№ 8278
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110144823 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК и ЗОДОВ (Общ исков
процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
172984/18.08.2022 г. от Е. Д. М. ЕГН ********** от гр. Со------ срещу ПРБ, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание на иска по член 2 В от
ЗОДОВ, член 4§3 от ДЕС, член 47 от ХОПЕС, член 2 от МПГПП на ООН,
член 13 от ЕКЗПЧ член 5(4)от ЕКЗПЧ, член 9(4)от МПГПП на ООН за сумата
от 20 000 лева. Периодът на увреждане е от 28.09.2020 г. до 02.08.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че е подал омлба до главния
прокурор за възобвновяване на КНОХД 1018/2019 г. на ВКС, защото е осъден
по непредявени обвинения неотразени в обвинението по пр. пр. 431/2013 г. на
СП.
Иска се освобождаване от държавна такса.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът прави възражение за
недопустимост на иска. Счита, че на посочените правни основания няма
разпоредба от ЗОДОВ. Изложените факти и обстоятелства не попадат в
приложното поле на нито една хипотеза на ЗОДОВ. Твърди, че за същият
факт има заведени и други граждански дела от ищеца срещу прокуратурата.
Възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Позовава се на
1
множество граждански дела със същите страни и предмет. Представя справка
за съдимост на ищеца, Определения на СРС и СГС, както и справки за
заведени дела. Не може да се търпи вреди от прокурорски акт, тъй като няма
законно основание по чл.2в ЗОДОВ, а само от съдебен акт.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По държавната такса
След служебна справка от регистрите на СРС и СГС, съдът установи, че
ищецът Е. Д. М. се намира в затвора в гр. София, за изтърпяване на наказания
Лишаване от свобода, едно от които е 17 години. В затвора същият не работи,
не получава доходи от работа или от източници, извън затвора. Същият е
представител декларация за материално и гражданско състояние, от която е
видно, че същият няма доходи да заплати необходимите държавни такси.
Следователно по делото се установи, че лицето няма достатъчно средства да
заплати таксите и разноските по делото.
Освен това, с оглед предоставената правна помощ по чл.23, ал.2 Закон
за правната помощ, е налице е предпоставката по чл.83, ал.1, т.6 от ГПК за
освобождаване на лицето от заплащане на такси и разноски. С оглед факта, че
същият се намира дълго време в затвора и няма дори и косвени данни, които
да сочат, че скоро ще напусне пенициарното заведение, то лицето следва да
се освободи от такси и разноски за всички инстанции, на основание чл.83,
ал.1, т.6 ГПК.
По представителната власт
Ищецът се представлява от особен представител адв. И. Василев Ю., гр.
София, ул. Позитано № 9, вх. Б, ет.4, офис 12, съгласно определение №
43931/07.12.2023 г.
Ответникът е --. Тя е единна и централизирана.
По допустимостта на производството
С оглед на изложените в исковата молба и уточнителните молби на
ищеца твърдения и представени писмени доказателства съдът намира, че
предявеният иск е недопустим поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че изложените от ищеца и неговия
2
процесуален представител твърдения не очертават фактическия състав на
непозволено увреждане, а касаят правилността на влязъл в сила съдебен акт
по наказателно производство, който не може да бъде пререшаван. Не е
допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго
съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати
процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или
прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза,
при която, съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на
Прокуратурата, която неправилно отказала да прекъсне изпълнението на
наказанието по реда на чл. 447, ал. 1, т. 2 НПК, настоящият граждански съд
следва да преценява по същество дали постановеният от държавното
обвинение акт по искането на осъденото лице за прекъсване на изпълнението
на наложеното му наказание лишаване от свобода е бил правилен, но подобна
преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от
закона процесуален ред за проверка правилността на актовете. Тези
обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол, в
случай че такъв е предвиден от закона, като в хипотезата на чл. 447 НПК
пътят за защита на ищеца е посредством подаване на нови искания за
прекъсване на изпълнението на наказанието му, респ. посредством обжалване
на отказа на СГП пред по-горестоящата прокуратура.
Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за
описаните от ищеца извършени от прокуратурата действия по пътя на
настоящото исковото производство, доколкото същите не съставляват деликт,
нито извършена незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите на
чл. 2 ЗОДОВ, поради което и специалният ред за ангажиране отговорността
на съда по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
се явява неприложим. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява
недопустим, поради което подадената искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, следва да се върне.
В случая ищецът навежда оплаквания от бездействия на Софийски
градски съд, които са му причинили вреди в качеството му на жалбоподател.
Такава хипотеза, даваща основание за защита по чл. 2 от ЗОДОВ,
законодателят не е предвидил, видно от гореизброените хипотези. Защитата,
която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася
до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни
3
или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено,
че са били незаконосъобразни. От този закон не могат да се ползват лица,
които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по повод жалби
поради необразуване на производство или оставяне на жалбата без
разглеждане.
Нещо повече, в случая за ищеца е налице друг път за защита –
обжалване на акта, с който негова жалба е върната, както се твърди в исковата
молба. Оставянето на жалбата без разглеждане е акт, подлежащ на обжалване.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата
молба, не е относимо. Хартата ще се прилага в случай, че Софийски градски
съд е прилагал съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза съдът е бил
сезиран с жалба по реда на НПК. Видно е, че ВП е прилагал норми от
вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага.
Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното
поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС,
поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се
прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма
от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези
обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да извършва правна
квалификация, която обаче не обвързва съда. Заради липсата на твърдения,
които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът
намира, че предявеният иск е недопустим – в този смисъл по същите дела на
ищеца, но за друг период са напр. Определение № 40/12.01.2023 г. по гр.
дело № 4870/2022 по описа на ВКС, III г.о и Определение № 293/23.01.2024
г. по гр.д. № 5360/2023 г. по описа на ВКС.
На следващо място, следва да се посочи, че настоящото производство е
недопустимо и поради по-рано образувано дело между същите страни и със
същото искане. В тази насока следва да се отбележи, че след служебна
справка съдът констатира, че във връзка с депозирани от ищеца при
ответника жалби във връзка с КНОХД 1018/2019 г. на ВКС, при СРС са
образувани множество дела. Делата са между същите страни, а именно Е. Д.
М. като ищец и ВП като ответник и със идентично искане, а именно
присъждане на обезщетение за причинени вреди от оставяне без разглеждане
4
на депозирана жалба по посоченото по-горе НОХД. Сам по себе си фактът, че
исканията на ищеца пред ВП са отправени с различни жалби, не променя
обстоятелството, че се касае за едно и също искане, което не е удовлетворено
от страна на адресата ВП. Т.е. касае се за бездействие, за което са образувани
настоящото производство и другите такива пред СРС и което е въведено като
противоправно деяние, от което ищеца черпи права. В определение на ВКС
по ч.гр.дело № 1929/2023 г. се изтъква, че конкретното съдържание на всяка
една жалба и искане, които ищецът е отправил към ВКС е въпрос от
съществото на спора. Преценката относно това какъв е предметът на делото
следва да се извърши въз основа на изложените твърдения в исковата молба, а
те са идентични в отправената искова молба по настоящето дело, както и в
предходно образуваните дела /напр. гр. дело 47109/2023 г. по описа на СРС/.
По посоченото гр. дело, както и по останали образувани при СРС дела, дори
депозираната искова молба е идентична, като от ищеца се прави единствено
корекция с мастилена паста относно крайния срок, за който претендира
обезщетение, както и вх. номер на идентичната по съдържание жалба,
отправена до ВП. Ето защо е налице и основание за прекратяване на
производството и на осн. чл. 126 ГПК.
На следващо място ищецът се позовава, че главния прокурор не се е
произнесъл по молба за възобновяване. Това е жалба за бавност, чиято
допустимост изиска производство по Глава IIIа ЗСВ. Такива доказателства
липсва.
Четвърто, ищецът се позовава, че вредите са, че е осъден
несправедливо. Не може по реда на ЗОДОВ настоящият съдът да подлага на
проверка актове на наказателен съд при влязла в сила присъда. Гражданският
съд не осъществява правомощия по извънредните способи на НПК да отменя
и възобновява производства, нито има правомощия на инстанционен контрол,
поради което твърденията, че е осъден неправилно и затова търпи болки и
страдания са неоснователни.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим,
поради което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде
върната.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М., ЕГН **********, гр. С--, намиращ се в
затвора в гр. София, от заплащане на такси и разноски за всички инстанции
по гражданско дело № 20221110144823 по описа за 2022 година на СРС, на
основание чл.83, ал.1, т.6 ГПК.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 172984/18.08.2022 г. от Е. Д. М. ЕГН
********** от гр. Со------ срещу ПРБ, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20221110144823 по
описа на съда за 2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6