Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 15.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 10572
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, рег.
№ 10956/ 12.08.2019 г., с която Д.П.Я. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител, е предявил против ЗАД „ОЗК З.“ АД със седалище и адрес на
управление *******, иск за осъждането му да и заплати сумата от 25 100 лв.
като част от 120 000 лв., увеличена по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК в размер на
45 000 лв., представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди -
претърпени от него болки и страдания в резултат на ПТП от 03.09.2018 г. с МПС – л. а. м. „Киа“, модел „Маджентис“ с ДК№ *******,
управлявано от Т.Г.Д., за което има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 03.09.2018 г. до окончателното и изплащане, претендирани са съдебно
– деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 03.09.2018 г., в около 13.25 ч., настъпило ПТП на
тротоара на главния вход на „Аджибадем Сити Клиник-Многопрофилна болница за
активно лечение Токуда“ ЕАД, на пешеходната алея. Ищецът, заедно със съпругата
си и трети лица седял на пейка в близост до централния вход на болницата,
когато настъпило ПТП с МПС – таксиметров автомобил м. „Киа“, модел „Маджентис“
с peг. № *******, собственост на „Йелоу 333“ АД и управлявано от Т.Г.Д., който
потегляйки от паркинга и стоянката на такситата при лечебното заведение, без
причина блъснал метално колче, преминал през бордюра и се блъснал в седящите на
пейката хора. Непосредствено след ПТП ищецът бил хоспитализиран в болничното
заведение, където била извършена оперативна интервенция на фрактурите на
долните му крайници и била поставена гипсова имобилизация. В резултат на ПТП
получил следните телесни увреждания: множество фрактури на тарзуса и
медиотарзуса с многофрагментно счупване на 1-ва, 2-ра и 3-та метатарзални кости
с дислокация на фрагментите; фрактура на ос кубоидеум; фрактура на ос
кунеиформе латерале; контузия на дясно стъпало, глезенна става и десен долен
крайник; контузия на подбедрицата; контузия на дясна ръка и дясно рамо;
охлузвания, кръвонасядания и отоци в областта на левия горен крайник, лявото
бедро и лявото коляно и други видими белези. Освен това получил силни болки в
областта на главата, гръдния кош и кръста, множество мекотъканни хематоми вляво
и вдясно, контузии и рани по крайниците и в областта на тялото, които били
болезнени и загрозяващи. Все още не били отшумели болките му в областта на
десния крак, дясната ръка и рамото. Бил преместен за лечение в МБАЛ в гр.
Добрич, а понастоящем продължавало лечението му у дома. През първите 4 месеци
бил обездвижен и на легло, не бил в състояние да се обслужва сам, имал нужда от
чужда помощ за ежедневните битови нужди. Придвижвал се с патерици. Изпитвал
непрестанни болки, което налагало продължителното му медикаментозно лечение,
което продължавало и към настоящия момент. Влошило се психологическото му
състояние, станал силно потиснат, раздразнителен, изпаднал в депресия, не можел
да се обслужва сам, преживявявал тежко инцидента. Във връзка с провежданото
лечение сторил множество разходи за престой в болничните заведения и лечение.
По отношение на таксиметров
автомобил м. „Киа“, модел „Маджентис“ с peг. № *******, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. На 05.04.2019
г. ищецът подал молба за доброволно изплащане на обезщетение, каквото не било
изплатено. При тези съображения ищецът намира, че за репариране на причинените
му неимуществени вреди дружеството – ответник следва да бъде осъдено да му
заплати обезщетение в размер на 45 100 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
дължимата сума. Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирало писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на
заявената претенция, оспорвайки я по основание и размер. Ответникът не оспорва
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на л. а. м. „Киа“, модел „Маджентис“ с peг. № *******, със срок на действие
07.03.2018 г. – 06.04.2019 г. Отговорността на дружеството – ответник не
следвало да бъде реализирана, доколкото отговорността на виновния водач на МПС
не била установена по надлежния ред с влязъл в сила акт, който има да
задължителната сила по чл. 300 от ГПК, следователно било налице случайно
деяние. Пострадалият допринесъл настъпването на вредоносните последици, което
предпоставяло намаляване размера на дължимото обезщетение. Оспорва механизма на
ПТП, както причинно – следствената връзка между него и причинените на ищеца
вреди. Липсвали доказателства последният да е пострадал в резултат на ПТП.
Претенцията била твърде завишена по размер и не отговаряла на критериите за
справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, като се съобрази съществения принос от
страна на пешеходката за настъпването на ПТП. Ответникът оспорва изцяло
претенцията за лихва, тъй като дружеството не е изпадало в забава и не е
ставало повод за завеждане на делото. Настоява за отхвърляне на иска,
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед релевираните от всяка
от страните в процеса твърдения и възражения и ангажираните по делото
доказателства, Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Констативен протокол
№ К – 574/ 03.09.2018 г., съставен от дежурен ПТП – О“ПП“ при СДВР, на същата
дата в района на паркинга на болница „Токуда“ в гр. София е настъпило ПТП между
л. а. м. „Киа“, модел „Маджентис“ с peг. № *******, управляван от Т.Г.Д. и
четирима пешеходци, сред които и Д.П.Я. от гр. Добрич. В графа „обстоятелства и
причини за ПТП“ е описано, че лекият автомобил е потеглил от място, блъснал е
метално колче и е ударил намиращите се пред него на пейката пешеходци.
Непосредствено след ПТП ищецът
е бил приет в Клиника по ортопедия и травматология в „Аджибадем Ситиклиник –
болница „Токуда“. Видно от приложената епикриза от 04.09.2018 г., поставена му
е била диагноза „Многофрагментни фрактури в областта на основите на І, ІІ и ІІІ
метатарзални кости с незначителна дислокация на фрагментите, фрактура по
медиалната повърхност на латералната ос кунеиформе и по латералната повърхност
на ос кубодеум“. Била му е извършена закрита репозиция и гипсова имобилизация
за срок от 30 дни.
На 10.09.2018 г. ищецът
посетил съдебен лекар, който извършил съдебно – медицинска консултация № 185/
2018 г., в която е описал получените травматични увреждания: многофрагментно
счупване на първа, втора и трета предходилни кости и на кубовидната и външната
клиновидна кост на дясното стъпало, които отговарят да са получени по начин,
описан от пострадалия и които са обусловили затруднение движението на долен
десен крайник за период от около 3 – 4 месеца.
За процесното ПТП е било образувано
досъдебно производство № 11331/ 2018 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, което
няма данни да е приключило с влязъл в сила съдебен акт с правно действие по чл.
300 от ГПК.
По отношение на таксиметров
автомобил м. „Киа“, модел „Маджентис“ с peг. № *******, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество със срок на
валидност от 17.04.2018 г. до 16.04.2019 г. На 05.04.2019 г. ищецът, чрез
процесуални се представител, сезирал ЗК „ОЗК – З.“ АД за доброволно изплащане
на застрахователно обезщетение, по която молба бил постановен отказ на 05.07.2019
г.
Всяка от страните е депозирала
гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения:
Св. Д.П.Я., съпруга на ищеца,
е заявила, че на въпросната дата били в болница „Токуда“, където трябвало да си
направи изследвания и докато изчаквали резултатите, седнали на пейка пред входа
на болницата заедно със съпруга си и две други лица. Фронтално срещу тях имало
таксиметров автомобил, който внезапно тръгнал напред, възкачил се върху
бордюра, преминал през поставено колче и ги ударил, затискайки крака на Д.П.Я..
Той не успял да извади крака си, заедно бутали автомобила, но безуспешно.
Страничен минувач изключил двигателя на автомобила. В резултат на притискането
ищецът получил освен счупване на крака и травма на гръдния кош и дясното рамо.
Веднага бил приет в болница, поставен му бил гипс за три месеца, след което
ходил на рехабилитация. Докато бил с гипс не можел да се обслужва сам, ползвал
патерици за придвижване, свидетелката му помагала, водейки го тоалетна и
помагайки му в ежедневните дейности. Кракът му продължавал да се надува,
налагало се да носи по – голям размер обувки, все още го болял. След инцидента Д.П.Я.
се променил, започнал да се страхува да шофира, бил изнервен и притеснен.
От показанията на св. Т.Г.Д.,
водач на таксиметровия автомобил „Киа Маджентис“ с ДК№ *******, се установява,
че на въпросната дата бил на стоянката за таксиметрови автомобили на паркинга в
двора на болница „Токуда“. Искал да потегли назад, но по незнайни за него
причини автомобилът потеглил напред, като ударил хората, които седели на
пейката точно пред автомобила.
От заключението на вещото лице
по обективно и компетентно изготвената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП Д.П.Я.
е получил травма с локализация под дясната глезенна става и дясното стъпало,
довела до фрактура на две от шестте тарзални кости – на кубовидната кост /от
външната и част/ и на латералната кунеиформена кост /външна клиновидна/, както
и до фрактура на три от петте метатарзални /предноходилни/ кости в областта на
техните основи, с незначително разместване на фрагментите. Вещото лице не е
установило в медицинските документи анамнестични данни за твърдяната от ищеца
контузия на гръдния кош, както и на горните крайници или на подбедрицата и
глезенната става на долния десен крайник. Престоят му в болницата е бил за 1
ден, като е била извършена закрита репозиция на счупването с използването на
повърхностна упойка, без участие на анестезиолог. Според експерта посочените
увреждания представляват тежко травматично увреждане на дясното стъпало и
торзалната област, които са довели до трайно затруднение в опорната и
двигателната функция на целия долен десен крайник за период от 4 месеца. Ищецът
е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за 92 дни, който срок се
покрива с възстановителния период. През първия месец болката е била интензивна,
до края на третия месец е била умерена, а през четвъртия – затихваща поради
зарастване на фрактурите. При личния преглед на ищеца от вещото лице не се е
оплаквал от болки. По данни в приложената епикриза психологичното му състояние
е било в норма.
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице е посочило, че при сваляне на гипса рентгенография е
констатирала начало на остеоартрозен процес, с благоприятна прогноза за близко
бъдеще, като в далечно такова може да доведе до затруднение в движението на
частта на стъпалото под глезена, което ще предизвика скованост на походката. Вещото
лице е потвърдило, че нормално прогресираща остеоартроза, т. е. нормално
износване, се наблюдава при всички лица над 50 години, като конкретните
оплаквания в левия крак и петата може да се дължат на претоварване на здравия
крак за сметка на травмирания. Отрекло е възможността ищецът да е получил
увреждане „контузия на подбедрицата“, като глезенната става изобщо не е била
засегната. Вещото лице е посочило, че е възможно ищецът да е получил травма на
гръдния кош и тя е много вероятна, но не е била описана в медицинската
документация от болничното заведение, което означава, че не се е налагала
никаква интервенция – не е имало фрактури на ребра, кръвонасядания, охлузвания
и др. увреждания, които да бъдат отбелязани. Според вещото лице в приложената
медицинска документация не са описани да са получени контузия на дясна ръка и
дясно рамо; при прегледа не е констатирал патологичен процес, който да
затруднява движението на дясната раменна става. По делото липсвала медицинска
документация за правени контролни прегледи, допълнителни рентенови снимки или
рехабилитация.
От заключението по назначената
САТЕ се установява, че л. а. м. „Киа Маджентис“ непосредствено преди настъпване
на местопроизшествието се е намирал в състояние на покой на паркинг –
таксиметрова стоянка, находяща се в
района на болница „Токуда“, като неговият водач е предприел потегляне,
като автомобилът се е движил праволинейно и равноускорително в посока
насрещностоящия тротоар. До достигането му автомобилът е „набрал“ скорост, която
се е увеличила до около 21 км./ ч. В същото време седящи на пейка са се
намирали ищецът и други две лица. Водачът на автомобила не е предприел
своевременни действия за промяна на посоката на управлявания от него автомобил,
в следствие на което е настъпил удар между тях върху тротоарната площ.
Автомобилът се е възкачил върху тротоарната площ, преодолявайки височина от
около 0,20 м., реализирал е контакт с предпазно антипаркинг колче, неподвижно
монтирано върху тротоара, като е го е повалил на земята и в последствие е
ударил с предна част в зоната на предна средно-дясна част седящия на пейката
човек, при който удар е последвал контакт с предната част на автолобила на
долния ляв и десен, както и горните крайници на седящия на пейката, с кинетична
енергия при скорост от около 20 км./ ч. Според вещото лице, не са налице
технически причини за настъпване на ПТП, като причините са от субективен
характер и се основават на поведението на водача на лекия автомобил, същият е
бил технически изправен.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1
от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се установи, че за
МПС л. а. м. „Киа“, модел „Маджентис“ с peг. № *******, има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, със срок на
действие 07.03.2018 г. – 06.04.2019 г.
Съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 и
ал. 2 т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; като е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В настоящото производство се установява
от гласните доказателства, потвърдени от заключението по САТЕ и приложените по
делото писмени доказателства, че водачът на л. а. м. „Киа Маджентис“ е допуснал
нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Описаният в
исковата молба механизъм за настъпване на ПТП се потвърждава от заключението на
вещото лице по назначената САТЕ.
В пряк и непосредствен
резултат от допуснатите от водача л. а. м. „Киа“, модел „Маджентис“ с peг. № ******* нарушения
на правилата за движение по пътищата Д.П.Я. е получил следните травматични
увреждания: фрактура на две от шестте тарзални кости – на кубовидната кост /по
външната и част/ и на латералната кунеиформена кост /външната клиновидна/;
фрактура на три от петте метатарзални /предноходилни/ кости в областта на
техните основи, с незначително разместване на фрагментите; от които е възможно
да последва усложнение остеоартроза, както и повърхностна травма на гръдния
кош.
