Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. С., 11.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО,  20- ти състав, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА

при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 5889/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен  иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./.

Ищецът А.Г.Т. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 09.12.2014г., вина за което има водачът на л.а. „Пежо 206”, с ДК № *********. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял телесни увреждания – фрактура на тялото на Т- 8 прешлен; контузия на гръдния кош,  от които твърди да е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания, които продължават и се очаква да продължат за в бъдеще. Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение е сумата от 40 000лв.,  ведно със законната лихва от датата на деликта-09.12.2014г. до окончателното плащане и разноски.

Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска. Оспорва наличието на противоправно поведение на посочения от ищеца делинквент, както и  наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените от ищеца вреди и техния размер. Твърди произшествието да е настъпило изцяло по вина на ищеца, който неправилно е пресичал пътното платно. Евентуално прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за причиняване на резултата едИ.твено в следствие противоправното поведение на ищеца, евентуално за съпричиняване на резултата.

Установява се от констативен протокол № К- 121267 от 09.12.2014г., че на същата дата, около 19,45ч., в гр. С., на бул. *******, в района на № 50 е станало ПТП с участник 1- л.а. Пежо 206, с ДК № *********, управляван от Р.В. М. и участник 2- пешеходец- А.Г.Т.. В протокола е посочено, че пострадал от произшествието е пешеходецът, който след преглед в болница ВМА е освободен с работна диагноза контузия на гръден кош и тораксални прешлени.

Относно механизма на настъпване на произшествието са събрани гласните доказателства чрез показанията на свидетеля Р.М..

Според показанията на свидетелката М. в деня на произшествието се движела по бул. *******. Било тъмно, влажно, настилката мокра, движението натоварено. На кръстовището с бул. Дойран тръгнала на зелен светофар, като пред и зад нея имало коли. Движела се в лявата от двете ленти за попътно движение, тъй като дясната била заета от паркирани автомобили. Свидетелката сочи, че между колите жената изкочила непосредствено пред колата и тя веднага натиснала спирачки, като ударът настъпил, в областта на предна, средна част на автомобила. Свидетелката, сочи, че пострадалата пешеходка тичала, като след произшествието й казала, че бързала за автобуса. Сочи, че видяла пешеходката когато тя била пред автомобила. Сочи, че спирачният път на автомобила бил доста къс.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М., тъй като същите са непосредствени, пълни, логични и непротиворечиви, както вътрешно така и с останалия доказателствен материал.

За установяване обстоятелствата, при които е настъпило произшествието на страните е разпоредено да се издадат съдебни удостоверения, които да им послужат пред КАТ, по силата на които да се снабдят с копия от административно- наказателната преписка.  Документи в тази връзка от страните не са представени. На ищеца е допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, който в определения срок по чл. 158, ал.1 ГПК не е доведен.

Според заключението на авто- техническата експертиза на база събраните гласни доказателства и оглед на място на мястото на произшествието, както и на база заключението на съдебно медицИ.ката експертиза, при отговор на задача № 5 вещото лице сочи, че приема скорост на движение на лекия автомобил 10кв.ч., при която опасната зона за спиране е 4,63метра, а необходимото време за изминаването й 1,82секунди. Според вещото лице при движение на пешеходеца с бърз ход, скоростта му на движение е 5,6кв.ч.- взета от приложими таблични данни, като същият е предприемал пресичане на пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил/отговор по задача № 2/. Мястото на удара е на 2,80м. от паркираните от дясно автомобили, измежду които пешеходката се е появила, като това разстояние тя преминава за 1,80 секунди, за колкото време се изминава опасната зона за спиране. Вещото лице е възприело, че по тази причина няма пряк контакт между лекия автомобил и пешеходката, а само подпиране на капака и последващо падане. Според отговорите на вещото лице, в о.с.з. проведено на 26.09.2016г., характерни при удари отпред са контузиите намиращи се от таза надолу по краката каквито в случая няма.

Като доказателства за здравословното състояние на ищцата след настъпване на произшествието са събрани представените с исковата молба обменна карта, нетивно изследване проведено от д-р Й.М. от 09.12.2014г. и талон от спешен рентгенов кабинет. Въз основа на иЗ.адено на ответника съдебно удостоверение по делото са приети като писмени доказателства и копие от амбулаторен журнал на спешен травматологичен кабинет от дата 09.12.2014г. и копие от книгата за регистрация на амбулаторно болни във ВМА.

Според първоначалното заключение на съдебно- медицинската експертиза въз основа на представените с исковата молба медицински документи и разчитания на образни изследвания ищцата е получила компресивно счупване на тялото на осми гръден прешлен, което не засяга архитектониката на гръбначния мозъчен канал. Вещото лице сочи като механизъм на получаване на увредата рязко навеждане напред на горната част на тялото  и че същото може да бъде получено от пешеходец при съприкосновение с автомобил. Вещото лице сочи, че при такова стабилно счупване лечебното поведение е консервативно- строг постелен режим за минимум три месеца, като до шестия месец е разрешено придвижване из апартамента с подходящ корсет, като цялостния въстановителен период е около година. Вещото лице сочи, че болките и страданията през първите три месеца са особено интензивни и постепенно затихват. В отговорите на вещото лице в о.с.з проведено на 18.04.2016г. вещото лице сочи, че при така констатираната травма болката е рязка и се налага хоспитализация и проследяване дали няма да се появи неврологична симптоматика. Също така вещото лице сочи, че фрактурата на прешлените е една от трите остеопоротични фрактури, при които и при най- малко усилие може да се получи счупване или смачкване на прешлена.

Според допълнителното заключение на съдебно медицинската експертиза от новопредставените медицински документи се установява наличие у пострадалата и контузия на главата в дясна тилна област. Вещото лице сочи, че при липса на образни изследвания, на база само на направените разчитания по тях, не може със сигурност да твърди, че става въпрос за прясна травма, а не за старо остеопоротично счупване. Съмнение в този извод вещото лице прави и на база личния си опит, че при травматично счупване „болката е като пронизване от сабя до степен да не може да си поеме дъх. И през ум не ми беше минало да откажа стационарно лечение, когато ми казаха, че трябва да остана на лечение. Вещото лице сочи, че от представените документи от ВМА се вижда, че другите двама специалисти преглеждали ищцата са изключили наличието на травма на гръдно- поясните прешлени. 

При така събраните доказателства съдът намира от правна страна следното.

За възникване на деликтната отговорност е необходимо да бъде установено при условията на пълно, главно доказване от страна на ищеца наличието на противоправно поведение. В случая съдът намира, че не се доказа наличието на такова у водача на л.а.  „Пежо 206”, с ДК № *********. Във връзка с разпределената му доказателствена тежест и допуснатите му доказателства- иЗ.аване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред КАТ и допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане, ищецът не ангажира същите в определения от съда краен срок за това. Същевременно на база събраните по делото доказателства относно механизма на настъпване на произшествието съдът прави извода, че свидетелката Р.М., като водач на л.а. Пежо 206, с ДК № ********* към момента на настъпване на произшествието не е нарушила правилата за движение по пътищата във връзка с избора на скоростта си на движение, нито на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. второ на ЗДвП. Според заключението на авто- техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, преди настъпване на произшествието свидетелката се е движела със скорост около или под 10кв.ч., която скорост е в рамките на разрешената максимална скорост за съответния пътен участък. Същевременно тази скорост на движение е много ниска за лек автомобил. Произшествието е настъпило на пътното платно за движение, на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, респ. не е продължение на тротоар. Установява се, че пешеходката, според гласните доказателства на свидетелката М. е тичала, като според заключението на вещото лице авто- техник и при възприемане на движение с бърз ход на пешеходката /не с тичане/ произшествието, по начинът на реализирането му е било непредотвратимо. Същевременно съдът приема за установено с оглед събраните по делото писмени, гласни доказателства и съдебни експертизи, че реално удар между лекия автомобил и пешеходеца не е настъпил. В тази връзка е категоричното заключение на вещото лице по авто- техническата експертиза относно липсата на характерните за такъв удар увреждания в областта на краката. Не се установява при условията на пълно главно доказване и травматично увреждане на ищцата в областта на 8- ми гръден прешлен, което да е предизвикано от удар от МПС. Съдът приема за установено, че свидетелката М., като водач на л.а. Пежо 206, към момента на удара се е движела със съобразена с пътните условия скорост и в момента, в който за първи път е могла да види пешеходката А.Т. е предприела своевременна и точна реакция по задействане на спирачната система на автомобила. Фактическа удар между пешеходеца и автомобила не е настъпил, а е налице подпиране на автомобила и подхлъзване на пешеходката на мократа настилка и в следствие на създалата се ситуация, при което тя е паднала на земята. При този механизъм тя е получила  неизяснена по своя характер болка в областта на гръдния шок, наложила извършването на рентгеново изследване във ВМА, а от падането- контузия на главата в областта на дясна тила област. Същия ден, след изследване във спешен кабинет, тя е напуснала болничното заведение. Преки доказателства за здравословното състояние на ищцата след този момент не са ангажирани. Следва да се отбележи, че с оглед процесуалното поведение на ищеца, в това число и неоказване на съдействие за осъществяване на личен преглед, в случая е приложима последицата на чл. 162 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че не е налице противоправно поведението на водача на л.а. „Пежо 206”. Той се е движил със съобразена с пътните условия скорост и не е бил длъжен да кара с по- ниска такава при конкретните пътни условия. Същевременно не е следвало да очаква, че на място извън пешеходна пътека, в това число и продължение на тротоар или банкет, при натоварен трафик, в тъмната част на денонощието и лоши атмосферни условия, пешеходец ще предприеме такова рисково пресичане с тичане. Водачът на лекия автомобил е спазил всички относими към поведението й правила за движение по пътищата на чл.5, чл.6, чл.20 и доколкото все пак е настъпило някакво съприкосновение с вредоносни последици, между лекия автомобил и пешеходеца, то това за него е било  непредотвратимо, тъй като пешеходецът се е намирал в опасната зона на движение на автомобила.  Избягването на произшествието за водача на автомобила е било технически непредотвратимо, като същото е настъпило изключително в следствие противоправното поведение на пешеходеца, който е нарушил правилата  за движение на чл. 113, т.1 и чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП, като е навлязла внезапно на платното за движение и е предприела пресичане при ограничена видимост и при несъобразяване скоростта на движение на преминаващите го превозни средства и конкретно с тази на л.а.  л.а. Пежо 206, с ДК № *********.

Предвид изложеното, поради липса на противоправно поведение на застрахования при ответника водач искът следва да бъде отхвърлен без съдът да обсъжда наличието на останалите предпоставки.

По разноските:

С оглед изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 4230лева /адвокатско възнаграждение, депозит за вещи лица и свидетел /.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Т., ЕГН: **********, срещу ЗД „Б.И.” ЕАД, ЕИК: ********** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ  /отм./ за сумата от 40 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 09.12.2014г., в гр. С. ПТП, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Пежо 206“, с ДК № *********, неимуществени вреди /болки и страдания/ свързани с увреждане на здравето изразяващо се във фрактура на тялото на Т- 8 прешлен и контузия на гръдния кош.

ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН: **********, да заплати ЗД „Б.И.” ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 4230лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: