Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, .............. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд – петнадесети
наказателен състав - в публично заседание на десети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от председателя
АНД № 4002 по описа за 2019 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба, депозирана от Д.М.С., чрез адв.К. С., против НП № 19-0819-002875/11.06.2019 г. на Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна,
с което на основание чл. 638 ал.1 т.1
вр.чл.461т.1 от Кодекса за застраховането му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на
250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
нарушението, прието за установено от АНО, не е осъществено от обективна и
субективна страна, твърди се, че въззивникът, като собственик на процесния
автомобил, е сключил договор за
застраховка „ГО”при условия за разсрочено плащане на вноските по договора, че
поради лични причини в началото на месец април 2019г. се е наложило да напусне
пределите на РБългария, че докато е бил извън пределите на страната ни, бил е уведомен, че дължи
плащане на втора вноска по застраховката и е възложил тази задача на своя баща
и респективно не е бил уведомен, че вноската не е била платена, а е узнал за
този факт едва при спирането му за проверка на процесната дата, респективно се
сочи, че не е знаел за прекратяването на по-рано сключения договор, излагат се аргументи относно приложимостта на чл.28
от ЗАНН, тъй като липсват вредни последици и се иска отмяна на НП и присъждане
на направените в производството разноски.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се
явява, не се представлява, не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата,
респективно не се изразява становище в хода на делото по същество..
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява в с.з..
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.04.2019г.,
около 05,15 ч. въз.С., управлявайки собствения си л.а. „Мерцедес Е 350 Д” с ДК№ В 4934 СА се
движил в гр.Варна, по бул.”Кназ Борис І”, като на
спирка „Делфинариум” в посока кк”Зл.
пясъци” същият бил спрян за проверка от
полицейски служители в сектор ПП при ОД
на МВР-Варна, сред които бил и св.Г.. В хода на проверката било установено, че
превозното средство не е спряно от движение и за същото няма сключен договор за
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. При така установените
факти, св.Г. на мястото на проверката съставил срещу въззивника АУАН за
извършено нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането. АУАН бил
съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието
му го подписал и в графата за възражения и обяснения изрично вписал :”Не”.В
законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН,
поради което въз основа на материалите по преписката на 11.06.2019г. АНО издал
НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което на основание чл. 638 ал.1
т.1 вр.чл.461т.1 от КЗ е ангажирана административно наказателната отговорност
на жалбоподателя.
В хода на
съдебното производство се приобщиха писмени доказателства, от които безспорно
се установи, че към датата на проверката за процесния
автомобил не е имало сключена валидна застраховка „ГО”, предходно сключена
такава е била прекратена на 24.04.2019г., тъй като не е била платена втора
вноска при договореност за разсрочено плащане на 08.04.2019г., както и че нова
валидна застраховка е била сключена едва след проверката от служителите на
сектор ПП- след 09.00ч. на процесната дата в
гр.Шумен.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено от
компетентен орган, съгласно Заповед № 365з-271/21.01.2016 г., видно от копие на
същата, приложено към АНП, в шестмесечния преклузивен
срок. Спазени са изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава- нарушението е описано достатъчно
пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на
извършване, както и обстоятелствата, при които нарушението се приема, че е било
извършено..Посочена е нарушената
материално правна норма, същата кореспондира с приложената санкционна такава,
като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Като разгледа
жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Административно-наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ, / нормата на чл.461 т.1 от КЗ
визира единствено задължителността на застраховката/, поради което съдът
изследва съставомерността на деянието, което му е вменено съгласно обективните
признаци, визирани в нормата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, към която цитираната
санкционна разпоредба препраща. Последната предвижда задължение за собственик
на притежавано моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните
доказателства включително и тези, предоставени от самия жалбоподател, се
установи безспорно, че към момента, в което е установено въззивникът да
управлява процесното превозно средство, а именно на 27.04.2019 г. , в 05,15 ч.
за това МПС не е имало действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Спор, че към момента на проверката валиден договор, посочен в НП,
не е съществувал, по делото няма- напротив, този факт се потвърждава и с
жалбата, няма и спор за собствеността на автомобила.Няма и спор по делото, че
сключеният по-рано застрахователен договор е предвиждал разсрочено плащане на
дати, изрично предвидени в договора.Няма спор, че въззивникът е бил уведомен,
че дължи втора вноска по договора, дължима през месец април 2019г.- това се
потвърждава от жалбата.От тук нататък, недоказани са твърденията на
жалбоподателя първо, че се е намирал извън пределите на страната ни, второ, че
е възложил на баща си да заплати тази дължима втора вноска, в резултат на неплащането
на която сключеният договор е бил прекратен.Дори и да е бил извън пределите на
страната ни/ факт- недоказан/, очевидно, след като е бил спрян за проверка
въззивникът вече се е бил завърнал в РБългария и е
следвало преди да седне зад волана на управляваното МПС да се увери, че
договорът му за застраховка е валиден, още повече, че информацията от ГФ е
общодостъпна и е било възможно да направи проверката по електронен път, а и
както сам сочи, вече е бил уведомен, че има дължима вноска по договора.Жалбоподателят
не е възложил плащане на някакво странично лице , а на свой баща/ ако това е
така- отново недоказан по никакъв начин факт/ и не е имало никаква пречка да
извърши нужната проверка.В този смисъл, възраженията за недоказаност на
нарушението от субективна страна не се споделят от съда.
По посочения начин, въззивникът правилно е санкциониран
на основание чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ за извършеното нарушение на чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ, доколкото посоченото нарушение
е предвидено в диспозицията на цитираната санкционна норма.
Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28
от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, осъществяването на което винаги
поставя в обществена опасност обществените отношения, които е призвана да
гарантира разпоредбата на чл. 438 ал. 1 т.1 от КЗ и твърденията дали са
настъпили или не вредни последици са ирелевантни, още
повече, че ако бяха настъпили вредни последици въпросът би бил по-сериозен.
Като взе предвид, че санкционната разпоредба предвижда
наказание в абсолютен размер, съдът го намира за справедливо и е лишен от
възможност да го ревизира.
Предвид горното съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-002875/11.06.2019 г. на Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна,
с което на Д.М.С.-ЕГН********** на
основание чл. 638 ал.1 т.1 вр.чл.461т.1 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на
чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: