответната работа за месеца.
Доколкото ответника бил отказал след декември 2015 г. да участва изобщо в
съставянето на актовете по чл. 10 от договора, както и да получава, издадените
от ищеца фактури, то срокът за плащане, предвиден в същия текст, бил започвал
да тече от изтичане на съответния месец. Т.е изискуемостта на вземането за
възнаграждение по договора за м. януари 2016 г.
настъпила на 01.02.2017 г.
Предвид отсъствието на плащане, за ищеца бил налице
правен интерес ца предяви иск за реално изпълнение, поради което заявява
следния петитум:
Да се осъди
ответника да му заплати сумата от 71 771,83 лева, представляващо възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка
от 16.02.2009 г. , за извършване на услугите описани в обстоятелствената част
на исковата молба за периода 01.12.2016г. до 20.12.2016г.,включително ,сумата в
р-р на 8 635лева –обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от
неизпълнение на оказване на съдействие както е посочено по-горе за периода от
20.12.2016г. до 31.12.2016г. ,сумата в
р-р на 27 250,092лева –пропусната полза от неизпълнение на задължението за
оказване на съдействие както е посочено по-горе за периода от 20.12.2016г. до
31.12.2016г. в р-р на 27 250,092лева както и обезщетение в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба /20.12.2019 г./ до окончателното
плащане на главницата, Прави се и искане за присъждане на разноските по делото.
На
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът посочва банкова сметка *** „Уникредит Булбанк" АД:
BIC ***, IBAN ***.
При
условията на евентуалност в случай,че по някаква причина се приеме отсъствието
на договор между страните,моли да се приеме,че ищеца е извършил описаната по горе работа-без
натоварване при условията на чл.60 и сл. от ЗЗД .Работата е предприета в
интерес на ответника и водена добре,независимо че ищецът не е натоварен за извършването и ,била е в интерес на
ответника,защото ищецът е изпълнил негово задължение свързано с дейности по
сметосъбиране,сметоизвозване,поддържане чистотата на територията за обществено
ползване,почистване на тротоари и улици,които
не са част от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия,опесъчаване,лугиране.Па тази причина на него му се дължат разноските по
водене на чужда работа ,които са на стойност 80 406,82лева.,подробно
описани в исковата молба.
Формулира искане при
условията на евентуалност да се осъди ответника да заплати сумата от
80 406,82лв. представляваща стойността на извършените от него празходи при условията
на чл.60 и сл. от ЗЗД по водене на чужда работа от 01.12.2016г. до
20.12.2016г.
сметосъбиране,сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на
ОБщина гр.В. ,поддържане чистотата на
всички територията за обществено ползване,включително нерегламентирани сметища
,почистване на тротоари и улици,които не
са част от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия,опесъчаване,лугиране.Претендира е законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до
окончателното и изплащане.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в законния срок, в който прави следните възражения:
1.За нищожност на договор за възлагане на
обществена поръчка поради което
ответникът нямал и не можел да има парични задължения към ищеца на база
на този договор, което възражение се основава на следните обстоятелства: На 16.02.2009 г. е подписан договор за възлагане на обществена поръчка
№ 31 със страни община В., представлявана от И. Г. Л. - Кмет, като възложител и
„ЕКО - ТИТАН" ЕООД - клон София, представлявано от К. Г. Д., като
изпълнител.1. Договорът за възлагане на обществена поръчка е нищожен, защото е
сключен с „ЕКО-ТИТАН" ЕООД - клон София, който няма правосубектност.
2.С влязло в сила Решение № 2779/03.02.2010
г., постановено по адм. дело № 8216/2009 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България са отхвърлени жалбите на община В. и
„ЕКО ТИТАН" ЕООД срещу Решение № 452/12.05.2009 г. на КЗК, постановено по
преписка № КЗК-209/210/212/2009 г., с което са обявени за нищожни Решение №
1929/17.12.2008 г. на Кмета на общ. В. за откриване на процедура за възлагане
на обществена поръчка и Решение № 159/16.02.2009 г. на Кмета на община В. за
класиране на участниците и обявяване на изпълнител на същата обществена поръчка,
открита с Решение № 1929/17.12.2008 г. на Кмета на общ. В.. Решението за
откриване на процедурата по възлагане на обществената поръчка и заповедта за
избор на изпълнител, въз основа на които са сключени договорът за възлагането
й, представляват нищожен административен акт. Административният акт е необходим
елемент, предпоставка за настъпване на гражданско правните последици на
договора за обществена поръчка, поради което договорът също е нищожен.
Нищожността следва от липсата на съществени елементи на сложния фактически
състав на процедурата по възлагане, завършващ с договора за възлагане на
обществена поръчка. Нищожността на договора за възлагане на обществена поръчка
не може да бъде санирана. Обобщено
по главния иск възраженията се свеждат до нищожност на договора, поради което
не се дължи възнаграждение по нищожен договор, недължимост на възнагражденията,
заради неизпълнение на дейностите през месец декември на 2016 г. и заради
превишаване на годишните стойности по видовете работи, посочени в раздел втори
от ценовото предложение на изпълнителя, липсват конкретни по видове и
количество работи, за които се иска плащане.
Във връзка с поддържаното от ищеца твърдение,че ответникът е ограничил достъпа да ищеца след 20.12.2016г.
до депото , като се твърди по този начин ответника да е попречил на изпълнението
на договора. Счита,че това обстоятелство не отговаря на обективната
действителност и представлява отново едностранно изявление и не се сочи точно
по какъв начин и от кого е извършено това препятстване. Сочи се
пропорционалност на дължимата сума спрямо отработеното, която вероятно е
получена на база проста аритметична сметка, без да се съобразяват клаузите на
договора за представяне на протоколи за реално извършената работа и ,
съобразявайки месечните коефициенти. След като претенцията се основава на
валидно договорно правоотношение, то следва да се изпълнят задълженията по
договора, за да се дължи плащане.
Претенцията за вреда в размер на 8 635лева представляваща разликата от
направените от ищеца разходи в размер на 80 406.82 лева и дължимото му се
възнаграждение по договора е неоснователна. Не е налице претърпяна загуба, нито
пък противоправно поведение на ответника, изразяващо се в осуетяване на
изпълнението на договора.
От страна на ищеца е налице неизпълнение на задълженията по договора,
не е издал, нито пък е предявил за плащане фактура, не е представил и подписан
от двете страни приемо- предавателен протокол за реално извършени работи.
Поддържа,че е неоснователна и
претенцията от 27 250.92 лева за пропуснатите ползи, представляваща разликата
до пълният размер на дължимото месечно възнаграждение в размер на 107 657.75
лева. Ищецът не е извършвал претендираните от него дейности и в този смисъл
няма как ответникът да му е попречил, нито пък е поемал такова договорно
задължение. Не се дължи от ответника претендиралата сума на това основание. След като не е издадена фактура и не са
представени двустранни протоколи за реално извършена работа, то и не са възникнали основанията за нейното
плащане, съгласно чл. 10,ал.2 и ал.З от сключения договор. Като не се дължи възнаграждение по договора,
не се дължи и законна лихва за забава, която е акцесорна претенция на главния
иск.
Възражение по евентуалния иск:
Ищецът претендира заплащане на сумата 80 406.82 лева за извършени
работи през месец декември 2016 г., като иска се разглежда при отхвърляне на
главния иск. Считаме, че този иск е недопустим, тъй като община В. е
организация на бюджетна издръжка, разходва средства на основание сключени
договори за обществена поръчка и няма пасивна процесуална отговорност по иск за
водене на чужда работа без пълномощие/ В този смисъл е и установената съдебна
практика/ . Невъзможно е да се претендират суми за водене на чужда работа без
пълномощно, тъй като това би довело до заобикаляне на Закона за обществени
поръчки. Дейността следва да се извършва след проведена процедура по ЗОП и
избор на изпълнител, в противен случай се нарушават императивни разпоредби на
ЗОП и възприемайки подобен подход, то би се приело, че всеки един изпълнител
може да върши някаква работа без конкурентен подбор и после, по съдебен ред да
се домогва да се разходват публични средства чрез заобикаляне на ЗОП.
По съществото на евентуалния иск важат възраженията изложени по-горе.
Изпълнителят не е извършвал дейностите, предмет на исковата претенция, нито пък
е извършил претендираните от него разходи като необходими и в интерес на Община
В..
От началото на месец Февруари 2016 г. изпълнителят не е почиствал
битовите отпадъци, не е извършвал сметосъбиране, нито сметоизвозване, битовите
отпадъци са били натрупани, поради неизвършването на работата.
Ако в хода на делото, при събиране на доказателствата се установи, че
ищеца е извършил част от сочените разходи повдига следните възражения: 1.He е необходимо дейността по сметоизвозване,
сметосъбиране и озеленяване да се изпълни с 75 работника, поради което разхода
в размер на 29 727.17 лв. /ако въобще е извършен/ не е бил необходим в този размер. 2.Разходи за
амортизации на машини и съоръжения не се дължи при водене на чужда работа без
пълномощие, съобразно утвърдената съдебна практика. 3.За изпълнение на работата не е необходим
разход за телефони и ел. енергия в размер на 1 993.41 лева. 4.Не е необходим
разход за гориво-смазочни материали за използваните транспортни средства в
размер на 18 519.08 лв. за изпълнение на работата, нито пък е конкретизирано
как точно е използван за претендираната работа, не е посочен разхода като
количество и вид. 5.Не е необходим
разход за ремонтни и резервни части за използваните транспортни средства в
размер на 8 639 лева . 6.Не е необходим
разход за транспортни услуги в размер на 1 884 лева. 7.Не е необходим разход за закупуване на
пясък в размер на 2 990.68 лева
Прави възражение за всички посочени от ищеца разноски , а именно:
платеният ДДС не е разход по доставката, а са разходи към фиска. По силата на
т. 8 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. при определяне на
пазарната цена, ДДС не се включва в цената на доставените материали и
извършените СМР. В този смисъл прибавянето на ДДС към цената на претендираните
разходи е неоснователно.
Ищецът се е възползвал от
правото си на допълнителна искова молба, в която допълва и уточнява
обстоятелствата, на които основава претенциите си, сочейки, че :1. Във връзка с възражението за
нередовност на исковата молба уточнява следното:
Твърди,че е невъзможно да се посочи стойносттта на отделните дейности въз основа на количествен критерии, свързани с почистването през месеца. Същото е извършвано ежедневно, но не е остойностявано/фактурирано по отделно за всеки ден. Преди 2016 г. са подписвани моментни протоколи и двустранни протоколи на месечна база, с които в съответствние с чл. 10 от договора се е отчитала степента на изпълнение на договора посредством предвидените в него коефициенти. След 31.12.2015 г. ответникът е отказвал да участва в съставянето на каквито и до било протоколи. Видовете работи, свързани с почистването са: събиране и извозване на ТБО от кофи и контейнери, измиване и дезинфекциране на кофи и контейнери, ръчно и машинно метене на улици и площади, чистене на улични и паркови кошчета, машинно миене на улици и площади, извозване на битови отпадъци от микросметища и площадки около съдовете, събиране и товарене с фадрома от микросметища и площадки около съдове. Еденичните цени на всяка дейност са посочени в офертата - неразделна част от договора.
2. Възражението
за нищожност на договора, поради това, че бил сключен от клона на „Еко
Титан" ЕООД не може да бъде споделено. Няма съмнение в съдебната практика
по въпроса, че правните действия извършени от името на клона пораждат действие
за принципала. Обстоятелството, че клонът не е правен субект, не означава, че
управителят на същия не притежава представителна власт, тъй като упражняването
й задължава персонифицирания субект - търговското дружество в отношенията му с
третите лица. Възможността принципала да влиза в правоотношения с трети лица,
чрез клона следва и пряко от разпоредбата на чл. 20 от ТЗ, която имплицитно
допуска наличие на преки отношения с клона. Обстоятелството, че клонът не може
да бъде страна в процеса, не изключва възможността сделки да се сключват чрез
него, ако и доколкото това влиза в представителната власт на управителя на
клона. В конкретния случай управителят на клона е и управител на дружеството,
т.е. той е действал в двойно качество. Това се установява лесно след справка в
търговския регистър, включително и по сканираното фирмено дело на дружеството и
клона. В представеното към настоящата решение на КЗК, изрично като страна в
производството по обжалване е посочено „Еко Титан" ЕООД -Видин. От същото
се установява, че с решение № 159/16.02.2009 г. комисията е класирала на първо
място ЕКО - ТИТАН" ЕООД. С други думи ясно е кой е бил участник в
процедурата по възлагане на общестевена поръчка, съответно за кого договорът е
породил действие.
3. Останалитге възражения за нищожност на договора за обществена поръчка са недопустими и неоснователни. Основанията за нищожност на договор за възлагане на обществена поръчка могат да бъдат релевирани само по исков ред - не и чрез възражение, само от определени от закона лица и само в определен от закона кратък преклузивен срок.
Основанията за нищожност по ЗОП могат да бъдат релевирани само по исков ред, не и чрез възражение, както в настоящия случай и само от лице с правен интерес. Свидетелство за това е, че нормата на чл. 120а, ал. 1 от ЗОП, освен че предвижда възможност за предявяване на иск по реда на ГПК, въвежда като основание за неговата допустимост наличие на правен интерес като процесуална предпоставка за неговата допустимост. Тя е въведена с оглед въвеждане на правна стабилност при в отношенията между публично - правни и частно - правни субекти, особено както са дългосрочни, както в настоящия случай. Нормата на чл. 120а, ал. 1 от ЗОП /отм./ е процесуална. Тя установява кръга от лицата имащи правен интерес и легитимирани да предяват иск за установяване нищожността на договор за обществена поръчка. Действително законът в редакцията му към датата на сключване на договора не сочи кое е това заинтересовано лице, което може да предяви иска за установяване на нищожността, но това към онзи момент са само лицата които са имали интерес от възлагането на обществената поръчка и са участвали в процедурата по възлагането и. Подобен извод може да бъде обоснован при изследване на въпроса кои са лицата имащи право на жалба по чл. 120, ал. 2 от ЗОП. Законът използва същото понятие „всяко заинтересовано лице". В случая това са участниците в процедурата по възлагане на обществена поръчка, които са имали интерес от получаването на обществената поръчка и на което е нанесена и може да бъде нанесена вреда от съответното нарушение. От друга страна тълкуването на нормата на чл. 120а, ал. 1 от ЗОП сочи, че заинтересованото лице може да предяви освен иск за установяване нищожност на договор и такъв за обезщетяване на вредите от претърпени в резултат на нарушения на закона в процедурата по обществена поръчка. Очевидно, е че само участниците в процедурата биха могли да претърпят вреди и имат правен интерес от предявяване на такъв иск. Очевидно, е че правен интерес от предяваването и на двата иска имат едни и същи лица. Нормата на чл. 120а, ал. 1 от ЗОП е въведена с оглед установяване на правна стабилност при в отношенията между публично - правни и частно - правни субекти, особено както са дългосрочни, както в настоящия случай. В разглежданата редакция ЗОП не определя кои са заинтересовани лица от предявяване на иск, но извод за това, както и за това, че са ограничени случаите на релевиране на нищожността на договорите за обществена поръчка чрез иск в определен преклузивен срок, може да бъде направен въз основа на развитието на правната уредба. В отменения ЗОП в действащата към момента на отмяната му редакция, легалното определение за заинтересовано лице се съдържа в §. 1, т.бг от ДР на ЗОП - всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. От легалното определение се установява, че възложителят и изпълнителят по договора за обществена поръчка нямат право на иск за установяване на нищожността му. Нормата на §1, т. 6г от ДР на ЗОП има тълкувателен характер и е приета през 2010 г. Тълкувателните норми имат обратно действие - към момента на влизане в сила на тълкувания акт. В допълнителните разпоредби на нормативните актове се установяват легални определения. Не може да има никакво съмнение, че те установяват съдържанието на използваните от закопа термини. Разпоредбата на чл. 50 от ЗНА, изрично предвижда, че тълкуването има действие от момента на влизане в сила на акта който се тълкува. Дори и допълнителната разпоредба да нямаше обратно действие, то същата тълкувана във връзка с чл. 120а, ал. 1 от ЗОП установява процесулно правило кой има правен интерес от предявване на иск за установяване нищожността на довора за възлагане на обществена поръчка. В този смисъл заинтересовано лице легитимирано да предяви иска за установване нищожност на договор за възлагане на обществена поръчка е това лице, което е отговаря на критериите на посочената допълнителна разпоредба. Приетото изменение на закона от 2010 г. е в изпълнение на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11.12.2007 г. за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 91/13/ЕИО на Съвета с цел повишаване ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки. От анализа на преамбюла към директивата /мотиви 13, 14, 17, 18/ и чл. 1, т. 3 от същата е видно, че правен интерес от преразглеждане на договор за възлагане на обществена поръчка /в смисъл да бъде обявена неговата унищожаемост/ имат само само лицата, които са имали интерес от спечелването на дадена обществена поръчка. Този принцип е намерил изражение и в сега действащия закон за обществените поръчки - § 2, т. 12, 13 и 14 от ДР.
С изменението на чл. 122и от ЗОП /отм./ ДВ, бр.
93 от 2011 г., нищожността вече е преквалифицирана на недействителност без да
се посочва вида и. От анализа на посочения текст във връзка с разпоредбата на
§1, т. 6 г от ДР, може да се направи извод, че е уредена относителна
недействителност. Би могла да бъде поддържана и тезата че договорите за
възлагане на обществени поръчки, които са били нищожни при действието на
предходната уредба, са станали относително недействителни, а на относителната
недействителност страните не могат да се позовават. Едва ли законодателят е
искал договорите, сключени в нарушение на преди действащата правна уредба да
бъдат санкционирани с по - тежки правни последици от тези сключени след
измененето от 2011 г. При действието на новия ЗОП тази недействителност е
преквалифицирана на унищожаемост - чл. 225, което поставя въпроса не е ли
преквалифициран нищожния, съответно относително недействителния договор за
възлагане на общестевена поръчка по отменения закон като унищожаем при
действието на новия закон. Впрочем договорите сключени в нарушение на правилата
за обществените поръчки посочената Директива третира именно като унищожаеми /т.
13 и т. 21 от преамбюла и чл. 2 г., т. 1 и т. 21.
От изложеното е видно, че след като ответникът не разполага с правно на иск като по - интензивното средства за защита - иска, той не разполага и с възражение за това. Нищожността уредена от ЗОП е специална по отношение на тази уредена в ЗЗД - чл. 45 от ЗОП. Специалният характер на разпоредбите касаещи недействителността и в частност нищожността /унищожаемосттта по действащия ЗОП/, се потвърждава и от разпоредбата на чл. 122и, ал. 2 и ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗОП, които предвиждат изрично само исков път на защита в определен преклузивен срок. Нормата на чл. 122и, ал.З от ЗОП е процесуална по характера си - защото установява преклузивен срок. След като правото на иск не е упражнено в преклузивния срок, то и защитата чрез възражение в процесуално правен смисъл е преклудирана от него. Уредбата на унищожаемостта и по сега действащия ЗОП е сходна. Установен е преклузивен срок за предявяване на унищожаемостта само по исков ред не и чрез възражение. Нормите определящи реда за защита и сроковете за това са процесуално- правни и имат незабавно действие, т.е. същите следва да бъдат прилагани и по отношение на възникнали преди тяхното приемане права /Проф. Ж. С., Българско гражданско процесуално право, изд. „Сиела", 2012 г., стр. 52/. Възражението за нищожност се прави след изтичане на всякакви преклузивни срокове и то от страна на лице без правен интерес. В действащия закон - § 2, т. 12, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗОП, са посочени лицата, които разполагат с правото на иск. Ответникът не е сред тях. Възражението е облегчен способ за защита на материалното право, но само в случаите, в които правната норма е предоставила на страната по правоотношението право на иск. Очевидно разглежданият случай не е такъв. Горните изводи, се подкрепят и от практиката на САС /решение № 2113 по в.т.д. № 3204/2015 г., недопуснато до касационно обжалване/. Между страните са налице и четири влезли в сила съдебни решения, в които се приема, че договорът за обществена поръчка не е нищожен.
