РЕШЕНИЕ
№ 1138
гр. Русе, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520105787 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът Н. Й. Й. твърди, че е длъжник по изп.дело № 944/2024 г. по описа на ЧСИ В.
М., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 3523/2020 г. по описа на
РС-Русе, съгласно който е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. за
дъщеря си Б. Н. Й., родена на 11.06.2004 г. и в размер на 220 лв. за сина си Д. Н. Й., роден на
17.12.2012 г., считано от 16.03.2021 г., платими до 15-то число на месеца, за който се дължат.
Към момента на постановяване на решението по цитираното гражданско дело ищецът
и майката на децата не живеели заедно. Малко след това, обаче, в началото на м.юни 2021 г.
/по-малко от три месеца след развода/ двамата родители и децата отново заживели заедно
като семейство в къщата на ищеца в с.Б.. На 11.08.2023 г. Н. Й. и Е. М. се разделили
окончателно, като тя, заедно с децата, напуснали дома му. Към тази дата дъщеря им Б. вече
била навършила пълнолетие, затова ищецът започнал да плаща ежемесечно дължимата
издръжка само за сина си Д.. Първите два месеца след раздялата им парите за издръжката на
Д., заедно със закупени хранителни продукти, той оставял на тяхна позната /Г./, която
работела в магазин за домашни любимци в кв.“Ч.“ и от която бившата му съпруга минавала
и ги вземала. Считано от м.октомври 2023 г. ищецът започнал да плаща издръжката по
банков път. По погрешка, обаче, вместо сумата от 220 лв., до м. юни 2024 г. включително
превеждал на Е. М. по 200 лв., а за м. юли и м. август 2024 г. превел по 235 лв. Общо
платената сума за периода след раздялата им и до м.август тази година била 2670 лв.
Изпълнителното дело срещу него било образувано за събиране на издръжка за двете деца и
1
за целия изминал период от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 3523/2020 г. на
РРС до 28.08.2024 г., както и за събиране на текущите ежемесечни издръжки.
Счита, че не дължи издръжка на децата си за периода от м.юни 2021 г. до м.август
2023 г., тъй като през това време е живял заедно с тях в едно домакинство и е участвал
пълноценно и непосредствено както в грижите за тях, така и в покриване на разходите за
задоволяване на всички техни нужди. В този смисъл задължението му за издръжка за
посочения период било погасено чрез предоставянето й и плащане по изпълнителното дело
би означавало да изпълни два пъти по едно и също задължение. От м.август 2023 г. до
м.август 2024 г. включително, задължението му за издръжка към сина му Д. било погасено
частично чрез плащане на сума в общ размер 2670 лв. /при общо дължими за този период
2860 лв./, а за същия период задължение за издръжка към дъщеря си Б. нямал, доколкото с
навършване на пълнолетието й на 11.06.2022 г. издръжката за нея била прекратена по силата
на закона. Съответно нямал задължение за издръжка в размер на 180 лв. на Б. и занапред.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на Д. Н. Й., чрез неговата майка и законен представител Е. П. М., че ищецът не
дължи плащане на сумата от 8 390 лв., от които 5 720 лв. сбор от погасени чрез предоставяне
главници на 26 месечни издръжки за периода от м.юни 2021 г. до м.юли 2023 г. вкл., а 2 670
лв. сбор от погасена чрез плащане част от главниците на 13 месечни парични издръжки за
периода от м.август 2023 г. до м.август 2024 г. включително, както и на законните лихви
върху главниците, по изп.д.№ 944/2024 г. по описа на ЧСИ В. М., per.№ 833 на КЧСИ; да се
признае за установено по отношение на Б. Н. Й., че ищецът не й дължи плащане на сумата
от 7 020 лв., представляваща сбор от главниците на 39 месечни издръжки за периода от
м.юни 2021 г. до м.август 2024 г. включително, както и на законните лихви върху главниците
по горното изп.дело, поради погасяване на задължението му за издръжка чрез
предоставянето й в периода от м.юни 2021 г. до м.юни 2022 г. вкл., а в периода след
11.06.2022 г. и понастоящем поради прекратяване на издръжката с навършване на
пълнолетие на взискателя.
С влязло в сила Определение № 5049/16.12.2024 г. производството по делото в
частта, в която е предявен установителен иск за недължимост на издръжка на ответницата Б.
Н. Й. за периода от 11.06.2022 г. до м.08.2024 г. вкл. /т.е. за 26 месеца на обща стойност 4680
лв./ като недопустимо е прекратено.
Ответниците, чрез пълномощника си, депозират отговор на исковата молба, в който
оспорват основателността на предявените искове. Оспорват твърдението, че след развода
децата и майка им са живеели с ищеца „в къщата му“. Категорично невярно било и
твърдението, че от юни 2021 г. до август 2023 г. ищецът е живял в едно домакинство с
децата си и бившата си съпруга. На посочения в исковата молба адрес имало построени две
къщи и само едната
била собственост на ищеца, а другата - на майката на ответниците. От решението за развод,
приложено към исковата молба, било видно, че в един общ двор в с. Б. били построени две
отделни къщи, всяка от които оставала изключителна собственост на всеки от бившите
2
съпрузи. Ищецът дори не е давал достъп на децата и бившата си съпруга до къщата,
притежавана от последната, находяща се на адрес: село Б., ул.“В.” 15, като подменил
патрона на бравата на вратата за достъп до недвижимия имот, в който се намирал домът им
и съгласно съдебно решение представлявал местожителство и на майката, и на децата.
Достъп до собствената си къща майката на ответниците получила на 31.10.2024 г., след
подписване с ищеца на договор за доброволна делба на недвижими имоти от същата дата.
След като получава достъп до имота на 31.10.2024 г., майката на ответниците установила, че
цялото обзавеждане е потрошено и унищожено, включително мебели в стаите на децата.
Оспорват всички твърдения за плащане на издръжки от ищеца, включително в продукти,
както и твърдението, че в определени месеци го е правил чрез позната, наречена в исковата
молба „Г.“. Категорично невярно било и твърдението, че бащата е „участвал пълноценно и
непосредствено в грижите за децата и покриването на разходите за задоволяване на всички
техни нужди“. Същият от години бил активен пенсионер с ТЕЛК решение и пенсия в размер
на 493,48 лева месечно. Да се твърди, че ищецът е могъл последните 4 години да издържа 4-
членно семейство с доход от 493,48 лева месечно означавало или заявяване на невярно
обстоятелство пред съд с цел освобождаване от отговорност и задължение за плащане на
неплатените издръжки, или признание, че получава доходи в брой и без трудов договор,
които не декларира. В процесния период ищецът не е могъл да заплаща дори собствените си
разходи, в това число здравни осигуровки и наем на помещение, което е ползвал, а това е
правила майката на децата му. Според приложено извлечение по банковата сметката на Е. М.
от 01.03.2021 г. до 15.02.2024 г., всички разходи за комунални услуги за домакинството,
включително лични на бащата, е заплащала тя, защото ищецът в този период не е имал
работа.
Относно издръжката на Б. до навършване на пълнолетието й, бащата категорично не
е заплащал издръжка за нея под каквато и да е форма. Исковата молба съдържала признания
на неизгодни факти, а именно, че три месеца след развода ищецът и майката на децата
„заживели заедно“, но без да твърди плащане, нито представя доказателства за плащане на
присъдената издръжка за двете деца за тези 3 месеца. Признание, че е започнал да плаща
издръжка на сина си по банков път едва през октомври 2023 г., но в частичен размер и от
платежните било видно – със забава, след 15 - то число на месеца, за който се дължат. Шест
от общо 11 издръжки били платени със забава и дни след настъпване на падежа, затова
представлявали неизпълнение на съдебното решение от гледна точна както на срок, така и
на размер на дължима издръжка. От общо 11 документа за плащане, 9 били на стойност 200
лева, вместо присъдените 220 лева, т.е. в неизпълнение на съдебното решение, а причината
на 19.07.2024 г. ищецът да започне да превежда 235 лева била нотариална покана, изпратена
от майката на децата чрез нотариус Георги Георгиев до бащата и получена лично от него на
05.07.2024 г.
Моли исковата молба като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена, като им
се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
3
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Н. Й. и Е. М. са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 28.04.2004 г., е
прекратен с развод по взаимно съгласие, постановен с решение по гр.д.№ 3523/2020 г. по
описа на РС-Русе. Съгласно утвърденото споразумение, родителските права спрямо
родените от брака деца – Б. Н. Й., родена на 11.06.2004 г. и Д. Н. Й., роден на 17.12.2012 г.,
се предоставят за упражняване на майката, а бащата се задължава да заплаща месечна
издръжка за детето Б. в размер на 180 лв., а за детето Д. в размер на 220 лв., считано от
16.03.2021 г.
С брачното споразумение бившите съпрузи извършват делба на недвижим имот в с.Б.,
общ.Русе, ул.“В.“ 15, като Е. М. получава в дял ¼ ид.ч. от дворното място с площ 1597 кв.м.,
заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда от 37.80 кв.м. /представляваща и
семейно жилище на страните/, стопанска постройка от 48 кв.м. и стопанска постройка от
3,24 кв.м. Н. Й. получава в дял ¾ ид.ч. от дворното място, заедно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с площ 70 кв.м. и прилежащо мазе от 16 кв.м.
Въз основа на издадения по същото гр.дело изпълнителен лист от 05.08.2024 г. срещу
ищеца за присъдените издръжки на двете деца, по молба на Е. М. и пълнолетната дъщеря на
страните – Б. Й., на 27.08.2024 г. е образувано изп.дело № 944/2024 г. по описа на ЧСИ В.
М..
Приложените към исковата молба разписки, издадени от „Изи Пей“, установяват, че в
периода м.10.2023 г. – м.06.2024 г. /или общо 9 месеца/ ищецът е превеждал по сметка на
бившата си съпруга за издръжката на непълнолетния си син ежемесечно сумата от 200 лв., а
за месеците юли и август 2024 г. - по 235 лв.
С констативен протокол от 22.04.2024 г. нотариус Георги Георгиев констатира, че в
негово присъствие Е. М. не успяла да отключи входната врата на имота, находящ се в с.Б.,
общ.Русе, ул.“В.“ 15, както и че в телефонен разговор бившия й съпруг я уведомил, че е
сменил ключалките.
Приложена е справка от НОИ за това, че на ищеца е отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 493.48 лв. със срок до 01.11.2024 г.
В писмо до съда от НАП, ТД Варна, Офис Русе, се сочи, че в периода м.март 2021 г. –
м.август 2024 г. в информационната им система няма данни ищецът да е получавал доходи
от трудови правоотношения. Същият е пенсионер от 13.06.2022 г.
Ответницата представя извлечение от банковата си сметка за периода 01.03.2021 г. –
15.02.2024 г. за заплащани от нея разходи за ел.енергия и интернет, както и по 90 лв. наем за
помещение, наето от бившия й съпруг /за периода м.04.2021 г. – м.07.2023 г./.
На 05.07.2024 г. на ищеца е връчена нот.покана от Е. М. за извършване на доброволна
делба на общия им недвижим имот, каквато страните подписват на 31.10.2024 г.
В качеството на свидетели по делото са разпитани М.Ф. и И.Д. – приятели на ищеца.
Първият от тях излага твърдения, че съпрузите живеели в Б., където в един двор имало две
къщи – по-голямата на Н., а по-малката на Е.. Разводът на им бил 2021 г., но свидетелят не
4
знае да са живеели разделени. Когато се разболели от Ковид заживели заедно в къщата на Е.
и се гледали един друг. Живели заедно до 2023 г., когато тя заминала за София. Свидетелят
заявява, че през 2022 г. със съпругата му веднъж гостували на страните с преспиване, като
последните спали в по-малката къща, а свид.Филипов и жена му в по-голямата. Н. винаги се
е грижил за децата, а през 2022 г. заедно направили бала на дъщеря им в къщата, за който
заплатил Н.. Имали фирма, която се занимавала с дограми и вътрешни ремонти. С нея те
кандидатствали по европейска програма, получили финансиране и така стартирали, имали и
офис. Работели заедно и след развода, тя правела поръчките на дограмите и щорите. След
развода фирмата била закрита, като Н. продължил да работи същото, но в сивия сектор. И
преди, и след развода той плащал всички сметки, заедно през 2022 г. ходили на почивка в
Албания. Е. работела като счетоводител в „Ромпетрол“ със заплата от 1200 лв. Пак през
2022 г. ищецът получил заболяване на сърцето, не можел да работи както преди и да изкарва
достатъчно пари. Н. поръчал и купил нова кола на името на Е., чакали година и после
ответницата заминала с нея в София.
Свид.Д. заявява, че с ищеца се познават от деца, били и семейни приятели, често се
срещали. Разводът им бил пролетта на 2021 г., двамата се разделили, като Н. живеел в
старата къща, а в долната, по-малка къща живеела Е. с децата. Няколко месеца след развода
/след 3-4 месеца/ те отново заживели заедно. Свидетелят ги е виждал често, защото
посещавал дома им. Двамата с ищеца работели с сферата на строителството и постоянно
извършвали обмен на работата. След развода страните заедно посещавали поне два пъти
хотела в с.К., който свидетелят държал, но ходили и на други места на почивки, които
заплащал Н.. Според него Н. не е прекъсвал грижите за децата, отделял голяма част от
средствата си за тяхната издръжка, за съвместни мероприятия, услуги, заплатил изцяло и
бала на дъщеря им. И след развода Н. продължил да се занимава с монтаж на дограма и
ремонтни дейности. Свидетелят като минавал през тях забелязвал, че бившите съпрузи са
заедно, заедно ги посрещали, заедно сядали в двора, държали се като едно семейство. Не е
било единият да е в едната къща, а другият в другата. Стояли в частта на Е., защото било по-
пригодно за живеене, страните били заедно в нейната къща. От водените разговори с тях
свидетелят не е оставал с впечатление да са разделени. Н. изкарвал доходи по-високи от
средните за страната. Когато Н. получил заболяване на сърцето, за известно време не
работел той лично, а имал хора, които работели за него. Е. прекарала тежък Ковид и тогава
Н. се грижел за нея. И преди, и след развода Е. се занимавала с административната дейност
на фирмата, с изготвянето на проекти, като технически по-грамотна. Ищецът финансирал
покупката на колата на Е..
Ответницата представя договор-поръчка за доставка на фабрично нов автомобил
Дачия от 12.12.2022 г., подписан от нея за купувач, като на същата дата с платежно
нареждане е внесла и капаро от 2000 лв. За всички останали вноски са издавани фактури с
получател Е. М..
Към делото са представени в заверен препис и материалите по пр.№ 5439/2024 г. по
описа на РП-Русе, образувана по жалба на Е. М. срещу Н. Й. с оглед престъпление по
5
чл.183, ал.1 от СК, по която проверката продължава.
От извършената служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че ищецът
е управител и едноличен собственик на капитала на „Боена-Д“ ЕООД, регистрирано през
2013 г., с подадена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. през 2020 г., че не развива дейност
от 2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника
срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително
дело. Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че за част от процесния период
е полагал грижи за децата и осигурявал ежемесечно издръжката им.
В случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в
изпълнение след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката и
децата са живеели с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права и се установи, че този родител е полагал дължимите за тях грижи, включително като е
предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите им, задължението за
издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава следва да се счита
погасено чрез предоставянето й.
Релевираните в хода на настоящото производство факти сочат наличието на тази
хипотеза в периода м.юни 2021 г. – м.юли 2023 г.
Ангажираните гласни доказателства установяват, че няколко месеца след развода
бившите съпрузи се събрали отново и заедно с децата живеели в по-малката къща в общия
им двор, получена в собственост от Е. М. при извършената доброволна делба на страните
още с брачното споразумение. По време на Ковид пандемията същата се разболяла много
тежко и грижи за нея полагал бившият й съпруг. След декларирането, че търговското
дружество, чиито управител е Н. Й., не развива дейност, същият продължил да се занимава с
дограми и вътрешни ремонти „на черно“, а известен период след сърдечното му заболяване,
поради което е пенсиониран по болест и получава пенсия, други хора работели за него. В
тази дейност бившата му съпруга и след развода продължила да участва, като правела
поръчките на дограмите и щорите, занимавала се и с документацията на фирмата.
Същевременно работела като счетоводител в „Ромпетрол“.
Съдът приема за доказано, че до окончателната раздяла на бившите съпрузи през
м.август 2023 г., двамата с децата си живеели заедно под един покрив, работели заедно,
ходели по почивки заедно и заедно полагали грижи и издържали децата си.
Индиции за този извод са и следните факти: в периода м.04.2021 г. – м.07.2023 г. от
6
банковата си сметка Е. М. е заплащала сметките за ток и интернет за двете къщи, които
продължили да са с общи партиди до доброволната делба между бившите съпрузи от
м.10.2024 г., т.е. дотогава, въпреки делбата на имота със самото брачно решение,
ответницата не е предприела разделяне на партидите за двете къщи. Освен това, в този
период тя е заплащала и наема на наето от ищеца помещение, в което той вероятно е
продължил да изработва дограми. Ако двамата са живеели разделено след м.април 2021 г.
няма житейска логика бившата съпруга да заплаща задължения на ищеца. Не звучи логично
и твърдението, че в този период Н. Й. не е работил и е имал доход само от пенсия, а
същевременно бившата му съпруга заплаща наем за наето от него помещение, чрез което не
се изкарват доходи. Няма как и със заплатата, която тогава е получавала Е. М., семейството
да ходи на почивки, в това число и в чужбина, както и същата да си закупи нов автомобил.
Следователно, в периода м.юни 2021 г. – м.юли 2023 г. вкл. ищецът е полагал
непосредствени грижи за децата си и е заплащал издръжката им ежемесечно, тъй като двете
деца са живеели с родителите си и те двамата са осигурявали издръжката на семейството.
Т.е. задължението на Н. Й. за издръжка на двете му деца, вменено му с посоченото брачно
решение, респ. правото на децата да получават такава, е погасено чрез предоставянето й
както следва: по отношение на ответницата Б. Й. – за периода м.юни 2021 г. – 11.06.2022 г.
/до навършване на нейното пълнолетие/ в общ размер 2340 лв. /или 13 месечни издръжки по
180 лв./, а по отношение на ответника Д. Й., чрез неговата майка и законен представител Е.
М., за периода м.юни 2021 г. – м.юли 2023 г. вкл. в общ размер 5720 лв. /или 26 месечни
издръжки по 220 лв. /.
По отношение на ответника Д. Й., за втория исков период: м.август 2023 г. – м.август
2024 г. вкл.:
Относно твърденията на ищеца, че за първите два месеца парите за издръжката на
сина му, заедно със закупени хранителни продукти, оставял на тяхна позната на име Г., по
делото не са ангажирани никакви доказателства, а ответницата ги оспорва, поради което
отрицателният установителен иск за недължимост на издръжка за месеците август и
септември 2023 г. в общ размер 440 лв. подлежи на отхвърляне като недоказан.
За частичното заплащане на дължимата издръжка за останалия период ищецът
представя разписки от „Изи Пей“. От същите е видно, че вместо дължимите 2420 лв. за
периода м.10.2023 г. – м.август 2024 г. ищецът е заплатил общо 2270 лв. или със 150 лв. по-
малко. Претенцията следва да се уважи до посочения размер, но без законната лихва върху
тях, тъй като такава се дължи върху всяка месечна вноска за издръжка от първо число на
месеца, следващ този, за който се дължи, а както беше посочено по-горе, за девет от
единадесетте месеца от периода ищецът е заплащал с 20 лв. по-малка издръжка от
дължимата.
С оглед изхода от спора, съразмерно на уважената част от исковете, ответницата
дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1732.28 лв. от общо претендираните
2640.40 лв. В полза на ответниците също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената и
прекратена част от исковете. Представен е списък по чл. 80 ГПК, видно от който се
7
претендира адв.възнаграждение в общ размер 2800 лв. /при минимален такъв, съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г., от общо 2141 лв./. От приложените договори за правна защита и
съдействие е видно, че договореното и заплатено адв.възнаграждение по исковете срещу Б.
Й. е в размер на 1300 лв., а по исковете срещу малолетния Д. Й. - в размер на 1500 лв.
Пълномощникът на ищеца прави възражение за тяхната прекомерност. Съдът намира
същото за неоснователно, съобразно фактическата и правна сложност на спора, проведените
четири съдебни заседания по делото, по които пълномощникът на ответниците се е явявал и
е ангажирал множество доказателства. Съобразно отхвърлената и прекратена част от
исковете, обаче, от претендираните 1300 лв. по първия договор за правна помощ следва да се
присъдят 866.67 лв., а по отношение на представлявания малолетния ответник,
представляван от неговата майка и законен представител, от претендираните 1500 лв. следва
да се присъдят 78.67 лв. Така след прихващане на дължимите разноски на всяка от
страните, ответницата Е. М. следва да заплати на ищеца сумата от 786.94 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д. Н. Й., с ЕГН **********,
представляван от неговата майка и законен представител Е. П. М., с ЕГН **********,
че Н. Й. Й., с ЕГН **********, не му дължи издръжка в общ размер 5720 лв. за
периода м.юни 2021 г. – м.юли 2023 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, както и в общ размер 2270 лв. за периода м.октомври 2023 г. – м.август 2024 г.
вкл., от общо дължимите 2420 лв., като ОТХВЪРЛЯ установителия иск за
недължимост на издръжка за месеците август и септември 2023 г. в общ размер 440
лв., както и за недължимост на законната лихва върху издръжката, заплатена частично
за периода м.октомври 2023 г. – м.август 2024 г. вкл.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. Й., с ЕГН **********,
че Н. Й. Й., с ЕГН ************, не й дължи издръжка в общ размер 2340 лв. за
периода м.юни 2021 г. – 11.юни 2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Е. П. М., с ЕГН **********, от гр.С., ул.“М.Е.“ 3Б, ет.2, ап.4, да
заплати на Н. Й. Й., с ЕГН ***********, 786.94 лв. разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8