Претърпените от него болки и
страдания са за период от около 4 месеца, по – интензивни през първия месец,
като след изтичане на 6 – месечен период е налице пълно възстановяване на ищеца
и малък раневи белег 3/2 см. по горната страна на стъпалото на нивото на
външната клиновидна кост. Констатираната от вещото лице начална остеопороза е с
благоприятна прогноза в близко бъдеще и представлява нормален за възрастта
дегенеративен процес, но може да доведе до скованост на походката в травмирания
крак. Вещото лице допуска повърхностна травма на гръдния кош, при което е
претърпяна болка в рамките на около седмица.
Описаните в исковата молба
увреждания контузия на дясно стъпало, глезенна става и десен долен крайник;
контузия на подбедрицата; контузия на дясна ръка и дясно рамо; охлузвания,
кръвонасядания и отоци в областта на левия горен крайник, ляво бедро и ляво
коляно, както и видими белези, вън от горепосочения малък раневи белег, са
останали недоказани в настоящото производство. В тяхна подкрепа са единствено
гласните доказателства, събрани посредством показанията на св. Я., съпруга на
ищеца, които се ценят от съда при условията на чл. 172 от ГПК. „Аджибадем Сити
Клиник болница „Токуда“ е представила цялата налична медицинска документация
във връзка с хоспитализацията и лечението на ищеца и в нея твърдените по – горе
травматични увреждания не са посочени. Няма данни за извършени множество
операции, дори тази за скритото наместване на фрактурите е с повърхностна упойка
без участие на анестезиолог. Няма доказателства за допълнително лечение в МБАЛ
гр. Добрич или за провеждана рехабилитация. При тези съображения настоящият
съдебен състав намира така посочените увреждания за недоказани.
Възраженията, релевирани от
страна на дружеството – ответник, за съпричиняване на вредоносния резултат, са
неоснователни, тъй като от заключението по САТЕ се установява, че ищецът е бил
лишен обективно от възможността да предотврати настъпването на ПТП.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалият, възрастта му към
датата на ПТП – 54 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП
върху живота му, както и заключението на вещото лице по СМЕ за възстановянване
от травмите в 4 – месечен срок от причиняването им и окончателно оздравяване на
шестия месец от ПТП, много добри прогнози за развитието на остеоартритния
процес. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, видът и
характерът на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на Д.П.Я.
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лв., поради които исковата му претенция
над този размер до предявения такъв от 45 000 лв. е неоснователна.
Ищецът е претендирал и на
основание чл. 86 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати законната лихва
върху главното парично задължение за обезщетение считано от датата на
непозволеното увреждане. Отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна, следователно лихвата за забава не се дължи от датата на непозволеното
увреждане. От приложената молба до ответното дружество е видно, че на 05.04.2019
г. ищецът е поканил ответника да му изплати обезщетение. Писмен отказ на
дружеството – застраховател да изплати доброволно обезщетение е постановен на
05.07.2019 г., поради което съдът счита, че от тази дата се дължи обезщетение
за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 10 000
лв., изчислено по размер на законната лихва.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сторени от
ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 255,11 лв. На
пълномощника на ищеца, защитавал го безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 830 лв.
На дружеството – ответник също
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
поради тяхната неоснователност, в размер на 264,44 лв. По отношение на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 4 716
лв., от което съразмерно на отхвърлената част от иска се дължи такова в размер
на 3 668 лв., ищецът е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл.
78 ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за основателно, поради което намира,
че следва да редуцира до размер около, но над минималния, предвиден в
разпоредбата чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като определи същото в размер на 2 240 лв. с
ДДС.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД със
седалище и адрес на управление ********, да заплати на Д.П.Я. ***, с ЕГН **********, сумата
от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди - претърпени от него
болки и страдания в резултат на фрактура на две от шестте тарзални кости – на
кубовидната кост /по външната и част/ и на латералната кунеиформена кост
/външната клиновидна/; фрактура на три от петте метатарзални /предноходилни/
кости в областта на техните основи, с незначително разместване на фрагментите; с
възможно последващо усложнение остеоартроза, както и повърхностна травма на
гръдния кош, получени при ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. с л. а. м. „Киа“,
модел „Маджентис“ с ДК№ *******, за което МПС има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения от съда размер от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/ до предявения такъв от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД със
седалище и адрес на управление ***21265177, да заплати държавна такса по сметка
на СГС в размер на 898 /осемстотин деветдесет и осем/ лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД със
седалище и адрес на управление ********, да заплати на Д.П.Я. ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 255,11 лв. /двеста петдесет и пет лева и единадесет стотинки/,
представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД със седалище
и адрес на управление *********, да заплати на адв. Д.С.Т. ***, с ЕГН **********,
сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляващо адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.П.Я. ***, с ЕГН **********,
да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД със седалище и адрес на управление ***21265177,
сума в размер на 264,44 лв. /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски и 2 240 лв.
/две хиляди двеста и четиридесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: