Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №411 от 29.12.2023г., постановено по АНД №20231420201178/2023г., Районен съд Враца е потвърдил Наказателно постановление №К-001431/11.01.2023г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ Е. [населено място] на основание чл.210в от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 6000 (шест хиляди) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Х., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, касатора не взема становище по жалбата си.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира за присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че административното нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена по отношение на установеното административно нарушение, както и за правилното прилагане на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определяне на размера на административното наказание.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че на 08.09.2022г. в търговски обект в [населено място], търговското дружество не е изпълнило Заповед №412/08.06.2015г., като е представил по неподходящ начин информация на потребител, който е посочен в обхвата на заповедта. Факти по делото, който са установени чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни доказателства, са анализирани надлежно от въззивният съд, който обосновано е приел, че административното нарушение е безспорно установено.

Не може да бъде споделен довода, че в случая е налице субективна преценка при налагане на наказанието. Нарушението е извършено по отношение на лице, което подава в обхвата на Заповед №412/08.06.2015г., тоест административното наказание е свързано с нелоялна практика свързана с неподходящ начин на информираност на това лице.

Не може да бъдат споделени доводите, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. Това е така, тъй като е установено нарушението е свързано с нелоялна търговска практика по отношение на особено чувствителна група от потребителите, респективно както правилно е приел в мотивите си въззивният съд, не може да се приеме за маловажен случай в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

С оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение №411 от 29.12.2023г., постановено по АНД №20231420201178/2023г. по описа на Районен съд Враца.

ОСЪЖДА „А1 България“ Е. [населено място], [ЕИК] да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.