Ответникът е заявил възражение за нищожност на договора за обществена поръчка, поради това ,че липсвали елементи от фактическия му състав - решение за откриване на процедура за обществена поръчка и решение за избор на изпълнител. По същество това е възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 120а, ал. 1 от ЗОП /отм./ доколкото се твърди отсъствие на актовете поставящи началото и края на административно - правната част от смесения фактически състав по възлагане на обкществена поръчка. С други думи ищецът твърди сключване на договора в противоречие със закона. В нормата на чл. 120а, ал. 2, т. 1 от ЗОП в действащата към този момент редакция към /бр. 98 но ДВ/ е посочено основание за нищожност на договора отсъствие на проведена процедура по възлагане на общестнена поръчка» въпреки наличие на основания за провеждането и. Именно от представените Решение на КЗК и съдебно решение на ВАС се установява, че процедура по обществена поръчка е проведена. Това изрично е било констатирано от ВАС - стр. 6 от решението „Всичко това води до безспорен извод за съществуването на две процедури, открити от един възложител с един и същ предмет". Нормата на чл. 120а, ал. 2, т. 1 от ЗОП съобразно чл. 46 от ЗНА следва да бъде тълкувана според действителния и смисъл и целта на закона. Използваното „въпреки на личие на основание за това" както и целта на закона /чл. 1 от ЗОП/ - осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение, налагат извод, че обсъжданата норма цели ограничаване на случаите на заобикаляне на ЗОП, чрез сключване на договори без да са проведени предвидените в него процедури. Законът има предвид фактическо непровеждане на процедура по обществена поръчка, а не провеждане на опорочена процедура. Има предвид неосъществяване на факти, а не неосъществяване на правни последици от такива каквито именно установяват представените към отговора доказателства.
4. Доверителят му е извършвал работата предмет на исковата претенция. Извършвано е сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване. За това свидетелстват върнатите с писма на ответника моментни протоколи, приложени към исковата молба. Както е посочено в нея, ответникът е отказал да съставя протоколи за действително извършени работи и актове за оценка на качеството. Същевремено не е възразил по изпълнението в количествено или качествено изпълнение, въпреки полученената от него, нотариална покана. Месечното възнаграждение е станало изискуемо от момента в който изтече 30 дневния срок по чл. 10, ал. 1 от договора за възлагане на обществена поръчка, започващ да тече от края на месеца, през който са предоставени услугите. Това е така, защото характерът на работата изключва фактическото и получаване от ответника ежеднено, а същата следва да се счита за приета при условията на 264, ал. 3 от ЗЗД, при отсъствие на възражения по качеството и количеството след връчване на първите нотариални покани. Да се приеме нещо различно би означавало, да се толерира забава или неизпълнеие на задължението на ответника по чл. 264, ал. 1 от ЗЗД. Неоснователно е възражението, че работата не била приета, съобразно договора чл. 10, ал. 2 от договора. Същият текст касае, не приемането на работата, а нейното получаване. Доколкото ответника е бил в забава за получаване и удостоверяване на извършената работа, то по тази причина се е наложило ищеца да му изпраща доклади и нотариални покани, с които да го кани да участва в съставянето на протоколи, съответно прави възражения по качеството на извършената работа. Ответникът не може да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение и забава за получаване. Нещо повече от характера на предмета на договора е видно, че е невъзможно работата да бъде предавана, съответно получавана ежемесечно, доколкото се е извършвала всеки ден в рамките на месец. По тази причина по силата на чл. 8 и чл. 12.1. от договора, страните са предвидили възложителят да осъществява цялостен контрол върху дейностите, извършвани въз основа на договора. Съобразно чл. 112 от ЗУО, кметът на общината осъществува контрол върху дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци. Съобразно чл. 113 от ЗУО, директорът на РИОСВ упражнява контрол върху кмета относно изпълнение на задълженията му по чл. 19 и сл. от ЗУО. Твърдя, че на доверителя ми не са му налагани принудителни административни мерки или санкции във връзка с изпълнение на задълженията му по управление на отпадъците в това число събиране и извозване за процесния период нито по реда на ЗУО, нито по реда на Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на Община В.. Твърдя, че кмета на общината не са били налагани санкции заради неизпълнение на задълженията му чл. 19 и сл. от ЗУО. Това от своя страна означава, че доверителят ми е предоставял услугите на общината за процесния период.
Неоснователно е възражението, че доверителят им бил надхвърлил годишната цена по договора за обществена поръчка. Отвеникът манипулативно включва при оценката си предишната календарна година, а в договора е посочена цена за календарна година. Обстоятелството, че някои от клаузите на договора са обявени за нищожни, не може да рефлектира върху неговата дейстгвителност, след като по право са заместени от императивни правни норми.
Представените към исковата молба писма с върнати протоколи свидетелстват за това, че;- Общината е отказвала да участва в съставянето им;не е възразявала своевременно по реда на чл. 264 от ЗЗД.Общият израз, съдържащ се в писмото на кмета, че няма основание за премането на каквито и да е действия извършвани от ищеца по договора, не може да се цени като възражение по изпълнението в количествено или качествено отношение. Още по - малко като такова може да се цени писмата, с което се връщат протоколите.
Издаването на фактура не е предпоставка за плащане и в тази насока практиката на ВКС е еднозначна.
Твърдението, че общината не била пасивно легитимирана да отговаря по иск основан на гестията е неоснователно. /Решение № 60 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 475/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 356 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК/. Подобно приемане би елиминирало прилагането на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Излага съображения досежно възражението за прихващане ,като счита същото за неоснователно.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
На основание чл.
373 от ГПК ответникът е подавал отговор на допълнителната искова молба.Не сочи
доказателства.
От
фактическа страна по делото е установено следното:
На 16.02.2009 г. ищецът-търговско дружество и
ответникът-Община-В. са сключили договор
за възлагане на обществена поръчка за срок от 10 години, по силата на
който изпълинителят се е задължил ежемесечно да извършва: сметосъбиране,
сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В.,
поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително
нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване;
почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от
сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране, срещу задължението на
възложителя да заплаща ежемесечно възнаграждение за осъществяването на тези
дейности.
Не се спори по делото, че договорът е сключен след
формалното провеждане на процедура
от страна възложителя /общината/ по реда на действащия към онзи момент Закон за
обществените поръчки. Процедурата е била открита с Решение № 1929/17.12.2008 г.
на Кмета на Община В., а след
преминаване през предвидените в закона етапи, кметът е издал Решение № 159/16.02.2009 г. за класиране на
участниците и обявяване на изпълнител на същата обществена поръчка.
Самото
решение по чл.38, ал.1,т-1 от ЗОП /отм./ не е представено, но не се спори
относно факта, че с този административен акт, финализиращ процедурата, за
изпълнител е бил избран именно ищеца.
Данни за датата на постановянето му от кмета на Община – В. се съдържат
в приложеното решение на ВАС № 2779/02.03.2010 г., с което е потвърдено това на
Комисията за защита на конкуренцията относно обявяване нищожността, както на
решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, така
и на Решение № 159/16.02.2009 г. за класиране на участниците и обявяване на
изпълнител на същата обществена поръчка /л.56-60 от делото/
На
същата дата -16.02.2009 г. кметът на Община-В. е сключил от името на общината и
самият договор за възлагане на обществена поръчка с клона на ищцовото дружество
със седалище на клона в гр. София. Останалите кандидати, участвали в процедурата
обаче, са упражнили своето право да обжалват решението за избор на изпълнител,
Производството по обжалването му е приключило с окончателното решение на ВАС,
посочено по-горе, с което този акт, както и решението за самото откриване на
административната процедура са обявени за нищожни административни актове,
поради констатирани тежки, непреодолими пороци. Накратко, както става ясно от
мотивите на КЗК и ВАС, процедурата по възлагане на обществена поръчка е била
открита и проведена при неприключила друга, по-рано стартирала такава със същия
предмет.
Поддържайки тези фактически основания –
обявяването за нищожни както на решението за откриване на процедурата, така и
на това за избор на изпълнител, ответникът по делото прави възражение за
нищожност на договора, сключения между него и субекта, избран за изпълнител.
Съдът квалифицира като такова за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и следва да го разгледа, като първото и основно правоизключващо
възражение, с което ответника се брани срещу предявените осъдителни искове за
парични вземания.Таково възражение е допустимо като средство за защита на
ответника във всеки един процес при предявени претенции за реално изпълнение на
договор. Не би могло да бъде споделено виждането на ищеца, че нищожността на
договор за възлгане на обществена поръчка може да бъде установявана единствено
с предявяването на иск, но не и да се релевирана с възражение в процес по иск
за реално изпълнение на този договор.
Не е вярно, че по отношение на този вид договори
не се прилагат общите правила на ЗЗД относно недействителността.В противен
смисъл, тези правила и в частност – общото правило на чл. 26,ал.1, предл.1-во
от ЗЗД за нищожност на договора поради противоречие със закона, безспорно се
прилага по отношение на договорите, сключени по реда на ЗОП, в каквато насока е
и установената съдебна практика на ВКС намерила израз решение на ВКС № 92/2013 г. по т. д. №
1107/2011 г. по описа на ВКС гр.София
Противоречието със закона е по естественото
си такова основание за нищожност, което се отнася до всички сделки, независимо
от страните по тях и вида им. Това, че договорите за възлагане на обществена
поръчка са уредени в специален закон не може да дерогира действието на
посоченото общо правило за нищожност, което за да се приложи, следва да се
съчетае с конкретна императивна правна норма, която е нарушена. Тя би могла да
бъде от своя страна също обща гражданско правна норма или – императивна
разпоребда от специален закон.
В конкретния случай ответникът от фактическа
страна ясно очертава предмета на своето
възражение за нищожност на договора, като го свързва с обявените за нищожни
решение за откриване на процедурата и финализиращия процедурата акт – това за
обявяване на изпълнител. Счита, че щом са обявени за нищожни, то тези
административни актове не пораждат целеното и предписано от специалния закон
правно действие, което според него е равносилно на сключване на договора без
проведена процедура по реда на ЗОП.
И наистина, обявяването на един
административен акт за нищожен има обратно действие, неговата недействителност,
прогласена по съответния ред, е абсолютна и изначална. Т.е, не пораждат
действие нито решението за откриване на процедурата, нито това за обявяване
клона на „Еко-титан“ за изпълнител. Липсата на тези два конститутивни елемента
от сложния фактически състав на възлагането на обществена поръчка има за
последица нищожност и на самия договор за възлагане на поръчката. Това е така,
защото без тях съществено са нарушение принципите на самия специален закон
/ЗОП/. Неприемливо е, договор сключен като последица от актове, обявени за
нищожни и по своето естество - основополагащи и имащи съществено значение за
законособразното провеждане на процедурата, да се възприема за действителен.
Дали ще се прибегне до разширително тълкуване
на чл. 120а ЗОП, на която се позовава ответникът и чиято буква сочи за нищожен
договор, сключен при „непроведена процедура“ или ще се приеме, че противорчието
със закона произтича от нарушението на чл. 41 и чл.38, ал.1,т.1 ЗОП /отм./ ,
които повеляват, че може да се сключи договор само след приключване на
процедурата с обявяване на изпълнител и единствено с обявения за такъв със
съответното решение, резултатът в конкретния случай е все един и същ.
В предвид на това съда намира, че процесният
договор е нищожен поради противоречието му на закона, тъй като нищожното
решение за обявяване на изпълнител е равнозначно на липсата на такова. Т. е.,
нарушена е разпоредбата на чл. 41 във вр.с чл. 38, ал.1, т.1 от ЗОП /отм/. и
това дава основание договорът да се приеме за нищожен, съгласно чл.26,ал.1,
предл.1 ЗЗД.
При нищожен договор, страните не са обвързани
от него и не са длъжни да изпълняват уговорените престации. За това макар да
твърди и се опитва да докаже, че през процесния месец декември 2016г./ а и в
продължение на няколко години/ е изпълнявал дейностите, включени в предмета на
обществената поръчка, „възложена“ с нищожния договор, ищецът няма право да
търси реално изпълнение на уговореното с него възнаграждение, нито –
обезщетение за забава поради неизпълние в срок на същото за извършена работа
през м.декември 2016 г.
Основанието на главния, а от там – и на
акцесорния иск зазаконни лихви , не са доказани, поради което съдът следва да
ги отхвърли, без да обсъжда фактите и доказателствата, касаещи изпълнението на
дейностите, обема и качеството им, нито - приемането на работа. Това са все
обстоятелства, които биха имали значение при съществуване на договорна връзка
между страните, което обаче бе оборено с доказването на правоизключващото
възражение за нищожност на договора.В тази връзка следва да се отбележи,че не
следва да бъдат уважавани и предявените искове
В своята допълнителна искова молба ищецът
посочва, че има три влезли в сила решения между страните, с които било
прието, че договорът не е нищожен. Не е заявено ясно и конкретно възражение за
сила на пресъдено нещо по този въпрос, но все пак, доколкото решенията са
представени съдът е длъжен да прецени пораждат ли те такава сила по отношение
на разглежданото в настоящия процес възражение за нищожност на договора за
обществена поръчка от 16.02.2009 г.
В предвид на така изложеното се налага извода,
че представените три решения на въззивни състави на Пазарджишкият окръжен съд
нямат обвързваща сила при решаване на настоящото дело. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо се разпростира по принцип само по отношение на
конкретното спорно право „за същото искане и на същото основание“ /чл.298,ал.1 ГПК/. Необходимо е да има пълно тъждество както в съдържанието на самото спорно
право, така и между правопораждащите факти. В случая такова тъждество няма, тъй
като се претендират различни облигационни вземания, произтичащи от два
договора, сключени по различно време, а инцидентен установителен иск за
нищожност не е разглеждан.
Мотивите на сочените съдебни решения не се
ползват със сила на пресъдено нещо относно повдигнатите по другите дела
възражения за нищожност, тъй като не става дума за изключенията, предвидени в
чл. 298,ал.4 ГПК. Ето защо, каквото и да е прието в тях като фактически
констатации и правни изводи /по повод възражениено за нищожност на договор от
01.07.2015 г./, това не преклудира възможността на ответника да постави за
разглеждане в настоящия процес въпроса за нищожност на договора от 16.02.2009
г. В друга светлина би се поставил
въпроса, ако с тези решения е разгледан и отхвърлен инцидентен
установителен иск с такъв предмет, но видимо от съдържанието на съдебните
актове, това не е сторено.
Следва да се отбележи, че в случая не става
дума и за предявени частични искове по решените други три дела, а до искове за
различни вземания, основани при това на договор от 01.07.2015 г. за възлагане
на „допълнителни работи“. Приетото в мотивите на тези решения, че този договор
нямал самостоятелен характер и евентуалната нищожност на процесния би се
отразила на преценката за неговата действителност, по никакъв начин не обвързва
нито страните нито съда при разглеждане и решаване на настоящото дело. И няма
как влезлите в сила решение за заплащане на възнаграждения по договора от
01.07.2015 г. за възлагане на допълнителни работи, да имат задължителна сила по
въпроса за действителността на договора от 16.02.2009 г., който не е решен с
тях със сила на пресъдено нещо.
Макар и да е посочено в мотивите на тези
решения връзката между двата договора,
съдебните актове не разпрстират своята сила на пресъдено нещо по отношение на
преюдициалния факт за настоящия спор –
действителността на договора от 16.02.2009 г., доколкото не е отречено изрично
с решението, че липсва конкретно твърдяно от ответника основание или основания
за такава нищожност. Това би било възможно да стане, в случай че е предявен, разгледан и отхъврлен с
представените решения инцидентен установителен иск за нищожност на самия
договор от 16.02.2009 г.
В своята по-нова практика на ВКС по въпроса
за силата на пресъдено нещо относно факти, които са общи за вземания, предявени
в различни производства /без да се касае за частични искове/, съществува постановено
решение № 154/2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., като настоящия състав напълно
споделя даденото по това дело разрешение на поставения въпрос.
Извън горните разсъждения за обективните
предели на силата на пресъдено нещо, съдът намира за нужно да отбележи, че в
мотивите на никое от представените решения не е отречено съществуването на
основание за нищожност на договора, поради посоченото по-горе противоречие на
закона.
Прието е от всички състави, решащи споровете
между същите страни, че не е допустимо въпросът за нищожност на този вид
договор да се релевира с възражение-от една страна, а от друга – че
възложителят и изпълнителят, не са легитимирни да искат обявяване на таква
нищожност, защото не са „заинтресовани лица“ по смисъла на цитирана специална
разпоредбна на ЗОП. Така тези спорове са решени при фактическа констатация за
съществуване на договорното правоотношението между страните, като става дума за
договора от 01.07.2015 г. И макар бегло да са засегнати някои от фактите,
сочени като основания за нищожост от ответника, в мотивите към тези решения
ясно е декларирано, че „въззивният съд не разглежда по същество възражението на
ответната страна за нищожност на договора за възлагане на обществена поръчка“.
Съдебните състави са намерили за нужно освен това да посочат, че „ако се
разгледа по същество, възражението за нищожност на договора за обеществена
поръчка е основателно“ /на едно от сочените там основания/. С оглед на това се поставя въпроса ако се възприема
тезата на ищеца за обвързваща сила на мотивите, коя част от тях да изберем за
такава?Т.е след като в един съдебен акт се отказва да се разгледа едно от
възраженията за нищожност, но се приема, че ако бъде разгледано по същетво – би
било основателно, ответникът също би могъл да претендира, че подобно решение
има сила на пресъдено нещо в негова полза.
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства,
които биха имали значение при съществуване на договорна връзка между страните,
което обаче бе оборено с доказването на правоизключващото възражение за
нищожност на договора съдът намира,че не следва да бъдат уважавани и
предявените искове по чл.79,ал.1 пр.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от
неизпълнение на задължението за оказване на съдействие ,както е посочено
по-горе за периода от 20.12.2016г. до 31.12.2016г. в р-р на 8 635лв. ,ведно със законните лихви върху
сумата и за заплащане на обезщетение за
вреди под формата на пропусната полза от неизпълнение на задължението за
оказване на съдействие за периода от 20.12.2016г. до 31.12.2016г. в р-р на 27 250,92лв.,ведно със
законните лихви върху сумата .В случая заявените претенции се основават на
обстоятелдствата,че след 20.12.2016г. ответникът в нарушение на чл.63 от ЗЗД е
попречил договора да бъде изпълняван до края на месеца . Както се посочи
по-горе при нищожен договор, страните не са обвързани от него и не са длъжни да
изпълняват уговорените престации. За това макар да твърди и се опитва да
докаже, че в периода 20.12.2016г. до 31.12.2016г. ответникът ограничавайки
достъпа на ищеца до депото където са се извозвали събраните битови отпадъци не
е допускал неговите транспортни средства до него в нарушение на чл.63 от ЗЗД и е
попречил за изпълнението на този договор за визирания период на м.декември п
2016г. се опитва да докаже че е изпълнявал дейностите, включени в предмета на
обществената поръчка, „възложена“ с нищожния договор от където се налага извода ,че ищецът няма право да търси реално
изпълнение на уговореното с него възнаграждение,респ.обезщетение за вреди под
формата на пропусната полза и претърпяна загуба нито – обезщетение за забава поради неизпълние
в срок на същото за извършена работа за периода 20.12.2016г. до 31.12.2016г.
,поради нарушение на чл.63 от ЗЗД от
страна на ответника.
По отношение на предявения евентуален иск, настоящия състав с оглед на
изложеното по-горе намира,че са налице
условията за разглеждане на евентуалния иск по чл. 61, ал.1 от ЗЗД, основаващ
се на обстоятелствата, че чуждата работа е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес.
В предвид на изложените обстоятелства по
договор за обществена поръчка,който е обявен за нищожен ,по който резултатът от
изпълнение на дейностите е постъпил в патримониума
на ответника ,вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от
ответника следва да се разгледат по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие. В случая приемайки отсъствието на договор между страните и съобразявайки твърденията ,че ищецът е
извършил описаната по-горе работа от 01.12.2016г. до 20.12.2016г. без
натоварване при условията на чл.60 и сл. от ЗЗД настоящия състав счита,че
работата е била предприета в интерес на ответника и водена добре,т.е била е в
интерес на ответника,защото ищецът е
изпълнил негово задължение,свързано с дейности по сметосъбиране,почистване на
тротоари и улици които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при
зимни условия,опесъчаване и лугиране. Че работата е чужда за ищеца и той я е предприел
и осъществил вместо ответника Община – гр. В., без да е бил натоверен с нея и
без самия той да има интерес от това,
няма съмнение в конкретния случай. Този извод се налага една страна
поради естеството на работата – дейност по сметосъбиране и слетоизвозване и
почистване/ на територията на общината, които са публична общинска собственост.
Освен това става дума за същия вид дейности и на същата територия, по отношение
на които на ищецът е било възложено да извършва работа с договора от 2009 г.
След изчерпване на бюджета, в рамките на който е следвало да се изпълнява този
договор, осъществяването на тази дейност е продължила, но вече на
извъндоговорно основание, като единствената цел е била да се продъжат да се
поддържат сметосъбиране,сметоизвозване и почистване до края на календарната
година. Т. е. ясно е от субективна страна намерението да се обслужи чуждия
интерес и няма съмнение, че работата е
била предприета от гестора изцяло в интерес на Община – В.,която е собственик
на тези територии и която има нормативно определено задължение за тази
поддръжка, произтичащо от разпоредбите на чл.61 и чл. 62 от ЗУТ и чл. 7 и сл.
от общинската Наредба за управление на зелената система. От друга страна
липсват съмнение, че работата е предприета уместно и добре водена, защото са
продължили да се вършат онези дейности, които са били обичайни, изрично
възлагани и приети, докато е траело изпълнението на договора. А както стана
ясно от показанията на св. М., вземали са се адекватни мерки и при възникнали
извънредни ситуацци типични за посочения месец от годината.Почистването се е
извършвало с техника-сметосъбирачни машини,които минавали и вдигали ежедневно контейнерите по
график и съответно извозване до сметището
на града. Същият установява,че чистенето
се контролирало от отговорници по кварталите , а с шофьорите имали непрекъсната
връзка, като техниците и той обикаляли за да проверят дали е свършена работата
по график.Съдът кредитира показанията на този свидетел ,тъй като се поткрепят частично
от коказанията на св.Т. която установява,че м.декември 2016г. сметопочистването
и сметоизвозването е било на много ниско ниво и в повечето случаи те със
собствени работници са извършвали голяма част от тази дейност.Същата
установява,че никой от фирма „Еко титан“ не я е търсил и не и предоставял
отчети за извършено работа нито е представил документи за това.Според
показанията на тези свидетели през месеца, в които работата е вършена без
изрично натоварване /упълномощаване/ са предприемани дейности, адекватни на
този период от годината, на климатичните условия и на възникналите конкретни
нужди на територията на Община- В..За пълнота следва да се отбележи,че съдът не
кредитира показанията на св.К. и П. ,които като цяло останаха изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал и с оглед явната
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
От представените двустранни месечни
протоколи и актовете за оценка на извършената работа, също може да се
направи извод, за наличие на тези две предпоставки на чл. 61,ал.1 ЗЗД – уместно
предприемане и добро управление на работата. Макар да не установяват изричното
одобряване на работата, защото няма данни за упълномощаване от страна на кмета
за това, тези документи доказват, че през месеца, в които не е бил натоварен по
договор с озеленяването, гестора е бил в непрекъснат контакт със служителите на
Община – В., чиито имена и подписи фигурират в тях. В изпълнение на своите
длъжности в структурата на общинската администрация, те са имали възможност да
контролирати да дават насоки за осъществяване на конкретните дейности и реално
са го правели, както установяват и посочените свидетели. При положение, че няма
доказателства да са възразили срещу осъществяването на някоя дейност изобщо или
по повод на нейното качество, то единствения възможен извод е, че работата е
била предприета уместно и добре управлявана през това време / декември на 2016 г./.
Съставени са и протоколи за оценка на извършената работа от ищеца през
тези три месеца, отново двустранни, подписани от името на ответника
След детайлна проверка в счетоводството на ищеца вещото лице Л.Я.-Т. е
констатирало следното:
В счетоводството на ищцовото дружество няма обособена аналитична
счетоводна отчетност по отношение на себестойността на извършваните услуги в
Община В.,тъй като не е налице законово изискване за това.Ето защо експертизата
посочва и обсъжда преките и непреки
разходи ,които ищцовото дружество е осчетоводило като разходи за дейността
си през процесния период в Община В. и за които са представени копия на
издадените и съставени от тях документи.
Освен това в.л. е категорично,че при извършената проверка не са
установени нарушения на счетоводните изисквания при осчетоводяване на
предоставените фактури ,те са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и са
осчетоводени по съответстващите им счетоводни сметки-осчетоводените разходи са
свързани с дейността на дружеството и като такива се явяват необходимо присъщи
разходи.
Също така в.л. е отбелязало,че в Акт№1/12.03.2018г. на РИОСВ
гр.Пазарджик е посочено,че за периода от 2015г. до 2017г. вкл.Община В. не е
изпълнявала задълженията си за внасяне на дължимите отчисления в размерите и
сроковете,нормативно определение в Наредба №7/2013г. за реда и начина на
изчисляване и определяне на обезпеченията и отчисленията,изисквани при
депониране на отпадъци.
В допуснатата и приета по
делото основна С.И.Е в.л. е посочило ,че съществуват данни
за броя на работниците, през този месец, пряко ангажирани с извръшването на
тази дейност, въз основа на които вещото лице е установило какви са били
разходите за техните работни заплати и осигуровки до 20.12.2016г. възлизащи на сумата 19791,59лв. В допуснатата и приета
допълнителна С.И.Е обаче в.л. е установило,че в трудовите договори на общо
13служители и работници като място на работа е посочено –гр.В. и тези договори
са сключени в периода 2009г. –до 2012гт. вкл.,В тр.договори на останалите 60
служители и работници в графата –„Място на работа“ е посочено структурно-организационното
звено в което те работят,съответно администрация,механизация, озеленяване,сметосъбирачи,
метачи, като всички тези одговори са сключени след 01.01.2013г. и в тях е записано,че са сключени в гр.В..Същото
установява,че така установени факти ,не могат да бъдат обективно основание за констатация,че 60-те
работници и служители не са били пряко ангажирани в изпълнение на процесния
договор през м.декември 2016г.
Установено е също така от кои товарни автомобили са били обслужвани
тези дейностите в ответната община и размера на разходите за амортизационни
отчисления за същите в р-р на 10 744,18 лв.
По аналогичен начин е установен и размера на разходите за гориво и ГСМ
-18 519,06лв. ,за услугата извършване на превоз в р-р на 600лв.
Установени са и направени
разходи за ремонт и резервни части на МПС 8510,56лв. Вещото лице е констатирало и осчетоводени и
непреки разходи, под формата на заплатена ел. енергия и телефон – 1993,41 лв.Съдът
не обсъжда установените разходи за сол-насипна ,тъй като такъв не е заявен.
Вещото лице не е констатирало пропуски при водене на счетоводството на
ищцовото дружество, поради което записванията в счетоводните му книги и
регистри на осн. чл. 182 от ГПК могат да
служат като доказателство за направените разноски при осъществяване на
дейността , предмет на предявения иск. Общият размер на тези разноски, установен
с помощта на заключението на вещото лице е
60 158,80лв.
От допуснатата и изслушана СТЕ се установи,че за процесния период /м.декември
2016г. / е водена отчетна книга от „Еко –Титан“ЕООД ,същата е прошнурована и
прономерована и заверена от д-ра на
РИОСВ-Пазарджик ,на 25.07.2016г. съгласно Наредба №1 от 04.06.2014г. за реда и
образците по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците.В.л.
установява,че в изпъл.агенция по околна среда са постъпили годишни отчети за
депониране на отпадъци за 2016г. –приложение№31 към чл.20,ал.1 с вносител
„Еко-Титан“ЕООД гр.Видин.
Т. е. безпорно установено е както самото извършване на чуждата работа
без пълномощие, така и какви разноски са направени от ищеца за осъществяването
й.
Макар да не е правено
възражение за противопоставяне от страна на ответника, т.е. за предприемане на
работата въпреки неговата воля, следва да се отбележи, че същите тези
документи, подписани от служители на Община – гр.В., изключват и приложението
на чл. 61, ал.3 от ЗЗД в случая.
Осъществен е фактическия състав на чл. 61, ал.1 ЗЗД. Евентуалният иск е
доказан по своето основание и по размер, като ответникът дължи заплащане на
сумата в р-р на 60 158,80 лв., която съдът определя като общия размер на
необходимите и полезни разноски, които гесторът е направил по водене на чуждата
работа. До пълния претендиран размер на сумата от 80 406,82лв.искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. .
Акцесорният иск е такъв за заплащане на обезщетение за забава .С
връчване на препис от исковата молба и за
ответника става ясно, че сумата се
претендира на извъндоговорно основание, поради което за доказанато в настоящия
процес задължение по чл. 61, ал.1 ЗЗД за главница от 60 158,80лв. се
дължат единствено законните лихви от датата на предявяване на иска.
Дължимите от страните разноски следва да бъдат определени съразмерно на
уважената част от исковете за ищеца, съответно – на отхвърлената за ответника.
По изложените съображения ,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕКО - ТИТАН"
ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Видин, „П.КЯворов" №
I, ет. 2, представлявано по пълномощие
от адв. П.Е.А., САК, с адрес: ***- В., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. В., бул.
„Хан Аспарух" № 35, представлявана от кмета на общината К.К. за заплащане на сумата 71 771,83лева
- възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г.
,за извършване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови
отпадъци на територията на Община гр.В.,поддържане на чистотата на всички
територии за обществено ползване ,включително и нерегламентираните сметища ,почистване
на тротоари и улици ,които не са от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед
при зимни условия ,опесъчаване и лугиране за период 01.12.2016г. до
20.12.2016г. както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /20.12.2019 г./ до
окончателното плащане и предявените от ищеца против ответника искове на
осн.чл.79,ал.1 пр.второ от ЗЗД във вр. с чл.63 и чл.264,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 8 635лв. представляваща
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължението за оказване
на съдействие за изпълнение на договора за периода 20.12.2016г. до 31.12.2016г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /20.12.2019 г./ до
окончателното плащане и за заплащане
на сумата 27 250,92лв. представляваща обезщетение за вреди под
формата на претърпяна загуба от
неизпълнение на задължението за оказване на съдействие за изпълнение на договора
за периода 20.12.2016г. до 31.12.2016г., както и законната
лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба /20.12.2019 г./ до окончателното плащане , като По
предявения при условията на евентуалност иск по чл. 61,ал.1 от ЗЗД: Осъжда ОБЩИНА - В., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. В., бул. „Хан
Аспарух" № 35, представлявана от кмета - К.К., да заплати на „ЕКО -
ТИТАН" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Видин, „П.К.Яворов" № I, ет. 2, сумата
от 60 158,80лв.– общия размер на необходимите и полезни разноски,
изразходвани от ищеца за водене на чужда работа без пълномощие, представляваща
дейности по в Община – В. по сметосъбиране,сметоизвозване
на твърди битови отпадъци на територията на Община гр.В.,поддържане на
чистотатата на всички територии за обществено ползване ,включително и
нерегламентираните сметища ,почистване на тротоари и улици ,които не са от
четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия ,опесъчаване и
лугиране за период 01.12.2016г. до 20.12.2016г. както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба /20.12.2019 г./ до
окончателното плащане ,като до пълния претендиран размер на сумата от 80
406,82лв. и за законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба /20.12.2019 г./ до окончателното плащане искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен. ОСЪЖДА
ответника Община-В. ,БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. В., бул. „Хан Аспарух" № 35, да заплати на ищеца „ЕКО - ТИТАН" ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Видин, „П.К.Яворов" № I, ет. 2, разноски по делото в
размер на 5 475,14 лв., съразмерно на уважената част от исковете. ОСЪЖДА
ищеца „ЕКО - ТИТАН" ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на ответника Община-В. ,БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. В., бул. „Хан
Аспарух" № 35, разноски в
размер на 2 126,51лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: